Определение по дело №34319/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9799
Дата: 14 март 2023 г. (в сила от 14 март 2023 г.)
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20221110134319
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9799
гр. София, 14.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110134319 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК да представи в оригинал или
официално заверен препис Договор за паричен заем № ..... г., ведно с всички приложения
към него – погасителен план, общи условия, стандартен европейски формуляр и т.н., като
неизпълнението на това задължение ще се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК да се задължи
ответникът да представи по делото доказателства за извършени плащания, платежни
нареждания за погА.и вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводни книги.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба,
при депозит в размер на 350 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице И. Л. Д., адрес: гр. София, ж.к. ”..........., тел.
**********, специалност: Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит, като
му се УКАЖЕ, че следва да представи заключение поне една седмица преди съдебното
заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.04.2023 г. от 10:40 часа, за когато да
1
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор с приложенията.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
А. М. Ч. е предявил срещу „М..... ЕАД осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
сумата от 664,91 лв., представляваща недължимо заплатени суми по договор за
потребителски кредит № ..... г., ведно със законната лихва от 27.06.2022 г. до окончателно
изплащане.
Ищецът твърди, че на 24.07.2017 г. е сключил с ответника договор за кредит № ..... г.
за предоставяне на сумата от 664,68 евро с левова равностойност 1300 лева. Твърди, че се е
задължил по договора да върне заетата сума на 10 равни месечни погасителни вноски с ГПР
в размер на 42,88 % и ГЛП – 41,13 %. Посочва, че съгласно чл. 12 от договора за
предоставяне на кредит се е задължил в 7-дневен срок от сключване на договора да обезпечи
кредита чрез гарант – физическо лице, на възраст над 18 г. и получаващо трудово
възнаграждение поне 1500 лв. на месец и което е на трудов договор поне 6 месеца,
предхождащи сключване на договора за кредит, като посоченото лице следва да поеме
солидарно задължение по отношение на заемодателя за връщане на всички дължими суми
по договора. Поради непредоставяне на исканото обезпечение и съгласно условията на
договора на ищеца, в качеството му на кредитополучател, са били начислени неустойки в
размер на 932,65 лв., заплащана разсрочено. Ищецът твърди, че е погасил изцяло
задълженията си по договора за кредит на 20.11.2017 г., като е заплатил суми в общ размер
на 1964,91 лв. Счита, че процесният договор за кредит е нищожен поради неспазване на
предвидената в закона форма. Посочва, че договорът е нищожен и поради протИ.речие с чл.
11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК поради липса на посочен ГПР. Твърди, че в договора не е
разписана ясна методика за формиране на ГПР по кредита, не е посочено кои компоненти се
включват в него. Счита, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет, доколкото не
е било възможно да предостави в едноседмичен срок уговореното в договора обезпечение
на кредитора. Твърди, че неустойката за непредоставяне на обезпечение накърнява добрите
нрави, доколкото кредиторът не търпи вреди от непредоставянето на обезпечение и
следователно неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Твърди, че е налице заобикаляне на закона на основание чл. 33, ал. 1
ЗПК, доколкото кредиторът имал право при забава на потребител единствено на лихва за
просрочената сума за периода на забавата. Посочва, че клаузата за неустойка е
неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, доколкото задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка. Посочва, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е скрита печалба за
кредитора и поради това е следвало да се включи в ГПР, поради което оспорва договора
поради прилагана от ответника заблуждаваща търговска практика и поради непосочване на
точен ГПР в договора за кредит, а също така поради превишаване на императивния
2
максимален размер на ГПР от 50%.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че между страните е налице валидно
възникнало правоотношение по договор за кредит. Признава, че е предоставил на
кредитополучателя . сумата в размер на 1300 лева, но посочва, че кредитополучателят се е
задължил да върне в края на заемния период сумата от 1557,40 лева, от които 1300 лв.
главница и 257,40 лв. договорна възнаградителна лихва. Признава, че в договора за кредит е
била включена клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение, но оспорва тя да
представлява скрита неустойка и посочва, че доколкото представлява разход поради
неизпълнение на договорно задължение не е следвало да се включи в ГПР. Оспорва ищецът
да е заплатил сумите по договора за кредит. Счита, че не са налице сочените основания за
недействителност на договора. Оспорва, че е налице неяснота по отношение на начина на
формиране на ГПР и сочи, че в договорът е налице погасителен план. Посочва, че при
фиксиран лихвен процент, какъвто е процесният случай, не е необходимо договорът да
съдържа погасителен план. В условията на евентуалност твърди, че в случай че съдът счете,
че клаузата за неустойка е нищожна поради протИ.речието с добрите нрави, нейната
нищожност не следва да води до нищожност на целия договор за кредит, тъй като
задължението за неустойка било несамостоятелно задължение по договора и част от
несъщественото съдържание на договора. Твърди, че по договора не била начислена
неустойка. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 664,91 лева, надхвърляща чистата стойност на кредита, без да е имало основание
за извършване на престацията.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесната сума, в това число валидност на сключения
договор за кредит, както и останалите наведени възражения, поради което не се дължи
нейното връщане.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните
обстоятелства: ищецът и ответникът са страни по процесния договор за паричен заем № .....
г., по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави сумата от 1300 лева, а
кредитополучателят да я върне, заедно с възнаградителна лихва при ГПР в размер на 42,88%
и ГЛП – 41,13 % , както и че ответникът е предоставил на ищеца заемната сума по договора
в размер на 1300 лв.

3
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4