РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330111651 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 439 от ГПК, от „КАРАДОН 2006’’
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Росица"
№ 16А, представлявано от ****** И. А. К. чрез адв. С., против: „КОЛЕКТ БГ” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша”, ул. „Рачо Петков
Казанджията” № 4. ет.6. представлявано от Ю. Б. Ц.- за признаване за установено, че ищеца
не дължи на ответника сумите, описани в изпълнителен лист от 05.10.2010г., издаден по
ч.гр.д. № 1634/2010г. по описа на PC - гр. ********, както следва: 9534,30 лв. - главница по
Договор за банков кредит Продукт „РОС Револвираща линия” № ******* от 14.07.2007г.,
сключен между него и ***********, 600 лв. - такси по кредита; 1203.39 лв. - лихва по
кредита за периода от 05.01.2010 г. до 24.09.2010г.; законната лихва върху главницата,
считано от 29.09.2010г. до окончателното й изплащане; 226.75 лв. - присъдени деловодни
разноски за платена ДТ, както и 1144.20 лв. - присъдени деловодни разноски за платен адв.
хонорар, поради това, че същите са погасени по давност.
В исковата молба се твърди, че изп. дело № ************* по описа на ЧСИ **********,
peг. № ****** на КЧСИ е образувано на 10.02.2011г. по изпълнителен лист издаден на
**************. Поканата за доброволно изпълнение по делото, ведно с копие от Заповедта
по чл. 417 от ГПК, е връчена на ищеца на 02.06.2011 г. като в срока по чл. 414 от ГПК
същият не е подавал възражение против Заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
1634/2010г. по описа на PC - гр. **********. По изпълнителното дело са извършвани
следните действия: 21.04.2011г. - запор на банкови сметки на длъжника; 02.05.2011г. превод
на сума в размер от 1.29 лв. по наложения запор; 13.05.2011г. молба от взискателят за опис
1
на движими вещи; 20.08.2012г. молба от взискателят за нова справка и налагане на запор на
банкови сметки на длъжника; 28.07.2014 г. молба от взискателя за опис на движими вещи;
13.12.2017г. молба на за запор на банкови сметки. Изпълнителното дело е прекратено от
ЧСИ с Постановление от 25.01.2018 г. на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК поради това, че
взискателят не е искал извършването на изп. действия в продължение на повече от две
години. С договор за цесия от 27.03.2020 г. кредиторът *********** е прехвърлил всички
свои вземания към ищеца на ответника, от който е образувано ново изп. дело №
************* по описа на ЧСИ ***********, per. № ****** на КЧСИ, по което цесионерът
е конституиран като взискател. По него е наложен запор на на банкови сметки и ищеца е
уведомен за цесията. Давността за събира на вземанията е прекъсната на 02.05.2011 г. От
този момент същата е изтекла към 03.05.2016 г., евентуално към 03.05.2016 г. Към
29.07.2016 г. е настъпило основание за прекратяване на изп. дело № ************* по описа
на ЧСИ ***********.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава цесията. Възразява
срещу твърдението за погасяване по давност. Заявява извършване на действия прекъсващи
давността. Твърди извършвано признание на задължението и провеждане на преговори за
изпълнението му.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложения изпълнителен лист от 05.10.2010 г. е видно, че *********** се е снабдило
със Заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1634/2010г. по описа на PC - гр.
********** и изпълнителен лист от 05.10.2010 г. против ищеца за суми от 9534,30 лв.-
главница, 600 лв.-такси, 1203,39 лв. лихва и законна лихва дължими по договор за банков
кредит от 14.07.2007 г., както и разноски от 226,7 лв. за държавна такса и 1144,20 лв. за
адвокатско възнаграждение.
От приложеното удостоверение от 15.07.2021 г.(лист 35 от делото) документи от изп. дело
***/2011 г. (лист 7-15 от делото) е видно, че по изпълнителния лист от 05.10.2010 г. е
образувано на 10.02.2011 г. против ищеца изпълнително дело *** при ЧСИ *********. На
21.04.2011 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника. На 02.05.2011 г. по същия е
извършен превод на сума от 1,29 лв. На 13.05.2011 г. е поискано от взискателя извършване
на изпълнителни действия-опис на вещи; на 20.08.2012 г. -запор на сметки; на 28.07.2014 г.-
опис на вещи и на 13.12.2017 г.-запор на вземания. С постановление от 25.01.2018 г.
изпълнителното дело е прекратено поради липса на извършени изпълнителни действия
повече от две годни.
От приложеното съобщение от 02.07.2021 г. на ЧСИ ********** е видно, че по
изпълнителния лист от с взискател „Колект БГ“ АД.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че за процесното
вземане е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на ***********,
който е образувал през 2011 г. спрямо ищеца изпълнително дело № *** при ЧСИ *********,
2
както и, че в последствие вземанията са цедирани на ответника.
Предвид разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжникът по
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при
условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния
акт, следва да се приеме, че спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона
погасителна давност по отношение на процесните вземания в период след възникването им
до момента на предявяване на иска и както се сочи от ищеца в периода 02.05.2011 г. до
03.05.2016 г., евентуално към до 29.07.2016 г.
Тъй като вземанията по изпълнителния лист са за дължими суми по договор за кредит част,
от които са лихви, следва да се има предвид, че тези за главница и такси се погасяват с пет
годишен давностен срок, а тези за лихви –с три.
Доколкото в процесния случай се касае за вземания установени със заповед за изпълнение и
издаден възоснова на нея изпълнителен лист, съобразно т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК,
не е налице прекъсване на давността за същите с издаване на заповедта, влизането и в сила и
издаване на изпълнителния лист. Тъй като в молбата на взискателя от 10.02.2011 г. не се
посочва изпълнителен способ за събиране на вземането, следва да се приеме, че прекъсване
е настъпило едва на 21.04.2011 г. с налагането на запор на банкови сметки и постъпване на
сума към 02.05.2011 г. Следващите такива са настъпили и на 13.05.2011 г. с искането за
извършване на опис и на 20.08.2012 г. с искане за извършване на запор, както и последно на
28.07.2014 г. с молбата за извършване на опис на движими вещи. В периода 29.07.2014 г. -
29.07.2016 г. не са ангажирани доказателства от ответника, при оказана му доказателствена
тежест за това, да са искани или извършвани изпълнителни действия нито са налице данни
за извършени плащания, поради което на 29.07.2016 г. изпълнителното дело се е премирало
и последващото искане за осъществяване на изпълнителни действия от 13.12.2017 г. не
следва да се зачита като валидно извършено и прекъсващо давността. Съобразно с
изложеното съдът намира, че течението на давността за вземанията по процесния
изпълнителен лист е започнало от 29.07.2014 г. към 29.07.2017 г. е изтекла тази за
дължимата лихва от 1203,39 лв., а към 29.07.2019 г. и за главницата, такса и разноските. Към
момента на образуване на изпълнително дело 486/21 г. на ЧСИ ********** от ответника
спрямо ищеца принудителното събиране на вземанията е било погасено по давност.
Предвид изложеното съдът намира, че иска е основателен и следва да се уважи.
Поради изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и
доказателства за сторени такива в размер от 575,28 лв. за държавна такса, 5 лв.-за
обезпечителна запоевд и 1320 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.
На ответника разноски не се дължат.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „КАРАДОН 2006’’ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Росица" № 16А, представлявано от
3
****** И. А. К. не дължи на „КОЛЕКТ БГ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Витоша”, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4. ет.6.
представлявано от Ю. Б. Ц.- сумите от 9534,30 лв.(девет хиляди петстотин тридесет и
четири лева и 30 Сст.) - главница по Договор за банков кредит Продукт „РОС Револвираща
линия” № ******* от 14.07.2007г., сключен между него и ***********, 600 лв.(шестстотин
лева) - такси по кредита; 1203.39 лв.(хиляда двеста и три лева и 39 ст.) - лихва по кредита
за периода от 05.01.2010 г. до 24.09.2010 г.; законната лихва върху главницата, считано от
29.09.2010г. до окончателното й изплащане; 226.75 лв. (двеста двадесет и шест лева и 75 ст.)
- присъдени деловодни разноски за платена ДТ, както и 1144.20 лв. (хиляда сто четиридесет
и четири лева и 20ст.) - присъдени деловодни разноски за платен адв. хонорар, за които е
издаден, по ч.гр.д. № 1634/2010г. по описа на PC - гр. ********** изпълнителен лист от
05.10.2010г., и е образувано изпълнително дело № ******* от 2021 г по описа на ЧСИ
**********.
ОСЪЖДА „КОЛЕКТ БГ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Витоша”, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4. ет.6. представлявано от Ю. Б. Ц.
да заплати на „КАРАДОН 2006’’ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Асеновград, ул. „Росица" № 16А, представлявано от ****** И. А. К. сумата
от 1900,28 лв. (хиляда и деветстотин лева и 28 ст.) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п./________________
4