Р
Е Ш Е Н И Е
София, 02.11.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 4566/2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от
П.В.С., ЕГН **********, понастоящем в Софийски централен затвор, чрез особения
представител адв. Д.И.Б.,***, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул.
Витоша № 2, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата общо 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие задържането и престоя му в ареста и затвора
по образуваното срещу него наказателно производство, след оправдаването му по
повдигнатото обвинение чл. 330, ал.3, вр. ал. 2, т.2 и
т.4, вр. с ал.1, вр. с
чл.20, ал.3 НК с влязла в сила
присъда, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане и сторените
по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на
22.09.2010 г. ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № 154/09 г. по описа на
ОДМВР – гр. Шумен. С прокурорско постановление е задържан за 72 часа, като му е
взета мярка за неотклонение – задържане под стража.
Срещу него е внесен обвинителен акт на 18.05.2011 г. и е образувано
НОХД № 303/11 г., по окето е
обвинен, че е извършил престъпление по чл. 116 и чл. 330, ал.3, вр. ал. 2, т.2 и т.4, вр. с ал.1,
вр. с чл.20, ал.3 НК.
Ищецът е бил задържан в ареста на гр. Шумен, където
престоял две години. Престоят му в ареста довел до тежки психически и нервни
разстройства, заболял от агорофобия, утежнили се
предишните му заболявания – хипертония и диабет II степен.
С присъда № 29/20.12.2012 г. по НОХД № 330/2011 г. на ОС –
Шумен П.С. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото срещу него
обвинение.
Образуваното срещу С. наказателно производство
криминализирало неговото име в обществото. Това довело до изключването му от
постове, които е заемал, като: председател на Европейска Федерация по сумо, председател
на Българската Федерация по сумо, експерт в Народното събрание. Накърнено било
доброто му име в обществото, той и семейството му преживели много тежко
обвиненията срещу него, изпитвал неприятни психически и душевни изживявания,
свързани със страх от развоя на делото. Сериозно се влошило здравословното му
състояние, преживял тежки психически и нервни разстройства, които довели до
множеството заболявания, описани по – горе.
В тази връзка е предявил
настоящия иск срещу ответника за посочената сума, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди за претърпените притеснения, болки, страдания
и неудобства от процесния инцидент, ведно със законните последици - лихви и разноски,
в това число и адвокатско възнаграждение.
Представил е писмени доказателства. Поискала е допускане на
свидетели и назначаване на експертиза.
В хода по същество моли съда
да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва предявения иск по
основание и размер. Претендира разноски и юк. възнаграждение.
Релевира доводи за недопустимост на иска поради наличие
на висящо дело пред СГС № 4567/16 г. между същите страни, на същото основание и
за същите вреди. При условията на евентуалност моли двете дела да бъдат
съединени служебно в едно производство.
Счита, че не са налице доказателства за действително
претърпени неимуществени вреди като пряк и непосредствен резултат от
обвинението, за което ищецът е оправдан.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и несъответващ
на степента и характера на претърпените вреди.
Оспорва началния момент, от който се претендира лихва,
като счита, че тя се дължи от момента на влизане в сила на оправдателната
присъда по отношение на ищеца.
Представил е и е
изискал писмени доказателства.
По същество на делото ответникът моли съда да отхвърли
изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан, пред вид факта, че
ищецът е оправдан само по две от повдигнатите му общо осем обвинения, а за
другите е налице влязла в сила присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото се доказа, с присъда
№ 29/20.12.2012 г. по н.о.х.д. № 303/2011 г. на ОС, Шумен, присъда №
1/27.02.2014 г. по в.н.о.х.д. № 194/2013 г. на Варненски апелативен съд и
решение № 493/15.06.2015 г. по н.д. № 1559/2014 г. на ВКС, Трето НО, ищецът П.В.С.
е признат за виновен и осъден за
престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 9 и 10, вр. чл.
115, вр. чл. 20, ал. 3 и 4 НК, чл. 116, ал. 1,т. 7, 9
и 10, вр. чл. 115, вр. чл.
20, ал. 3 НК, чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, вр. чл.
115, вр. чл. 20, ал. 3 НК, чл. 321, ал. 3, пр. 1 и
пр. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК, чл. 131,
ал. 1, т. 8 и т. 10, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 НК,
чл. 330, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1вр. чл. 20, ал.
3 и ал. 4 НК, чл. 131, т. 8 и т. 10, вр. чл. 130, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 3 НК, и по чл. 330, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и
ал. 4 НК и е оправдан по обвинението
по чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 и 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 НК.
Решението на ВКС от 15.06.2015 г. е окончателно и влиза в сила на същия ден.
Ищецът заявява, че е претърпял описаните по – горе вреди
от незаконосъобразното обвинение срещу него, по което той е оправдан.
За доказване на претърпените неимуществени вреди, по негово
искане съдът допусна и изслуша свидетеля Х.С.Х.
В показанията си той заяви, че познава ищеца от
2002 г., заедно са тренирали сумо. Знае, че за първи път той е бил задържан през 2010 г., след това бил
освободен. За някакъв период от време бил в центъра за рехабилитация в гр.
Банкя, после пак го задържали. Тогава двамата често се виждали, тъй като
тренирали в НСА в залата по сумо, знае за обвиненията, бил е и свидетел. След
1010 г. общувал с него, когато С. бил в Центъра за рехабилитация в гр. Банкя –
видял го три или четири пъти за един месец, общували чисто служебно, защото
тогава ищецът от 2009 г. до 2014 г. бил председател на федерацията по сумо, а Х. бил треньор. След това С. не бил преизбран за
председател поради факта на задържането си. Когато двамата се виждали, ищецът
му споделял, че не се чувства добре, че има проблем с кръвното налягане – за
това бил и в този център. Чувствал се шокиран от това, което му се е случило,
тъй като било неочаквано за него. Изживял голям шок от това, че има обвинение срещу него, както и
защото в периода между две задържания бил избран за председател на Европейската
федерация по сумо. На следващата година бил избран друг председател на тази
федерация, а неговите функции били прекратени поради невъзможност да ги
изпълнява.
П.С. си споделял със свидетеля Х., че не се
чувства виновен и не е извършил това, за което го обвинявали, не се чувствал
добре, на моменти се задушавал, чувствал се много дискомфортно, защото го
познават в Европа и в света. В спортните среди всички били шокирани – повечето
и до ден днешен се интересуват какво става с него, още ли е в затвора и т.н. От
2014 г. ищецът няма никакви функции във федерацията, не е и неин член, тъй като
тя включва само юридически лица.
От назначената и неоспорена от
страните комплексна съдебно – медицинска експертиза, изготвена
от специалист по вътрешни болести и кардиолог, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен
материал, се установява, че в приложените по делото медицински документи се
установява, че П.В.С. страда от есенциална
хипертония. Заболяването е диагностицирано в МИ на МВР. Артериалната хипертония
обикновено протича безсимптомно и затова я нараичат
"Тихият убиец ".Открива се случайно. Най-честото оплакване е тилно
главоболие. Може да има и други оплаквания като световъртеж, кръвотечение от
носа, кръвоизливи в очите и други. Заболяването засяга основно т.н. прицелни
органи - сърце, мозък, бъбреци и очи. Засягането на сърцето води до левокамерна хипертрофия, сърдечна недостатъчност, атеросклеротични
промени по коронарните артерии с развитие на исхемична болест на сърцето, дисекация на аортата и други. При засягане на мозъчните
съдове - исхемични и хеморагични инсулти, мултиинфарктна енцефалопатия, деменция
и други. При засягане на бъбреците са развива т.н.хипертоничен бъбрек с
хронична бъбречна недостатъчност. При засягане на съдовете на ретината се
развива хипертонична ангиопатия на ретината и други
усложнения. Заболяването при конкретния пациент е протичало през 2010 г. и 2011
г. с чести хипертонични кризи. Последици върху жизнените функции от приложените
медицински документи не са регистрирани, както и не са отбелязани усложнения от
артериалната хипертония върху прицелните органи. Прилагани са антихипертензивни медикаменти под формата на мускулни и
венозни апликации, от които няма отбелязани негативни последици върху общото
здравословно състояние. Други специфични манипулации не са отразени в
приложените медицински документи.
По
– нататък вещите лица заявяват, че психоемоционалният
стрес може да е причина за възникване на артериалната хипертония. Датата на
регистрацията на повишеното артериално налягане, не е обикновено началото на
заболяването. Обикновено има т.н. скрит период на протичане. При ищеца е
отбелязано и, че той е с изразено наднормено тегло, което също допринася за
възникването и развитието на артериалната хипертония.
Лечението се провежда
с т.н. антихипертензивни медикаменти, някои от които
са прилагани при ищеца. Прогнозата на заболяването зависи от сътрудничеството
на пациента, което се изразява в спазване на приема на съответната антихипертензивна терапия, редовен контрол на стойностите
на артериалното налягане, периодичен контрол на кръвните показатели, периодични
регистрации на ЕКГ и ехокардиография. При адекватен
контрол на артериалното налягане, прогнозата е сравнително добра. При засягане
на прицелен орган прогнозата се определя от степента на засягането, като при
тежко засягане прогнозата е лоша.
Експертите заявява,
че ищецът страда от II тип захарен диабет –
новооткрит, от август 2010 г., той е в рамките на високостепенно
затлъстяване ИТМ - 40.7 - т.нар. метаболитен синдром - без медикаментозна терапия,
а назначен стриктен диетичен режим. Проведените изследвания - проследявана
кръвна захар, КЗП и гликиран хемоглобин, по време на
престоя, говорят за лош гликимичен контрол с високи
кръвни захари и висок гликиран хемоглобин. В този
период вторият тип захарен диабет на ищеца е с лош гликимичен
контрол, което е наложило указания от ендокринолог, за
спазване на диетичен режим, без концентрирани въглехидрати, солени и мазни
храни, намаление на дневния калораж. Вторият тип
захарен диабет е най-често съчетан с наднормено тегло или затлъстяване, както в
случая, и налага много стриктен режим, подробно указан по-горе, намаление на
дневния калораж и адекватен диетичен режим, тъй като
високите кръвни захари, когато персистират повече от
месец, два и с години, са причина за усилване на процесите на атеросклероза в
съдовете, което съчетани а артериалната хипертония, както в случая и високостепенно затлъстяване, усилват още повече този процес
и при персистиране, т.е. продължаващо неконтролиране
на кръвни захари, хипертония, затлъстяване, диетичен режим, довеждат до тежки
усложнение като сърдечно-съдова и мозъчно-съдова болест, т.е. рязко се покачва
рискът от инфаркт или инсулт, което съответно, би инвалидизирало
болния. При такава констелация, както при ищеца, на Втори тип захарен диабет, новопоявил се от август 2010 г., но декомпенсиран
в следващия период до лош гликимичен контрол, се
налага, с оглед профилактика на бъдещи усложнения, спешно контрол на
хипертонията, стриктен диетичен режим, редукция на тегло и при необходимост
перорална терапия. Крайна цел - нормално кръвно, нормална кръвна захар, за да
се отложат тежките усложнения и инвалидизирането на
болния в бъдеще. Високият гликиран хемоглобин 8.7 и
високи кръвни захари над 8, 10 и т.н., стриктно цитирани по-горе, по време на
престоя в ареста, са израз на лош гликимичен контрол
и, съответно, са наложили консулт с ендокринолог и
адекватно поведение, относно диетата, с препоръка тогава за преценка след
реален преглед на допълнително прецизиране на лечението на диабета. Крайна цел
- нормализиране на кръвната захар.
Стресът по
време на престоя в ареста и затвора усилва влошаването на гликимичния
контрол, тъй като се увеличава отделянето на адреналин, стресов хормон, който
покачва кръвната захар допълнително. Стресът може да бъде причина и за новопоявил се захарен диабет, в случая не е така, а е
открит след обременяване през август 2010 г. В реалния живот на болните с
диабет тип 2, при високостепнно затлъстяване и високи
захари се налага да спазват строг диетичен и двигателен режим, с редукция на калораж и стриктен преглед на 2-3 месеца от ендокринолог, до трайно нормализиране на кръвната захар и
това винаги се съчетава с а адекватно лечение и контрол от кардиолог, т.е.
нормализирането на артериалната хипертония е успоредно със стриктния контрол от
ендокринолог и кардиолог.
Експертите
правят извод, че настоящото общо здравословно състояние
на ищеца не може да се прецени, тъй като няма приложен актуален медицински
преглед в медицинската документация по делото. В последния приложен амбулаторен
лист от преглед при кардиолог през декември 2016 г. е отразено, че той е с
дългогодишна хипертония, която лекува системно и в момента на прегледа е без
субективни оплаквания, следователно тогава е бил в добро общо здравословно
състояние. При П.В.С. са приложени два амбулаторни листа от преглед при
дерматолог през май 2014 г. и октомври 2015 г.с диагнози периорален
дерматит и себорея капитис
и преглед при специалист по дентална медицина през януари 2017 г. с диагноза перидонтит .Други заболявания в медицинските документи не
са посочени.
Съгласно заключението
на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно – психиатрична експертиза,ищецът. П.В.С. страда от паническо
разстройство /епизодична пароксизмална tpebo)khoct/-F41.0-
МКБ 10, с флуктуиращо протичане - периоди на
обостряне и такива на ремисия.
По анамнестични данни, това разстройство е започнало още в
юношеска възраст, влошило се е след процесното обвинение и задържането му под
стража през 2010 г. и понастоящем, от 3 - 4 месеца, отново се е влошило, със
зачестили панически кризи.
Експертът заявява, че
при С. съществуват анамнестични данни, потвърдени от
медицинската документация, свидетелите и от проведеното психиатрично изследване,
за възникване и на разстройство в адаптацията с преобладаващи нарушения на
други емоции-Г43.23 МКБ 10, в резултат на същите травмиращи фактори, като
продължителността на това разстройство е била 3 - 4 месеца /по спомен на ищеца/
и година и половина - две /според съпругата му/.
Вещото лице прави извод, че е
правдоподобно да се приеме причинна връзка между това разстройство и
субективното му преживяване на стрес, изненада, страх, срам пред близките и
спортната общност, обида и неудовлетвореност от процесното наказателно
производство, както и влошаване на соматичното му здраве.
Изложеното се доказва от събраните по
делото и неоспорени от страните писмени,
гласни доказателства и експертизи.
При
така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице, някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставя, че
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според
ал.2 на същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното.
Отговорността на лицата,
които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите,
не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се
позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Когато вредоносните
последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено
да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази
работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр.
с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние
/действие или бездействие/ на лицата, на които е възложил съответните действия.
Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на
предписани правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.
Следователно, за да
възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за
неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, е
необходимо в обективната действителност да са настъпили следните юридически
факти (материални предпоставки): 1) деяние /действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение/; 3) вреди (неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен
интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите имуществени и неимуществени вреди /вредоносния резултат в съвкупния
съпричинителен процес между явленията в природата
следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквента/; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД
оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при
или при повод на изпълнение на възложената работа. Следователно
основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищеца.
За действия и бездействия на държавни
органи, извън хипотезите на ЗОДОВ, държавата отговаря пряко с оглед нормата на чл.
7 Конституцията на РБ, като приложение намира институтът на
гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД, посредством който се
осигурява непосредственото действие на конституционно регламентираната
отговорност на държавата за вреди, като в процеса следва да се докаже наличието на
предпоставките на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД. В този
смисъл е и практиката на ВКС.
Не се спори по делото, че срещу ищеца са били
повдигнати множество обвинения, както и че той е бил признат за невиновен и
оправдан само по едно от тях – това, цитирано по – горе – за престъпление по
чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 и 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 НК,
а по другите – осъден и понастоящем излежава присъдата си.
В хода на производството ответната страна оспори факта, че вредите, които ищецът е
претърпял, са именно в резултат на повдигнатото му и поддържано от
прокуратурата обвинение по чл. 330, ал. 3, вр.
ал. 2, т. 2 и 4, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 3 НК, за което е оправдан, като заяви, че поради този факт не може
да се направи извод, че претърпените от него вреди са именно от това обвинение.
Съдът приема, че, пред вид наличието на
оправдателна присъда в частта досежно цитираното по – горе престъпление,
ищецът, след окончателното влизане на съдебния акт в сила, би могъл да
претендира репариране на претърпени във връзка с повдигнатото му обвинение
вреди, но, с оглед на множеството обвинения, за които е осъден и за които е
протекло наказателното производство, следва да бъде редуциран в значителна
степен размерът на обезщетението, което би му се дължало.
По отношение на размера на обезщетението, което се дължи на ищеца, съдът счита, че то следва да бъде определен по
справедливост от съда, съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД.
Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесни увреждания са характерът и броят на уврежданията, прогнозата за
възстановяване на пострадалия, причинените морални страдания, възрастта му и
пр. В хода на производството се доказа, че ищецът е в недобро здравословно
физическо състояние. Според експертите, психоемоционалният
стрес може да е причина за възникване на артериалната хипертония, на Диабет Тип
2 и на другите установени при него заболявания. Вещото лице – психиатър в
заключението си прави извод, че С. страда от паническо разстройство периоди на
обостряне и такива на ремисия, което е започнало още
в юношеска възраст, влошило се е след процесното обвинение и задържането му под
стража през 2010 г. и понастоящем, от 3 - 4 месеца, отново се е влошило, със
зачестили панически кризи. Правдоподобно е, според него, да се приеме причинна
връзка между това разстройство и субективното му преживяване на стрес,
изненада, страх, срам пред близките и спортната общност, обида и
неудовлетвореност от процесното наказателно производство, както и влошаване на
соматичното му здраве.
Като съобрази описаните по-горе и
доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и
емоционални болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет и
продължителност, и приложи принципа за справедливост, съдът намира, че обезщетение
в претендирания размер 3 000 лв. би било адекватна обезвреда на претърпените и доказани в производството
неимуществени вреди. За тази сума искът е основателен и доказан и, като
такъв, следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на 13.04.2016
г. до окончателното изплащане.
В останалата част – за разликата до 100 000 лв., претенцията
следва да бъде отхвърлена, като неоснователен и недоказан, тъй като от
доказателствата по делото бе установено, че на ищеца са били повдигнати множество
обвинения – такива по чл. 116 НК, чл. 129 НК, чл. 131 НК, чл. 330 НК, подробно
описани по – горе, по които той, след продължилия съдебен процес, е осъден и в момента
излежава присъдата си. С оглед на това съдът намира, че не може да се приеме,
че търпените от него негативни емоции и получените физически и психически
увреждания са само в резултат на повдигнатото му обвинение, по което е оправдан.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, София, бул. Витоша № 2 да заплати на П.В.С., ЕГН **********,
понастоящем в Софийски централен затвор, чрез особения представител адв. Д.И.Б.,***,
на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди вследствие задържането и престоя му в ареста и затвора по образуваното
срещу него наказателно производство, след оправдаването му по повдигнатото
обвинение чл. 330, ал.3, вр. ал. 2, т.2 и т.4, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.3 НК с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2016 до
окончателното изплащане.
ОТХЪВРЛЯ иска в частта за разликата до сумата
100 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: