Решение по дело №1417/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 266
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 2 ноември 2021 г.)
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20207150701417
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 266 / 26.3.2021г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание на осми март, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                                 Съдия: Георги Видев

 

 при секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 1417 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на „Еко агро дар“ ООД, ЕИК ********* против Заповед № 03-РД/2852 от 14.09.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е отказано да бъде финансирано заявление ИД № 13/04/1/0/00389 за подпомагане на жалбоподателя  с предмет на ивестицията “Строителство и оборудване на ферма за подово отглеждане на пилета – бройлери“ в с. Щърково, община Лесичово, със стойност на проекта 1 952 830 лв. без ДДС.

Жалбоподателят претендира отмяна на оспорения акт. Излага съображения за нарушение на материалноправните разпоредби при постановяването му. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в представени след него писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Оспорва жалбата в подадени от представителя писмени бележки. Сочи доводи за законосъобразността на обжалвания административен акт. На свой ред претендира разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от издаването на оспорения административен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административното производство е започнало с подаване от жалбоподателя на заявлението му за подпомагане през  2016 г., като съгласно решение на общото събрание на дружеството от 12.05.2016 г. тримата управители на дружеството представляващи го заедно и поотделно В.И.С., М. В. К. и Е. Д. Г. единодушно са решили да бъде подадено заявлението за кандидатстване. На 23.05.2017 г. управителят на жалбоподателя В.И.С. е подала заявление с искане за прекратяване разглеждането на заявлението за подпомагане с мотива, че при одобрение, реализацията на проекта няма да бъде възможна. Няколко дни по-късно, на 31.05.2017 г.  Б. Г. Г., поканен да стане съдружник в дружеството е поискал заявлението на управителя С. да не бъде взето под внимание, поради невалидността му. Впоследствие на 25.11.2016 г. на ответника е представен протокол от проведено общо събрание на 14.08.2017 г., от което е видно, че на същото са присъствали съдружниците М. В. К. и Б. Г. Г., а не е присъствала съдружника В.И.С., като всеки от тях има по 717  дружествени дяла. На събранието е взето решение съдружника В.И.С. да бъде изключена от капитала на дружеството.

Доколкото административният орган е констатирал непълноти и неясноти по заявлението за подпомагане, той неколкократно е изисквал представянето от жалбоподателя на различни документи. Съответно част от изискваните документи са представяни от дружеството.

В крайна сметка обжалваната заповед е мотивирана с непредставянето в срок от жалбоподателя на изискани с Писмо № 01-2600/6654 от 26.06.2020 г. документи, необходими за доказване на съответствие с условията на Наредба № 9 от 21.03.2015 г., а именно:

1.Документи от РИОСВ – Пазарджик във връзка с представено Заявление с Вх. № ПД-01-114/26.02.2020 г.

2.Протокол от Общо събрание на съдружниците във връзка с предстоящо заседание на 06.03.2020 г., предвид отговор от страна на жалбоподателя на изпратено до него уведомително писмо с Вх. № 01-2600/6654 от 04.03.2015 г.

3.Изискани декларации по приложение № 11 към Наредба № 9 от 21.03.2015 г., подписани лично от представляващия кандидата и управител В.И.С..

4.Протокол от Общото събрание на съдружниците в изпълнение на чл. 36, ал. 3 от актуалния дружествен договор на дружеството.

В писмо, получено от ответника на 31.07.2020 г. жалбоподателят, чрез представителя Б. Г. е обяснил непредставянето на документите със следните обстоятелства: “не са наясно дали г-жа В. С. (управител) е в България, тъй като неколкократно са правени опити да се срещнат с нея, включително чрез адвокати, в резултат на което на този етап не могат да бъдат предоставени никакви документи, подписани от г-жа В. С..“. Управителите Б. Г. и М. К. са уточнили също, че водят съдебни дела срещу С. във връзка с нейни финансови злоупотреби като управител на дружеството, както и – иск за изключването ѝ като съдружник. Независимо от отхвърлянето на последния иск управителите Г. и К., като съдружници с общ дружествен дял от 67,7 процента, са посочили, че започват действия   по отстраняването ѝ като управител. Предупредили са също, че пандемичната обстановка забавя усилията им. Поискали са ответникът да изчака осъществяването от тях на предприетите законови действия, като са изразили увереност, че при одобрение на заявлението дружеството ще изпълни целите, които са описани в проектното предложение.

Ответникът не е взел предвид исканията на двамата управители, като се е обосновал с протокола от проведеното на 06.03.2020 г. Общо събрание на съдружниците в дружеството, от който е видно, че съдружниците не са постигнали съгласие по никоя от обявените точки от дневния ред, включително относно прекратяване правомощията на управителя В.И.С., която притежава самостоятелни права да представлява дружеството. Поради това, ответникът е постановил пълен отказ от финансиране на заявлението на жалбоподателя.

Като правни основания за издаването на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, чл. 40, т. 2, във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 “Инвестиции в материални активи“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Тези правни норми, както и някои от нормите, към които те препращат предвиждат следното:

Чл. 37. (1) В срок до три месеца от крайната дата за съответния период на прием, определен в заповедта по чл. 35, РА:

1. извършва предварителна оценка на критериите за подбор в случаите, при които размерът на заявената финансова помощ на всички подадени заявления надхвърля разполагаемия бюджет, определен в заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 35, ал. 1 за съответния период на прием, като разглежда заявленията за подпомагане в низходящ ред според броя на получените при предварителната оценка точки до изчерпване на разполагаемия бюджет;

2. извършва административна проверка на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявлението за подпомагане;

(3) В случай на липса или нередовност на документи, при възникване на необходимост от предоставяне на допълнителни документи при непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти по ал. 1, т. 2 и 3, както и с цел да се удостовери верността на заявените данни, РА указва на кандидата необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или документи. Кандидатът е длъжен в срок до 10 работни дни от уведомяването да представи изисканите му данни и/или документи. Представените след този срок данни и/или документи, както и такива, които не са изрично изискани от РА, не се вземат предвид при последващата обработка на заявлението за подпомагане.

Чл. 39. (1) Заявлението за подпомагане получава пълен или частичен отказ за финансиране в случай на:

1. нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти, установени при проверките по чл. 37, ал. 1, т. 1, 2 и 3;

2. несъответствие с целите и изискванията към кандидатите, дейностите, проектите и заявените разходи, определени в тази наредба;

4. неотстраняване на нередовност на документи, непълнота и неяснота на заявените данни и посочени факти и/или непредставяне на изисканите от РА документи, необходими за удостоверяване съответствие на заявените от кандидата данни до изтичане на срока по чл. 37, ал. 3, като РА отказва изцяло финансирането или намалява финансовата помощ в съответствие с естеството на неотстранените нередности, непълноти, неясноти и/или липси;

7. установяване на обстоятелствата, посочени в чл. 10, ал. 3 или 4, както и непредставяне на някой от документите в срока по чл. 37, ал. 3;

Чл. 40. Преди издаване на заповед за одобрение на заявлението за подпомагане РА изисква от кандидата, който в срок от 10 работни дни от уведомяването му за това представя:

2. декларация по приложение № 11.

Чл. 42. (1) Изпълнителният директор на РА се произнася със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане. Заповедта за частично одобрение (в частта на отхвърлените за финансиране разходи) и заповедта за отказ от финансиране на заявлението за подпомагане подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Постановеният с обжалвания административен акт отказ е обжалван от настоящия жалбоподател по административен ред но по-горестоящия административен орган – министъра на Земеделието, храните и горите е оставил жалбата без уважение независимо, че пред него (със заявление от 22.10.2020 г.) – са били представени нотариално заверени протокол от проведено на 21.10.2020 г. ОСС на „Еко агро дар“ ООД договор за прехвърляне на дялове на тъговско  дружество, като е взето решение за освобождаване като съдружник на В.И.С. и произтичащите от това промени в предствителството на дружеството и в дружествения договор.

Описаната по-горе фактическа обстановка е установена по безспорен начин и не се оспорва от жалбоподателя. Спорна е правната ѝ интерпретация.

Съдът намира, че при така установените факти и цитираната по-горе правна уредба е несъмнено, че обжалваният административен акт е постановен в съответствие с относимите материално правни разпоредби.

На жалбоподателя е определен 10-дневен срок, за да представи необходимите документи, а именно декларация от управителя В. С., както и други документи, подписани от нея. Тези документи не са представени в определения срок. Затова се е осъществила предпоставката за постановяване на отказ на заявлението за подпомагане, предвидена в чл. 39, ал. 1, т. 4 от цитираната по-горе наредба, а именно неотстраняване на нередовност на документи. Нещо повече, преди изтичането на този срок, на жалбоподателя са определени и други срокове, в които му е дадена възможността да представи тези документи (както и други) но той не ги е представил.

В тази връзка следва да се отбележи, че в рамките на административното производство на жалбоподателя са дадени множество възможности да формира еднозначна воля, че поддържа заявлението си за подпомагане, след като управителят В. С. е изразявала волеизявления в обратния смисъл. Давани са му и множество възможности да представи различни необходими документи но той неколкократно не се е възползвал от тях. Промените в представителството на дружеството, водещи до отпадане на необходимостта от представяне на необходимите до промените документи са извършени повече от два месеца след издаване на обжалвания административен акт (на 27.11.2020 г., съгласно данните от публичния Търговски регистър). Следователно на жалбоподателя, като юридическо лице – дружество, чиято воля се формира от представляващите го физически лица са дадени много възможности за формиране на необходимата воля както за поддържане на заявлението, така и за снабдяване с изискуеми по закон документи, необходими за уважаване на същото. Но жалбоподателят не се е възползвал от тези възможности и то по причини, за които самият той е отговорен. Формирането на необходимата воля в един значително по-късен момент не би могло да санира, отсъствието на същата в моментите преди издаването на оспорения административен акт. Смисълът вложен от законодателя във задължението за определяне на срок за представяне на необходими и задължителни документи за преценка на заявлението за подпомагане не е да се дават безкрайни възможности на кандидата, докато той в крайна сметка спази необходимите законови изисквания за одобрение на заявлението му. Напротив, смисълът на определяне на срок за представяне на необходими документи е да се избегнат евентуални пропуски и случайни несъответствия на заявлението за подпомагане със законовите изисквания. Изначалната невъзможност за представяне на необходимите документи, причинена в случая от липсата на единна воля у представляващите дружеството – жалбоподател не е извинителна и предоляването ѝ в един значително по-късен момент не би могла да обоснове незаконосъобразност на издадения отказ.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя.

Както е посочено по-горе обстоятелството, че документите са представени по-късно, в хода на административното обжалване не може да санира непредставянето им пред ответника в определения 10-дневен срок. В тази връзка освен правната уредба в цитираната по-горе наредба, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 142 от АПК, която предвижда следното:

Преценка за съответствие с материалния закон

Чл. 142. (1) Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

(2) Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

В случая е приложим общият принцип, въведен в чл. 142, ал. 1 от АПК, а именно, обжалваната заповед съответства на материалноправните разпоредби към момента на издаването ѝ. Действително към момента на приключване на устните състезания са налице нови факти (напускане на управителя г- В. С. и от там отпадане на необходимостта от представяне на декларация и други документи, подписани от нея) но тези факти не биха могли да бъдат отчетени, тъй като обжалваната заповед за отказ, към момента на издаването ѝ е била в пълно съответствие с материалния закон (непредставяне в срок на необходими документи). Тоест изключението от правилото, въведено с ал. 1 на чл. 142, предвидено в ал. 2 на същата разпоредба се отнася до предпоставки за законосъобразност на административните актове, различни от съответствието на същите с материалния закон, поради което в случая това изключение е неприложимо. В подобен смисъл са например Решение № 703 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11321/2008 г., VI о., докладчик съдията Р. П., Решение № 879 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4553/2014 г., III о., докладчик председателят Ж. П. и множество други съдебни решения на Върховния административен съд.

Неоснователен е и доводът, че е била достатъчна единствено декларацията на управителя Б. Г., доколкото разпоредбата на чл. 40, т. 2 от наредбата говори за декларация в единствено число. Необходимата съгласно закона декларация следва да обвързва дружеството, като няма пречка всички лица с право да представляват дружеството да се подпишат на декларация представляваща един документ. Но в случаи като настоящия на повече от едни управители, притежаващи по отделно правото с волеизявленията си да ангажират дружеството, при това чиито изразени волеизявления са взаимноизключващи се, е безспорно, че действително е било необходимо представянето в дадените срокове на документи и декларации от всички управители в единен смисъл на поддържане на заявлението и на представяне пред административния орган на всички необходими съгласно закона документи.

Следователно, обжалваният отказ е постановен в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Налице са и останалите предпоставки за законосъобразност на оспорения административен акт. Той е издаден от компетентен орган, във формата на мотивирана писмена заповед, при спазване на административно производствените правила, (като на жалбоподателя са дадени дори повече от предвидените в закона възможности да коригира заявлението си и необходимите приложения към него, за да бъде приведено в съответствие със законовите изисквания), както и в съответствие с целта на закона, за да бъде постановен отказ на заявление за подпомагане, което не е приведено в определените срокове в съответствие с изискванията на закона.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на ответника. Следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в пълния претендиран размер от 150 лв., доколкото жалбоподателят не е възразил за прекомерност на същото.

Предвид гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

Отхвърля жалбата на „Еко агро дар“ ООД, ЕИК ********* против Заповед № 03-РД/2852 от 14.09.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е отказано да бъде финансирано заявление ИД № 13/04/1/0/00389 за подпомагане на жалбоподателя  с предмет на ивестицията “Строителство и оборудване на ферма за подово отглеждане на пилета – бройлери“ в с. Щърково, община Лесичово, със стойност на проекта 1 952 830 лв. без ДДС.

Осъжда „Еко агро дар“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски по делото в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия:/п/

 

РЕШЕНИЕ № 10998 от 02.11.2021 г. по адм. дело № 6732/2021 г. на ВАС- Пето отделение:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 266 от 26.03.2021 г., постановено по адм. дело № 1417/2020 г. на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА "Еко агро дар" ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя Благовест Гогов, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 100 (сто) лева разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.