РЕШЕНИЕ
№ 11916
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110154737 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 291124/16.09.2024 г., както и молба с вх. №
299253/24.09.2024 г. по чл. 8 т. 1 и 2 от ЗЗДН от Д. С. С. - лично и като баща и законен
представител на детето на страните М. Д.ова С., с която се иска издаване на заповед за
защита по реда на ЗЗДН в тяхна полза срещу Р. Н.а С., за която се твърди, че е съпруга на
молителя и майка на детето.
В молбите се излагат твърдения за извършени от ответника спрямо молителите актове на
домашно насилие, както следва:
На 05.07.2024 г. в 15:17 ч. в жилището на страните, находящо се в гр. Торевиеха,
Испания, ответницата проявила физическа агресия спрямо съпруга си с тротинетка и в
присъствието на детето нанесла 2 удара в лявата част на гръдния му кош;
В периода от 18.09.2024 г. до 24.09.2024 г. ответницата не е водила детето на страните
в училището й - 37 СУ „Райна Княгиня“, гр. София, като последното било насилствено
държано от родителите на ответницата в нарушение на подписано между съпрузите
споразумение.
Ответницата оспорва молбата и изложената фактическа обстановка. Излага, че е налице
конфликт между съпрузите, като агресия имало от страна и на двамата. Поради това,
инициирала бракоразводен съдебен процес пред РС-Варна. Сочи, че не е наранявала
молителя, както и че дъщеря им не е присъствала на събитията на 05.07.2024 г.
Всяка от страните в съдебното заседание поддържа исканията си.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
1
По допустимостта на производството:
Молбите са подадени от лица, които твърдят лично да са пострадали от домашно насилие,
поради което и на основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, съдът намира, че са процесуално
легитимирани да търсят защита. Не се спори между страните, а и се установява от служебно
изготвена справка НБДН /л. 13 от гр.д. № 56422/24, СРС, 89-ти с-в, присъединено към
настоящото производство/, че родители на М. Д. С. са страните по делото Д. и Р. С.и.
Следователно, ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси защита - чл. 3,
т. 3 и 4 ЗЗДН. Описаните актове на 05.07.2024 г. и в периода 18.09.2024 г. – 24.09.2024 г.
представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, тъй като е налице
твърдение за физическо насилие спрямо съпруга в присъствието на детето, както и
насилствено лишаване от свободно придвижване на последното. Молбите са депозирани в
тримесечния преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Предвид изложеното, съдът ги намира
за допустими.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН: „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка”.
По отношение на първия акт на домашно насилие, извършен на 05.07.2024 г., съдът
намира следното: Ответницата оспорва да е причинила наранявания на съпруга си, както и
дъщеря им да е присъствала на случката. В откритото съдебно заседание, проведено на
19.03.2025 г., съдът е указал на молителите, че тяхна е доказателствената тежест да
установят при условията на пълно и главно доказване извършване на всеки от актовете на
домашно насилие по време, място и начин, вкл. участието на съпругата в тях. През цялата
висящност на делото са депозирано единствено молби, съдържащи твърдения на всяка от
страните, но не и доказателства за правнорелевантните факти. По-конкретно, молителите не
установиха, че на 05.07.2024 г. са били в тяхното жилище в Испания, както и че тъкмо там в
15:17 ч. ответницата е извършила твърдените актове на домашно насилие. Макар да не се
твърди да са налице очевидци, то не са ангажирани и доказателства, уредени в ЗЗДН, за
прилагане на предвидения облекчен ред за доказване. Единственото доказателство в случая
се явява социалният доклад от ДСП-Люлин /л. 58-59/. Макар и изготвен само въз основа на
сигнали и срещи, проведени с бащата и детето, без участието на майката, правилно се
посочва, че не се събират категорични данни, които да потвърдят или отхвърлят насилието.
С оглед на разпределението на доказателствената тежест и правилата на ГПК, молителите
следва да понесат последиците от процесуалното си бездействие.
Освен това, ответницата, макар и да признава, че е имало конфликт, сочи, че единствено е
крещяла с искане съпругът й да не я снима. Признава, че е взела тротинетката на детето и се
е опитвала да го удари, но не е успяла, а освен това целта била и да премахне телефона.
Съдът намира, че в случая липсва житейска логика пострадалото лице да е било насилвано, а
в същото време напълно необезпокоявано да е разполагало с ръката си и да снима
инцидента. Още повече, както правилно сочи ответницата, съпругът не е представил
доказателства, от които да се установява наранявания по тялото му. При всички положения
обаче, не бе проведе пълно и главно доказване на твърдяното физическо насилие, още по-
малко на възникнал в резултат на него основателен страх върху „пострадалото“ лице. По
делото е постъпил и социален доклад от ДСП-Варна /л. 70-75/, с който е отчетено, че не се
наблюдават индикации детето да е било жертва на домашно насилие. Освен това, самата
Магдалена (в противовес на изложенията на баща си) е споделила пред социалните
работници, че на въпросната дата и час е била в другата стая и не е била пряк свидетел на
случилото се, поради което и не може да се счете, че е пострадала от насилие по чл. 2, ал. 2
2
ЗЗДН. Наред с това, не е разказвала пряко да е потърпевша от акт на физическо насилие, а
дори напротив – излага (без да е попитана), че е гледала клип как баща й е хванал майка й за
гушата. Дори и да се приеме тезата на бащата, че детето е било „настройвано“ от майка му,
поради това е разказало невярна информация, то молителят не е депозирал доказателства, от
които поне да се установява, че детето е било в една стая с родителите си.
Аналогично, липсват доказателства за актовете на насилие, осъществени в периода
18.09.2024 г. до 24.09.2024 г., изразяващи се в насилствено лишаване от възможността да се
придвижва детето свободно в пространството. Молителите са представили споразумение,
което се твърди, че е подписано от съпрузите. На първо място, следва да се посочи, че
представено копие от него е в нарушение на разпоредбата на чл. 183 ГПК, тъй като не е
заверен от страната. Въпреки това, съдържанието не установява задължения, нарушаването
на които да обосновава основателността на молбата. Уговорените клаузи за компетентност
на българския съд по определени дела, режима на лични отношения на детето с единия или
другия родител, с кого от тях да живее и пр. се решават от съда със съответния съдебен акт, а
не чрез доброволното им уреждане с писмено споразумение. Не може да се приеме, че
нарушаването му представлява акт на домашно насилие, а евентуално неизпълнение на
поети задължения. В този смисъл и предвид липсата на други доказателства за твърденията
да е налице насилствено задържане на детето, молбата и в тази част се явява неоснователна.
Доводи в обратния смисъл не могат да бъдат направени и от констатациите в социалните
доклади. ДСП-Варна е отчела, че детето Магдалена към момента на изготвянето на
изложението е на 7-годишна възраст и е ученик в 1-ви клас в ОУ „Христо Смирненски“ – с.
Тополи, обл. Варна, целодневна форма на обучение. Липсват наведените от бащата
твърдения, че детето не било посещавало насилствено учебните занятия. Още повече,
молителят твърди, че детето било записано, а впоследствие възпрепятствано да посещава
учебните занятия в 37 ОУ „Райна Княгиня“, гр. София – обстоятелства, които противоречат
на всичко изложено и в двата социални доклада, в т.ч. на изводите, че основните грижи за
детето се полагат основно от майка му в с. Тополи, където и детето е записано в друго
учебно заведение. При всички положения обаче, къде детето ще бъде записано на училище и
евентуалното противоречие във възгледите на родителите не съставлява акт на насилие, още
по-малко насилствен такъв спрямо детето. Дори и да е налице липса на съгласие по този и
други подобни въпроси, то съществува ред, различен от уредения в производството по
ЗЗДН.
Предвид горното, съдът намира, че нито един от твърдените актове не е безспорно
доказан по време, място и начин на извършване, както и неговото авторство, поради което и
молбите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Претенция за присъждане на разноски не е направена от нито една от двете страни,
поради което и съдът не следва да се произнася в тази насока. Молителят следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в
размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН. По отношение на ненавършилото
пълнолетие дете, за което се търси защита, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН то не дължат
заплащане на държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 291124/16.09.2024 г., както и молба с вх. № 299253/24.09.2024
г. по чл. 8 т. 1 и 2 от ЗЗДН от Д. С. С., ЕГН: **********, лично и като баща и законен
представител на детето на страните М. Д. С., ЕГН: **********, с която се иска издаване на
заповед за защита по реда на ЗЗДН в тяхна полза срещу Р. Н.а С., ЕГН: **********, по повод
3
твърдени актове на домашно насилие от 05.07.2024 г. и в периода 18.09.2024 г.-24.09.2024 г.,
като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН: **********, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4