РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1063
гр. Пловдив, 10.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен
състав, в публично
съдебно заседание на десети май през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретар ТЕОДОРА ЦАНОВА и прокурор КАЛОЯН
ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от съдия Михайлова КАНД № 743
по описа за 2022
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на по
чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Обжалвано е Решение № 391/22.02.2022г., постановено
по АНД № 585/2022г., по описа на Районен съд - Пловдив, първи наказателен състав, с което е потвърден
Електронен фиш серия К, № 4598545, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на С.М.Н.
е наложена глоба в размер на 400
лева за нарушение на чл.21,ал.2, вр.
ал.1 ЗДвП.
Касационният жалбоподател С.М.Н., чрез пълномощника
си адв. П., моли да се отмени решението, като неправилно и незаконосъобразно и
да се постанови отмяна на електронния фиш. Възразява, че не е налице
ограничение с пътен знак В26 на мястото на заснемане на нарушението, а
поставеният пътен знак не въвежда валидно ограничение. Претендира разноски.
Ответникът – ОД на МВР – Пловдив, редовно призован,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. В писмено
становище, приложено по делото оспорва истинността на касационната жалба,
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор от Окръжна
прокуратура – Пловдив счита касационната жалба за неоснователна и дава
становище да се потвърди решението на районния съд.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства и
наведените касационни основания, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на
касационен съдебен контрол, поради което и е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установено е от фактическа страна, че на
09.03.2021г. в 16.00 часа на
Републикански път II-64, км 49+800, в посока с. Труд, при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/час и при отчетен толеранс в
полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № ***се е движило с установена
наказуема скорост 106 км/час, т.е. с наказуемо превишение от 46 км/час.
За да обоснове крайния си извод за
законосъобразност на атакувания ЕФ, състав на районния съд е приел, че, от една
страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване
от страна на Н. на вмененото му нарушение на ЗДвП, а, от друга, че наложеното
му наказание съответства на осъществената от него противоправна дейност, както
и, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
административнонаказващия орган.
Решението
е правилно.
В същото са изложени подробни мотиви
относно законосъобразността на оспорения ЕФ. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Доводите, наведени в касационната
жалба, че процесният знак В26 е поставен неправомерно от частно-правен субект,
което е в противоречие с разпоредбите на чл.4 и чл.12, ал.1, т.2, б“з“ от
Наредба № 1/-17.01.2001г. за организация на движението по пътищата и чл.26,
ал.3 във връзка с ал.1, т.1, б. „в“ от ЗП, съдът намира за неоснователни.
Видно от писма с изх. № 11-00-138/08.02.2022г.
и изх.№ 11-00-100/31.01.2022г. на директора на ОПУ – Пловдив, изпратени до РС –
Пловдив, I н. с., независимо, че в тях се
твърди, че ОПУ – Пловдив няма отношение към поставянето на знака, то последният
безспорно не е поставен от частноправен субект, а по указание на органите на ОД
на МВР – Пловдив. Отново в същите писма се сочи, че знакът е бил наличен и към 12.04.2021
г. В подкрепа на горното е и
представената към писмата схема на път II-64, посока гр. Пловдив – с. Труд,
както и снимка от 04.02.2021 г. Използването на мобилната АТСС на съответното
място за контрол се удостоверява именно с протокола, съгласно приложение към
чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., съставен от обслужващия
полицейски служител, в който са посочени точното място за контрол и посоката, в
която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим,
режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано
АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първото и последното
статично изображение. Протоколът по чл.10 ал.1 от наредбата е документът, предвиден
да удостовери всяко използване на мобилно АТСС, за да има връзка между
предвидената с наредбата информация (съдържание на протокола) и снимковия
материал.
От представените по делото
доказателства, се установява, че процесният участък от пътя е част от
републиканската пътна мрежа по смисъла на чл.3 ал.2 от
Закона за пътищата (републикански път II-64 Карлово – Пловдив) и
съгласно чл.19 ал.1 т.1 от същия закон, се
управлява от Агенция "Пътна инфраструктура", като в ал.2 е посочено,
че управлението включва: оперативно планиране на изграждането - проектиране и
строителство, и поддържането на пътищата; организиране, възлагане, финансиране
и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
управлението, ремонта и поддържането на пътищата; организиране и осъществяване
защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите
на пътя и др. Съгласно чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗДвП,
лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях
така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, като за организиране
на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна
маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се
поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща
пътя, при условия и по ред, определени с наредба. Поддържането на пътя,
съгласно чл.47 ал.1 от ППЗП, включва полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и
осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности.
Освен разпоредбата на чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗДвП
съществуват и множество други нормативно регламентирани дейности за
собствениците, които те следва да изпълнява: съгласно чл.6 ал.1 от ППЗДвП, юридическите и физическите
лица, които стопанисват пътя, са длъжни: да поставят или да променят
принадлежностите на пътя само по проект, утвърден от компетентните органи; да
поддържат организацията на движението така, както е определена и съгласувана от
компетентните органи; да вземат своевременно мерки за отстраняване на
препятствията по пътя и за осигуряване на условия за безопасно движение.
Съгласно чл.2 от Наредба № 1/17.01.2001 г. за
"Организиране движението по пътищата", организирането на движението
трябва да осигурява бърз, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари;
удобство на участниците в пътното движение; пълна и достоверна информация на
участниците в пътното движение за пътно-транспортната обстановка. За
организиране на движението по пътищата се използват самостоятелно или съчетани
помежду си пътна маркировка, пътни знаци, светлинни сигнали и други средства за
сигнализиране и обзавеждане на пътя, като стопанинът на пътя възлага
проектирането на организацията на движението и отговаря за изпълнението и
поддържането й в съответствие с проекта /чл.4/.
Спорният знак В26 (по арг. от чл.47
ал.3 от ППЗДвП) е от категорията на знаците, въвеждащи забрана - за движение със скорост, по-висока от
означената, а поставянето или промяната на пътните принадлежности се извършва
от юридическите и физически лица, стопанисващи пътя, чрез проект, утвърден от
компетентните органи (чл.6 ал.1 т.2 от ППЗДвП). Съобразно разпоредбата на чл.3
ал.2 и ал.3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци, пътните знаци и други средства за сигнализиране на пътищата се поставят
при спазване изискванията на наредбата по силата на проект, изработен,
съгласуван и одобрен при спазване изискванията на Наредба № 1/2001 г. за
организиране движението по пътищата. Според нормите на последната, за
организиране на движението по пътищата се изготвят генерални планове за
организация на движението в населените места и проекти за организиране на
движението извън границите на населените места, които се одобряват съответно
от: изпълнителния директор на ИА "Пътища", директора на съответното
пътно управление и кмета на съответната община. Следователно, поставянето на пътни знаци се обуславя от
ред административни процедури, които следва да приключат с издаване на
окончателен административен акт, какъвто не е предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство.
Предвид факта, че знакът безспорно е
поставен по указание на органите на ОД на МВР – Пловдив; предвид факта, че в
Протокол рег. № 1030р-6938/10.03.2021 г.
е отбелязано наличие на пътен знак за ограничение В26 и общо ограничение на
скоростта - 60 км./ч., и факта, че, именно на това място е поставено АТТС, то
безспорно за крайпътния проект и пътната връзка е издаден административен акт,
одобрен от съответния стопанин на пътя - ОПУ – Пловдив.
Или иначе казано, процесният знак В26 е
валидно поставен, поради което и неоснователни се явяват наведените от
касационния жалбоподател възражения в тази насока.
Несъгласието на жалбоподателя с
поставен на определено място пътен знак или с реда за поставянето му би могло
да се заяви, изрази или преодолее по реда на раздел II и раздел III от глава
осма на АПК, което обаче несъгласие, не е предмет на настоящото съдебно
производство.
Изложеното до тук налага да се приеме,
че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, като
валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото
основателно се явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Така,с
оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че на ответника се
следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на
80 лева на основание чл. 144 от АПК вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и
на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 391/22.02.2022г., постановено по АНД № 585/2022г., по описа на Районен съд -
Пловдив, І-ви наказателен състав.
ОСЪЖДА С.М.Н.,***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция
гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул.
“Княз Богориди“ № 7 сумата от 80 лева, съставляваща равностойността на
осъществената юрисконсултска защита за тази съдебна инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.