№ 1909
гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110105856 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен
иск от ищеца Н. Х. Ц. срещу ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с искане да
се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата в
общ размер от 14659,00 лева, от която 4468,00 лева – остатък от просрочена
главница, и 10191,00 лева – просрочени лихви и други вземания, и
представляваща придобито от ответника вземане по договор за кредит от
30.06.2016 г.
Ищецът твърди, че от средата до края на месец април 2022 г. служители
на ответното дружество са започнали да му се обаждат, твърдейки, че има
задължения към дружеството и било отправено искане за заплащане на
задълженията. Сочи, че е извършил справка в БНБ за кредитната му
задлъжнялост и установил, че ответникът е вписан като негов кредитор за
сумата от 14659,00 лева, от която 4468,00 лева – остатък от просрочена
главница, и 10191,00 лева – просрочени лихви и други вземания. Излага
съображения, че не е сключвал никакви договори с ответника, няма
задължения към него и не е уведомяван за евентуална цесия. Счита, че
каквито и задължения да има, то те са погасени по давност. Възразява да е
бил редовно уведомен за цесия на вземанията. Възразява се срещу
действителността на евентуално сключения договор между него и ответника,
респ. банка или друга финансова или кредитна институция. При тези
твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Посочва се, че искът е недопустим поради липса на правен интерес. Оспорва
се твърдението служители на дружеството-ответник да са отправяли
изявление за принудително събиране на претенция към ищеца. Твърди се, че
към момента на подаване на исковата молба от страна на ответника не били
1
предприемани съдебни действия за събиране на вземането, като подаването
на информация към ЦКР от страна на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД било
нормативно задължение в изпълнение на разпоредбите на БНБ. Твърди се
още, че евентуалните действия по извънсъдебно събиране на вземането не са
незаконосъобразни, респективно не са повод за завеждане на делото.
Поддържа се, че длъжникът е редовно уведомен за извършената цесия по
телефона, тъй като законът не съдържал изискване кога и по какъв ред да
бъде уведомен длъжникът. Липсата на уведомяване на длъжника за цесията
не влечало недействителност или нищожност на сключения договор за цесия.
Възразява се, че последиците от погасителната давност могат да се релевират
само с възражение против осъдителен иск. Прави се изрично изявление за
признание на иска, при условието, че съдът счете иска за допустим. Сочи се,
че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и не дължи разноски, тъй
като не разполага с изпълнителен титул, не е провеждал принудително
изпълнение спрямо ищеца и не оспорва направеното от ищеца възражение за
погасителна давност.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съдът счита, че искът се явява допустим, доколкото ищецът излага
твърдения, че към момента на депозиране на исковата молба спрямо него
извънсъдебно се претендира една недължима сума. Условие за надлежното
упражняване на правото на иск в случая е наличието на извънсъдебен спор
между страните за дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по
отношение на същите да е инициирано принудително събиране. В настоящия
случай интересът на ищеца произтича от това, че същият твърди
извънсъдебно разногласие между страните касателно дължимостта на
исковите суми.
От представените към исковата молба писмени доказателства се доказва
успешно, че за ищеца се води информация за кредитна задлъжнялост в общ
размер от 14659,00 лева, от която 4468,00 лева – остатък от просрочена
главница, и 10191,00 лева – просрочени лихви и други вземания, по кредит с
дата на разрешаване от 30.06.2016 г. Ответникът сам твърди, че подавана
информация към Централния кредитен регистър пори БНБ касателно сумите,
като посочва това за нормативно задължение в изпълнение на разпоредбите
на БНБ. Това твърдение съдът цени като признание на неизгоден за страната
факт. Доколкото ищецът не е съгласен, че дължи сумите, а ответникът не е
отписал процесните задължения от информационните си масиви и
продължава да отдава справка за същите като дължими, съдът счита, че е
налице извънсъдебно разногласие между страните, пораждащо правния
интерес на ищеца. Съдът счита за неоснователни и вътрешно противоречиви
твърденията на ответника, че хем към ищеца извънсъдебно не са отправяни
изявления за събиране на задълженията по кредита, хем се признава факта, че
по телефон ищецът е бил уведомен за цедиране на ответника на вземанията по
2
същите тези задължения, което от своя страна означава, че ответникът
продължава да извършва някакви действия във връзка с договора за кредит с
ищеца. Противоречащо на всякаква логика би било извършването на действия
дори по администриране на облигационни правоотношения по договор, по
който кредиторът счита за недължими сумите.
Ответникът в исковата молба не оспорва основателността на исковата
претенция, а е заявил, че при условие, че съдът счете искът за допустим,
признава основателността му. Предвид това, съдът е отделил като безспорни
обстоятелствата всички факти и обстоятелства касателно основателността на
претенцията на ищеца. В този смисъл ответникът нито оспорва
недължимостта на процесните суми, нито съгласно първоначално
разпределената доказателствена тежест доказва дължимостта на исковите
суми. Предвид направените изявления от страните и изложеното до момента
съдът счита за ирелевантно обсъждането на останалите доводи в отговора на
исковата молба.
Водим от гореизложеното, съдът приема, че ищецът не дължи на
ответника процесната сума. В този смисъл исковата претенция следва да бъде
уважена.
Общото правило на присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен
срещу нея иск. Следователно логиката на закона е, че разноски винаги се
дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този смисъл
задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди. В настоящия случай ответникът
следва да понесе разноските за настоящото производство на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК. Доколкото признание на иска не може да се направи под
условие, каквото е заявено в отговора на исковата молба, съдът счита, че
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК се явява неприложима. Ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК да заплати по
сметка на съда държавна такса в размер на 586,36 лева, доколкото ищецът е
бил освободен от внасянето на държавна такса. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на адвокат Л. А. Г. възнаграждение за безплатно
предоставена адвокатска защита на ищеца в исковото производство на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съобразно минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. в
редакцията към момента на сключване на договора за защита, а именно –
969,77 лева, доколкото делото не се характеризира с правна и фактическа
сложност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Х. Ц., ЕГН
3
**********, с адрес: гр. Сливен, жк. Сини Камъни, бл. 22, вх. А, ет. 8, ап. 32,
срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ....................ъс седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, иск по чл.
124, ал. 1 от ГПК, че Н. Х. Ц., ЕГН **********, не дължи на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕГН ....................умата в общ размер от 14659,00 лева, от
която 4468,00 лева – остатък от просрочена главница, и 10191,00 лева –
просрочени лихви и други вземания, и представляваща придобито от
ответника вземане по договор за кредит от 30.06.2016 г.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ....................ъс седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, да
заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6
от ГПК сумата в размер на 586,36 лева, дължима държавна такса за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ....................ъс седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, да
заплати на адвокат Л. А. Г., ЕГН **********, личен номер **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 14, ет. 1, офис 4, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата в размер на 969,77
лева, представляваща адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна
защита и съдействие на ищеца в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4