Р Е Ш Е Н И Е
№.........../............2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В
публичното съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година
в състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН И. като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2222/2021 г. по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени при условията на кумулативно обективно
съединяване искове на Ж.И.Ж., ЕГН **********, срещу Столична дирекция на
вътрешните работи с правно основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение в размер
на 300 лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди от незаконосъобразно
издаден електронен фиш серия К, № 1620466 на СДВР, отменен по съдебен ред с
влязло в законна сила решение № 56019/05.03.2019 г. по н.а.х.д. № 19510/2018 г.
на Софийски районен съд, представляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение
за процесуалното му представителство от адвокат в съдебното производство по чл.
59 ЗАНН, образувано по жалбата срещу електронния фиш, и за обезщетение в размер на 500 лв. за претърпени
от ищеца неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от издадения
и отменен от съда електронен фиш, изразяващи се в изпитани
от ищеца емоционални страдания – притеснение и обида от обвиняването му в
административно нарушение, което не е извършил, отчуждение и затваряне в себе си, преживени стрес,
неудобство и напрежение от мисълта, че трябва да участва и да ангажира защитата
си в производството по чл. 59 ЗАНН, тревожност от начина, по който му е бил
връчен електронният фиш. Наред с това са предявени и акцесорни искове за
присъждане на мораторна лихва в размер на 106, 01 лв. начислена върху главницата
от 300 лв. за периода от влизането в сила на 08.03.2018 г. на решението за
отмяна на електронния фиш до предявяване на исковата молба на 30.08.2021 г. и
за мораторна лихва в размер на 176, 68 лв., начислена за същия период върху
главницата от 500 лв. Претендира се и за присъждането на законна лихва от
предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на присъдените на
ищеца обезщетения за претърпени имуществени
и неимуществени вреди, както и за присъждане на направените от него
съдебни разноски в производството по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ. Акцесорните претенции
за мораторна лихва са уточнени от ищеца с подадена по делото молба с. д. №
18819/22.12.2021 г. /л. 39 – 41/, препис от която е връчен по разпореждане на
съда и на останалите страни по делото.
В
проведените по делото открити съдебни заседания ищецът Ж.И.Ж. се представлява
от адвокат И.З., който от негово име поддържа изцяло предявените искове.
Ответната
по делото страна – Столична дирекция на вътрешните работи, редовно призована,
не се представлява в проведените открити съдебни заседания. С подадени на два
пъти по делото от пълномощника й юрисконсулт В. П.писмени бележки с. д. № 16230/04.11.2021
г. /л. 27 – 29/ и с. д. № 837/19.01.2022 г. /46 и 47/ исковете се оспорват
изцяло като неоснователни и недоказани като в отношение не евентуалност се
оспорва и размерът им. Претендира се съдът да ги отхвърли, а в условия на
евентуалност – да намали с решението претендирания размер на обезщетенията като
присъди на СДВР юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото
процесуално представителство от юрисконсулт.
В с.
з. на 06.04.2022 г. представителят на Окръжна прокуратура Варна два заключение
за неоснователност на предявените искове по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ по съображения,
че страна и платец по приложения в заверено копие към исковата молба договор за
правна защита и съдействие с предмет изготвяне и подаване на жалба срещу
електронен фиш серия К, № 1620466 и процесуално представителство по делото пред
СРС е „Балик тур“, АД, поради което имуществените вреди, изразяващи се в
заплатеното на адвоката възнаграждение по договора, са настъпили в правната
сфера на дружеството, а не на ищеца като негов управител. Неоснователността на
иска за обезщетение за неимуществени вреди прокурорът аргументира с липсата на
достатъчно събрани по делото убедителни доказателства, установяващи
настъпването им, както и с факта, че между момента на връчване на електронния
фиш и отмяната му по съдебен ред е изтекъл твърде кратък период, за да може той
да повлияе съществено в негативен план върху неимуществената сфера на ищеца.
Като
прецени процесуалната допустимост на предявените при кумулативно обективно
съединяване искове по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, съдът намира следното по тяхната
основателност:
По
фактите:
От изпратените от АССГ с писмо с. д. №
5121/30.03.2022 г. служебно заверени копия на всички документи по н.а.х.д. №
19510/2018 г. ведно с присъединеното към него н.а.х.д. № 19509/2018 г., и двете
по описа на Софийски районен съд, 94 състав /л. 63 – 104/, се
установява, че с постановено решение от 05.03.2019 г. по н.а.х.д. № 19510/2018
г. по описа на СРС, 94 състав, е отменен по подадена от Ж.И.Ж. чрез
пълномощника му адвокат И.З. издаденият от СДВР електронен фиш серия К, №
1620466, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП на Ж.И.Ж.,
в качеството на представител на „Балик тур“ АД, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 1 вр. ал. 2 ЗДвП /л. 94 – 95/.
Съгласно
приложения на л. 100-гръб от делото документ решението по н.а.х.д. № 19510/2018
г. на СРС е влязло в законна сила на 03.04.2019 г.
В хода
на производството по н.а.х.д. № 19510/2018 г. на СРС, 94 състав, към което с
разпореждане от 22.11.2018 г. на СРС е било присъединено н.а.х.д. № 19509/2018
г. на СРС, 94 състав /л. 68/, жалбоподателят Ж.И.Ж., действащ чрез пълномощника
си адвокат И.З., е подал молба от 04.12.2018 г., с която е представил по делото
договор за правна защита и съдействие заедно с пълномощно като доказателство за
надлежно учредена представителна власт на пълномощника към датата на подаване
на жалбата срещу електронен фиш серия К, № 1620466/07.11.2016 г. на СДВР /л. 77
и 78/. С представеното към молбата пълномощно от 29.10.2018 г. Ж.И.Ж.,
изпълнителен директор на „Балик тур“ АД, е упълномощил адвокат И.К.З. да го
представлява и защитава по н.а.х.д. № 19509/2018 г. по описа на СРС като
завежда и води делото до окончателното му свършване във всички съдебни
инстанции. Същевременно с представения със същата молба договор за правна
защита и съдействие, сключен на 29.10.2018 г. между „Балик тур“ АД,
представлявано от Ж.И.Ж., и адвокат И.К.З., е договорено, че за оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на жалба
срещу електронен фиш серия К, № 1620466/07.11.2016 г. на СДВР и процесуално
представителство и защита пред Софийски районен съд, дружеството ще заплати на
адвоката възнаграждение от 300 лв. като е договорено, че сумата е платима
веднага и е посочено, че е внесена в
брой.
Във
връзка с твърдението на ищеца за претърпени неимуществени вреди от издадения и
отменен от съда електронен фиш серия К, № 1620466 по искане на пълномощника му
по делото бяха събрани гласни доказателства като в с. з. на 06.04.2022 г. бяха
разпитани двама души свидетели: В.Б.Н.и Ж.М.М..
Свидетелката
Н.заявява пред съда, че познава Ж.И. повече от 5-6 години и че двамата работят
заедно. Сочи, че от 2016 г. той е изпълнителен директор на „Балик тур“ АД.
Твърди, че си спомня, че И. е водил дела във връзка с издадени електронни
фишове за нарушения, които не били извършени от него, но се водели на
дружеството, в което е изпълнителен директор. Според показанията й ищецът бил
много изнервен, защото този, който бил извършил нарушенията, отказвал да
възстанови наложените глоби. Заявява, че не знае точно кога са му връчени фишовете,
но обяснява, че на нея И. се бил обадил след рождения си ден на 15 октомври 2018
г. Ищецът се питал защо на него връчват електронните фишове, след като не е
извършил нарушение. Твърди, че имал конфликт с жена си, след като му били
връчени фишовете като на въпрос на съда дали лично е присъствала на такъв
конфликт пояснява, че знае за това от офиса, където работи. Същевременно
обяснява, че съпругата на И. идвала в офиса и била тревожна по какъв начин може
да се оправи въпросът и дали може да говорят с лицето, което е извършило
нарушението. На свидетелката било обяснено, че електронните фишове ще се
обжалват и ще се направи всичко възможно да не пострада бюджетът на
семейството. Според свидетелката Ж. бил изнервен доста и колкото пъти го виждала,
той непрекъснато говорел за това. Поуспокоил се след обжалването на фишовете.
Свидетелката
М. обяснява пред съда, че познава Ж. отдавна – опреди 2017/2018 г., като с него
са акционери в „Балик тур“ АД. На въпрос на адвокат З. дали има спомен на И. да
са връчвани от МВР електронни фишове за нарушения по ЗДвП обяснява, че му били
връчвани повече от 5-6 фиша и 2 фиша за София. Твърди, че ищецът бил силно
притеснен, защото бил наказан за нарушения, които не е извършил. Споделял й, че
има недоразумения в семейство за глобите, които трябва да плати, и се
притеснявал, че ако го спрат, ще му вземат шофьорската книжка, а имал малко
дете. По нейни думи бил сприхав и много се притеснявал какво би се случило, ако
го спрат на пътя. Обяснява, че фишовете били издадени през 2017 г., а връчени
през 2018 г. като тя разбрала за тях след връчването им. Свързва годината с
факта, че в края на месеца, когато били връчени фишовете, имала рожден ден, но Ж.
отказал да присъства, тъй като не можел да се забавлява. Казал, че не е
компания в такъв момент, тъй като се притеснява от случилото се. Свидетелката
обяснява още, че И. искал да разбере кой шофьор е карал колите, защото считал,
че след като не ги е управлявал той, не следва да бъде и наказван.
Така
събраните по делото доказателства и направените въз основа на тях фактически
констатации дават основание на съда за следните правни изводи:
За
основателността на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е необходимо да се установи чрез
пълно и главно доказване кумулативно наличие на следните материално-правни предпоставки:
1/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган при
или по повод на административна дейност; 2/ настъпила вреда /както имуществена,
така и неимуществена/ в патримониума на ищеца и 3/ пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния административен акт, действие или
бездействие по т. 1 и вредата по т. 2.
І. Относно
наличието на първата материално-правна
предпоставка за основателност на предявените от ищеца при кумулативно обективно
съединяване искове по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на административен орган при или по повод на
административна дейност:
Между
страните по делото няма спор, а се установява и от изпратените от АССГ и
приобщени към доказателствения материал служебно заверени копия на документите
по н.а.х.д. № 19510/2018 г. ведно с присъединеното към
него н.а.х.д. № 19509/2018 г., и двете по описа на СРС, 94 състав, че
издаденият срещу ищеца електронен фиш серия К, № 1620466 на СДВР е отменен по
съдебен ред с влязлото в законна сила решение по н.а.х.д. № 19510/2018 г. на СРС.
По
правната си природа електронният фиш, точно както и наказателното
постановление, макар да са издадени от административен орган, са
правораздавателни актове, тъй като са резултат от упражняване на възложена със
закон правораздавателна дейност на администрацията, свързана по аргумент от чл.
6 от ЗАНН със защитата на реда в областта на държавното управление и представляваща
поради това санкционираща управленска дейност.
Както
се приема в мотивите към т. 1 на ТП № 2/19.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2014
г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, наред с другите правни форми на
изпълнителна дейност, класифицирани според предметното им съдържание и цел като
правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, дейността по административно
наказване посредством издаването на наказателни постановления, представлява
също форма на административна /изпълнителна/ дейност, тъй като се извършва по
административен ред чрез властнически метод и въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност. Въпреки че наказателното
постановление няма характеристиките на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК, с ТП № 2/19.05.2015 г. се приема, че основният вид на
дейността по налагане на административното наказание не дава основание за
ограничителното тълкуване на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ посредством стесняване на
приложното му поле само до издаваните по реда на АПК административни актове и
изключването на наказателните
постановления от предметния му обхват поради техния правораздавателен
характер. Както се сочи по-нататък в мотивите на тълкувателното постановление,
независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за
вреди по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, има властнически характер и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е резултат от санкционираща административна
дейност и упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на тяхната административна правосубектност.
С допълнителното съображение, че разпоредбата на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е
наименована „Отговорност за дейност на администрацията“ е прието, че от
приложното й поле не могат да се изключат исковете за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, тъй като не видът на
административния акт, определян по признаците на чл. 21 АПК, е законовият
критерий за приложението на чл. 1 ЗОДОВ, а фактът, че става въпрос за
незаконосъобразно упражняване на публични функции на администрацията /в случая
свързани със законово предоставената й правораздавателна компетентност/.
Посоченото
в мотивите на ТП № 2/19.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и
Втора колегия на ВАС, в пълна степен е относимо и към издаваните от Областните
дирекции на МВР, респективно от СДВР, електронни фишове за регламентираните в
специалните закони /ЗДвП, КЗ/ административни нарушения, тъй като и при тях
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството,
че са издадени от административен орган, притежават властнически характер и
въпреки че пораждат наказателноправни последици, са резултат от санкционираща
административна дейност и упражнена административнонаказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 189 ал. 11 ЗДвП,
според която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление.
От
горните мотиви може да се заключи, че в случая е налице първата
материално-правна предпоставка за основателността на предявените от ищеца при
кумулативно обективно съединяване искове по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
ІІ. Относно
наличието на втората материално-правна предпоставка за основателност на кумулативно
съединените искове по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ - настъпили имуществени, респективно и
неимуществени вреди, в патримониума на ищеца:
В
основата на отговорността по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ стои възприетият още от римското
право в действащата ни правна уредба /чл. 45 и сл. ЗЗД/ институт на
непозволеното увреждане, според който всеки има право да бъде обезщетен за
непозволено причинените му вреди.
Като
имуществена вреда по смисъла на този институт се разбира претърпяната от лицето
имуществена загуба или пропусната имуществена полза. Имуществена загуба е
материалното благо, с което обективно се е намалило имуществото на пострадалия
от непозволеното увреждане, а пропусната имуществена полза е пропуснатото от
него материално благо, с което имуществото му е могло реално да се увеличи. От
събраните по делото доказателства не се установи ищецът Ж.И.Ж. да е претърпял
каквито и да било имуществени вреди /било като претърпени имуществени загуби,
било като пропуснати имуществени ползи/. Самият той не твърди в исковата молба,
че е пропуснал някакви имуществени ползи. Същевременно недоказано остана
твърдението му за имуществени загуби, равняващи се на заплатеното адвокатско
възнаграждение за процесуалното му представителство и защита в съдебното
производство по обжалване на издадения срещу него електронен фиш серия К, №
1620466 на СДВР. Действително именно ищецът е разполагал с процесуална легитимация
да обжалва електронния фиш по реда 59 ЗАНН, което е сторил, подавайки жалбата
си до Софийски районен съд, по която е образувано н.а.х.д. № 19509/2018 г.,
присъединено впоследствие към н.а.х.д. № 19510/2018 г. на СРС. От представения
по присъединеното н.а.х.д. № 19509/2018 г. на СРС договор за правна защита и
съдействие се установява обаче, че страна по договора и съответно платец на
договорения адвокатски хонорар за осъществената по делото адвокатска защита е
не Ж.И.Ж., а търговско дружество „Балик тур“ АД. Този извод не се променя от
факта, че договорът е подписан от Ж.И.Ж., тъй като видно от съдържанието му,
той го е подписал в качеството на представляващ търговското дружество, за което
реално е настъпила имуществената загуба, равняваща се на заплатеното адвокатско
възнаграждение от 300 лв. В това отношение следва да се има предвид, че като
юридическо лице на основание чл. 63 ал. 3 ТЗ, търговското дружество е
самостоятелен правен субект, носител на права и задължения съгласно чл. 131
ЗЛС, като е различно от съдружниците, респективно акционерите в него. Отсъствието
на втората материално-правна предпоставка за основателност на предявения иск по
чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за претърпени имуществени вреди обезсмисля
изследването на третата такава.
Относно
твърдението на ищеца за причинени му неимуществени вреди следва да се има
предвид, че като такива поначало следва да се възприемат всички сравнително
трайно насложили се във времето негативни проявления върху емоционалната и
нравствена сфера на лицето, върху неговото физическо и душевно здраве, както и
онези отрицателни проявления, свързани с уронването на доброто му име в
обществото и спада на доверието и уважението към него. При това всички те,
заедно или поотделно, трябва да са с достатъчен интензитет, за да може да се
приеме, че са свързани с качествена промяна в обичайното състояние, за да може
да се квалифицират като неимуществени вреди. В обстоятелствената част на
исковата молба ищецът сочи, че причинените му неимуществени вреди се изразяват
в случая в изпитани от него емоционални страдания – притеснение и обида от обвиняването
му в административно нарушение, което не е извършил, отчуждение и затваряне в себе си, преживени стрес,
неудобство и напрежение от мисълта, че трябва да участва и да ангажира защитата
си в производството по чл. 59 ЗАНН, тревожност от начина, по който му е връчен
електронният фиш. Изслушаните в тази връзка свидетелски показания изобщо не
установяват част от подобни емоционални преживявания при ищеца, а по отношение
на онези, за които дават някаква информация, далеч не са достатъчно убедителни
и категорични, за да може въз основа само на тях да се заключи, че е налице
трайно насложило се и достатъчно силно изразено по интензитета си негативно
въздействие върху емоционалната сфера на ищеца. Нито една от свидетелките не
говори пред съда за преживени от Ж.И. емоционални страдания, свързани със самия
факт на организиране на защитата му и участието му по делото срещу електронния
фиш, нито за изпитана от него тревожност от начина, по който той му е бил
връчен. Нито показанията на свидетелката Николова, че й било обяснено, че
фишовете ще се обжалват и ще се направи всичко възможно да не пострада бюджетът
на семейството, нито тези на свидетелката М., че фишовете са оспорени по
съдебен ред могат да бъдат обвързани с оплакването за силен стрес и напрежение,
породени у ищеца от мисълта, че трябва да участва в производството по чл. 59 ЗАНН. Свидетелката Н.дори обяснява, че след обжалването на фишовете ищецът бил
вече малко по-спокоен. Що се отнася до твърденията на ищеца за преживяна от него
обида от обвиняването му в административно нарушение, което не е извършил, за
настъпило отчуждение и затваряне в себе
си, в тази част, макар свидетелките действително да дават някакви показания, те
далеч не са от естество да затвърдят убеждение за настъпил траен и силен
емоционален срив у ищеца. Поради това съдът намира, че и в частта за
настъпването на неимуществените вреди искът по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ остана
недоказан.
Независимо
от това ще се посочи, че дори част от неимуществените вреди да се приемат за доказани
посредством събраните гласни доказателства, то въз основа на тях не би могло да
се заключи, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от отменения по
съдебен ред електронен фиш серия К, № 1620466 на СДВР, което пък от своя страна
сочи на отсъствието на третата материално-правна предпоставка за
основателността на предявения иск по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
И
двете свидетелки дават показания, че на ищеца е бил издаден повече от един електронен
фиш по ЗДвП, при което не става ясно как обясненията им за изпитаните от него
емоционални страдания могат да се обвържат конкретно с посочения в исковата
молба и отменен от съда електронен фиш серия К, № 1620466 на СДВР. Отделно от
това от съвкупната преценка на показанията им може да се заключи, че
негативните преживявания на ищеца са произтекли главно от факта, че с фишовете
е ангажирана личната му административно-наказателна отговорност, при положение,
че друго лице е извършител на нарушенията. От изпратените от АССГ и приобщени
към доказателствения материал по делото служебно заверени копия на документите
по н.а.х.д. № 19510/2018 г., ведно с присъединеното към него н.а.х.д. №
19509/2018 г., се установява, че с отменения с решението по н.а.х.д. № 19510/2018
г. на СРС електронен фиш серия К, № 1620466 е била ангажирана отговорността по
чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП на Ж.И.Ж. в качеството му
представител на „Балик тур“ АД за извършено нарушение на чл. 21 ал. 1 вр. ал. 2 ЗДвП. Основание за подобен начин на ангажиране на административно-наказателната
отговорност по ЗДвП е разпоредбата на чл. 188 ал. 2 ЗДвП, според
която, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Чл. 189 ал. 5 ЗДвП изрично регламентира обаче възможност лицето по чл. 188 ал. 2, на което е съставен и връчен
електронният фиш, в 14-дневен срок от получаването да предостави в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство, в който случай на посоченото в
декларацията лице се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Следователно, налице
е законодателно предвиден извънсъдебен способ за защита срещу ангажирането с
електронен фиш по чл. 189 ал. 4 ЗДвП на отговорността на лицето по чл. 188 ал.
2 ЗДвП за нарушение, което то не е извършило. Наличието на подобен нормативно установен
механизъм за защита изключва възможността претърпените негативни преживявания
на ищеца заради обстоятелството, че с електронния фиш е ангажирана
отговорността му за нарушение, извършено от друго лице, да са пряка и
непосредствена последица от издаването на електронния фиш.
В
целостта си изложеното обуславя краен извод за неоснователност на кумулативно
предявените искове по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди от
отменения по съдебен ред електронен фиш серия К, № 1620466 на СДВР. Поради
акцесорния характер на кумулативно предявените искове за присъждане на
мораторна лихва върху присъденото обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, те също са неоснователни.
Исковете
следва да бъдат отхвърлени от съда, като при този изход на спора е основателно
искането на ответната по делото страна Столична дирекция на вътрешните работи
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото е дължимо от ищеца на
основание чл. 10 ал. 4 предл. второ ЗОДОВ като следва да бъде определено от
съда в минимално предвидения размер от 100 лв. по чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 37 ЗПП.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявените при условията на кумулативно обективно съединяване искове по чл. 1
ал. 1 ЗОДОВ на Ж.И.Ж., ЕГН **********, срещу Столична дирекция на вътрешните
работи за обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди и за обезщетение
в размер на 500 лв. за претърпени неимуществени вреди от отменен по съдебен ред
електронен фиш серия К, № 1620466 на СДВР и за мораторна лихва в размер на 106,
01 лв. върху обезщетението от 300 лв. и в размер на 176, 68 лв. върху
обезщетението от 500 лв., начислена за периода от влизане в сила на решението
за отмяна на електронния фиш до предявяване на исковата молба, както и за
присъждане на законна лихва от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на присъдените на ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
ОСЪЖДА
Ж.И.Ж., ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за осъщественото по делото
процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: