О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
………………………………….г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ
състав, в закрито заседание на 04.04.2022г., като разгледа докладваното от
съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 892/2020г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба с вх.№3995/11.03.2022г.
от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна
при ЦУ на НАП, с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№191/22.02.2022г. на Административен съд гр.Варна,
постановено по административно дело №892/2020г., като се сочи, че при
частичната отмяна на обжалвания от „Алдо Стадиона“ ЕООД ревизионен акт, съдът
не е посочил за кой данъчен период се отнасят отменените данъчни задължения и
какви следва да са задълженията на дружеството за всеки един от данъчните
периода след частичната отмяна. Счита се, че съдът не е посочил какви следва да
са задълженията на дружеството за всеки от данъчните периоди в частта, с която
е отхвърлена жалбата на „Алдо Стадиона“ ЕООД.
С решение №191/22.02.2022г. постановено по административно дело
№892/2020г., Административен съд
гр.Варна е отменил ревизионен акт №
Р-03000319002852-091-001/23.12.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП – Варна, потвърден с решение № 39/25.03.2020г. и поправено с решение
№39-П/02.04.2020г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Варна в частта, с която на „Алдо Стадиона“ ЕООД с ЕИК *********е отказано право на упражняване
на данъчен кредит в размер на 41 736.23 лева /четиридесет и една хиляди
седемстотин тридесет и шест лева и двадесет и три стотинки/ по фактури,
издадени от „Алдо Ритейл“ ЕООД с ЕИК *********, както следва:
№10…2/15.08.2016г.; №10…3/15.08.2016г.; № 17/16.09.2016г.; № 26/28.10.2016г.; №
66/30.12.2016г.; № 67/30.12.2016г.; № 68/30.12.2016г. и лихви за забава в общ размер на 12 588.21
лева /дванадесет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и двадесет и една
стотинки/. Отхвърлил е
жалбата на „Алдо Стадиона“ ЕООД с ЕИК *********срещу ревизионен акт №
Р-03000319002852-091-001/23.12.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП – Варна, потвърден с решение № 39/25.03.2020г. и поправено с решение
№39-П/02.04.2020г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Варна в частта, с която на „Алдо Стадиона“ ЕООД с ЕИК *********са
определени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на
84 999.82 лева /осемдесет и
четири хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ за
д.п.м.08.2016г., д.п.м. 09.2016г., д.п.м.10.2016г., д.п.м.06.2017г.,
д.п.м.07.2017г. и д.п.м.01.2018г. и лихви за забава в обща размер от
25 520.54 лева /двадесет и пет хиляди петстотин и двадесет лева и петдесет
и четири стотинки/.
В мотивите на решението, съдът е уточнил: Ревизионен акт № Р-03000319002852-091-001/23.12.2019г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение №
39/25.03.2020г. и поправено с решение №39-П/02.04.2020г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, е
законосъобразен по отношение на данъка
върху добавената стойност, който „Алдо Стадиона“ ЕООД дължи за внасяне в общ
размер от 84 999.82 лева, включващ
дължим ДДС в размер от 83 750.63 лева за данъчни периоди: м.08.2016г.,
м.09.2016г., м.10.2016г., м.06.2017г.,
м.07.2017г. включително и ДДС
дължим за внасяне в размер на 1249.19 лева за д.п.м.01.2018г. по фактура
№10..24/01.11.2017г., издадена от „Алдо Ритейл“ ЕООД. В същият смисъл е и заключението
по съдебно-счетоводната експертиза с вх.№ 9910/01.07.2021г., приета като
неоспорена от страните, изготвена от вещото лице Х.Б., на което се позовава и
самия жалбоподател в писмените си бележки с вх.№ 15323/20.10.2021г., представени
от пълномощника му адв.И.С..
В мотивите на съдебния акт е посочено, че
лихвите за забава следва да бъдат определени, съгласно приетата
съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 9910/01.07.2021г. в общ размер на
25 520.54 лева, включващи лихви за забава в размер на 25 298.54 лева /върху дължим ДДС в
размер на 83 750.63 лева/ ведно с
лихвата за забава в размер на 222 лева върху дължим ДДС в размер на 1249.19
лева за д.п.м.01.2018г. в това число: за д.п.м.08.2016г. в размер на
12 538.72 лева за периода от 15.09.2016г. до 23.12.2019г. върху дължим ДДС
в размер на 37 770.53 лева; за д.п.м. 09.2016г. в размер на 5 934.31
лева за периода от 15.10.2016г. до 23.12.2019г. върху дължим ДДС в размер на
18 336.30 лева; за д.п.м. 10.2016г. в размер на 95.41 лева за периода от
15.11.2016г. до 23.12.2019г. върху дължим ДДС в размер на 302.85 лева; за
д.п.м. 06.2017г. в размер на 5 482.63 лева за периода от 15.07.2017г. до
23.12.2019г. върху дължим ДДС в размер на 22 125.45 лева и за д.п.м.
07.2017г. в размер на 1247.47 лева за периода от 15.08.2017г. до 23.12.2019г.
върху дължим ДДС в размер на 5 215.50 лева.
Съдът в мотивите си е уточнил, че за
всички стоки, които не са били налични към 11.08.2016г., датата на която „Алдо
Стадиона“ ЕООД е било регистрирано по ЗДДС, дружеството няма право на
приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Алдо Ритейл“ ЕООД. В
тази връзка, съдът счита, е необходимо да се вземат предвид фактическите изводи
на вещото лице по приетата неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза
с вх.№ 9910/01.07.2021г., според която общо данъчна основа по
процесните фактури на наличните към 11.08.2016г. стоки е в размер на
208 681.18 лева и дружеството-жалбоподател има право на приспадане на
данъчен кредит върху тях в общ размер от
41 736.23 лева.
Приел е, че ревизионният акт е
незаконосъобразен в частта на данъчния кредит,
който жалбоподателя има право да претендира за приспадане в размер на
41 736.23 лева за наличните към датата на регистрацията му по ЗДДС - 11.08.2016г. стоки на стойност 208 681.18 лева по фактури, издадени от
„Алдо Ритейл“ ЕООД. Тоест, определеният с обжалвания ревизионен акт данък върху
добавената стойност в общ размер от 126 736.05 лева следва да бъде намален
с 41 736.23 лева - размера, на
който „Алдо Стадиона“ ЕООД има право на приспадане на данъчен кредит за
стоките, които са били налични към датата на регистрацията му по ЗДДС –
11.08.2016г.
Следва да се има предвид, че съдебното
решение, макар и по същество не представлява ревизионен акт и не трябва да изглежда
като такъв.
Неоснователно е искането за поправка на
очевидна фактическа грешка в решение №191/22.02.2022г. постановено по административно дело
№892/2020г. на Административен съд гр.Варна и като такова
следва да бъде отхвърлено. Не е налице очевидна фактическа грешка. При
частичната отмяна на ревизионния акт,
съдът е посочил по кои фактури и за кои данъчни периоди се отнася размера на
отказания данъчен кредит. Съответно като
е отхвърлил жалбата, съдът отново е посочил за кои данъчни периоди се отнасят
данъчните задължения.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молба
с вх.№3995/11.03.2022г. от директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при ЦУ на НАП, с която се иска поправка
на очевидна фактическа грешка в решение №191/22.02.2022г. на Административен
съд гр.Варна, постановено по административно дело №892/2020г.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: