Решение по дело №3084/2016 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 март 2018 г. (в сила от 26 юни 2018 г.)
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20162230103084
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 195

             

 08.03.2018 г.,  гр. Сливен

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                             VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

в публично заседание на 18.01.2018г., в следния състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ                                                       

секретар: ТАНЯ И.

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр. дело № 3084 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:  

 

В исковата си молба М.Д.Х. *** твърди, че притежава по наследство от баща си Д. К. Д., поч. 28.07.1994г. и отказ от това наследство от другия му наследник- С. Д. К., жилищна сграда с идентификатор 67338.512.133.3 с площ 61 кв.м., разположена в поземлен имот на адрес: гр.Сливен, ул.”Г. С.” №…, а собственици на дворното място са П.И.Р.  и  Г.П.К.. Твърди още, че има проблемни отношения с двамата, които датират от 2008-ма година, когато тя започнала да настанява в жилищната си сграда наематели. Собствениците на земята недоволствали от това и създавайки редица ограничения на последните, ги принуждавали да напускат. Така например, Р. и К. заключвали пътната врата, единствена за целия имот и по този начин препятствали достъпа до двора и съответно до къщата й; съборили и външната тоалетна, която обслужвала обитателите на последната. Създавали препятствия и за достъп от къщата до вътрешната й част- складовото й помещение, защото, за да се достигне до него, отново трябвало да се премине през двора. По твърдение на Х., тези две лица не позволявали на наемателите и да простират дрехите си в непосредствена близост до къщата. Според нея, с тези си действия Р. и К. пречат както за пълноценното ползване на сградата й, така и за поддръжката й. Продължавайки изложението си с разсъждението, че като собственик на постройка в чужд поземлен имот, има право да го ползва, доколкото това е необходимо, за да я ползва според нейното предназначение, Х. предявява иск с правно основание чл.64 от Закона за собствеността /ЗС/, с решението си съда да й определи маршрут през дворното място за достъп до собствената й сграда, както и прилежащ терен около същата, необходим за целите на нейното обслужване.

Искът е насочен срещу П.И.Р.  и  Г.П.К.. От изложени в писмени техни изявления обстоятелства съда установи, че исковата молба не е редовна, защото като ответници не са конституирани от ищцата, защото не са посочени от нея като такива, и други съсобственици на поземления имот. Така, при конкретни съображения, изложени от съда в постановявани в хода на делото разпореждания и определения, като ответници са конституирани и В.М.К., С.П.К. и Н.П.К..

 

На всички пасивно легитимирани участници бе връчен препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК писмени отговори са депозирани от всички, с изключение на Н.К., като най-подробни съображения излага П.Р.. Твърди, че е закупила, през 2001г., една от трите построени в имота сгради- №2. Признава, че ищцата е собственик на една от другите две, както и че в последствие Х. е отворила вход към своята сграда, различен от входа, който ползват ответниците по делото, за да влизат в двора. Признава и факта, че в сградата на  ищцата винаги е имало квартиранти. Твърди обаче, че никога и на никой от тях не е създавала проблеми/препятствия, те да ползват нейната къща и се аргументира  с конкретни примери- така те си пренасяли дърва за огрев през двора; имали си складово помещение за съхранението им, в което освен това държат хладилник и консерви; извършвали ремонтни дейности – пълен ремонт на къщата; поставили алуминиева дограма. Твърди също, че сградата на ищцата има външни баня и тоалетна и достъпа до тях е безпрепятствен. От друга страна, ответницата Р. обяснява честата смяна на наематели на сградата на Х. не с пречки, които собствениците на терена им създават, а с лошото състояние на самото жилище. Отрича и ищцовото твърдение, че са създавани пречки за ползване на външната тоалетна- с твърдението, че това е била паянтова, дори порутена постройка, която в крайна сметка се самосрутила. В крайна сметка тази ответница твърди, че ползването на имота на ищцата не се е променило по никакъв начин от момента, в който тя- Р., притежава права върху имота си. Така също, според нея, напрежение съществува само в отношенията между ищцата и собственика на третата сграда в поземления имот- Н.К..

Отговор е подаден и от ответника Г.К.. Намира претенциите на ищцата за неоснователни, като твърди, че той и семейството му от 1996 г. не живеят на адреса, на който отговаря поземления имот и намиращите се в него сгради. Твърди и че никога не е възпрепятствал ищцата или упълномощени от нея лица да преминават през дворната врата и самия двор, с цел поддръжка на имота й. Неоснователността на ищцовата претенция този ответник обосновава и с обстоятелството, че за жилищната сграда на ищцата има и друг вход.

Отговор депозира и ответницата В.К.. Съображенията й са сходни с тези на ответника Г.К. и това е логично, тъй като двамата са съпрузи.

Писмен отговор е подаден и от ответницата С.П.К.; той също е с подобно съдържание; намира иска за неоснователен.

 

Съдът, след като обсъди всички събрани по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

С договор, извършен в нот.акт № 110, том ІV, дело 1505/1959г., Д. К. Д. е закупил жилищна сграда с площ 49кв.м., построена в източната част на парцел І-1430 в кв.58 по тогавашния план на гр.Сливен, с площ 225кв.м.- застроена и 250кв.м. – незастроена.

Този мъж е починал на 28.07.1994г., а за наследници е оставил съпругата си С. С. Д.; сина си С. Д. К. и дъщеря си М.Д.Х.; първата от тях починала четири години по-късно- на 07.06.1998г.- в тази връзка удостоверение за наследници № 021523/ 18.06.2009г.

Видно от удостоверение № 1339, издадено на 10.04.2001г. от Сливенски районен съд, С. К. се е отказал от наследството на майка си и баща си.

 

Също през 2001-ва година, в първата половина на м.ноември, П.И.Д. е станала собственик, като е закупила, с договор, извършен в нот.акт, съставен от нотариус с рег.№ 182 Д. Г., на 1/2ид.ч.от НУПИ І-1512 в кв.54 с площ 426кв.м. в гр.Сливен, който се намира на ул.“Г. С.“№ …, както и на 1/2ид.ч. от построените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ 84кв.м. и полумасивна жилищна сграда с площ 94кв.м. 

Видно от документа, представляващ лист № 11 от материалите по делото, две седмици по-късно е извършена доброволна делба между нея, П. А. Д., П. Г. К. и Н.П.К.. В общ дял на първите двама е поставена полумасивната югозападна  жилищна сграда с площ 94кв.м. и 1/2ид.ч. от НУПИ І-1512 в кв.54 на гр.Сливен, на ул.“Г.С“№а в общ дял на останалите двама съделители- другата 1/2ид.ч. от дворното място и полумасивната североизточна жилищна сграда, застроена върху площ от 84кв.м. 

От тези съделители П.К. е починал  на 27.11.2012г., а за свои наследници е оставил съпругата си Н. и децата си С.П.К. И Г.П.К.- в тази връзка удостоверението изх.№ 9400-21248/ 21.10.2016г.

На 17.02.2014г. Н.П.К. е прехвърлила на сина си Г. своите 4/6 ид.части от едната втора идеална част от поземления имот, който вече се е индивидуализирал с идентификатор 67338.512.133, но иначе се намира  на ул.“Г. С.“№… в гр.Сливен с площ 429кв.м. и е с номер по предходен план 1512, както и 4/6ид.ч от построената в него жилищна сграда №1 със застроена площ 88кв.м. Запазила си е обаче правото на ползване върху тях.

 

С влязло в сила решение- №405/ 13.05.2014г., постановено по гр.д.№ 4931/2013г., Сливенски районен съд е признал за установено по отношение на П. Д., че П.И.Р. е изключителен и едноличен  /като че ли може да е друг, освен изключителен, единствения собственик на имот/ собственик на югозападната жилищна сграда, която е с№2 и с площ 94кв.м., построена в поземления имот с идентификатор 67338.512.133, както и на ½ ид.ч. от последния. Видно от документа, представляващ листи №№ 79 и 80 от материалите по делото, двамата са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен, с развод, с решение № 600/10.06.2003г. по гр.д.№ 206/2003г. на СлРС. Така също, с него е постановено жената да носи занапред предбрачното си фамилно име Р.. Нещо повече- в брачния процес съпрузите са извършили делба на придобито от тях по време на брака им имущество, като описания в предходното изречение недв.имот е поставен в дял на жената / в дял на мъжа- лек автомобил/.

 

Други от страните по настоящото дело обаче и понастоящем са съпрузи- това са Г.П.К. и В.М.К., които са сключили гр.брак в Сливен, на 23.12.1988г.- дубликата на удостоверение за сключен гр.брак, издаден на 23.12.2016г. от община Сливен.

 

Въз основа на двете заключения на вещото лице М.Зл.Д.- първоначално и допълнително, по назначената по делото съдебно-техническа експертиза съда приема, че парцел І-1430 кв.58 в гр.Сливен понастоящем е с идентификатор 67338.512.133, като част от него- 225 м2, е застроена, а останалата- 250 м2- незастроена. Така също, съгласно действащата кадастрална карта на гр. Сливен процесната сграда /собствената на ищцата/ представлява имот с идентификатор 67338.512.133.3 с площ 61 м2, с предназначение жилищна сграда- еднофамилна, на един етаж, а от момента на придобиването й- през 1959 г. и до настоящия момент, е непроменена като очертания и площ.  Всъщност, представлява две постройки: едната, жилищната, е с площ от 49 м2, а другата е пристроено складово помещение от 12 м2.

Освен това, жилищната сграда е паянтова и се състои от две стаи и коридор и е с вътрешен санитарен възел. Покривът е дървен, скатен, покрит с керемиди, а таванската конструкция е гредоред (каратаван). Разположена  е в югоизточната част на ПИ 67338.512.133; има входна врата директно от ул. „Г. С.", т.е. от изток, която е със светла ширина 83 см и втора врата откъм дворното място, т.е. от запад, която е със светла ширина 82 см., като последната служи и за да се достигне до складово помещение, намиращо се от юг, което се ползва от ищцата.

От допълнителното заключение съда установи, че разпределението на сграда №3 е следното: от входната врата от улицата се влиза в дневна с кухня, коридор, в северната част на който е обособен санитарен възел, и една стая с вход от коридора. От коридора през врата се излиза в дворното място. Също така, към  жилищната сграда от юг е пристроен споменатия паянтов навес, служещ за склад, с обща площ 12 м2. Той е с по-малка височина от жилищната сграда; преграден е, като от общата му площ, 8,3 м2 се ползват от ищцата за склад. Тази част има външен зид към дворното място с врата и прозорец в него. Останалата част от навеса е открита към двора, без зид и се ползва от ответниците.

От констатациите на вещото лице, както и поради липсата на ангажирани от ищцата доказателства, които да налагат различен извод, съда приема, че за изграждането на това складово помещение, с обща площ 12 кв.м., не е отстъпвано право на строеж, нито пък е издавано разрешение за строеж.

Видно от заключението /а и не само от него- напр. и от представените скици, издадени от СГКК-Слиен/, в поземления имот с административен адрес: гр. Сливен ул."Г. С." №… се намират още две сгради- с идентификатор 67338.512.133.1 - в югозападната част и с ид. 67338.512.133.2 -в югоизточната.

 

В първоначалното си заключение, изхождайки от жилищното предназначение на постройката на Х.; съществуващия вход за нея направо от ул."Г. С.", без да е нужно преминаване през дворното място; както и че необходимото използване на постройката включва достъп до външните й стени откъм дворното място с цел обслужване и поддръжка, вещото лице предлага зона за такъв с ширина от 1,50 м. по дължината на ограждащите стени към двора на ответниците, която зона достига до входа на складовото помещение. По този начин собственика на процесната постройка ще може да се ползва от дворното място на ответниците само доколкото това е необходимо за използването на  сградата според нейното предназначение. Вещото лице  прилага скица за тази прилежаща площ от имот с идентификатор 67338.512.133, необходима за ползването на сграда №3 като еднофамилна жилищна- това е защрихованата част, която е с площ 17,025 м2.

Въз основа на допълнителното заключение съда приема, че в съществуващата в жилищната сграда дневна с кухненски бокс има техническа възможност за обособяване, чрез преграждане, на помещение за килер/склад, разположено в североизточната част на помещението, с приблизителна площ 2,5 м2., като това няма да наруши съществуващото пряко странично осветление през съществуващия прозорец към дворното място. Така също, при разпределението на жилищната сграда, собственост на ищцата, стената на това възможно помещение към ул.”Г. С." е с дължина 1.70 м. При тези дадености е технически осъществимо да се оформи отвор за входна врата към складовото помещение и откъм ул. „Г. С.” в тази стена.

 

Вещото лице предлага и в допълнителното си заключение графичен вариант за определяне на прилежащата площ от имот с идентификатор 67338.512.133, необходима за ползването на жилищната сграда №3 според предназначението й и достъпа до нея и в това допълнително заключение, но и на база предложението и съображенията на пълномощника на ищцата, изразени в съдебно заседание, при изслушване на първоначалното заключение и указанията на съда, дадени пак там. Предвид това, предложената зона е с ширина 2,0 м по дължината на ограждащите стени към двора на ответниците, която зона достига до входа на складовото помещение. В това си изложение вещото лице също прилага скица-приложение 1, за прилежащата площ от имот с идентификатор 67338.512.133, необходима за ползването на жилищната сграда №3 според предназначението й и достъпа до нея- това е защрихованата част от скицата, която е с обща площ 22,7 м2. На същата скица със стрелки са обозначени съществуващия към момента вход откъм улица „Г. С." за процесната жилищна сграда и входната порта за дворното място, собственост на ответниците, а с пунктир е обозначено местоположението на възможното помещение за килер от около 2,5 м2 в жил. сграда на ищцата.

Заключенията съда кредитира като обективно и компетентно изготвени.

 

Събрани бяха и гласни доказателствени средства- чрез разпита на свидетели, осигурени от ищцата: М. Д. М., Г. С. С. и А. В. Б., както и свидетели, осигурени от ответници- Л. К. Р. Г. и А. Г. П..

От показанията на свидетелката М.се установява, че в жилищната сграда, собственост на Х., се влиза, т.е. за нея има вход, направо от ул. „Г. С.”, а също така, че за нея има подход и през дворната врата на поземления имот, а след това и през последния. От показанията на тази свидетелка и свидетелите С., Р.- Г.и П.съда приема, че тази сграда има врата, т.е. вход, към дворното място. Така също, показанията на всички тези свидетели налагат и констатацията, че към сградата на Х. е налично сервизно помещение, в което тя, респ. допуснати от нея в имота й лица, си държи/ат разни вещи, вкл. и дърва.

Горните факти следва да се считат безпротиворечиво установени и защото представляват констатация на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза.

Съдът не дава вяра на показанията на свид. М., в частта им, в която тя описва случай, когато ответницата П.Р. попречила на нея и на ищцата да изнесат от къщата на последната, през двора, а след това и през дворната врата, един диван, тъй като след като ги спряла, им се наложило да се върнат обратно с вещта в жилищната сграда и тъй като не било възможно да мине през вратата й, водеща към улицата, начупили дивана. Така е, защото свидетелката аргументира тази необходимост с факта, че дворната врата е по-широка от вратата на къщата на Х., от която се излиза директно на улицата. Видно от заключението на вещото лице обаче, двете врати на сграда №3- едната, водеща към улицата „Г. С.” и другата- водеща към дворното място, в което се намира сградата, са с еднаква широчина- 82-83см. Т.е., ако е било възможно дивана да мине през вратата, водеща към двора, където по думите на свидетелката ответницата Р. ги е спряла, то също толкова възможно е било да премине и през другата врата и така да бъде изнесен на улицата и обратно- ако не е било възможно дивана да бъде изнесен през вратата, даваща излаз директно на улицата, то той не би могъл да премине и през вратата, водеща към двора. Т.е., така или иначе тази свидетелка е излъгала- или като твърди, че са счупили дивана, или пък твърдейки, че е било необходимо, за да го изнесат навън, да преминат през двора, където са били спрени от Р.. При всяко положение, според съда и в двамата случая не е бил необходим достъп на Х. до дворното място, респ. препятствие за това не е било създавано от Р..

От показанията на свидетелите С., Р.- Г.и П.съда приема, че през 2017г. е подменена дограмата на сградата, собственост на ищцата, а от показанията на свидетелите С., Б. и Пеев- и че преди това в сградата е имало влага и поради това е било необходимо да бъде проветрявана. От показанията на свидетелите С. и П.съда установи също, че е правен и ремонт на покрива на къщата.

Тези показания, с коментираното по-горе изключение, съда кредитира, тъй като свидетелите установяват сходна фактическа обстановка по едни и същи въпроси, а и защото повечето от фактите са установени от вещото лице. На това място съда ще отбележи, че в показанията на свидетелките С. и Б. се съдържат данни, че на обитатели на сграда №3 са създавани пречки да простират прането си в дворното място, но съда не може да приеме, че причина за това е поведението на някой от ответниците по делото. Така е, защото свидетелката Б. не посочи конкретно лице, а заяви: ”Тази жена /предходен наемател- бел. на съда/ ми се е оплаквала, че няма къде да си простира прането, защото собствениците на двора не й разрешават”. Свидетелката С. пък посочи като такова лице свид.Пеев, но той не е ответник по делото. Не бива също така да се забравя, че ищцата назовава в исковата си молба като лица, които й пречат тя или нейни наематели, да ползват сграда №3, единствено П.Р. и Г.К..

Следва да се изложи и коментар, че никак не звучат убедително, поне за тезата на ищцата, показанията на ангажираната от нея свидетелка М.и съда има не малки основания да се съмнява в достоверността им и тъй като на пореден въпрос към нея тя отговори, че не може да каже дали по принцип в къщата на Х. е имало квартиранти, при положение, че самата ищца твърди в исковата си молба, че е имала наематели, при това не един, а данни за такива се съдържат и в показанията на другите осигурени от Х. свидетели- С. и Б..

 

При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.64 от ЗС, като ищцата е собственик на сграда, построена върху чужд поземлен имот. Собственици на последния пък /съсобственици с различни квоти/ са ответниците по делото, част от които са собственици и на останалите две сгради в дворното място. То понастоящем и при действието на кадастралната карта на гр.Сливен се индивидуализира с идентификатор 67338.512.133, а намиращите се в него сгради са №1, №2 и №3.

Според правилото на цитираната правна норма, собственика на постройката може да се ползва от поземления имот, в който я държи, но само доколкото това е необходимо за използването на сградата съобразно нейното предназначение. Целта на разпоредбата е при разделна собственост на земята и постройките върху нея да бъде защитена възможността за ползване на земята както от нейния собственик, така и от собственика на сградата. Използването на земята от суперфициарния собственик обаче не може да е безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я използва. Затова закона определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на сградата пространство.

 

Първоизточник на правото на собственост на ищцата върху процесната жилищната сграда / № 3/ е наследодателя й Д. К. Д.- нейн баща, който през 1959г. е закупил жилищна сграда с площ 49кв.м., построена в източната част на парцел І-1430 в кв.58 по тогавашния план на гр.Сливен, със застроена площ 225кв.м. и незастроена 250кв.м. Той обаче е починал на 28.07.1994г., а за наследници оставил съпругата си С. С. Д.; сина си С. Д. К. и дъщеря си М.Д.Х.. Първата от тях починала четири години по-късно- на 07.06.1998г., а през 2001г. брата на Х.- С. Д. К., се отказал от наследството на родителите им. По този начин то е преминало изцяло в патримониума на ищцата и тя е единствен собственик на коментираната сграда /чл.чл.1, 5 ал.1, 9 ал.1, 52 и 53 от Закона за наследството /ЗН//.

 

 Ответниците, като собственици на поземления имот, в който се намира сградата на Х., пък черпят права от сложен юридически факт. Така, през 2001-ва година П.И.Д. е станала собственик, като е закупила, 1/2ид.ч.от НУПИ І-1512 в кв.54 с площ 426кв.м. в гр.Сливен, който се намира на ул.“Г. С.“№ 49, както и на 1/2ид.ч. от построените в него полумасивна жилищна сграда с площ 84кв.м. и полумасивна жилищна сграда с площ 94кв.м.  През същата година, по силата договор за доброволна делба на недвижимо имущество, половината от дворното място е поставена в общ дял на П. Г. К. и Н.П.К., а останалата половина- в общ дял на П.И.Д. и П. А. Д.. В първия от тези дялове е поставена и полумасивната североизточна жилищна сграда, застроена върху 84 кв.м., а във втория- полумасивната югозападна жилищна сграда, застроена върху 94кв.м.

Последните две от тези четири лица са били по това време съпрузи, но гражданския им брак е прекратен, с развод, с решение на Сливенски районен съд от 2013г. С него е постановено жената да носи занапред предбрачното си фамилно име Р.. По тази именно причина тя участва в настоящото дело с последната. Така също, тъй като брака е прекратен при условията на чл.100 от СК /отм./- по взаимно съгласие, със споразумението си съпрузите са извършили и делба на имущество, представляващо тяхна имуществена общност- на получения от тях при доброволната делба общ дял. В резултат на това негов едноличен собственик е станала П.Р.. Впрочем, жената черпи права и от друго съдебно решение – постановено през 2014г., от Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на П. Д., че е изключителен собственик на югозападната жилищна сграда, която е с №2 и с площ 94кв.м., построена в поземления имот с идентификатор 67338.512.133, както и на ½ ид.ч. от последния. Всъщност, като се има предвид първия от тези два съдебни акта- с който е утвърдено споразумението на съпрузите по чл.100 от СК/отм./, включващо и делба, производството, в което е постановен втория от тях, на пръв поглед /а и на втори/, изглежда недопустимо. Това обаче не оказва влияние върху легитимацията на П.Р. като собственик.

Другите две лица, получили дял /1/2 ид.ч./ от поземления имот при доброволната делба, извършена през 2001-ва година - П. Г. К. и Н.П.К., също са били съпрузи по това време. Мъжът обаче е починал в последствие- на 17.11.2012г., като за свои наследници е оставил освен жена си, също и децата им С.П.К. и Г.П.К.. След смъртта преживялата съпруга е получила по наследство половината от имуществото на наследодателя, а това ще рече половината от сградата с площ 84кв.м. и половината от 1/2 от дворното място, в което е построена тя- чл. 27 ал.1 и чл.28 от СК, а другата половина си е поделила, по равно, с децата си- чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН/. Така след 2012г. Н.П.К. е притежавала 4/6 от сградата / 1/2 + 1/6 / и 4/6 от ½ от поземления имот, а С.П.К. и  Г.П.К.- по 1/6 ид.ч. от сградата и по 1/6ид.ч. от едната втора от дворното място. През 2014г. обаче Н.К. продава на съсобственика Г. своите 4/6ид.ч. от 1/2 ид.ч. от поземлен имот в гр.Сливен с идентификатор 67338.512.133, на ул.”Г. С.” №…, както и от сграда №1 с площ 88кв.м. Така, с тази сделка Н.К. е загубила правата си върху сградата и поземления имот. Въпреки това обаче тя е запазила правото на ползване, вкл. и върху последния. По тази именно причина Н.К. е пасивно легитимирана, като необходим на ответниците другар и взема участие в делото.

 

От друга страна, от официален свидетелстващ документ съда установи, че Г.П.К. е сключил през 1988г. граждански брак с В.М.К.. Т.е., по време на същия е настъпило наследственото правоприемство, възникнало със смъртта на баща му /П.К., поч. 2012г./, а и е осъществена придобивната възмездна сделка- покупко –продажба, отчуждител по която е майка му /Н.К./. По този начин Г.К. е станал индивидуален собственик на 1/6 ид.ч. от едната втора ид.ч. от поземления имот / на осн.чл.1, чл.5 ал.1, чл.9 ал.1 от ЗН/, а заедно с В.К., в режим на съпружеска имуществена общност- на 4/6ид.части от едната втора от него /на осн.чл.21 ал.1 от СК/.

След всичко това, в крайна сметка, собственик на част от поземления имот- на 1/6 ид.ч. от половината от него, е С.П.К., която е получила след смъртта на баща си, по силата на наследственото правоприемство /чл.1, чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН/.

 

Така е съвсем ясно и безспорно, че съсобственици на поземления имот, в който се намира сградата на ищцата, са няколко физически лица. Тя обаче твърди, че само някои от тях й пречат да упражнява правата си по чл.64 от ЗС и това са П.Р. и Г.К.. В тази връзка излага, че има проблемни отношения с тях от 2008-ма година, когато започнала да настанява в жилищната си сграда наематели. Двамата, като собственици на земята, недоволствали от това и създавайки редица ограничения на последните, ги принуждавали да напускат. Така например, заключвали пътната врата, единствена за целия имот и по този начин препятствали достъпа до двора и съответно до къщата й; съборили и външната тоалетна, която обслужвала обитателите на последната. Създавали препятствия и за достъп от къщата до вътрешната й част- складовото й помещение, защото, за да се достигне до него, отново трябвало да се премине през двора. По твърдение на Х., двамата не позволявали на наемателите и да простират дрехите си в непосредствена близост до сградата. Според нея, с тези си действия Р. и К. пречат както за пълноценното ползване на къщата й, така и за поддръжката й.

Съдът е на мнение, че ищцата, в чиято доказателствена тежест бе това, не ангажира доказателства в подкрепа на никое от твърденията й в исковата молба за създавани й пречки. Нещо повече- дори в осигурени от Х. доказателства- показанията на разпитани по нейно искане свидетели, се съдържат данни, които ги опровергават- така напр. установи се- от показанията на настоящата наемателка- свидетелката С., че тя си е пренасяла дърва за огрев през двора и до външното сервизно помещение, а категорично се установи и че е правен ремонт на покрива на сграда №3 и е подменена дограмата й, вкл. и вратата към двора. А без достъп откъм последния това не би могло да бъде сторено.

Не се ангажираха никакви доказателства и за друг твърдян от Х. факт, на който тя основа претенцията си- че Р. и Г.К. заключват пътната врата, единствена за влизане в двора и така препятстват достъпа до вътрешността му. Отново констатация за липса на какви да е доказателства следва да се направи и за друго твърдяно от ищцата действие на двамата като проявна форма на създавани от тях пречки- че съборили външната тоалетна, която обслужвала сграда №3. Всъщност, не се ангажираха никакви доказателства, че такава външна тоалетна въобще е съществувала, както и че ако в последствие е била съборена- защо и от кого. Разбира се, не може да се подмине факта, че в писмения си отговор П.Р. признава, че когато закупила своя имот, в двора имало външна тоалетна. Ищцата обаче нито ангажира доказателства, нито пък наведе твърдения, с които да опровергае изявленията на този ответник, че „…външната тоалетна беше просто една дупка, оградена с рехави изгнили тараби, разкривени във всички посоки. Не беше в състояние да се ползва…Беше опасна не само в хигиенно отношение … . В последствие … сама падна, аз просто разчистих мястото на падналите изгинили летви.”

Така също, от свидетелски показания- отново дадени от осигурени от ищцата свидетели, се установи, че в къщата й е миришело неприятно, защото е имало влага /което е налагало постоянно да се проветрява/. Поради това съда приема за достоверна тезата в писмения отговор на ответницата П.Р., представляваща едно от възраженията й против иска, че причина за честата смяна на наемателите в къщата на Х. е не поведение/пречки, създавани от нея и Г. К., а лошото състояние на сградата.

Така също, ищцата не ангажира доказателства, с които да опровергае възражението на ответниците Г.К. и съпругата му В.К., че не е възможно точно те да са създавали/ да създават пречки на ищцата, защото семейството им още от 1996г. не живее на адреса. Ето защо съда приема за верен този отрицателен факт.

Липсата на доказателства за фактите, на които е основан иска по чл.64 от ЗС, а ангажирането им бе изцяло в тежест на ищцата, която трябваше да проведе пълно главно доказване, налага извод за неоснователност на претенцията й. Въпреки това съда няма да го отхвърли- тъй като все пак производството е по-скоро спорна съдебна администрация и при така или иначе събрания изобилен доказателствен материал, вкл. изготвени заключения на вещо лице, е подходящо да бъде определен маршрут, терен, който да се ползва от ищцата и това е необходимо, за да се избегнат бъдещи спорове между страните.

Вещото лице предлага два варианта на този маршрут, като при първия се е ръководило от вида и предназначението на жилищната сграда на Х. и при това положение предлага ивица/ пътека около сградата с ширина 1.50м., а във втория - от условието, поставено от пълномощника на ищцата в съдебно заседание, широчината да е 2м. Изборът на съда се свежда до варианта по допълнителното заключение, тъй като той се доближава повече от първия, до даденото със закона разрешение за такива случаи. А закона е както ЗУТ- чл.22, така и Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Налага се на съда по настоящото дело да приеме, че този подзаконов нормативен акт е приложим и в искови производства по чл.64 от ЗС, тъй като такова разрешение е дадено в постановено от ВКС решение- № 559/ 09.07.2010г. по гр.д.№ 519/2009г., ІV г.о., ГК. То е по реда на чл.290 от ГПК, което означава, че е задължително за по-долните по степен съдилища, а и видно от мотивите към него, касационния контрол е допуснат именно по правния въпрос дали Наредба № 7 има универсален характер и дали е приложима и по отношение на процедурите по чл. 64 ЗС. Даденият от ВКС отговор е положителен. Аргументите са, че Закона за устройство на територията създава ред, по който да се определят прилежащите площи към съществуващите сгради, а съгласно смисъла, вложен този нормативен акт, за прилежаща следва да се приеме площта, необходима за обслужването на съответната сграда, а изричното посочване на закона, че тези правила касаят и съществуващи сгради, води до извода за приложимост на нормите на Наредба № 7 от 2003 г. и при определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост между земята и постройките върху нея.

А съгласно приложение № 1 към чл.21 от Наредбата, площите около изградените жилищни сгради- прилежащи терени или урегулирани поземлени имоти, се определят по следния практически начин: т.1- при едносекционни жилищни сгради /сгради с дължина по-малка от 20м./, линиите/границите/, определящи необходимата за функционирането им площ се предвиждат на разстояния от всички ограждащи стени най-малко 1/3 от височината им, но не по-малко от 3 метра.

От друга страна, без значение е /не за съдията-докладчик, а за съдебната практика/, дали  навеса с площ 12 кв.м. е построен въз основа на отстъпено право на строеж и/или дали за построяването му е издадено строително разрешение от съответната администрация. Съдилищата приемат, че, несподелимо от настоящия съдебен състав, възражението на ответника по иск с пр.осн.чл.64 от ЗС за незаконност на постройката е ирелевантно на правния спор. Приема се, че в тази връзка закона определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на сградата пространство, който ред е регламентиран в ЗУТ и същия в чл. 22, ал.7 изрично сочи на определяне на размера на прилежащите площи към съществуващите постройки. Т.е. законодателя не е въвел друго ограничаващо изискване освен реалното съществуване на постройката/пристройката/. Това налага доводите на ответника относно незаконността й да се преценяват като ирелевантни за спора, т.к. установяването на нейната законност или незаконност от гледна точка на технически норми и нормативи, и режим на търпимост, са предмет на административни процедури, уредени в ЗУТ.

 

Разноските, направени от ищцата обаче няма да се възлагат върху никой от ответниците и това разрешение е наложително тъй като никой от тях /разбира се, конкретно и П.Р. и Г.К./ с поведението си не е дал повод за започване на това исково производство, а и обстоятелствата, на които бе основан иска на Х., останаха недоказани. От друга страна, останалите ответници, извън първоначалните двама, взеха участие в процеса не защото ищцата има някакви претенции към тях, а като необходими другари на Р. и Г.К., предвид съществуващата съсобственост върху дворното място и запазване право на ползване върху част от него за един от тях.  Всъщност, начина, по който е формулирано искането на ищцата за присъждане на разноски- в исковата молба и в устните състезания, налага извод, че то е насочено само срещу първоначалните двама ответника.

Всеки от ответниците обаче има вземане срещу Х. за разноски- както защото с поведението си – предявявайки иска по чл.64 от ЗС, тя ги е принудила да ги направят, така и на основание ал.3 от чл.78 ГПК. Такива са претендирани, а и сторени, от ответниците, представлявани от пълномощници- адвокати. Това са П.Р., която е заплатила на адв. Д.С. възнаграждение в размер на 300лв., видно от ДПЗС № 56807/ 21.06.2017г., а също и Г.П.К., В.М. Кридкова и С.П.К., всеки от последните трима от които е заплатил на пълномощника си- адв.Д. ***, възнаграждение в размер на по 150лв.:  видно от ДПЗС № 17 013/ 10.09.2016г., ДПЗС № 17 019/ 02.05.2017г. и ДПЗС № 17 020/ 23.08.2017г. П.Р. направи разноски и в размер на 50лв., представляващи депозита /част от него/ за вещо лице, които също следва да й бъдат присъдени.

 

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

                                                                                                                                    

Р    Е    Ш    И:

 

ОПРЕДЕЛЯ, на осн.чл.64 от ЗС, на М.Д.Х. с ЕГН:********** и адрес: ***, като собственик на сграда №3 в поземлен имот с идентификатор № 67ЗЗ8.512.133 по кадастралната карта на гр.Сливен, одобрена със Заповед №РД-18-31/19.04.2004 г. на АК, с площ по тази карта 429кв.м., находящ се на административен адрес: С., ул.“Г. С.“№., съсобственици на който поземлен имот са: П.И.Р. с ЕГН: ********** и адрес:г***; Г.П.К. с ЕГН: **********, В.М.К. с ЕГН: **********, последните двама с адрес: гр.С., кв.“С. к.“бл…., вх…., ап…. и С.П.К. с ЕГН: ********** и адрес: ***, а ответницата Н.П.К. с ЕГН: ********** и адрес: *** си е запазила право на ползване върху 1/3ид.ч. /4/6ид.ч. от 1/2/ от него, режим на позване на поземления имот както следва: ползване на площ от 22,7 кв. м. за достъп до сградата с идентификатор № 67ЗЗ8.512.133.3, формирана от пътека с ширина 2,0 м по дължината на ограждащите стени на тази сграда към двора на ответниците, която зона достига до входа на пристроеното към сградата складово помещение, която площ за достъп е защрихована от вещото лице М.З.Д. на скицата, представляваща приложение №1 на допълнителното й заключение, изготвено по настоящото дело, които се считат неразделна част от това решение.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на М.Д.Х. с ЕГН:********** да й бъдат присъдени разноски по делото.

 

ОСЪЖДА М.Д.Х. с ЕГН:********** да заплати на П.И.Р. с ЕГН: **********, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, направените от последната разноски в настоящото дело: за адвокатско възнаграждение- 300лв. /триста лева/ и 50лв. /петдесет лева/- депозит за вещо лице.

ОСЪЖДА М.Д.Х. с ЕГН:********** да заплати на Г.П.К. с ЕГН: **********, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, направените от последния разноски в настоящото дело, за адвокатско възнаграждение- 150лв./ сто и петдесет лева/.

ОСЪЖДА М.Д.Х. с ЕГН:********** да заплати на В.М.К. с ЕГН: **********, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, направените от последната разноски в настоящото дело, за адвокатско възнаграждение- 150лв./ сто и петдесет лева/.

ОСЪЖДА М.Д.Х. с ЕГН:********** да заплати на С.П.К. с ЕГН: **********, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, направените от последната разноски в настоящото дело, за адвокатско възнаграждение- 150лв. /сто и петдесет лева/.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде чрез Сливенски районен съд, в 2-седмичен срок, течащ за всяка страна от момента, в който й бъде връчено.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: