Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №100
гр. ВРАЦА, 13.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение в публичното
заседание на единадесети март две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:М.
Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
при участие на секретар М. Ценова
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N`64 по описа за 2020 год.,за да се произнесе взе предвид:
ЕТ" Лачко-П.П.
" с ЕИК *********,чрез проц. си представител адв.М.Г. от ВрАК, е подал въззивна жалба против решение № 1112/20.12.2019 г по гр.д.№
2476/2019 г по описа на ВРСъд, с което предявения установителен иск по чл.
124 ал.1 от ГПК и акцесорен иск по чл. 88 ЗКИР против П.В.П. и И.В.П. , е
отхвърлен с присъждане разноски в полза
на ответниците. В жалбата се навеждат
доводи ,че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се ,че
мотивите на районния съд не могат да бъдат споделени,тъй като неправилен
бил извода ,че законосъобразно ответниците са реализирали правото си
едностранно да развалят договора за аренда на осн. чл. 28 ал.1 вр. с чл.27 ал.1
т.2 от ЗАЗ, поради неизпълнение.
С жалбата не се правят нови доказателствени
искания.
Моли се отмяна на решението на
първоинстанционния съд и постановяване друго такова , с което се уважи изцяло
предявения от жалбоподателя против двете ответнички иск.
В срока за
отговор на въззивната жалба, проц. представител
на П.П. и И.М.- адв.Вл. Ч. от ВрАК, поддържа ,че жалбата е неоснователна и необоснована , а
решението на РС-Враца- законосъобразно.
Твърди се още
в отговора ,че решаващият съдия правилно
е приложил и ТР №2/20.07.2017 г на ОСГТК, а именно,че
при разваляне на арендни договори ,които не попадат в приложното поле на чл.28 ал.2 от ЗАЗ, поради неизпълнение, същите
могат да се развалят по общия ред- с едностранно писмено волеизявление по чл.
87 ал.1 от ЗЗД.
Освен това несъстоятелно
било твърдението на ЕТ арендатор, че разпоредбата на чл. 97 от ЗЗД била
неприложима.Посочена е и практика на ОС-Враца по подобни дела.
Моли се решението на ВРС да бъде потвърдено, а въззивната
жалба отхвърлена с всички законни последици. Не се правят нови док. искания.
Съд. състав приема ,че въззивната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на
обжалване , срещу акт от категорията на
обжалваемите. Разгледана по същество същата е
н е о с н о в а т е л н а.
Пред ВРСъд е предявен иск с правно основание по чл. 124 ГПК за признаване за установено
между страните, че между ищеца ЕТ „Лачко – П.П.“ и П.В.П. и И.В.М., в
качеството им на наследници на б. ж. И.Г.Г., съществува облигационно отношение,
възникнало по силата на сключен договор за аренда на земеделска земя № 799 от
25.05.2011 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 3209/03.06.2011 г. на
нотариус с рег. № 339 в НК на Р. България.
Предявено е и
искане при уважаване на установителния
иск като последица да бъде постановена отмяна на извършеното вписване от
Служба по вписванията гр.Враца в дв.вх. рег.№204/23.01.2019, акт №36, том 1 на прекратяването на договор за аренда на
земеделска земя с рег.№3423/2011 на съдия по вписванията при PC - Враца, вписан
в Служба по вписванията гр. Враца под дв.вх.per.№3423/07.06.2011, акт №30, том
6, поради несъществуване на вписаното обстоятелство .
В исковата
молба се твърди, че между ЕТ „Лачко - П.П.“, ЕИК *********, в качеството му на
арендатор, и И.Г.Г., ЕГН **********,***, в качеството й на арендодател, бил
сключен договор за аренда на земеделска земя № 799, с нотариална заверка с per.
№3209/03.06.2011 г. на Нотариус per. №339 в НК на Р. България, който бил вписан
в Служба по вписванията гр. Враца с дв.вх.рег.№3423/07.06.2011 г., акт №30, том
6. Ищецът твърди, че е изпълнил пълно, точно и в срок задълженията си по силата
на този договор за аренда на земеделска земя.
С уведомление за разваляне на договор за аренда, с
нотариална заверка с per. №89, том №1, акт №5, на Нотариус с рег.№598 в НК на
Р. България до арендатора- жалбоподател било отправено едностранно волеизявление за
прекратяване на процесния договор за
аренда на земеделска земя, поради неплащане на дължима арендна вноска. Сочи се,
че прекратяването на договора за аренда е вписано в Служба по вписванията гр.
Враца с вх.№205/23.01.2019 г, акт №36, том 1. Ищецът счита, че едностранното
разваляне на договора е незаконосъобразно и не е породило правно действие, като
договорът за аренда продължава да е в сила. Сочи се, че предмет на процесния
договор е земеделска земя, находяща се в землището на с. Голямо Пещене,подробно
описана в договора за аренда за срок от 10 стопански години (01.10.2011 г. до
01.10.2021 г.). Съгласно чл. 3 от Договора арендаторът се е задължил да заплаща
на арендодателя годишна арендна вноска в размер на 10 % от средния добив на
декар, за съответната стопанска година, но не по-малко от 10.00 лв. за 1
дка. Поддържа се, че" ЕТ Лачко - П.П."
в изпълнение на задължението си ежегодно е заплащал дължимата рента на И.Г. в
брой, за което са съставени разходни ордери, съответно:
- за стопанската 2014/2015 година е изплатена обща сума в
размер на 1 199.13 лв.;
- за стопанската 2015/2016 година е изплатена сума в
размер на 713.27 лв.;
- за стопанската 2016/2017 година е изплатена сума в
размер на 1 016.63 лв.
С изпратеното от
ответниците П.В.П. и И.В.М. уведомление с нот. заверка от 08.01.2019
г до ищеца, последният бил уведомен, че ответниците прекратяват договора за
аренда, считано от датата на получаване на уведомлението, поради неизвършено арендно
плащане за стопанската 2017/2018 година.
ЕТ" Лачко-П.П." изпълнил незабавно задължението си за плащане на
дължимата сума по договора за аренда в момента на узнаването за настъпилото
правоприемство на страната на арендодателя като
са приложени 2бр. пощенски записи от 10.01.2019 г за изпращане паричен
превод. Твърди се още в ИМ , че ответниците не оказали необходимото съдействие
за получаване на сумата за стопанската 2017/2018 г.до изпращането й с пощ.
запис до тях. Сочи се, че арендаторът е очаквал И.Г. да се появи лично в
стопанския двор на ищеца за получаване на арендното плащане в брой. Арендаторът
е направил многократни опити за връзка с арендодателя, но без успех.
Арендодателят не бил предоставил банкова сметка ***, нито бил указал някакъв
друг подходящ начин за заплащане.
Твърди се, че
ответниците не са осъществили развалянето на процесния срочен аренден договор
по законния ред, регламентиран в чл. 28, ал. 1 вр. чл. 27, ал.2 ЗАЗ вр. чл. 87,
ал. 1 ЗЗД, тъй като П.П. и И.М. не са
предоставили подходящ срок на арендатора- жалбоподател за заплащане на претендираната
парична сума .
В срока по чл.
131 от ГПК ответниците оспорват предявените искове. Сочат, че техният наследодател
и арендатор по договора е починала на 15.03.2016
г., поради което няма как да е
получавала полагащата се рента в стопанския двор на ЕТ „Лачко-П.П.“, след тази
дата. Сочат, че те не са получавали плащане по договора за аренда, но в последствие,
в проведеното открито съдебно заседание на 16.10.2019 г. ответниците, чрез
процесуалния им представител адв. Ч., заявяват, че за стопанските 2014-2015 г.
и 2015-2016 г. е налице плащане , което не оспорват. Оспорват единствено
надлежността на извършеното от арендатора плащане за стопанската 2017-2018 г.
Освен това ответниците
твърдят, че тъй като в договора за аренда няма определено място на изпълнение
за получаване на полагащата се рента, която е в пари, а не в натура, които са "носими",
а не "търсими" задължения, то в случая следвало да намерят приложение
правилата по чл. 68, б.“а“ от ЗЗД, които изрично предвиждали, че при парични
задължения - местоизпълнението се определя от местожителството на кредитора.Паричното
задължение обуславяло определено
поведение на длъжника- арендатор, което го освобождавало с внасянето на парите за годишната рента в
банка по местоизпълнението, с оглед възможността за депозиране на пари в полза
на лице различно от вносителя и уведомяване на кредитора-арендодател за това.
Според ответниците
неизпълнението на задължението за
заплащане на дължимата рента за стопанската 2017/2018 г., е основание за
разваляне на договора за аренда по реда на чл.28 ал.1 от ЗАЗ. В случая се касае за неизпълнение за плащане
по договор за аренда, който няма за предмет държавни или общински земи, като
законът е предвидил отклонение от общия ред на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД /приложим
за неуредените от специалния закон случаи, съгласно § 1 от ДР към ЗАЗ/, а
именно отклонение от изискването за даване на подходящ срок за изпълнение, с
предупреждение, че след изтичане на срока договорът ще се счита развален. Затова
според ответниците- арендодатели предпоставка
за развалянето на договора за аренда е извършването на едностранно
изявление, което да е достигнало до знанието на длъжника, в писмена форма, предвид обстоятелството, че
подлежащият на разваляне договор е в такава форма. Твърди се, че доколкото
ответниците са арендодатели по договора за аренда, като такива, не са имали
задължение да уведомяват арендатора за настъпило заместване, като в случай, че
са се разпоредили с имота, то такова задължение би имал приобретателят съгласно
разпоредбата на ал. 3 на чл. 17 от ТЗ.
Молят исковете срещу тях да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Предвид
доводите на страните и събраните
доказателства ,въз. съд от фактическа страна приема следното:
По делото е приложен с ИМ договор за аренда на земеделска
земя № 799/25.05.2011 г., вписан в Служба по вписвания гр. Враца на 07.06.2011
с дв. вх. рег. № 3423, акт № 30, том 6. Договорът е сключен между И.Г.Г., в качеството й на арендодател,
и ЕТ „Лачко – П.П.“, в качеството му
на арендатор. Предмет на договора е нива от 21.899 дка, находяща се в м. „Костовски връх“ и представляваща имот
№ 017023 по плана на земеразделяне в землището на с. Голямо Пещене, обл. Враца
и нива от 12.066 дка, находяща се в
м. „Полето пътя за лозята“ и представляваща имот № 020026 по плана на
земеразделяне в землището на с. Голямо Пещене, обл. Враца. Съгласно чл. 2 от договора, същият е сключен за срок от 10
години - от 01.10.2011 г. до 01.10.2021 г.
От удостоверение за наследници с изх. № 10904/14.07.2016
г., издадено от Община Враца, се установява, че ответниците И.В.М. и П.В.П. са
единствени наследници на арендодателя И.Г.Г. – дъщери на сина на
арендодателката Валентин Павлов Колев, поч. на 17.06.2013 г. Приложено е и уведомление за разваляне на процесния договор за
аренда, изпратено от ответниците П.В.П. и И.В.М. до ищеца ЕТ „Лачко – П.П.“.
Уведомлението е от дата 08.01.2019 г.
с нотариална заверка, удостоверяваща представянето на поканата на жалбоподателя. От приетата по делото справка по лице за извършени вписвания по партида на
ЕТ „Лачко – П.П.“ в Служба по вписванията гр. Враца, се установява, че на 23.01.2019 г. е извършено вписано
прекратяване на процесния договор за аренда с дв. вх. № 3423/2011г.
Представени от
ищеца са и издадени 5 бр. разходни касови ордери за извършени арендни плащания
по процесния договор за стопанските 2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г.,
които плащания не се оспорват от ответниците, че са извършени.
Приети по делото са и два броя разписки, издадени от
„Български пощи“ ЕАД на 10.01.2019
г., от които се установява, че ищецът ЕТ „Лачко – П.П.“ е предал за изплащане
на ответниците сумата от по 424,56 лв. за всяка от тях.
От изпратено до ЕТ „Лачко – П.П.“ писмо от „Български
пощи“ ЕАД с изх. № 18/21.05.2019 г., че двата парични превода са изплатени на
получателите П.В.П. и И.В.М. съответно на 28.01.2019
г. и на 24.01.2019 г.
Пред ВРС е
разпитана свидетелката М. П. П. – съпруга на едноличния търговец П.Х.П.. Свид. П.
заявява, че считано от 2000 г. насам тя е лицето, чрез което се сключвали
договорите за аренда, както и че тя заплащала арендните възнаграждения на арендодателите.
Същата е заявила, че е виждала лицето И.Г.Г. единствено при сключването на
процесния договор през 2011 г., след което при арендатора са се явявали нейните
снаха и внучки за получаване на плащанията. Сочи, че пред нея е извършено устно
упълномощаване от страна на арендодателката за получаване на арендните плащания
в полза на нейните снаха и внучки.
По реда на чл.
176 от ГПК жалбоподателят- арендатор П.П.
е заявил, че не е уведомен от получателя на
сумата за стопанската 2015/2016 г. И.М. за смъртта на нейния наследодател И.Г..
Едноличният търговец сочи освен това, че не е присъствал на упълномощителни
сделки за получаване на рентни плащания по процесния договор.
При
гореизложената факт. обстановка се
налагат следните правни изводи:
1.За да бъде
уважен предявения от ЕТ" Лачко-П.П." против наследниците на арендодателката Ил.Г.- П. П. и И.М. установителен иск, ищецът следва да
докаже възникването и съществуването на валидно арендно
правоотношение с наследодателя на ответниците и
точното му изпълнение.В тежест на ответниците е да установят, че са настъпили законоустановените предпоставки за разваляне
на процесния договор за аренда.
От
представените писмени доказателства е безспорно, че между ЕТ „Лачко – П.П.“, в качеството му на арендатор и И.Г.Г., поч. на
15.03.2016 г., в качеството й на арендодател, е възникнало облигационно
отношение по силата на сключен между тях
договор за аренда на земеделска земя № 799 от 25.05.2011 г., с нотариална
заверка на подписите с рег. № 3209/03.06.2011 г. на нотариус с рег. № 339 в НК
на Р. България; както и факта, че ответниците П.В.П. и И.В.М. са наследници на
арендодателя по процесния договор И.Г.Г. - поч. 2016 г.
2.Спора между
страните е изпълнявал ли е точно арендаторът задълженията си по договора за
аренда и дали е налице надлежното изпълнение на задължението на ЕТ „Лачко – П.П.“
да заплати дължимото арендно възнаграждение за стопанската 2017-2018 ? Съгласно чл. 3 от процесния аренден договор
на земеделска земя, арендаторът се задължава да заплаща на арендодателя
арендната вноска до края на стопанската година. Съгласно разпоредбата § 2, т. 3
от ДР към Закона за арендата в земеделието, "стопанска година" е
времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година
т.е.стопанската 2017/2018 г. е приключила
на 01.10.2018 г., на която дата е бил и крайният срок за изпълнение на
задължението на арендатора за заплащане на дължимата арендна сума и считано от 02.10.2018 г.
арендаторът ЕТ „Лачко – П.П.“ е изпаднал в забава за изпълнение на задължението
си.
3.Тъй като в
процесния аренден договор не е предвидено място на изпълнение на задължението на арендатора, е
приложим предвиденият в чл. 68, б „а“ ЗЗД ред, според който, ако местоизпълнението не е определено от
закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да
се извърши в местожителството на кредитора по време на изпълнение на
задължението, когато се касае за парични задължения.
Според правната теория паричните задължения по
правило са „носими“ по своя характер , а
не "търсими" и
местоизпълнението им е адреса на кредитора т.е. длъжникът
трябва да търси кредитора си, за да му плати, а не кредиторът да търси длъжника.
В случая ищецът твърди, че не е разполагал с информация относно
местожителството на кредитора, поради което не е могъл да изпълни своевременно
задължението си. Посочената от ЕТ „Лачко
– П.П.“ причина за неизпълнение на
паричното задължение е неоснователна. В процесния договор действително
са посочени единствено три имена и единен граждански номер на арендатора И.Г.,
като относно адреса е посочено, че същата е жител на с. Голямо Пещене. От
събраните по делото гласни доказателства/св. М.П./, се установява, че тя е извършвала арендните плащания от името на
арендатора от 2000 г насам и пред нея е извършено устно упълномощаване от
страна на И.Г. приживе в полза на
нейните внучки (П.П. и И.М.) за получаване на арендните възнаграждения т.е.
свидетелката П. е имала информация, че ответниците по делото са овластени да
получат плащане по процесния договор, каквото се твърди, че е извършвано и в
предходните стопански години. Свидетелката освен това заявява, че познава
ответниците по делото, както и че знае, че ответницата П.П. работи в кантората
на адв. Вл. Ч. ***. При тези данни, съдът не може да приеме за извинителна
причината на кредитора за несвоевременно изпълнение на задължението си. Макар и
да не е бил известен точният адрес на арендодателя, то на свид. П., която е и
съпруга на арендатора/ е бил известен адреса, на който може да бъде открит
пълномощникът на И.Г. – П.П., чрез която да бъде извършено надлежно плащане,но
това не е направено.
Дори да приемем,
че не е бил известен какъвто и да адрес на кредиторът, респ. неговият
пълномощник, то разпоредбата на чл. 97, ал. 1, изр. второ от ЗЗД предвижда, че
когато предмет на задължението е парична сума, длъжникът може да се освободи от
отговорност, като я остави за пазене в банка по местоизпълнението, за което не
му е необходимо разрешение от съд. С депозираната писмена защита ищецът сочи,
че не е могъл да стори това, тъй като не са му били известни идентификационни
данни по лична карта за лицето, в полза на което се открива сметка. Съдът
намира, че и тази посочена причина за неизпълнение не е извинителна. Ищецът се
позовава на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 3/16.07.2009 г. за
условията и реда за изпълнение на платежни операции и за ползване на платежни
инструменти. Тази Наредба обаче не предвижда специални правила относно
разкриването на банкови сметки в полза на трети лица. На следващо място, не е
вярно обстоятелството, че ищецът не е разполагал с идентификационни данни на
арендодателя. Процесният договор съдържа както трите имена, така и единният граждански номер на лицето, като
самоличността му е удостоверена чрез извършена нотариална заверка на подписа на
това лице. Освен това, за да докаже забава на кредитора с последиците по
чл. 95 ЗЗД, длъжникът трябва да представи доказателства, че е предприел
действия по чл. 97, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за депозиране на парична сума в банка.
В случая арендаторът нито твърди, нито е представил каквито и да било
доказателства за това да е извършил опит да вложи паричното си задължение в
банка на сметка на арендодателя, което да му е било отказано по някаква причина.От
друга страна арендаторът не е бил ограничен единствено с разкриването на
банкова сметка , ***ионен съдия,длъжникът би могъл да се възползва и от
предвидения в чл. 605 и сл. ТЗ договор за наем на сейф в банка по местоизпълнение
на задължението си спрямо ответниците.
4. Договорът за аренда се прекратява при неизпълнение, съгласно общата
хипотеза на чл.27,ал.1,т.2 ЗАЗ „по общия ред, доколкото в този закон не е
предвидено друго“ - т.е. налице е препращане и към общия ред за прекратяване на
договорите поради неизпълнение, дължащо се на причини, различни от предвидените
в ЗАЗ. Разпоредбата на чл.28,ал.1 ЗАЗ, на която се позовават арендодателите в
изпратеното да ищеца уведомление за разваляне на договор, урежда предвидено в специалния
закон специфично основание за разваляне
- прекратяване поради неизпълнение, изразяващо се в забава за арендно плащане
за повече от три месецапри договор за 10 г. При тази форма на неизпълнение
и когато договорът за аренда няма за предмет държавни или общински земи по арг.
от чл. 28, ал. 3 ЗАЗ, ЗАЗ предвижда отклонение
от общия ред по чл. 87, ал. 1 ЗЗД / пар. 1 от ДР на ЗАЗ/ за разваляне на
двустранните договори поради неизпълнение - отклонение от изискването за даване
на подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че с изтичането му договорът
се счита за прекратен.С ТР от 20.07.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за
прилагане от съдилищата в т.1 от него изрично е посочено, че пред съдията по
вписванията е достатъчно да се представи акта/ писменият документ/
материализиращ изявлението за разваляне на договора по причина забава на
плащанията на арендната вноска повече от 3 месеца и да удостовери,че този акт е
достигнал до адресата/арендатора/. Допълнително условие, което специалната
норма на чл. 28 от ЗАЗ поставя, е договорът за аренда да не е сключен за срок,
по-дълъг от 10 години, за да може да бъде развален извънсъдебно. В случая
договорът е сключен за срок от 10 стопански години, т.е развалянето му поради
забавяне на арендното плащане може да стане извънсъдебно, ако забавата е за
повече от 3 месеца. В настоящия казус арендаторът е изпаднал в забава за изпълнение
задължението си за заплащане паричната
аренда за стопанската 2017/18 г - на 02.10.2018 г, като тримесечния
срок е изтекъл на 02.01.2019 г т.е. след 02.01.2019 г ответниците са могли едностранно да развалят договора извънсъдебно като уведомят ЕТ „Лачко – П.П.“,
че едностранно развалят договора по причина забава на плащанията на
арендната вноска повече от 3 месеца. Вписаното в Служба по вписвания
прекратяване на договора за аренда е надлежно извършено.
Поради гореизложеното
предявеният положителен установителен иск за наличие на валидно съществуващо
облигационно отношение по сключен договор за аренда от 25.05.2011 г. е
неоснователен и законосъобразно
първоинстанционният съд го е отхвърлил.
При отхвърлянето
на главния иск не се налага произнасяне
на съда по акцесорното искане по чл.
537, ал. 2, изр. посл. ГПК, касаещо отмяна на извършеното вписване на
прекратяване на процесния договор за аренда в Службата по вписвания гр. Враца.
При този изход на делото пред въззивната инстанция жалбоподателят
дължи на двете ответници по 360 лв
разноски направени от тях , представляващи адвокатско възнаграждение
пред ВОС, за което са представени писмени доказателств по делото.
Водим от горното
съд. състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1112/20.12.2019 г по гр.д.№ 2476/19 г по описа на РСъд.
ОСЪЖДА на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК ЕТ „Лачко – П.П.“ ЕИК ********* да заплати на П.В.П., ЕГН **********
сумата от 360/триста и шестдесет
/лева разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК ЕТ „Лачко – П.П.“ ЕИК ********* да заплати на И.В.М., ЕГН **********
сумата от 360/триста и шестдесет /лева, разноски пред въззивната инстанция.
На осн. чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател
:
Членове: 1/ 2/