Решение по адм. дело №1765/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба от О. Е. К. от гр. Варна, [улица], вх. Б, ап.12, против решение №2153-03-136 от 21.07.2025г. на директора на ТП-Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1019-03-482/19.06.2025г. от О. К. срещу Разпореждане № 031-00-4831-7 от 14.05.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 3 и във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено лицето да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 23.04.2020г. до 06.10.2020г. в размер на 2981.10 /две хиляди деветстотин осемдесет и един лв. и 10 ст./ - главница и 1726.93 /хиляда седемстотин двадесет и шест лв. и 93 ст./ - дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането, като е посочено, че лихва се начислява и от датата на разпореждането до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата се поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила, неправилно прилагане на материалния закон, поради което се отправя искане за неговата отмяна и отмяна на потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. По съществото на спора акцентира на факта, че определянето му от ответника като недобросъвестен, не отговаря на фактическото състояние. Към датата на подаване на заявлението 30.09.2019г. не е имал право на пенсиониране. По време на изплащането на обезщетението за безработица е придобил право на пенсиониране, но това обстоятелство не му е било известно. При условие, че към този момент персоналната му пенсия би била почти двойно по-голяма, не счита, че недобросъвестно е получавал сума, която е два пъти по-малка отколкото би могъл да получава, ако са му били казали, че има право на пенсиониране. По тези съображения счита, че не намира смисъл да се квалифицира деянието му като „недобросъвестност“. Предвид изложеното отправя искане за отмяна на оспореното решение, както и да му бъде възстановена в плен размер сумата, която по служебен път е взета от ТП на НОИ, ведно с лихвата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, чрез юрисконсулт К. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Уточнява, че преди получаване на паричното обезщетение за безработица жалбоподателят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 16.03.2020г., т.е. отпаднало е едно от задължителните основания, съгласно чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО за получаване на парично обезщетение за безработица, а именно да не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в РБ или пенсия за стаж от друга държава, или не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а, или професионална пенсия по чл. 168. По тези съображения счита, че правилно от 16.03.2020г. е прекратено заплащането на паричното обезщетение за безработица. Жалбоподателят К. е получавал парично обезщетение за безработица от 23.04.2020г. до 06.10.2020г., а след 16.03.2020г. няма право на обезщетение за безработица, предвид което правилно е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за процесния период. Счита, че обстоятелството, че пенсията не е отпусната и изплащана на жалбоподателя е ирелевантно, т.к. законовото изискване е само за придобиване на право на такава пенсия, за разлика от пенсиите по чл. 68а и чл. 168 от КСО, които трябва да бъдат и отпуснати. След като от 16.03.2020г. жалбоподателят е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст то той няма право на парично обезщетение за безработица, т.к. по силата на чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО само придобиването право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се явява достатъчно условие за прекратяване на изплащането на парично обезщетение за безработица. Със Заявление № ********* от 30.09.2019г. лицето е поискало отпускане на парично обезщетение за безработица. В него жалбоподателят саморъчно е декларирал, че не е придобил право на пенсия. В последствие, на 04.12.2019г. е декларирал, че е започнал трудова дейност. На 31.03.2020г. К. е подал декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица, като е декларирал, че трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 23.03.2020г., но не е декларирал промяна в обстоятелството, че е придобил право на пенсия. Военнослужещите полагат първа категория труд и имат право на ранно пенсиониране. С оглед на това, че жалбоподателят е полагал труд от първа категория като военен повече от 10 години, счита за несъстоятелно твърдението, че не е знаел, че е придобил право на пенсия, предвид стажа, който има при полаган труд от първа категория. По изложените съображения моли оспореното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Административен съд – Варна, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е решение №2153-03-136 от 21.07.2025г. на директора на ТП-Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1019-03-482/19.06.2025г. от О. К. срещу Разпореждане № 031-00-4831-7 от 14.05.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 3 и във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено лицето да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 23.04.2020г. до 06.10.2020г. в размер на 2981.10 /две хиляди деветстотин осемдесет и един лв. и 10 ст./ - главница и 1726.93 /хиляда седемстотин двадесет и шест лв. и 93 ст./ - дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането, като е посочено, че лихва се начислява и от датата на разпореждането до окончателното погасяване на задължението.

По делото не е налице спор и се установява, че със заявление peг. № 031-00-4831 / 30.09.2019 г. жалбоподателят е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица с приложени всички изискуеми документи по чл. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ), съгласно Справка вх. № 031-00-4831-1 / 30.09.2019 г. Видно от Заповед № 5 / 16.09.2019 г. на „ЕКОСЕЙФ“ ООД - гр. София, трудовото правоотношение на жалбоподателя е прекратено, считано от 16.09.2019 г.

Извършена била служебна проверка на данните от представените документи и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, от която било установено, че лицето отговаря на изискванията на чл. 54а, ал. 1 от КСО. С Разпореждане № 031-00-4831-1 / 03.10.2019 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО било отпуснато парично обезщетение за безработица на О. Е. К., считано от 16.09.2019г. до 15.05.2020г. в размер на 26,15 лв. дневно.

От справка вх. № 031-00-4831-2 / 04.12.2019 г. се установява, че жалбоподателят Калдерон с декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на ПОБ/ПОДБ, прил. № 5 към чл. 3 от Наредбата декларирал започване на трудова дейност, считано от 02.12.2019 г.

С Разпореждане № 031-00-4831-2 / 04.12.2019 г., считано от 02.12.2019 г. било прекратено изплащането на отпуснатото с Разпореждане № 031-00-4831-1 / 03.10.2019 г. ПОБ, поради започване на трудова дейност от лицето. От справка вх. № 031-00-4831-3 / 07.04.2020 г. се установява, че О. К. с декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на ПОБ/ПОДБ, прил. № 5 към чл. 3 от Наредбата декларирал, че трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 23.03.2020г. С Разпореждане № 031-00-4831-3 / 07.04.2020 г. било възобновено изплащането на ПОБ, отпуснато с Разпореждане № 031-00-4831-1 / 03.10.2019 г., поради прекратяване на трудова дейност, за която лицето е подлежало на задължително осигуряване но чл. 4 от КСО. С Разпореждане № 031-00-4831-4 / 09.04.2020 г., считано от 23.03.2020 г. било спряно изплащането на ПОБ, отпуснато с Разпореждане № 031-00-4831-1 / 03.10.2019 г., поради обезщетение за оставане без работа. С Разпореждане № 031-00-4831-5 / 27.04.2020 г., поради изтичане периода на обезщетението за оставане без работа е възобновено изплащането на отпуснатото с Разпореждане № 031-00-4831-1 / 03.10.2019 г. ПОБ за периода от 23.04.2020 г. до 06.10.2020 г. в размер на 26,15 лв. дневно. Със заявление от 04.07.2023 г. О. Е. К. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. След извършена преценка за правото му на поисканата пенсия, въз основа на данните от представените от него документи за осигурителен стаж, както и на съдържащите се такива в пенсионното досие, от данните в РОЛ, било установено, че към 16.03.2020 г. жалбоподателят е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като е изпълнил минимално изискуемите условия на разпоредбата за навършена възраст и продължителност на придобит осигурителен стаж. По подаденото от лицето заявление от 04.07.2023 г., с Разпореждане на пенсионния орган № ********** / 28.05.2025 г. му била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО., като било уточнено, че пенсията се отпуска и изплаща в минимален размер до определянето й по реда на КСО. В разпореждането е посочено, че от 16.03.2020г. жалбоподателят е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /по условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО/. разпореждане [номер] / 28.05.2024 г. било връчено лично на О. К., не е било оспорено от него и е влязло в законна сила. С разпореждане [номер] / 23.07.2024 г., считано от 04.07.2023 г., пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО във връзка с чл. 10 от НПОС била изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, а с разпореждането от 11.09.2024 г. същата е преизчислена. Предвид горното с Разпореждане № 031-00-4831-7 от 14.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО било разпоредено лицето да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 23.04.2020 г. до 06.10.2020 г., в размер на 2981,10 лв. /две хиляди деветстотин осемдесет и един лв. и 10 ст./ - главница и 1796,93 лева /хиляда седемстотин двадесет и шест лв. и 93 ст./ - дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Лихва се начислявала и от датата на разпореждането до окончателното погасяване на задължението. Лихвите са в размер по чл. 113 от КСО.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Варна формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО в условията на заместване. Процесното решение е подписано от Т. Т. съгласно заповед №21086/17.07.2025г. на Подуправителя на НОИ. От същата се установява, че е разрешено на директора на ТП на НОИ-Варна – Д. А. да ползва платен отпуск в размер на 1 работен ден считано от 21.07.2025г. до 21.07.2025г. включително като е определено лицето да бъде замествано от Т. И. Т. – началник на отдел „Административен” като оспореното решение е издадено на същата дата- 21.07.2025г.

Процесното решение е издадено в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила, като разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица е обжалвано по административен ред, и в резултат на това производство е постановено и оспореното решение.

Съгласно чл. 54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ.

От приложените по делото доказателства се установява, а и не е спорно, че жалбоподателят К., е придобил право на пенсия считано от 16.03.2020 г., тъй като тогава е изпълнил условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО за навършена възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Не е спорно и обстоятелството, че преди получаване на паричното обезщетение за безработица, жалбоподателят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 16.03.2020г. като е отпаднало едно от задължителните основания за получаване на парично обезщетение за безработица. Предвид изложеното, при правилно приложение на материалния закон от същата дата е прекратено изплащането на отпуснато му парично обезщетение за безработица. Доколкото жалбоподателят е получавал парично обезщетение за безработица за периода от 23.04.2020 г. до 06.10.2020 г., т.е. след 16.03.2020г. правилно е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 23.04.2020г. до 06.10.2020г. Ирелевантен за спора е факта дали е знаел или не е знаел жалбоподателят за възникналото право на пенсия, оттам дали поведението му следва да бъде определено като добросъвестно или не, тъй като е отпаднало едно от задължителните основания за получаване на парично обезщетение за безработица регламентирани в чл.54а ал.1 т.2 КСО. Т.е. е получил суми без правно основание. Нормата е императивна и при наличие на някое измежду посочените в същата основания отпада правото на парично обезщетение за безработица, тъй като не е предвидена възможност за получаване едновременно на парично обезщетение за безработица и пенсия за осигурителен стаж и възраст.

При наличие на тези условия, разпоредбата на чл.54ж ал.3 от КСО императивно предвижда, че длъжностното лице следва да издаде разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. В тази връзка посоченото разпореждане представлява законово следствие от предходните, като съдържанието му вече се явява и обусловено от формираните изводи. В хипотеза като настоящата, законодателят е оставил на преценката на административният орган единствено начина, по който да пристъпи към директно изпълнение, като е посочено, че дължимите суми могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5. Нормата на чл. 114, ал. 1 от КСО предвижда недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. От приложените по делото доказателства се установява, че подлежащата сума за възстановяване съответства на периода на неправомерното получаване на парично обезщетение за безработица, ведно с лихвата.

С оглед гореизложеното, настоящият състав на съда приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – по материя, място и степен, в изискуемата писмена форма, при спазване административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Без да е налице подобно възражение, но за пълнота на съдебната проверка следва да се отбележи, че акта преследва и е годен да постигне именно законовата цел за която е предвидено издаването му, поради което същият не разкрива превратно упражняване на власт. Същият е пропорционален и не засяга интересите на жалбоподателя в степен надхвърляща необходимо за реализиране посочената цел.

С оглед изхода от спора и своевременно направеното от процесуалният представител на ответника искане за присъждане на юрисконсутско възнаграждение следва на основание чл.143, ал.3 АПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ същото да се определи в минимален размер от 130. 00 лева, платими от жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл. 172 ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Варна

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на О. Е. К. от гр. Варна, [улица], вх. Б, ап.12, против решение №2153-03-136 от 21.07.2025г. на директора на ТП-Варна на НОИ, с което е потвърдено Разпореждане № 031-00-4831-7 от 14.05.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП-Варна на НОИ.

 

ОСЪЖДА О. Е. К. от гр. Варна, [улица], вх. Б, ап.12 да заплати на ТП на НОИ Варна, сумата в размер на 130 (сто и тридесет) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщението до страните, пред Върховен административен съд.