Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 29.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, в
закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
като
разгледа ч. гр. д. № 13638 по описа
за 2019 година, докладвано от съдия
Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК
Постъпила е жалба от длъжника „Р.“
ЕООД срещу постановление за разноските, инкорпорирано в покана за доброволно
изпълнение изх. № 040873/28.08.2019 г. по изп. д. № 2019844041783 по описа на
ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ. Счита, че размерът на адвокатското възнаграждение
на взискателя, както и размера на обикновената такса и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ
е завишен и не съответства на заявения по делото материален интерес, като му
присъди сторените по делото разноски.
Постъпила е жалба от длъжника и
срещу разпореждане от 16.09.2019 г., постановено по горепосоченото изпълнително
дело, с което е оставено без уважение искането му, обективирано в молба вх. №
039891/12.09.2019 г. за прекратяване на изпълнителното производство, на
основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК в частта относно сумата от 13 729, 20 лв.,
внесена по сметка на ВКС. Твърди, че сумата от 13 729, 20 лв. е внесена
преди завеждане на изпълнителното производство по сметка на ВКС по ч. т. д. №
2335/2013 г., за което е представил доказателства в изпълнителното производство.
С определение № 375/28.05.2013 г. на ВКС е спряно изпълнението на решение от
29.03.2013 г., постановено по гр. д. № 12103/2012 г. на СГС, въз основа на
което е издаден и изпълнителния лист. Счита, че отказът за прекратяване на
производството по делото е незаконосъобразен, тъй като ас налице предпоставките
на чл.433, ал.1, т.1 ГПК – сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство. На основание чл.282, ал.5 ГПК
обезпечението се освобождава в случаите, когато искът за обезпеченото вземане
бъде отхвърлен или ако производството по този иск бъде прекратено. По аргумент
за противното при уважаване на иска внесената като обезпечение сума не подлежи
на връщане. Тя се задържа и продължава да обезпечава изпълнението на
присъденото вземане, като право да я получи има кредиторът по влязлото в сила
решение, а не длъжникът. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане.
По делото са постъпили писмени
възражения от взискателя - „М Л.“ ЕАД (с
предишно наименование „И Еф Джи Ауто Л.“ ЕАД), с които оспорва жалбите на
длъжника. Излага съображения, че адвокатското възнаграждение, заплатено от
взискателя е в минималния размер, който е регламентиран в чл.10, т.1 и т.2 от
Наредба № 1/09.07.2014 г.. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед на това същото не е завишено по размер. Счита, че не е
налице регламентираното в чл.433, ал.1, т.1 ГПК основание за прекратяване на
изпълнителното производство за сумата от 13 729, 20 лв., тъй като
длъжникът не е представил посочените в тази норма документи за извършено
плащане преди образуване на изпълнителното производство. Моли съда да остави
без уважение жалбите на длъжника.
ЧСИ С.Я. е депозирал мотиви по
реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че разноските по
изпълнителното дело са правилно определени, както и не е налице основание за
частично прекратяване на изпълнителното производство. Обикновените такси за
изчислени, както следва: по т.1 ТТРЗЧСИ – 24 лв. за образуване на делото; по
т.3 ТТРЗЧСИ – 6 лв. за справка в регистъра на БНБ; по т.5 ТТРЗЧСИ 48 лв. за
покана за доброволно изпълнение и искане за преписи от актове от Службата по
вписванията; по т.9 ТТРЗЧСИ – 54 лв. за 3 броя запори на банкови сметки и по
т.31 ТТРЗЧСИ – 36, 80 лв. за държавни такси за справка в БНБ и искане на
преписи от Служба по вписванията. Върху тези такси е начислен ДДС, тъй като
съдебният изпълнител е регистрирано по ЗДДС лице. Счита, че правилно е
изчислена и пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, тъй като материалният
интерес по делото по представения изпълнителен лист, ведно с изтеклите лихви,
възлиза на 25 703, 61 лв. Също така адвокатското възнаграждение, заплатено
от взискателя е равно на минималния такъв, съобразно чл.10, т.1 и т.2 от
Наредба № 1/09.07.2014 г.. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Тъй като по делото не е представен някой от посочените в
чл.433, ал.1, т.1 ГПК документи, то не е налице и основание за частично
прекратяване на производството по делото. Представената вносна бележка не
удостоверява извършено в полза на взискателя плащане преди завеждане на делото.
Съдът, след като взе предвид
изложените от страните съображения и мотивите на ЧСИ, както и съдържащите се в
изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Изпълнителното производство е
образувано по молба на „М Л.“ ЕАД, срещу „Р.“ ЕООД, въз основа на издаден на
29.05.2019 г. изпълнителен лист по гр. д. № 23066/2010 г. по описа на СРС, ГО,
67 състав, във връзка с постановено по същото дело съдебно решение, както и
решение от 09.03.2013 г., постановено по гр. д. № 12103/2102 г. на СГС, за
сумата от 9 500 лв. - част от общо дължимите Л.ови вноски за периода м.03.2009
г. – м.09.2010 г.; 13 729, 20 лв. – неустойка за забава в плащането на Л.овите
вноски с настъпил падеж в периода 02.03.2009 г. – 10.09.2010 г.; 1 049, 17
лв. – разноски пред първата съдебна инстанция и 587, 26 лв. – разноски пред
въззивната инстанция. Изпълнителният лист е издаден на „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД, със
сегашно наименование „М Л.“ ЕАД.
Молбата е подадена чрез адв. К.К.,
с приложено към нея пълномощно. Към молбата е приложен и договор за правна
защита и съдействие от 19.08.2019 г., в който е договорено възнаграждение в
размер на 837, 98 лв., която е платима по банков път. Представено е авизо, с
което взискателят е наредил плащане по посочената в договора за правна защита и
съдействие сметка на договореното адвокатско възнаграждение.
До длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение изх. № 040873/28.08.2019 г. за сумите по горепосочения
изпълнителен лист, както и 837, 98 лв. – адвокатско възнаграждение, 168, 80 лв.
– обикновена такса и 2 114, 66 лв. – пропорционална такса към 20.08.2019
г.
Длъжникът е депозирал молба до
ЧСИ С.Я., с която заявява, че сумата от 13 729, 20 лв. е внесена за
взискателя преди образуване на изпълнителното производство по сметка на ВКС по
ч. т. д. № 2335/2013 г. с платежно нареждане от 27.05.2013 г., във връзка с
постановено по посоченото дело спиране на изпълнението на решение от 09.03.2013
г., постановено по гр. д. № 12103/2102 г. на СГС. Моли да прекрати
изпълнителното производство в частта на посочената сума, на основание чл.433,
ал.1, т.1 ГПК.
Към молбата е приложено
определение № 375 /28.05.2013 г., с което е постановено спиране решение от
09.03.2013 г., постановено по гр. д. № 12103/2102 г. на СГС, за сумата от
13 729, 20 лв. – договорна неустойка.
С вносна бележка от 23.03.2013 г.
длъжникът е внесъл по сметка на ВКС сумата от 13 729, 20 лв. – гаранция по
ч. гр. д. № 2335/2013 г. по описа на ВКС.
С определение № 196/25.04.2014 г.
по т. д. № 3288/2013 г. на ВКС, ТК, І ТО, е оставена без разглеждане
касационната жалба на „Р.-**“ ЕООД срещу горепосоченото решение на СГС относно
иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД – за заплащане на сумата от
1 900 лв., както и по насрещния иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД –
за заплащане на сумата от 9 500 лв., както и не е допуснато касационно
обжалване на съдебното решение на СГС в частта, с която след отмяна на
решението на СРС е уважен насрещния иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД – за
сумата от 13 729, 20 лв. – неустойка за забава. Не е допуснато касационно обжалване
на решението на СГС и в частта, с която е потвърдено решението на СРС за
отхвърляне на предявеният в условията на евентуалност насрещен иск за заплащане
на сумата от 20 000 лв. – обезщетение по чл.23 ЗЗД.
С определение № 842/17.11.2014 г.
по ч. гр. д. № 2694/2014 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, е потвърдено
горепосоченото определение на ВКС в частта, с която е оставена частично без
разглеждане депозираната от „Р.“ ЕООД касационна жалба.
С обжалваното разпореждане от
16.09.2019 г. ЧСИ С.Я. е отказал да прекрати изпълнителното производство за
сумата от 13 729, 20 лв., тъй като по делото липсват данни кредиторът да
се е удовлетворил от внесената гаранция по реда на чл.282, ал.5 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В нормата на чл.435, ал.2 ГПК са регламентирани изчерпателно изпълнителните действия, които длъжникът може
да обжалва. В т.7 е предвидена възможност длъжникът да обжалва разноските по
изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си част
съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителния лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от
длъжника по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване не го лишава от възможността
да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно
изпълнение.
В случая предмет на обжалване е постановление за разноските, инкорпорирано
в изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение. Предвид дадените с
горепосоченото тълкувателно решение задължителни разяснения, се налага извода,
че депозираната жалба от длъжника е процесуално допустима.
В нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК регламентира, че длъжникът може да обжалва отказа
на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение. В случая длъжникът обжалва разпореждане на ЧСИ, с което е отказано
прекратяване на принудителното изпълнение за сумата от 13 729, 20 лв.,
поради което частната жалба е допустима.
Доколкото законосъобразността на постановлението за разноските е
функционално свързано с размера на събраната в изпълнителното производство
сума, следва първо да се разгледа частната жалба срещу разпореждането за отказ за частично
прекратяване на изпълнителното производство.
В нормата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК като основание за прекратяване на
изпълнителното производство е регламентирано, когато длъжникът представи
разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция,
или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи
разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да
декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се
приема за истинска.
Жалбоподателят счита, че внесената по реда на чл.282 ГПК гаранция по
сметка на ВКС има характера на внесена за взискателя сума преди образуване на
изпълнителното производство, поради което до размера на тази сума същото следва
да се прекрати.
Регламентираните в нормата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК основания за
прекратяване на изпълнителното производство обхващат случаи на погасяване на
дълга преди завеждане на изпълнителното производство, включително и случаите,
когато сумата е внесена за взискателя преди завеждане на делото. Предвид
систематичното място на сочената от жалбоподателя хипотеза сред случаи на
реално погасяване на дълга преди завеждане на делото, следва да се приеме, че
същата се отнася до случаите в които сумата е внесена по сметка на взискателя
преди иницииране на изпълнителното производство, независимо от момента на
заверяване на сметката на взискателя, който може да е и в хода на самото
изпълнително дело. В този случай макар правопогасяващият ефект да е настъпил
след заверяване на сметката на кредитора, правна релевантност е придадена на
момента на внасяне на сумата по сметка на кредитора.
При преценка основателността на доводите на жалбоподателя следва да се
съобразят, разясненията, дадени с ТР от 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г.
по описа на ОСГТК, съгласно които залогът на парична сума, внесена като
гаранция по сметка на съд на основание чл.391, ал.2 ГПК, чл.398, ал.2 ГПК и
чл.282 ГПК се учредява при условията на чл.181, ал.1 ЗЗД - чрез внасяне на
сумата по банковата сметка на съответния съд. При липса на договор между
страните заложното правоотношение се подчинява на особени правила, уредени в
специални правни норми на процесуалния закон относно процедурата и
предпоставките за освобождаване на сумата от залогодържателя (съдът), чрез
връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител
за удовлетворяване на вземането на залогополучателя, респ. отказ от
освобождаване на сумата в случаите, когато гаранцията е внесена като
обезпечение за причинени вреди на насрещната по спора страна и последната е
предявил иск за обезщетяването им (чл.403, ал.2 и чл.282, ал.4 ГПК).
Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е
уредено като двустранно - чл.403, ал.2 ГПК - и съдът се произнася като вземе
предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т. е. при осъществяване
на правораздавателна дейност и е обвързан да предприеме предписаното от
правната норма действие (задържане на сумата, връщането й на залогодателя или
превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора-
залогополучател, респ. превеждането й в държавния бюджет при условията на чл.
82 ГПК) в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е
приложима.
Разяснено е също така, че в случай на спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на въззивното решение, същата сума е предназначена за
удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване
на претърпените от забавеното изпълнение вреди, когато касационно обжалване
не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила.
Внесените като парична гаранция суми подлежат на връщане при условията на
чл.403, ал.1 ГПК, съответно на чл.282, ал.4, респ. чл.282, ал.5 ГПК. В тези
случаи, при подаване на молба за освобождаване на гаранцията другата страна
разполага със защитата, която законодателят е предвидил в процедурата по
освобождаване на гаранцията - чл.403, ал.2 ГПК, съответно - чл.282, ал.4 ГПК.
Предвид дадените задължителни разяснения с горепосоченото тълкувателно
решение, се налага извода, че внесената по реда на чл.282, ал.2 ГПК сума не
може да се отнесе към разглежданата хипотеза, регламентирана в чл.433, ал.1,
т.1 ГПК, тъй като тази гаранция не е внесена в изпълнение на задължението, а
обезпечава изпълнението, респ. обезщетява претърпените от забавеното изпълнение
вреди от кредитора. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че внесената
гаранция не е на разположение на взискателя, а подлежи на възстановяване по
специално регламентиран ред за това. При определени предпоставки тази сума може
да бъде преведена по сметка на съдия – изпълнителя и съответно да послужи за
погасяване на дълга, което от своя страна изключва приложимостта на чл.433,
ал.1, т.1 ГПК, доколкото тази сума е събрана в хода на изпълнителното
производство, а не е платена (внесена за взискателя) преди образуването му.
По изложените съображения съдът счита, че по отношение на сумата от 13 729,
20 лв. не са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство
на соченото то длъжника основание.
Взискателят в изпълнителното производство има право на разноски за един
адвокат, съгласно чл.78, ал. ГПК.
Съгласно
нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет
(ВАС) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на
изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните
адвокатски възнаграждения за водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт.
В
случая извършените от взискателя действия се свеждат единствено до депозиране на молба за образуване на изпълнително
дело №
20198440401783 по описа на ЧСИ С.Я.. В хода на изпълнителното
производство не са извършени конкретни действия от страна на взискателя след
образуване на изпълнителното дело, с цел удовлетворяване на паричното вземане.
Съгласно нормата на чл.426, ал.2 ГПК в молбата за образуване на изпълнително
дело взискателят може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е
нужно за удовлетворяване на вземането му. В течение на производството той може
да посочва и други начини на изпълнение. В случая взискателят е посочил
изпълнителен способ при образуване на изпълнителното производство, като към
момента на постановяване на обжалваното разпореждане не са извършени действия с
цел удовлетворяване на паричното вземане, поради което не са налице
предпоставките на чл.10, т.2 от горепосочената наредба.
Предвид
извършените от процесуалния представител на взискателя действия, които се
свеждат единствено до образуване на изпълнителното производство и посочването
на един изпълнителен способ, минималният размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на 200 лв. Същевременно уговореното между взискателя и представлявалия
го по изпълнителното дело адвокат възнаграждение възлиза на 837, 98 лв., което
е заплатено от взискателя.
Съобразно
действителната фактическата и правна сложност на делото и извършените до
момента действия от процесуалния представител на взискателя съдът счита, че
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 837, 98 лв. е
прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като е налице несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права на взискателя в хода на изпълнителното производство.
По
изложените съображения постановлението за разноските, което е инкорпорирано в
поканата за доброволно изпълнение следва да се отмени за сумата над 200 лв. до
837, 98 лв. С оглед на това следва да се намали и размерът на дължимата такса
по т.26 ТТРЗЧСИ спрямо дълга, формиран с намалените разноски за адвокатско
възнаграждение. Доколкото събраната сума възлиза на 543, 73 лв., то дължимата
такса по т.26, б.“б“ ТТР към ЗЧСИ, с начислен ДДС, възлиза на 65, 24 лв.
Обикновените
такси са правилно определени от ЧСИ във връзка с реално извършени действия в
хода на изпълнителното производство, които са описани в мотивите на ЧСИ С.Я.,
депозирани по реда на чл.436, ал.3 ГПК.
Доколкото
възложеното в тежест на длъжника адвокатско възнаграждение се намалява до 200
лв., това рефлектира и върху размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Същата следва
да се определи върху сумата от 25 065, 63 лв., която съставлява сбор между
сумите по издадения изпълнителен лист - 24 865, 62 лв., както и 200 лв. –
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство. Таксата
по т.26, б.“г“ ТТРЗЧСИ, с начислен ДДС, възлиза на 2 068, 73 лв. С
обжалваното постановление за разноските в тежест на длъжника е възложена такса
по т.26 в размер на 2 114, 66 лв. Ето защо обжалваното постановление за
разноските следва да се отмени и за сумата над 2 068, 73 лв. – такса по
т.26 ТТРЗЧСИ, до пълния определен размер от 2 114, 66 лв.
По разноските по производството:
Жалбоподателят
претендира сторените в настоящото производство разноски. Техният размер възлиза
на 25 лв. - заплатена държавна такса за жалбата, която е основателна.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
вх. № 042721/01.10.2019 г., депозирана от длъжника „Р.“ ЕООД, ЕИК ******, със
съдебен адрес гр. София, ул. „***** – адв. И.М., срещу разпореждане от
16.09.2019 г., постановено по изп. д. № 20198440401783
по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, като неоснователна
ОТМЕНЯ постановление за разноските, инкорпорирано в покана за
доброволно изпълнение изх. № 0400873/28.08.2019 г. по изп. д. № 20198440401783 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, с която в
тежест на длъжника „Р.“ ЕООД, ЕИК ******, със съдебен адрес гр. София, ул. „******–
адв. И.М., е възложено адвокатското възнаграждение в размер над 200 (двеста) лв. до пълния размер от 837, 98 (осемстотин тридесет и седем
лева и деветдесет и осем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.5 ГПК, както и
за сумата над 2 068, 73 (две
хиляди шестдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки) лв. до пълния
определен размер от 2 114, 66 (две
хиляди сто и четиринадесет лева и шестдесет и шест стотник) лв., представляваща
таксата по т.26, б.“г“ ТТР към ЗЧСИ.
ОСЪЖДА „М Л.“ ЕАД, ЕИК ******, с
адрес гр. София, кв. ******, да заплати на „Р.“ ЕООД, ЕИК ******, със съдебен
адрес гр. София, ул. „******– адв. И.М.,, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 25 (двадесет и пет) лв.,
представляваща сторени разноски в настоящото производство за уважената жалба.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.