РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И E
916/29.4.2021г.
гр. Пловдив, 29 . 04 . 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, VІ състав в открито заседание на четиринадесети април през две
хиляди двадесет и първа година в състав :
Административен съдия:
Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№ 2473/2020г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производство по реда на чл.215 във вр.
с чл.225а от Закона за устройство на територията.
В.А.М.,***, представляван от адв.Г.Н.,
обжалва Заповед № РД-20-796 от 08.09.2020г. на Кмета на Район Централен -
Община Пловдив за премахване на незаконен строеж - „метална конструкция,
укрепваща тераса – пристройка към сграда с идентификатор 56784.522.613.1”, изградена
в ПИ 56784.522.613 по КККР на гр.Пловдив, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, адрес – ---.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за
незаконосъобразна – постановена при неспазване принципа на съразмерност,
установен в чл.6 АПК : С административния акт ще бъдат нанесени вреди на
съсобствениците на сградата с идентификатор 56784.522.613.1, вкл. на Вл.М.,
явно несъизмерими с преследваната от закона цел, тъй като премахване на
укрепващата метална конструкция ще причини срутване на част от посочената
сграда, а именно – на пристроената тераса към нея и обособените в нейната площ
обслужващи помещения към самостоятелните обекти на втория етаж в същата жилищна
сграда, както и ще се създаде опасност за живота и здравето на собствениците и
посетителите на сградата, а така също и на поземления имот, в който последната
е построена. Подържа се, че строителството на терасата и обслужващите помещения
в нейния обем е извършено от вече починали роднини на жалбоподателя – А.М. и
Ат.М., които през 1961-1962г. – въз основа на строително разрешение №
724/1961г., изд. от ГНС -Пловдив, отдел Благоустройство и държавен технически
контрол и като наследници на баща им Н.М., осъществяват законно строителство на
пристройка към сградата, посочена в оспорената заповед с идентификатор /ИД/
56784.522.613.1, съставляваща тераса към двора, като едновременно с това за
задоволяване на свои жилищни нужди осъществяват и строителство на санитарни
помещения и кухня в обема на терасата, което строителство на основание § 16
ал.1 ПЗР ЗУТ, съставлява „търпим строеж”.
Твърди се, че металната конструкция –
укрепваща терасата е монтирана фактически през 2009г. по възлагане на Валиси
ЕООД, което дружество по това време е възложител на строеж „Търговско-офисна
сграда с жилищна част и подземни гаражи” в имот, непосредствено съседен на ПИ
56784.522.613, УПИ I – 612, обслужващи дейности от кв.174 – нов /284 – стар по
плана на ЦГЧ, с адрес гр.Пловдив, ***№ 55. Строителството на посочената сграда
в съседния имот се осъществява от изпълнител Подем ЕООД – металната конструкция
е монтирана скрито от жалбоподателя и останалите собственици, без тяхно знание,
с цел – да се предотврати срутването на описаната по-горе тераса – пристройка
към сградата, поради появата на сериозни пукнатини и цепнатини в участъка между
сградата и пристроената през 1961г. тераса, в резултат на извършени взривни и
строително-монтажни работи по строителството на посочения строеж в УПИ I – 612,
обслужващи дейности, започнало на 13.10.2008г. Заявено е, че на жалбоподателя
постфактум – след изпълнение на металната конструкция, е предаден от името на
възложителя на строежа Валиси ЕООД, единствено технически проект –
конструктивна схема и детайли за подпиране на съществуващата постройка,
изготвен от Астрал – 2000 ЕООД, чрез проектант – инж.Н.З.. По схемата е била
изпълнена на място процесната метална конструкция, констатирана като незаконна
с Констативен акт /КА/ № 43/26.11.2019г., съставен в отсъствие на
жалбоподателя. В случая оспорващото лице е било лишено от гарантираната със ЗУТ
възможност да изложи тези възражения в предвидения срок пред общинската
администрация на район Централен, тъй като КА и до момента не му е съобщен
редовно, като за неговото съществуване жалбоподателят узнава от заповедта, в
който е посочено, че актът му е съобщен по реда на §4 ал.1 ЗУТ. В преписката отсъстват
доказателства за прилагане на посочената норма, ведно с което администрацията
на района е запозната с историята на металната конструкция от фактическа страна
и нейното обезопасяващо и защитно предназначение, доколкото конструкцията е
била предмет на предходна Заповед № РД-19-523/13.06.2019г. на Кмета на Район
Централен. Със заповедта от 2019г. е наредено премахването на металната
конструкция на друго правно основание – чл.195 ал.6 вр. с чл.196 ал.2 ЗУТ,
ведно с „отцепени тераси” от югоизточната страна на сградата с ИД
56784.522.613.1. Посочено е, че всъщност процесната метална конструкция
предпазва от срутване именно единствената тераса от южната страна на сградата,
ведно с обслужващите помещения, обособени в нейната площ, поради появилите се
цепнатини и пукнатини в резултат на извършваното и описано строителство в
съседния имот. Заповед № РД-19-523/13.06.2019г. е била обжалвана и оттеглена от
Кмета на район Централен.
Предвид цялостната фактическа
обстановка се счита, че с оспорената заповед е нарушен принципа на
съразмерност. Нарушен е баланса между преследваната със заповедта законова цел
– недопускане и премахване на незаконни строежи и обективната възможност с
постановения акт да бъдат причинени несъразмерни вреди на жалбоподателя и
останалите собственици, доколкото с премахване на процесната метална
конструкция, законно изградената тераса от южната страна на сградата, ведно с
изградените в нейната площ обслужващи помещения в режим на търпимост, са
изложени на погиване – срутване, по изложените по-горе причини, с което се
създава и потенциална заплаха за живота и здравето на хората – обитатели и
посетители на сградата. Поискана е отмяна на заповедта изцяло с присъждане на
направените в съдебното производство разноски.
По същество адв.Н. поддържа жалбата с
искане за цялостна отмяна на заповедта. Посочено
е, че необосновано административният орган – въз основа на констативен акт №
43/26.11.2019г. /КА/ е приел, че собственици на строежа – металната
конструкция, разположена в ПИ 56784.522.613 по КККР на гр.Пловдив, с
административен адрес – --- и „участници в незаконното строителство“ са били
двамата му доверители /жалбоподателят Вл.М. и заинтересуваното лице Ат.М./,
заедно с лицата А.Н., Н.М., М.М. и Здр.М. – адресати на обжалваната заповед,
при положение, че в КА са отразени данните и на останалите собственици на ПИ, в
който е изпълнена металната конструкция /Н.М., Р.С. и Г.Г./.
Счита се, че по делото е установено
при пълно насрещно доказване, че процесната метална конструкция не е била
изпълнена и не е била монтирана от Вл.М. и Ат.М., съответно – от останалите
адресати на обжалваната заповед, както и че същият строеж не е бил възлаган за
изпълнение от тях на трето/и лице/а, под каквато и да е форма, включително и в
хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие. Заявено е, че по безспорен
начин е установено посредством свидетелските показания, че металната
конструкция е монтирана без знанието и без съгласието на доверителите на адв.Н.,
респект. останалите адресати на обжалваната заповед, в периода 2008-2009г., от
трето по делото лице – строителна фирма, осъществявала фактически по същото
време строителство в съседен на процесния ПИ 56784.522.613 , поземлен имот, с
цел укрепване на съществуващата двуетажна жилищна сграда в имота на
жалбоподателя и заинтересуваното лице, поради получени деформации – пукнатини
на същата в контактната зона между сградата и изградената в обема на терасата
пристройка, причинени в резултат на извършените от строителната фирма взривни и
изкопни работи в съседния имот. При това положение се твърди, че обжалваната
заповед е незаконосъобразна по отношение доверителите на адв.Н. и останалите
нейни адресати, тъй като същите очевидно нямат качеството на „извършители“ и
„възложители“ на строежа. Установените в хода на съдебното производство
обстоятелства – обосноваващи този отрицателен извод, не е могло да бъдат
доказани в производството по издаване на обжалваната заповед чрез своевременно
възражение против КА, ведно с подкрепящи го доказателства, поради нередовното
му връчване. Кметът на район Централен,
въпреки събраните в административната преписка очевидни данни относно всички
физически лица – съсобственици и носители на вещни права в ПИ 56784.522.613,
както и въпреки издадената предходна негова Заповед № РД-19-612/13.06.2019г.,
касаеща същата метална конструкция, срещу всички тях, за нейното премахване, но
на друго правно основание – чл.195 ал.6 вр. с чл.196 ал.2 ЗУТ, незаконосъобразно
и необосновано е издал процесната заповед само срещу част от тези
съсобственици, ангажирайки единствено тяхната административна отговорност,
пораждаща и задължение за поемане на всички разходи по доброволното или
принудително премахване на металната конструкция. Адресати на процесната
заповед би следвало да бъдат всички, а не само отделни собственици и носители
на ограничени вещни права в процесния поземлен имот, за които в конкретния
случай не се установява по преписката и в хода на съдебното дирене, да са
извършители на незаконно строителство. Посочено е, че съдът необосновано и
незаконосъобразно приема, че само жалбоподателят и заинтересуваното лице са
„възложители и собственици на незаконния строеж“, вместо всички надлежно
констатирани с КА собственици на поземления имот, доколкото по силата на приращението,
точно те без изключения, би следвало да са и собственици на трайно прикрепената
за терена укрепваща метална конструкция, независимо от нейния градоустройствен
режим.
Поддържа се и нарушение на принципа на
съразмерност по чл.6 АПК : СТЕ установи, че фактическото премахване на
укрепващата метална конструкция – предмет на обжалваната заповед, застрашава
устойчивостта на сградата и потенциално може да доведе до нейното разрушаване,
снизходително посочено от в.л., като „авария“. Вещото лице не дава в
заключението си времева прогноза за какъв период от време може да се случи тази
авария, но категорично посочва, че е налице потенциална опасност от нейното
сбъдване, което очевидно ще бъде в резултат на премахване на металната
укрепваща конструкция, тоест в резултат на привеждане в изпълнение на
процесната заповед. Тези обстоятелства не са изследвани от административния
орган при издаване на заповедта, а е следвало да бъдат задължително подложени
на преценка, с оглед цялостната обективна действителност по случая и спазване
на принципа на чл.6 АПК.
- Ответникът Кмет на Район Централен –
Община Пловдив с процесуален представител К. С. – правоспособен юрист, началник
отдел „Административно-правно обслужване” при Район Централен – Община Пловдив,
поддържа законосъобразност на заповедта.
- Заинтересованото лице А.Е.М.,***, се
представлява от адв.Г.Н. и поддържа жалбата. По същество съображенията за
незаконосъобразност са изложени писмено, съвместно с изразените от
жалбоподателя. Заявено е искане за присъждане на направените съдебни разноски в
съдебно заседание от 14.04.2021г. – в ход по същество.
Заинтересованите лица : А.Г.Н.,***; Н.С.М.,***;
М.Р.М. ***; З.Р.М.,*** – не изразиха становище по жалбата и по същество.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва по делото.
1. Оспорената заповед е съобщена на
11.09.2020г. – документ за куриерска услуга от Български поще ЕАД /л.28/. Жалбата
е с вх.номер в Район Централен – Община Пловдив от 23.09.2020г. Според обжалвания
неблагоприятен административен акт, жалбоподателят е адресат в качеството му на
собственик на незаконния строеж в ПИ 56784.522.613 и възложител на строежа.
В заповедта са отразени съсобствениците
на ПИ 56784.522.613 /А.Г.Н.,***; Р.Т. С., гр.Пловдив, ул.Петко Д.Петков № 32,
ет.7, ап.19; Н.И.М.,***; Г. ***; А.Е.М.,***; наследници на А.Н. М. ***; Н.С.М.,***;
М.Р.М. ***; З.Р.М.,***/, които не са адресати на административния акт, предвид
разпоредителната част на заповедта, в която изпълнението е насочено към лица – квалифицирани
на възложители на незаконния строеж и негови собственици.
Жалбоподателят е адресат на неблагоприятен
административен акт в качеството му на собственик на строежа и възложител на
строежа, ведно посочените в заповедта лица – собственици и възложители на
строежа : А.Е.М., А.Г.Н., Н.С.М., М.Р.М., З.Р.М.. Според т.2 от
разпоредителната част на оспорената заповед : След влизане в сила на заповедта следва
да бъде отправена покана до жалбоподателят и А.Е.М., А.Н., Н.С.М., М.Р.М., З.Р.М.,
които лица в 30 дневен срок от получаването й да изпълнят доброволно
разпореденото премахване и почистване на имота от строителни отпадъци, а според
т.3 от заповедта – при неспазване на срока за доброволно изпълнение по т.2,
следва осъществяване на принудително премахване на незаконния строеж и
почистване на строителната площадка за сметка на адресата на заповедта.
Заповедта и констативния акт, въз
основа на който е издадена /№43 от 26.11.2019г./ не съдържат обосновка за
възприемане на адресати на акта – само лицата, посочени за собственици и
възложители на незаконния строеж, укрепващ
пристройка на сграда с идентификатор 56784.522.613.1. Адресатите на
заповедта са лицата в обхвата на т.2 от разпоредителната й част, тъй като
изпълнението е насочено конкретно към тях. Преписката също не съдържа информация,
обосноваваща разграничаване на адресатите на заповедта от останалите лица –
съсобственици на ПИ 56784.522.613, като адресатите на заповедта също са
съсобственици в ПИ 56784.522.613.
Производството по издаване на
административен акт, правно основан на чл.225а ЗУТ е служебно, което задължава
органа – издател за определяне на адресат по критериите на чл.225а ал.5 ЗУТ и
от обхвата на § 3 ДР на Наредба № 13/2001г. : "Адресат/адресати на
заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат
собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на
незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на
незаконния строеж.”. В
нормата на чл.225а ал.5 ЗУТ е посочено, че принудителното премахване е за
сметка на извършителя и на лицата от т.1 до т.5 от ал.5. Кметът на район
Централен не е обосновал възприемането на част от съсобствениците на ПИ 56784.522.613
/ПИ 613/ за адресати на заповедта, тъй като отсъстват данни, въз основа на
които адресатите на административния акт да са разграничени или разграничими от
останалите съсобственици на ПИ 613. Посоченото представлява съществено
нарушение.
В случая адресатите на заповедта са
квалифицирани за възложители на незаконния строеж и не са възприети за
извършители на строежа. Възложител по см. на чл.161 ал.1 ЗУТ е - собственикът
на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето,
което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Действително,
възложител – собственик на имота, в който е изпълнен незаконен строеж може да
бъде адресат на заповед за премахването му, но само при неизвестен извършител. На
премахване подлежи всеки незаконен и нетърпим строеж, независимо дали са
известни собственикът или извършителят му. Приоритетно значение е придадено на
извършителя, тъй като той е субект, черпещ права от собствено неправомерно
поведение. Преписката съдържа информация за извършител на незаконния строеж,
предвид данните от производство по реда на чл.195 ЗУТ, несъобразена от
административния орган.
- По отношение правилно определяне
адресатите на административния акт – ответникът като равнопоставена страна в
процеса, имаше процесуална възможност да обоснове извода си за адресатите на
заповедта за премахване на незаконен строеж, в частност – квалифицирането им за
възложител на строежа. Това не бе направено.
- Относно съсобствениците на имота – лицата,
които са извън посочените в т.2 от разпоредителната част на заповедта : същите не
са адресати на заповедта и за тях административният акт не поражда права и не
създава задължения. Съсобствениците на имота не са и заинтересовани лица, тъй като
заповедта за премахване на незаконния строеж не създава задължения за тях и не
рефлектира негативно в правната им сфера – Определение № 2322/2019г., ВАС и др.
Отбелязва се, че защита на
материални права, нарушени с извършване на незаконен строеж, съсобствениците на
имота могат да осъществят по исков ред, а изграждането на строеж, извършен без
наличието на съответните строителни книжа, определя същия за незаконен и
подлежащ на премахване, независимо от собствеността на терена, върху който е
изграден.
- Съдебното производство е образувано
по жалба на един от адресатите на заповедта, поради което останалите адресати са
конституирани като заинтересовани лица, при съобразяване с възприетото от ВАС
разбиране, изразено в Решение № 16104/2019г. по адм.д.№ 2836/2019г. : „Трайната
съдебна практика определя като страни в производството по оспорване на заповед
за премахване на незаконен строеж единствено адресата на заповедта и органа,
неин издател, но това не игнорира правата на останалите адресати на
задължението за премахване на незаконния строеж, в случай, че са повече от един,
тъй като тези лица се явяват пряко засегнати от оспорената заповед. Правилното
конституиране на страните в съдебното административно производство се следи
служебно от съда по смисъла на чл. 153, ал. 1 във вр. с чл. 154 и
чл.222,ал.2,т.2 от АПК и чл. 213 ЗУТ, тъй като решението се ползва с обвързваща
сила за страните по реда на чл. 177, ал. 1 АПК, от която произтичат и последващите им процесуални права.”.
- Като лице, спрямо което е създадено
задължение за премахване на незаконния строеж – жалбоподателят има право на
оспорване на заповедта, осъществено в законоустановения срок, поради което
допустимо.
2. Заповед РД-20-796 от 08.09.2020г. е издадена
от Кмета на Район Централен – Община Пловдив, на основание чл.225а ал.1 ЗУТ във
вр. с чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ и делегирани правомощия със Заповед №
13ОА-556/05.03.2013г. на Кмета на Община Пловдив. Със Заповед №
13ОА-556/05.03.2013г. /л.124 и сл./ Кметът на Община Пловдив предоставил
правомощия на кмета на район Централен на основание §1 ал.3 ДР ЗУТ, в обхвата на
които - да издава заповеди за премахване на незаконни строежи по чл.225а от ЗУТ
/т.17/. На основание чл. 225а ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225 ал. 2 от ЗУТ, или на части от
тях. Металната
конструкция, укрепваща тераса – пристройка към сграда с идентификатор
56784.522.613.1, е квалифицирана от административния орган като строеж Пета
категория – в съответствие с Наредба № 1 от 30 юли 2003г. за номенклатурата на
видовете строежи на МРРБ и чл.137 ЗУТ.
При делегиране на правомощия, органът,
на който са делегирани, издава от свое име съответния административен акт,
поради което той е страна по оспорването. Кметът на район Централен – община
Пловдив е оправомощен по предвидения в ЗУТ ред и оспорената заповед е по
отношение незаконен строеж – Пета категория, поради което е налице
компетентност на органа-издател. Авторство не е оспорено.
2.1. Заповедта е основана от фактическа
страна на установявания с Констативен акт /КА/ № 43 от 26.11.2019г. /л. 30 - 32/
- констатация за незаконен строеж по см. на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ – без одобрен
проект и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, чл.157 ЗУТ. В КА са
посочени физически лица, възприети за възложители, които са адресатите на
заповедта.
Строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащ ПУП, без
необходимите строителни книжа - одобрени проекти и /или без разрешение за строеж.
Административният акт за премахване на незаконен строеж е издаден след
изпълнение на процедурата по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ и относим факт за приложение
на чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ /посочено в заповедта правно основание/, е
установяването на обекта като строеж, изпълнен без одобрени инвестиционни
проекти и без разрешение за строеж към момента на изграждане.
При
проверка на място било установено, че строежът
представлява „метална конструкция, укрепваща тераса – пристройка към сграда с
идентификатор 56784.522.613.1”, изградена в ПИ 56784.522.613 по КККР на
гр.Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, адрес –
---. Конструкцията е съставена от стоманени елементи – греди и колони /двойни
Т-профили/, образуващи рамки. Монтирани са два броя вертикални профила,
допиращи се до фасадата на пристройката, закотвени в земята в бетонова основа,
свързани посредством хоризонтални греди на заварка. Към конструкцията има и два
наклонени метални диагонала /двойно Т/, придържащи вертикалните профили, също
закотвени към земята и свързани посредством заварка. За извършеното
строителство, представляващо строеж по см. на §5 т.38 ДР ЗУТ – не са
представени строителни книжа /одобрен инвестиционен проект, издадено разрешение
за строеж, акт за узаконяване и протокол за определяне на строителна линия и
ниво/. В окомерна скица за разположението на строежа – част от КА, същият е
онагледен с щрих. Отбелязана е височина около 4,70.
2.2. В заповедта е възприето изцяло описанието на строежа от КА.
Местоположението е описано идентично в обстоятелствената и разпоредителната
част на административния акт. Посочено е, че актът е съставен в отсъствието на
собствениците на строежа и съобщен по реда на §4 ал.1 ЗУТ – с писмо, изпратено
с обратни разписки. Съобщението е получено от А.Н., останалите съобщения са
върнати с известие „непотърсена”. КА е съобщен по реда на §4 ал.2 ЗУТ. Не е
постъпило възражение. За търпимост на строежа е отразено – „Така извършеното
строителство не попада в хипотезата на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ”, тъй
като не са изпълнени кумулативно изискуемите законови предпоставки, „а именно
строежът да е допустим”.
-
В КА и в заповедта не е посочен период на изграждане на незаконното
строителство вр. с нормите за търпимост - § 16 ПР ЗУТ и § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ.
-
В жалбата се поддържа, че металната конструкция – укрепваща терасата, е
монтирана фактически през 2009г. по възлагане на Валиси ЕООД, което дружество
по това време е възложител на строеж „Търговско-офисна сграда с жилищна част и
подземни гаражи” в имот, непосредствено съседен на ПИ 56784.522.613, УПИ I –
612, обслужващи дейности от кв.174 – нов /284 – стар по плана на ЦГЧ, с адрес
гр.Пловдив, ***№ 55. Строителството на посочената сграда в съседния имот се
осъществява от изпълнител Подем ЕООД – металната конструкция е монтирана скрито
от жалбоподателя и останалите собственици, без тяхно знание, с цел – да се
предотврати срутването на описаната по-горе тераса – пристройка към сградата,
поради появата на сериозни пукнатини и цепнатини в участъка между сградата и
пристроената през 1961г. тераса, в резултат на извършени взривни и
строително-монтажни работи по строителството на посочения строеж в УПИ I – 612,
обслужващи дейности, започнало на 13.10.2008г.
2.3. Според данните в преписката : С
писмо изх. номер от 28.08.2019г. /л.47, 48/, Кметът на район Централен уведомил
собствениците на ПИ 613 за предстоящ оглед на сградата в имота вр. с
необходимост от установяване състоянието на конструкцията й и осигуряване достъп
до обектите. Със Заповед № РД-19-612/09.07.2019г. /л.70/ е оттеглена изцяло
заповед № РД-19-523/13.06.2019г., с която на основание чл.195 ал.6 ЗУТ е
наредено да бъде премахнато укрепване от стоманени двойно Т-профили и
приобщените отцепени тераси от югоизточната страна на сграда с идентификатор
613.1, в ---. Преписката съдържа и оттеглената Заповед №
РД-19-523/13.06.2019г., л.79, 80. В същата е посочено, че сграда с
идентификатор 613.1 жилищна, двуетажна с
таван, с магазин и офис на партерно ниво – строена в периода 1927-1928г. и
достроявана с тераса към двора по цялата ширина на сградата /строително
разрешение № 724 от 1961г./, като към югоизточната фасада има изпълнено
укрепване от стоманени двойно Т-профили, за което не е представен проект. В
Констативен протокол от 07.03.2019г. /л.96 и сл.; КП/ са документирани данни от
оглед на сградата в ПИ 613 и е посочено, че сградата може да бъде заздравена по
предписанията в протокола от 06.11.2018г. /л.105, 106/ - в същия са отразени
факти и обстоятелства, заявени от собствениците на сградата: пукнатините и
отцепванията са се случили при извършване на строителството в съседния имот на ***№
55, гр.Пловдив; укрепването от метални профили е реализирано без тяхно съгласие
и в тяхно отсъствие. В КП от 07.03.2019г. е отразена и информация от изслушване
собствениците на сградата – според същите, пукнатините и отцепванията са се
случили при извършване на строителството в съседния имот на ***№ 55,
гр.Пловдив; укрепването от метални профили е реализирано без тяхно съгласие и в
тяхно отсъствие. При тези данни комисията по заповед № РД-17-1834/05.12.2017г.
на кмета на район Централен решила, че собствениците и ползвателите на сградата
следва да премахнат укрепването от стоманени двойно Т-профили и да демонтират
компрометираната част на сградата, която представлява приобщени отцепени тераси
в югоизточната страна, в 20 дн. срок от получаване на протокола.
- Посочените данни водят до извод за
съобщена на администрацията информация за укрепването от метални профили -
реализирано без съгласие и в отсъствие на собствениците. Предвид функцията на
металните профили – укрепваща пукнатини и отцепвания, собствениците на сградата
са осведомили администрацията и за причината за това - извършване на
строителството в съседния имот на ***№ 55, гр.Пловдив. В тази вр. се съобрази
обстоятелството на местоположение на строежа в съседния имот - на територията
на район Централен, изискващо проверка със събиране на доказателства за собственик
на съседния имот, издадени строителни книжа и осъществени СМР по време на
извършване на строителството, въз основа на която и на основание чл.35 АПК биха
могли да бъдат изяснени факти от значение за производството по чл.225а ЗУТ и в
частност – извършител на незаконния строеж, както и период на изпълнението му.
2.4. Към жалбата са представени и
приети по делото : Протокол за съдебна делба от 26.11.1968г.; у-ние за
наследници на А.М.; Строително разрешение № 724/1961г.; копия от декларации от
м.10.1981г. – съседи; заповедта по чл.195 ЗУТ и заповедта за оттеглянето й;
копие от технически проект – конструктивна схема и детайли за подпиране на
съществуваща постройка, изготвена от Астрал – 2000 ЕООД чрез проектант Н.З.,
л.17; копие от Акт за приемане на конструкцията на строеж „Търговско-офисна
сграда с жилищна част и подземни гаражи” от 14.07.2009г., л.18 и сл. – в същия
са отразени : възложител Валиси ЕООД, консултант /строителен надзор/ Вини ЕООД,
строител Подем ЕООД, проектант инж.Н.З.; удостоверение от 03.05.2011г., изд. от
гл.инженер на община Пловдив на Валиси ЕООД, удостоверяващо изпълнение и
съответствие на „груб строеж включително и довършителни работи”, л.20.
Със Строително разрешение № 724/1961г.
/л.123/ е разрешена направа на тераса към двора с размери 1.5 м. по цялата
ширина на сградата, съгласно означеното в скицата. Преписката е допълнена със
Заповед № ОА-1655/29.08.2001г. на Кмета на община Пловдив, с която е одобрен
проект за изменение на ЗРП на част от кв. 174 /нов/ и 284 /стар/ по плана на
ЦГЧ, гр.Пловдив – образуван е нов п.I – 612, обслужваща дейност със запазване
на съществуващото застрояване с частично надстрояване до три етажа
3. При насрочване на делото са
отправени указания към страните по доказателствата и доказателствената тежест, л.135.
Уважени са доказателствени искания на жалбоподателя за разпит на свидетели и е
назначена СТЕ.
3.1. Свидетелят Е. Ат.М. е първи
братовчед на жалбоподателя и желае да свидетелства /протокол от съдебно
заседание – 11.11.2020г./ : Заяви, че съседите от имота в гр.Пловдив на ***№
55, при строежа са извършвали взривни работи и имало гърмежи. Собствениците на
имота на ***№ 53 забелязали пукнатина на терасата, която е от страната на
двора, на южната страна на сградата. Дошла жена, която се обозначила като представител
на фирмата – св. не си спомня дали на фирмата-строител или на друга фирма. Св.
говорил с жената и я осведомил за цепнатината, а тя отговорила да не се
притесняват, че всичко ще бъде оправено. Около седмица след този разговор, Вл.М.
се обадил на свидетеля и му казал да дойде, за да види какво са направили. Св.
видял поставени железа, подпрени на терасата – стабилни железа. Не знае кога са
поставени и кой ги е поставил. „Годината беше 2008г.”. Според свидетелят
пукнатината била резултат от изпълнението на строежа в съседния имот – от
взрива, дори имало и счупени стъкла. Св. посочи, че Вл.М. го осведомил затова,
че се е срещнал с представителката на фирмата, който му връчила схема на това,
което са направили – чертеж. Св. поддържа, че металната конструкция е направена
от фирмата, която строи в съседния имот.
Свидетелят Х.Р.Г. заяви, че от 15
години и в момента живее в ---. Забелязъл допълнителна конструкция, която не е
имало преди 2009г. Разбрал, че е поставена от фирмата-строител, по информация
от работниците. Металната конструкция била сложена поради пукнатина по къщата.
Свидетелят твърди, че собствениците на къщата нямат нищо общо със строежа –
метална конструкция. Поясни, че фирмата-строител в съседния имот имала кран,
който предполага, че е използван за монтаж на конструкцията.
- Свидетелските показания не
противоречат на приложените към жалбата писмени доказателства – неоспорени от
ответника. Поради това може да бъдат възприети за достоверни по отношение
период на извършване на строежа – метална конструкция и относно извършител.
Представените пред съда факти и обстоятелства са конкретни и потвърждават
заявените в жалбата данни, като от значение е съответствието на свидетелските
показания с писмените доказателства – представени в жалбата и съдържащи се в
преписката. Както бе посочено по-горе, в хода на производството по издаване на
заповедта, основана на чл.195 ЗУТ, заинтересованите лица са осведомили контролните
органи за изграждане на металната конструкция от трето лице, а не от тях и за
причината за пукнатините, които същата укрепва.
3.2. СТЕ /л.157 и сл./ е изготвена
след проучване на доказателствения материал по делото, оглед и заснемане на
строежа на място : Изпълнената стоманена конструкция е ажурна и се състои от 4
колони /две вертикални и две под наклон/, две греди и укрепващи връзки.
Последователността на монтажа е проследима и пояснена в заключението. Основите
на конструкцията са недостъпни за оглед – няма бетонов цокъл или подколонник
над нивото на терена. Площта, върху която е изпълнена стоманената конструкция е
5,20м., а височината на конструкцията е до 5,10м. На Приложение № 1 от СТЕ е
представено разпределение на конструкцията с размери от заснемане на място и
вертикален разрез.
Данни от плановете : Действащ ПУП за
имота е одобреният проект за изменение на ЗРП и КЗСП със Заповед №
ОА-1655/29.08.2001г. на част от кв.174-нов /284-стар/ по плана на
ЦГЧ-гр.Пловдив. – л.146, 147 /графична част/ и л.145 – текстова част. За УПИ VII
– 613, образуван като
част от предходен п.I – родилен дом, е предвидено запазване на съществуващото
застрояване, частично надстрояване до 4 етажа и едноетажна пристройка с
допълващи функции, свързано със застрояването в п.VIII. Процесната конструкция
не е отразена и не е предвидена в плана. Терасата, към която е монтирана тя, е
отразена в кадастралната основа и е включена в основното застрояване за имота.
Като забележка е отразена информация за ЦГЧ : изработен е ПУП – ПРЗ със Специфични
правила и нормативи, като окончателният проект към момента е внесен в ОбС - Пловдив
за одобряване.
- Отбелязва се, че към дата на
издаване на оспорената заповед описаният ПУП не е одобрен и влязъл в сила,
независимо, че според окончателния проект за имота е отреден УПИ VII
– 522.613 – жил.стр. от кв.168-нов /174-стар/,
с предвидено частично надстрояване на съществуващата жилищна сграда с промяна в
конфигурацията й и едноетажно допълващо застрояване към дъното, а процесната
конструкция и терасата не са включени в режима на застрояване.
Предходният ПУП е одобрен със Заповед
№ ОА-1155/29.11.1982г. – по Регулационен план ПИ 522.613 е с кадастрален номер
613 и попада в УПИ I – родилен дом. В кадастралната основа към плана е отразена
жилищната сграда като съществуваща със сигнатура 2МЖ, вкл. е отразена и
терасата към нея до южната фасада. Предвижданията на застроителния план са за
обществено застрояване със сгради с предназначение за родилен дом. Процесната
конструкция, терасата и съществуващата сграда НЕ са включени в режима на
застрояване. По РП, одобрен със Заповед № 717/20.09.1973г. предназначението на
п. I – родилен дом е идентично, като в кадастралната основа на плана жилищната
сграда и терасата също са идентично отразени спрямо плана от 1982г. По РП,
одобрен със Заповед № 4121/27.07.1954г. жилищната сграда е показана в кадастралната
основа на плана като съществуваща двуетажна жилищна сграда със сигнатура 2МЖ,
като терасата към нея не е отразена. В РП – улична регулация, одобрен с Указ 0
53/23.02.1896г. и дворищна регулация, одобрена със Заповед № 883/22.03.1923г. –
в кадастъра е отразена жилищната сграда на 2 етажа. В КК, одобрена със Заповед
№ РД-18-48/03.06.2009г. е отразена сградата – ПИ 56784.522.613.1, брой етажи –
3, функционално предназначение – вилна сграда, еднофамилна. В КК не е отразена
терасата и металната конструкция, монтирана към терасата.
Отговори на поставените въпроси :
Огледът на място показва, че според
видимото изхабяване на материалите, от които е изпълнена стоманената конструкция,
годините 2008г. /свидетелски показания/ или 2009г. /посочена в жалбата/, са
правдоподобни. По стоманените профили няма напреднала корозия, която да
предполага по-голям срок на излагане на външни атмосферни влияния от 10-15
години.
През 2008г. и 2009г. действащ ПУП за
имота е одобреният със заповедта от 2001г. проект за изм. на ЗРП с КЗСП –
укрепващата стоманена конструкция попада в предвидената едноетажна пристройка с
допълващи функции, свързана с едноетажно застрояване в съседен УПИ VIII – 614 и с местоположението си
стоманената конструкция е недопустима по действащ ПУП, тъй като излиза извън
границите на предвиденото с него застрояване от югозапад. Процесният строеж
няма предназначение, съответстващо на предназначението на УПИ. Изпълнената
конструкция не е част от жилищно строителство в имота или допълващи функции на
жилищното предназначение и съответствие с нормите и правилата по действащи
закони и наредби не би могло да се изследва. Конструкцията не може да бъде
определена като основно или допълващо застрояване по см. на чл.20 ЗУТ.
Огледът на терасата, към която е
монтирана металната конструкция показал, че отвън и отвътре има пукнатини и
отделяне от жилищната сграда. Терасата е строена след издаване на
строително разрешение № 724/1961г. и е изпълнена като пристройка към жилищната
сграда – не е свързана с нея. Терасата на първия етаж е разделена на 3 със
стени, каквото е разделението и на втория етаж, като на втори етаж са оформени
използваеми помещения към жилищната сграда. Описани са участъци, в обхват по
цифрова номерация, с конкретно предназначение. Подовите плочи са много стари.
Зидарията е от тухли, произвеждани преди десетилетия. Огледът показал значително наклоняване на цялата тераса в посока
на югоизток, като видимо е и наклоняването на пода на втория етаж. Стоманената
конструкция възпира по-нататъшното наклоняване на цялата 2 и 3 – етажна
конструкция на терасата. Евентуалното й премахване ще ускори процеса на
наклоняване, като в даден момент ще се достигне до загуба на устойчивост и
авария. Колко време може да остане без укрепване терасата не може да се
прогнозира, но потенциалната опасност от авария е налице.
Процесният строеж няма самостоятелно
предназначение по ЗУТ като вид застрояване и е изпълнен като укрепване на
съществуваща тераса, поради което категорията му съответства на категорията на
пристройката за тераса към жилищната сграда, към която е изпълнен. Терасата е
на 2 етажа, с максимална височина 7,20м., с жилищно предназначение и
представлява строеж от Пета категория съгл. чл.137 ал.1 т.5 б.”а” ЗУТ.
Укрепващата метална конструкция следва също да представлява строеж от пета
категория.
Металната конструкция е строеж по см.
на т.38 от §5 на ДР ЗУТ, за който е необходим конструктивен проект със
съответните статистически изчисления. За да изпълни предназначението си като
укрепваща конструкция на терасата, е необходимо да бъдат определени със
съответни изчисления : дълбочина на фундиране, размери на основите, необходимо
сечение на всички профили за греди и колони, заваръчни съединения, съединителни
елементи, детайли за монтаж.
- При изслушване на СТЕ в.л. поясни,
че при съпоставка между схемата на чл.17, приложена към жалбата и осъществената
на място метална конструкция – даденият детайл е напълно относим към
възникналия проблем. Детайлът е разработен от конструктор и е подходящ,
въпреки, че не съдържа изчисления. Изпълнено е принципно по посочения в детайла
начин, макар да не са същите профили и дължини. „Като технология на място
констатирах същото.”.
- СТЕ се цени като компетентно изготвена
с приложени специални знания. Фактическите изводи на експерта произтичат от
обективен анализ на доказателствения материал.
4. Според теорията, съществено е нарушението, което
създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени
и които са от значение за издаване на разпореждането за премахване. От данните
по делото произтича извод в тази насока по отношение адресати на
административния акт, към които е насочено изпълнението.
А / Разпоредбата на чл.225 ал.3 ЗУТ не изисква актът да
се съставя в присъствие на нарушителя, като условието в закона е да бъде връчен
на заинтересуваните лица – в случая КА не е връчен на жалбоподателя и съобщен
по реда на §4 ал.2 ДР ЗУТ поради неоткриване лицето на адрес. Процедурата на
съобщаване по реда на § 4 ал. 2
изр. 2 ДР ЗУТ за съставения КА е приложена без да са налице
предпоставките за това. Общият ред за уведомяване по § 4 ал. 2, изр.
1 ДР на ЗУТ чрез изпращане на писмено съобщение, не е изпълнен.
Изпратените до жалбоподателя и заинтересованите лица съобщения с обратна
разписка са върнати с отбелязване "непотърсена" /л.34 – 43;
уведомяване – 2 пъти, с изкл. А.Н. – получил КА на 23.12.2019г., л.35/, без да
са посочени причини за това - отсъстват данни адресите на лицата да са
неизвестни или същите да не са открити на адресите им, което да обоснове
прилагане на разпоредбата на § 4 ал. 2
изр. 2 ДР на ЗУТ /в този см. Определение № 15385/2019г., ВАС; Определение
№ 7134/20г., ВАС – „…невръчване поради непотърсено
съобщение в срок значи единствено, че поради отсъствие на получателя пратката
не е могла да бъде доставена, т.е. причина за неосъществяване на доставката е
само моментната липса на получателя, която не значи, че изобщо не може да бъде
намерен на адреса…”./.
Нередовното връчване на КА е отнело възможността на жалбоподателя
за представяне на доказателства относно извършител на незаконния строеж, което
е от значение за правилно определяне адресата на заповедта, но в конкретния
случай администрацията е била осведомена с информация за извършител и период на
изграждане на строежа – предмет на премахване с оспорената заповед, от
собствениците на сградата в производството по издаване на предходна и оттеглена
заповед, основана на чл.195 ЗУТ. С жалбата са представени писмени доказателства
вр. с твърдението за извършител и период на изпълнение на незаконния строеж,
които е могло да бъдат проверени и преценени преди издаване на заповедта. От
друга страна, при служебно производство по издаване на административен акт по
чл.225а ЗУТ, органа дължи самостоятелна проверка за всеки елемент от
фактическия състав на нормата и пропуски при определяне на адресата на акта са
съществени в хипотеза на наличие на информация за това.
Б / Категорията на строежа е от
значение за материалноправната компетентност на административния орган.
Категорията е посочена в заповедта правилно – пета и потвърдена от СТЕ, по
отношение на която кметът на района е компетентен административен орган.
4.1. Част от правно значимите
обстоятелства за законосъобразност на оспорената заповед са действителното
местоположение на строежа, техническите му характеристики и липсата на
разрешение за изграждането му, които факти правилно са установени от административния
орган. Металната укрепваща конструкция е строеж от обхвата на §5 т.38 ДР ЗУТ,
който факт не е спорен. Не е спорно и местоположението на строежа. Същият е
индивидуализиран в достатъчна степен по местоположение, строителни материали,
от които е изграден, вкл. с предназначение.
Твърдението за изпълнение на металната
конструкция през 2008г. или 2009г. е възприето като достоверно от СТЕ, предвид
данните от оглед на обекта. Според доказателствата по делото - през 2008г. и
2009г. действащ ПУП за имота е одобреният със заповедта от 2001г. проект за
изм. на ЗРП с КЗСП и според СТЕ укрепващата стоманена конструкция попада в предвидената
едноетажна пристройка с допълващи функции, свързана с едноетажно застрояване в
съседен УПИ VIII
– 614 и с местоположението си стоманената конструкция е недопустима по действащ
ПУП, тъй като излиза извън границите на предвиденото с него застрояване от
югозапад. Установено бе и не е оспорен фактическият извод на СТЕ - процесният строеж няма предназначение,
съответстващо на предназначението на УПИ. Изпълнената конструкция не е част от
жилищно строителство в имота или допълващи функции на жилищното предназначение
и не може да бъде определена като основно или допълващо застрояване по см. на
чл.20 ЗУТ. Процесната конструкция не е отразена и не е предвидена в действащия
план. Терасата, към която е монтирана тя, е отразена в кадастралната основа и е
включена в основното застрояване за имота.
4.2. Липсата на одобрени проекти и
издадено РС не е основание да се отрече търпимостта на строеж. По дефиниция
търпимите строежи са такива, за които няма строителни книжа.
Отсъствието на посочен в заповедта
период на изграждане на строежа не е съществен пропуск, тъй като съдът дължи
установяване на това обстоятелството, което е от значение за преценка по
прилагане норма за търпимост, предвид наличие на четири отделни периода според
действащия ЗУТ и при съобразяване липсата на обратно действие, придадено на §
127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Търпимостта е с правоизключващо
премахването действие, при което тежест за установяването й е върху адресата на
заповедта. В случая не се поддържа търпимост на строежа и няма колебание в поддържаната
от жалбоподателя теза за период на изпълнение на металната конструкция – 2008г.
или 2009г. В тази вр. не е необходимо изследване хипотезите на § 16 ПР ЗУТ.
Според доказателствата по делото, вкл. информацията от картния материал –
отсъстват предпоставки за прилагане алинеите от цитираната норма.
Със ЗИД ЗУТ /обн. ДВ, бр. 82 от 2012г./
е въведен нов четвърти период с нормата на ал. 1, § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като
липсва изрична отмяна на §16, вкл. се съобрази, че липсва и преходна
разпоредба, която да регламентира действието върху заварени случаи и да придава
обратно действие на §127 ал.1 по см. на чл. 14 ЗНА. За прилагане хипотезите за
търпимост приоритет е придаден на периода на изграждане на незаконния строеж. По отношение прилагане разпоредбата на §127 ал.1 ПЗР на ЗИД
ЗУТ /Д.В. бр.82 от 2012г./ - новият период касае строежи извършени за времето
от 01.07.1998г. до 31.03.2001г. /влизане в сила на ЗУТ/. При твърдение
за изграждане на конструкцията през 2008г. или 2009г. – в случая отсъстват
предпоставки за прилагане нормата на §127 ал.1 ПЗР на
ЗИД ЗУТ.
4.3. Установи се посредством приобщеното
адм.д.№ 2472/2020г. на АС – Пловдив, че е влязла в сила Заповед №
РД-20-795/08.09.2020г. на Кмета на район Централен – община Пловдив за
премахване на незаконен строеж : Преустройство и приобщаване на открита тераса
към втори етаж на сграда с идентификатор 56784.522.613.1, изградена в ПИ
56784.522.613 по КККР на гр.Пловдив. В настоящото производство не бе изследвана
идентичност между предмета на цитираната заповед - Преустройство и приобщаване
на открита тераса към втори етаж на сграда с идентификатор 56784.522.613.1 и
терасата – пристройка към сграда с идентификатор 56784.522.613.1, която е
укрепена с металната конструкция – предмет на премахване с оспорената заповед,
макар СТЕ да съдържа информация в тази насока. Дори строежът, представляващ
Преустройство и приобщаване на открита тераса към втори етаж на сграда с
идентификатор 56784.522.613.1, изградена в ПИ 56784.522.613 по КККР на
гр.Пловдив, да е търпим и респект. неподлежащ на премахване, фактът не би бил
основание същата характеристика да бъде придадена и на металната конструкция,
укрепваща терасата – пристройка към същата сграда. При влязла в сила Заповед №
РД-20-795/08.09.2020г., търпимост на откритата тераса не е установена.
В случая разпореденото задължение не е обективно изпълняемо
не поради липса на индивидуализация на строежа, а поради отсъствие на данни за
право на собственост на терасата – пристройка, към която е укрепващата метална
конструкция – незаконен строеж, разпореден за премахване с оспорената заповед.
Информация за правото на собственост на терасата – пристройка, на втори етаж и
на сградата, към която е изградена пристройката, не се съдържат в КА, в
заповедта и в преписката. Следователно, не е ясно дали адресатите на оспорената
заповед са съсобственици на незаконния строеж или само част от тях, вкл. само
един от тях – във вр. с неустановени права на собственост на терасата –
пристройка, към която е изпълнена укрепващата метална конструкция или на втори
етаж от сградата, респект. на цялата сграда.
Заповед № РД-20-795/08.09.2020г. на
Кмета на район Централен – община Пловдив за премахване на незаконен строеж :
Преустройство и приобщаване на открита тераса към втори етаж на сграда с
идентификатор 56784.522.613.1, изградена в ПИ 56784.522.613 по КККР на
гр.Пловдив /л.21, 22 от приобщеното адм.д.№ 2472/2020г. на АС – Пловдив/, е с
адресати – физически лица, които са адресати и на оспорената в настоящото
производство лица. Тъй като Заповед № РД-20-795/08.09.2020г. е влязла в сила,
следва да бъде прието, че адресатите на този административен акт са собственици
на преустройството и приобщаване на открита тераса към втори етаж, тъй като в
заповедта е посочено, че незаконният строеж е собственост на Ат.М., Вл.М., Н.М.,
М.М., Здр. М.. Фактът не променя извода за необосновано определяне на
адресатите на оспорената по настоящото дело заповед, тъй като – от една страна,
в оспорената заповед за собственици и възложители на незаконния строеж са
възприети само част от съсобствениците на ПИ 613, в част от който попада
незаконния строеж според КА и СТЕ, а от друга страна – в хода на съдебното
производство се установи, че адресатите на административния акт не са
извършители на незаконния строеж. Ведно с това, дори да бъде прието, че
адресатите на акта не са възразили против изграждането на металната
конструкция, изпълнена от трето лице и незаконният строеж е станал собственост по
силата на правилото на приращението – според чл. 92 ЗС, собствеността на незаконния
строеж би произтекла от титулярството на правото върху земята – ПИ 613. В тази
хипотеза адресатите на акта следва да бъдат – фактическият извършител, изпълнил
металната конструкция и собствениците на имота, респект. на самостоятелен обект
в имота, към който е укрепващата метална конструкция. В тази насока е и Наредба на ОбС - Пловдив за принудителното
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях по
чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ на територията на Община Пловдив /приета с Р. №
291, пр. № 14 от 27.08.2015г.; сайт на ОбС-Пловдив/, § 2 ал.2 ДР – „ В случаите, когато собственикът на терена и
извършителят на незаконния строеж са различни физически и/или юридически лица,
те отговарят солидарно за направените разходи по принудителното изпълнение на
заповедта за премахване.“.
4.4. Заповедта е обжалвана изцяло и е
поискана цялостната й отмяна. Макар да отсъства възражение в частта за
констатацията на незаконен строеж, волята на жалбоподателя обхваща тази
констатация при обвръзка с нарушение принципа на съразмерност.
Приоритетно спрямо
характера на оспореният административен акт, от значение за разрешаване на
спора е извода за неправилно определен адресат / адресати. Възприето е, че разпоредителната
част на оспорената заповед по чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ е с делим предмет -
волеизявление за премахване на строежа като незаконен и възлагане на
премахването върху жалбоподателя и останалите адресати на административния акт.
В случая следва да бъде съобразена и разликата в хипотезите на неправилно
определен адресат при отсъствие на данни за извършител – тоест, при неизвестен
извършител, и при установени данни за извършител на незаконния строеж, който не
е собственик на имота и на сградата в имота, към която е изпълнен незаконния
строеж. При неизвестен извършител по см. на чл.225а ал.2 пр.2-ро ЗУТ, според
чл.16 ал.2 от Наредбата на ОбС - Пловдив за принудителното изпълнение на заповеди за премахване
на незаконни строежи или части от тях по чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ на територията
на Община Пловдив : „Когато
извършителят на незаконния строеж е неизвестен, разходите по премахването са за
сметка на общинския бюджет.“ /в този см. Решение № 2345/2020г., ВАС : „ …
Достатъчна за подобно
разграничение е възможността строежът да бъде премахнат за сметка на общинския
бюджет, когато неговият собственик, респ. извършител, не е известен… Противното би осуетило въобще
премахването на строеж, ако субектът на задължението не може да бъде
идентифициран….Адресати на заповеди по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ могат да бъдат две
категории лица, чиято връзка със строежа е съответно фактическа и/или правна:
а) неговият извършител и б) носителят на правото на собственост или на
ограничено вещно право върху строежа или терена, на който е изграден
(възложителят по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ) – арг. § 3, ал. 1 ДР на Наредба
№ 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален
строителен контрол… “/.
Първото твърдение – неправилно определен
адресат на разпореждането за премахване, следва да бъде прието за доказано. Административната
преписка не съдържа доказателствени източници, удостоверяващи релевантната
връзка между Вл.М., респект. адресатите на заповедта с металната конструкция,
като тежестта да я докаже е върху административния орган. При издаване на
заповедта по чл. 225а ал. 1 ЗУТ административният орган, извън отсъствието на
строителни книжа за проверявания обект, следва да установи и надлежния адресат,
върху който е задължението за премахване на незаконния строеж. Представените писмени доказателства
към жалбата не са оспорени от ответника и обосновават извод за достоверност на
изявленията на собствениците на сградата в хода на производството по издаване
на оттеглената заповед по чл.195 ЗУТ, който извод се потвърждава и в хода на
настоящото съдебно производство, вкл. посредством СТЕ. При известен извършител
на незаконен строеж, заповедта следва да бъде приета за незаконосъобразна
поради противоречие с материалния закон, тъй като адресата /адресатите/ на
административния акт не са извършители на незаконния строеж. Твърденията за
известност на извършителя във вр. с издадена предходна заповед с правно
основание чл.195 ал.6 вр. с чл.196 ал.2 ЗУТ, са подлежали на проверка и
преценка, дължими от административния орган. При известен извършител, изпълнил
металната конструкция, данни за което са сведени до администрацията в
производство по издаване на оттеглената заповед, изд. на основание чл.195 ЗУТ,
кметът на район Централен е дължал проверка на твърденията и изясняване на
фактите – чл.35 АПК. Това не е направено.
Съдебната практика приема, че при
установяване за посочен адресат на заповед за премахване, че не е извършител на
незаконния строеж, заповедта се отменя в частта, създаваща задължение на
адресата за премахването му : Решение № 582/2013г., ВАС; Решение № 2345/2020г.,
ВАС; Решение №3631/2021г., ВАС : „…при отмяната на административния акт само в
частта на посочения адресат, то по отношение частта на установения незаконен
строеж остава задължението на съда да провери законосъобразността на
административния акт на всички законови изисквания по чл.146 АПК. Обстоятелството
дали жалбоподателя е извършител на незаконния строеж е без правно значение за
законосъобразността на заповедта за премахването му. То има значение само за
това кой ще понесе разноските по изпълнението на заповедта/чл.225 ал.6 ЗУТ/. Незаконният
строеж подлежи на премахване независимо кой е неговият извършител или
възложител.“. В конкретиката на фактите следва да бъде съобразено, че
извършителят на незаконния строеж е известен, поради което при събрани в
съдебното производство доказателства за извършител на незаконния строеж и
предвид посоченото по-горе за необосновано квалифициране на адресатите на
заповедта за собственици на незаконния строеж и негови възложители, заповедта
следва да бъде отменена в частта за определяне на адресатите й. Нарушението на
принципа на истинност по чл.7 ал.1, 2 и 3 АПК /Административните актове се
основават на действителните факти от значение за случая.; На преценка подлежат
всички факти и доводи от значение за случая.; Истината за фактите се установява
по реда и със средствата, предвидени в този кодекс./ е последица от пропуска да
бъде извършена проверка на заявени факти от значение за правилно определяне на
адресат на заповедта.
При известен извършител възлагането на
изпълнението на заповедта на неправилно определени адресати нарушава принципите
на съразмерност по чл.6 АПК и истинност. В тази насока съставът се позовава на
Решение № 2543/2020г. по адм.д.№ 7830/2019г., ВАС : ” … Преценката за адресата
на заповедта е върху компетентния орган, който може да посочи само едно или
всички задължени лица, чиято отговорност е солидарна. На първо място обаче е
извършителят на незаконния строеж, когато той е известен. …”, както и на
Решение № 17400/2019г. по адм.д.№ 6043/2019г., ВАС : „При издаване на заповедта
по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни
книжа за проверявания обект, следва да установи и надлежния адресат, върху
който пада задължението за премахване на незаконния строеж, т.е. извършителя
или собственика. От една страна за това го задължават
административно-производствените правила, а от друга - установяването на тези
факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в
сила. Посоченото нарушение, обосновава и противоречие на заповедта с
материалния закон, тъй като адресата на заповедта не е извършител на незаконния
строеж...”, вкл. Решение № 6223/2020г. по адм.д.№ 2728/2020г., ВАС – „…собственикът
на терена е адресат, без да е собственик на строежа в хипотезата на извършен
строеж от неизвестен извършител.“. Съобразявайки принципа на истинност, според
установените факти следва, че в регламентираното служебно производство по
издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, административният орган
дължи изясняване факта за надлежен адресат на акта, когато е имал информация за
това, а пропускът като съществен обуславя незаконосъобразност на заповедта,
предвид посочените обстоятелства на конкретния случай.
4.5. Разпореденият за
премахване строеж е незаконен, която квалификация не е опровергана, а и не е
оспорена пряко. СТЕ потвърди предназначението на стоманената конструкция,
посочено в заповедта за премахването й – укрепва тераса – пристройка към сграда
с идентификатор 613.1 : „Стоманената
конструкция възпира по-нататъшното наклоняване на цялата 2 и 3 – етажна
конструкция на терасата. Евентуалното й премахване ще ускори процеса на
наклоняване, като в даден момент ще се достигне до загуба на устойчивост и
авария. Колко време може да остане без укрепване терасата не мое да се
прогнозира, но потенциалната опасност от авария е налице.”. Ведно с това, според
експертът - за да изпълни предназначението си като укрепваща конструкция на
терасата, е необходимо да бъдат определени със съответни изчисления : дълбочина
на фундиране, размери на основите, необходимо сечение на всички профили за
греди и колони, заваръчни съединения, съединителни елементи, детайли за монтаж.
Укрепването е необходимо, но изпълнението му е следвало да се основава на
съответни изходни данни за техническите характеристики на укрепителния строеж и
издаване на разрешение за строеж за целта. Предназначението на металната
конструкция е обвързано с терасата – пристройка към сградата, но макар
законността на пристройката обективно да не попада в обхвата на настоящия спор,
приоритетно за целите на опазване живота и здравето на обитателите на сградата
е констатацията на СТЕ от оглед на място – значително наклоняване на цялата
тераса в посока на югоизток, като видимо е и наклоняването на пода на втория
етаж : „ Стоманената конструкция възпира по-нататъшното наклоняване на цялата 2
и 3 – етажна конструкция на терасата. Евентуалното й премахване ще ускори
процеса на наклоняване, като в даден момент ще се достигне до загуба на
устойчивост и авария. Колко време може да остане без укрепване терасата не мое
да се прогнозира, но потенциалната опасност от авария е налице.”. Констатацията на СТЕ не обосновава
извод за нарушение на чл.6 АПК, приложим при изпълнението на заповедта. ЗУТ не е предвидил като отрицателна предпоставка за
издаване на заповед по чл.225а вр. с чл.225 – обстоятелството, че незаконния
строеж е с укрепващо предназначение спрямо друг и е регламентирана
гаранция за спазване принципа на съразмерност – чл.5 ал.2 от Наредба № 13 от
23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален
строителен контрол : „При необходимост от представяне на конструктивно
становище или конструктивен проект за премахване, одобряване на проект, проект
за укрепване на сградата, план за безопасност и здраве, план за управление на
строителните отпадъци и др. това изрично се посочва и обосновава в протокола по
ал. 1.”. В реда на изложеното е и чл.6 ал.2 от Наредбата на ОбС Пловдив за принудителното изпълнение на заповеди за премахване
на незаконни строежи или части от тях по чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ на територията
на Община Пловдив : „При необходимост от представяне на конструктивно
становище или конструктивен проект за премахване, одобряване на проект, проект
за укрепване на сградата (когато е необходимо) или проекти – части ПБЗ и ПУСО
за събаряне на незаконната постройка, това изрично се посочва в протокола по
чл. 6, ал. 1.“. Налице е възможност за преценка
на необходимост от конструктивен проект, гарантиращ запазване на частта
от строежа, извън обхвата на незаконния – във фазата на изпълнение на заповедта
/доброволно или принудително/.
По изложените съображения жалбата се
приема за частично основателна. Разноски се присъждат по доказателствата за
реално извършени такива, съразмерно уважената част от жалбата : за
жалбоподателя – 10лв. държавна такса, 400лв. – депозит СТЕ, без да са налице
доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като са
представени само две пълномощни на л.6 и л.12, които не съдържат данни за
договорен и заплатен адв.хонорар; за заинтересованото лице – 1080лв. с включен
ДДС - § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /договор за правна защита и съдействие, л.193/.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед № РД-20-796 от
08.09.2020г. на Кмета на Район Централен - Община Пловдив в частта за определените адресати на административния акт.
Отхвърля жалбата в останалата й част.
Осъжда Район Централен - Община
Пловдив да заплати на В.А.М.,***, ЕГН : **********, съдебни разноски в размер на общо 205
лв. и на А.Е.М.,***, ЕГН : ********** – съдебни разноски в размер на 540лв.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен
съдия :