Номер 50526.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светлана Т. Кирякова
Членове:Цветелина Г. Хекимова
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Т. Кирякова Въззивно
гражданско дело № 20203100502085 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:37 часа се явиха:
На именното повикване в 14:23 часа, след спазване на разпоредбата на
чл. 142 от ГПК, на второ четене, се явиха:
Въззивникът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ,
редовно призован, не се явява представител, депозирана е молба по делото.
Въззиваемата страна М. В. К. , редовно призован, не се явява
представител, депозирана е молба по делото.
Въззиваемата страна „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД ,
редовно призованa, не явява представител.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 21438 от 02.10.2020г. от
въззивника чрез юрисконсулт И.Н., с която молят да се даде ход на делото в
тяхно отсъствие.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 22516 от 20.10.2020г. от
въззиваемата страна М.К. чрез адвокат И.А., с която молят делото да се гледа
в тяхно отсъствие.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 2771 от 04.09.2020 г.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, в качеството му на трето лице – помагач
на страната на ищеца „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул. „Никола
Вапцаров“ №55, „Експо 2000“, чрез пълномощник юрк И.Н. срещу Решение
№ 1438 от 09.04.2020г., постановено по гр.д.№ 14827 по описа на ВРС за
2019г., с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД ЕИК ********* против М. В. К. с ЕГН ********** иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото
дружество суми, за които е издадена Заповед № 2656/16.07.2013г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№4445/2013г. по описа на Районен съд гр.Русе, както следва : сумата от
3756.17 лева, главница по договор за банков кредит от 21.01.2008г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 12.07.2013г. до окончателното изплащане на
задължението, възнаградителна /редовна/ лихва в размер на 1174.20 лева за
периода от 15.10.2009г. до 11.03.2013г., включително, и наказателна лихва
/обезщетение за забава/ за периода от 15.10.2009г. до 11.07.2013г. в размер на
1421,71 лева.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда, че процесното вземане е
погасено по давност. Позовава се на действието на ППВС №3/18.11.1980г.,
съгласно което образуването на изпълнително производство прекъсва
давността, а докато трае изп.производство давност не тече, като счита, че от
30.09.2013г. /датата на образуване на изп.дело/ до датата на приемане на ТР
№2/2015г./ давността за вземането не е текла, доколкото за този период са
били валидни задължителните разяснения, дадени с ППВС №3/1980г. В този
смисъл оспорва извода на съда, че спрямо кредитополучателя давността е
изтекла на 30.09.2018г., като счита, че по този начин съдът е придал обратно
2
действие на тълкувателен акт спрямо осъществили се правоотношения преди
приемането му, при наличието на действащ акт, каквото е ППВС №3/1980г.
Настоява се, че след настъпилата перемпция е образувано ново изпълнително
дело №1316/2018г., спрямо което са валидни постановките на ТР №2/2015г.
Настоява, че започвайки да тече на 26.06.2015г. погасителната давност е
прекъсната на 19.11.2018г. с образуването на ново ИД, като впоследствие
отново е прекъсната с подаване на възражение от страна на длъжника, поради
което към настоящия момент давността на процесното задължение към
днешна дата също не е изтекла. Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на иска в
цялост с присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор,
като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. На свой ред
поддържа възраженията си, въведени с писмения отговор относно
недопустимостта на поставения на разглеждане иск, съотв. на постановения
съдебен акт. Поддържат се изцяло мотивите на решаващия съд за изтекла
погасителна давност относно процесното вземане. Оспорва се становището на
въззивника, касаещо времевото приложение на тълкувателните актове. Моли
за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 21438 от 02.10.2020г. от
въззивника чрез юрисконсулт И.Н. в частта, с която поддържат въззивната
жалба, изразяват становище по същество и молят за разноски.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 22516 от 20.10.2020г. от
въззиваемата страна М.К. чрез адвокат И.А. в частта, с която изразяват
становище по същество. Правят възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Представят договор за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и от правна страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
3
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:26
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4