РЕШЕНИЕ
№ 1463
гр. Пловдив , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20205330111519 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Строймаштранс“, ЕИК 11582557 против Община
Калояново, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че въз основа на издаден Акт за установяване на
задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК № **** г. от Община Калояново за
описани задължения за дължим данък за пътно превозно средство, за период от 2010 г. до
2018 г., е образувано изп.дело № *****, с район на действие Окръжен съд Пловдив.
Сочи, че не дължи сумите, за периода от 2010 г. – 2012 г. за данък за пътно превозно
средство, в размер на 14 824.24 лева, за които вкл. е издаден Акт за установяване на
задължение от 27.02.2018 г., като погасени по давност.
По-конкретно, сочи, че за периода 2010 г. – 2012 г., са описани следните дължими
данъци върху превозни средства, както следва: Данък върху превозно средство за 2010 г. в
общ размер на 4 887.35 лева; Данък върху превозно средство за 2011 г. в общ размер на
564.16 лева; Данък върху превозно средство за 2012 г. в общ размер на 532.08 лева; Данък
върху превозно средство за 2010 г. в общ размер на 464.22 лева; Данък върху превозно
средство за 2011 г. в общ размер на 88.36 лева; Данък върху превозно средство за 2012 г. в
общ размер на 83.33 лева; Данък върху превозно средство за 2010 г. в общ размер на 433.14
лева; Данък върху превозно средство за 2011 г. в общ размер на 62.49 лева; Данък върху
превозно средство за 2012 г. в общ размер на 58.92 лева; Данък върху превозно средство за
2010 г. в общ размер на 2 181.80 лева; Данък върху превозно средство за 2011 г. в общ
размер на 991.69 лева; Данък върху превозно средство за 2012 г. в общ размер на 935.30
лева; Данък върху превозно средство за 2010 г. в общ размер на 2 273.46 лева; Данък върху
превозно средство за 2011 г. в общ размер на 365.93 лева; Данък върху превозно средство за
2012 г. в общ размер на 345.12 лева; Данък върху превозно средство за 2010 г. в общ размер
1
на 396.31 лева; Данък върху превозно средство за 2011 г. в общ размер на 82.64 лева; Данък
върху превозно средство за 2012 г. в общ размер на 77.94 лева.
Твърди, че от съставянето на Акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
ДОПК и описаните в него задължения, за периода от 2010 г. – 2012 г., е изминал период от
5години.
Предвид изложеното, искането е да се признае за установено, че дължи на ответника
сумата в общ размер на 14 824.24 лева, представляваща данък върху превозно средство за
периода от 2010 г. – 2012 г. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск. Твърди, че кредиторът е предприемал активни действия, които са довели до
прекъсване на давността.
Твърди, че още преди издаването на Акта, са изпращани до длъжника уведомителни
писма, с искане за заплащане на задължения за периода 2010-2013 г. за неплатени данъци за
МПС. Сочи, че бил съставен Акт за установяване на публични задължения № **** г., който
бил лично получен от ищцовото дружество на 30.ь10.2014 г., което действие е прекъснало
погасителната давност.
На следващо място сочи, че с издаването на Акта за установяване на задълженията,
давността е прекъсната, на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК и от този момент е започнала да
тече нова давност.
Твърди, че по изп.дело са извършени плащания от длъжника, като същите са
отнасяни за погасяване на задълженията, за периода 2010 г. – 2012 г., както и, че по изп.дело
са постъпвали множество молби от длъжника, с които признава вземането на взискателя и
прави искане за расрочването му. Предложил е погасителен план под формата на месечни
плащания в размер на 1500 лева до погасяване на вземанията. Твърди и, че по изп.дело са
предприемани множество изп.действия, които са прекъсвали давността.
Излага доводи, че Акт № **** г. е влязъл в законна сила 2018 г., като след
получаването му не е подавано възражение пред органа, не се е състояло производство пред
компетентния административен съд. Освен това, издаден и Акт за установяване на публични
задължения № **** г., който също не бил оспорен. Затова счита, че възраженията на ищеца
за погасяване на вземането, поради изтекла погасителна давност е следвало да бъде
инициирано пред административен съд, който да се произнесе по дължимостта на
вземанията. Предвид липсата на оспорване Акт № **** г. били влезли в сила и нова
погасителна давност е започнала да тече след влизането им в сила, която към датата на
подаване на исковата молба не била изтекла.
Моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
По допустимостта:
Компетентен по предявения иск е гражданският съд – Определение № 28/29.05.2013
г. по адм.дело № 7/2013 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС при идентична
2
хипотеза.
Предвид обстоятелството, че по отношение на ищцовото дружество е бил издаден
АУЗД по чл.107, ал. 3 ДОПК, съответно е образувано изпълнително производство за
претендираните с акта задължения, предявеният отрицателен установителен иск е допустим,
тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в сила на АУЗД, факти, на
които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК.
По същество:
Данъкът върху превозни средства представлява публично общинско вземане
съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, по отношение на който се прилагат разпоредбите на
чл. 171 и чл. 173 ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК те се погасяват с изтичане на
петгодишен давностен срок /считано от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение/, а чл. 171, ал. 2 ДОПК урежда т.нар.
„абсолютна” погасителна давност от 10 години.
Относно вземанията за периода 2010 г.- 2012 г.:
От приетия като писмено доказателство по делото Акт за установяване на
задължения по декларация № **** /л.41-54/, се установява, че Община Калояново е издала
същия за задължения на „Строймаштранс“ ООД, за данъка върху превозните средства за
периода 01.01.2010 г. – 08.10.2014 г. в общ размер на 9229.82 лева и лихви за просрочие за
данък върху превозни средства към 08.10.2014 г. в размер на 4477.27 лева. Установява се от
същия Акт за установяване на задълженията, че същият включва задължения за данък върху
превозните средства, вкл. за следните превозните средства, а именно:
Данък върху превозно средство, съгласно подадена Декларация по чл. 54 ЗМДТ с
вх. № ***** за 2010 г. е в размер на 2 243.65 лева, за 2011 г. в размер на 341.33 лева, а за
2012 г. – в размер на 341.33 лева.
Данък върху превозно средство, съгласно подадена Декларация по чл. 54 ЗМДТ с вх.
№ ****, за 2010 г. е в размер на 222.85 лева, за 2011 г. е в размер на 53.46 лева, а за 2012 г.
– в размер на 53.46 лева.
Данък върху превозно средство, съгласно подадена Декларация по чл. 54 ЗМДТ с вх.
№ ****, за 2010 г., е в размер на 206.80 лева, за 2011 г. в размер на 37.80 лева, а за 2012 г.
– в размер на 37.08 лева.
Данък върху превозно средство, съгласно подадена Декларация по чл. 54 ЗМДТ с вх.
№ *****, за 2010 г. в размер на 1180 лева, за 2011 г. в размер на 600 лева, а за 2012 г. – в
размер на 600 лева.
Данък върху превозно средство, съгласно подадена Декларация по чл. 54 ЗМДТ с вх.
№ *****, за 2010 г., е в размер на 1107 лева, за 2011 г. в размер на 221.40 лева, а за 2012 г.
– в размер на 221.40 лева.
Данък върху превозно средство, съгласно подадена Декларация по чл. 54 ЗМДТ с вх.
№********, за 2010 г. в размер на 200 лева, за 2011 г. в размер на 50 лева, а за 2012 г. – в
размер на 50 лева.
От приложения към изисканото изп.дело № **** г. по описа на ЧСИ П.Н., Акт за
3
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № *****г. /л.80-89/, се установява, че
Община Калояново е издала същия за задължения на „Строймаштранс“ ООД, за данъка
върху превозните средства и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 27.02.2018 г., в
общ размер на 15 969.31 лева, като след внесена сума от 107.33 лева, е останала непогасена
главница в размер на 15 861.98 лева и лихви за просрочие за данък върху превозни средства
към 27.02.2018 г. в размер на 8552.38 лева. Установява се, от същия Акт за установяване на
задълженията, че същият включва и задължения за данък върху превозните средства и
лихви за забава в общ размер на 14 824.24 лева, за периода 2010 г. – 2012 г., вкл. за
следните превозните средства, а именно:
Данък върху превозно средство, съгласно подадена Декларация по чл. 54 ЗМДТ с
вх. № *****, за 2010 г. в размер на 2 243.65 лева, ведно с дължима лихва за забава в размер
на 2643.70 лева, или общо задължение в размер на 4887.35 лева; за 2011 г. в размер на
341.33 лева, ведно с дължима лихва за забава в размер на 222.83 лева, или общо задължение
в размер на 564.16 лева, а за 2012 г. – в размер на 341.33 лева, ведно с дължима лихва за
забава в размер на 190.75 лева, или общо задължение в размер на 532.08 лева.
Данък върху превозно средство, съгласно подадена Декларация по чл. 54 ЗМДТ с вх.
№ ******, за 2010 г. в размер на 222.85 лева, ведно с дължима лихва за забава в размер на
241.37 лева, или общо задължение в размер на 464.22 лева, за 2011 г. в размер на 53.46
лева, ведно с дължима лихва за забава в размер на 34.90 лева, или общо задължение в
размер на 88.3635 лева, а за 2012 г. – в размер на 53.46 лева, ведно с дължима лихва за
забава в размер на 29.87 лева, или общо задължение в размер на 83.33 лева.
Данък върху превозно средство, съгласно подадена Декларация по чл. 54 ЗМДТ с вх.
№ *****, за 2010 г. в размер на 206.80 лева, ведно с дължима лихва за забава в размер на
226.34 лева, или общо задължение в размер на 433.14 лева, за 2011 г. в размер на 37.80
лева, ведно с дължима лихва за забава в размер на 24.69 лева, или общо задължение в
размер на 62.49 лева, а за 2012 г. – в размер на 37.08 лева, ведно с дължима лихва за забава
в размер на 21.12 лева, или общо задължение в размер на 58.92 лева.
Данък върху превозно средство, съгласно подадена Декларация по чл. 54 ЗМДТ с вх.
№ *****, за 2010 г. в размер на 1180 лева, ведно с дължима лихва за забава в размер на
1101.80 лева, или общо задължение в размер на 2.181.80 лева, за 2011 г. в размер на 600
лева, ведно с дължима лихва за забава в размер на 391.69 лева, или общо задължение в
размер на 991.69 лева, а за 2012 г. – в размер на 600 лева, ведно с дължима лихва за забава в
размер на 335.30 лева, или общо задължение в размер на 935.30 лева.
Данък върху превозно средство, съгласно подадена Декларация по чл. 54 ЗМДТ с вх.
№ *****, за 2010 г., е в размер на 1107 лева, ведно с дължима лихва за забава в размер на
1 166.46 лева, или общо задължение в размер на 2273.46 лева, за 2011 г. в размер на 221.40
лева, ведно с дължима лихва за забава в размер на 144.53 лева, или общо задължение в
размер на 365.93 лева, а за 2012 г. – в размер на 221.40 лева, ведно с дължима лихва за
забава в размер на 123.72 лева, или общо задължение в размер на 345.12 лева.
Данък върху превозно средство, съгласно подадена Декларация по чл. 54 ЗМДТ с вх.
№ ******, за 2010 г. в размер на 200 лева, ведно с дължима лихва за забава в размер на
196.31 лева, или общо задължение в размер на 396.31 лева за 2011 г. в размер на 50 лева,
ведно с дължима лихва за забава в размер на 32.64 лева, или общо задължение в размер на
82.64 лева, а за 2012 г. – в размер на 50 лева, ведно с дължима лихва за забава в размер на
27.94 лева, или общо задължение в размер на 77.94 лева.
4
С издаването на Акт за установяване на задълженията, давността се прекъсва – чл.
172, ал. 2 ДОПК и от този момент започва да тече нова давност – ал. 3 на посочената норма.
Според изричната законова регламентация – самото издаване на акта прекъсва давността.
Липсата на връчване, не се отразява по никакъв начин на течението на давностния срок.
Видно от приетия по делото Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
ДОПК № **** г., същият включва задължения за данъци за превозни средства, вкл. за
периода 2010 г. – 2012 г., съответно начислени лихви, за същите видове превозни средства,
вкл. съответстващи по размер главни вземания, за които преди това е издаден Акт за
установяване на задължения по декларация № ***** г.
Предвид изложеното, съдът намира, че за вземанията за дължими данъци за превозни
средства по Акта от 2014 г., давността е прекъсната на 08.10.2014 г.. До този момент,
давността за вземанията за данъци за превозните средства, считано от 01.01.2011 г., е видно,
че тя не е изтекла /няма твърдения и данни актът да е бил отменян/. От 08.10.2014 г., съгл.
чл. 172, ал. 3 ДОПК – започва да тече нова петгодишна давност.
Тя обаче отново е прекъсната – чл. 172, ал. 2 ДОПК, с издаването на Акта от 2018 г.,
въз основа на който е образувано изп. дело № **** г. по описа на ЧСИ П.Н.. Видно е, че към
датата на депозиране на исковата молба – 10.09.2020 г., не е изтекъл изискуемият от ДОПК
5-годишен срок, което обстоятелство е достатъчно за отхвърляне на иска.
За пълнота, съдът отбелязва, че видно от изисканото изп.дело № ***** г. по описа на
ЧСИ П.Н., се установява, че от образуването му на 13.07.2018 г. са извършвани множество
действия по изпълнението, които също прекъсват давността, според указанията в
посоченото ТР – в т.ч. искане и налагане на запор на банкови сметки на ищеца – длъжник,
искане и налагане на запори на вземания на длъжника, искане и налагане на възбрана върху
недвижим имот – собственост на длъжника, като са отправени и две искания за разсрочване
на изпълнението, които биха могли да се третират като признание по смисъла на чл. 116, б.
„а” ЗЗД. Всички искания на взискателя са насочени към осъществяване на конкретен
изпълнителен способ, свидетелстват за активност от негова страна и прекъсват давността.
От изисканото изп. дело се установява вкл., че са извършени от ЧСИ и няколко
разпределения на суми, по постъпили по изп.дело, суми, вкл. от дружеството - ищец.
В тази връзка, според задължителните разяснения, дадени в т.10 на Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за образуване на ИД, в
което е посочен и е изискано прилагане на конкретен изпълнителен способ, прекъсва
давността и перемпцията.
В ТР се прие, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на
която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.
Както се посочи и по-горе, давностният срок не е изтекъл нито към образуване на
изп.дело от 2018 г., нито към момента на постъпване на исковата молба в съда /отнася се и
за лихвите, тъй като според чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК те са публични вземания и също се
погасяват с 5 годишния срок, както главното вземане – в т.см. - Решение № 5515 от
23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14644/2013 г., VII о. и др./.
Ето защо, вземанията за данъци върху превозните средства, ведно с лихвите за забава,
за периода от 2010 г. – 2012 г. са дължими от ищцовото дружество и не са погасени по
давност.
5
Предвид изложеното, предявения иск ще бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Ответникът е направил искане за присъждане на
разноски в размер на 2 200 лева, от които 1 800 лева за настоящото производство и 400 лева
– за в.ч.гр.д. Видно от приложения по в.ч.гр.д. № 2780/2020 г. по описа на ПОС, ДПЗС
/л.29/, е уговорено, че сумата от 400 лева ще се плати по банков път, но не са приложени
доказателства за заплащането им, поради което и същите не следва да се присъждат. От
приложения по настоящото дело - ДПЗС /л.64/, е видно, че уговорено възнаграждение в
размер на 1800 лева, е заплатено в брой, поради което и същото ще присъди на ответника, в
тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Строймаштранс“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя А. С., със седалище и адрес на управление:*** ******, против
Община Калояново, ЕИК *********, иск за установяване в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника, сумата в общ размер на 14 824.24 лева, формирана от
следните суми за данък върху превозните средства и лихви за забава, за периода от 2010 г. –
2012 г. за които включително е издаден Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
ДОПК № ****от Община Калояново, както следва: Данък върху превозно средство за 2010
г. в общ размер на 4 887.35 лева; Данък върху превозно средство за 2011 г. в общ размер на
564.16 лева; Данък върху превозно средство за 2012 г. в общ размер на 532.08 лева; Данък
върху превозно средство за 2010 г. в общ размер на 464.22 лева; Данък върху превозно
средство за 2011 г. в общ размер на 88.36 лева; Данък върху превозно средство за 2012 г. в
общ размер на 83.33 лева; Данък върху превозно средство за 2010 г. в общ размер на 433.14
лева; Данък върху превозно средство за 2011 г. в общ размер на 62.49 лева; Данък върху
превозно средство за 2012 г. в общ размер на 58.92 лева; Данък върху превозно средство за
2010 г. в общ размер на 2 181.80 лева; Данък върху превозно средство за 2011 г. в общ
размер на 991.69 лева; Данък върху превозно средство за 2012 г. в общ размер на 935.30
лева; Данък върху превозно средство за 2010 г. в общ размер на 2 273.46 лева; Данък върху
превозно средство за 2011 г. в общ размер на 365.93 лева; Данък върху превозно средство за
2012 г. в общ размер на 345.12 лева; Данък върху превозно средство за 2010 г. в общ размер
на 396.31 лева; Данък върху превозно средство за 2011 г. в общ размер на 82.64 лева; Данък
върху превозно средство за 2012 г. в общ размер на 77.94 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Строймаштранс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
А. С., със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на Община Калояново, ЕИК
********* сумата от 1 800 лева /хиляда и осемстотин лева/ - разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
6