Р Е Ш Е Н И Е
№ …………. /12.03.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 46-ти състав,
в открито съдебно заседание,проведено на дванадесети февруари през две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря
Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 19010 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от
Т.И.З., Д.Д.Л.-З., Е.Е.З. и
Б.Е.З. против Д.А.И., Д.А.П. и Т.П.И.
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на
ответниците, че ответниците не са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район
„Приморски", с адрес на поземления имот гр. Варна, п.к. 9000, ул.
„12-та" No
1, площ 1000 /хиляда/ кв.м., представляващ имот с идентификатор 10135.2564.1820 по ККР на гр. Варна
съгл. заповед No
18-5315-27.06.2018 г. на Началника на СГКК- Варна, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект,
комплекс, стар идентификатор 10135.2564.371, номер по предходен план 2914, при
съседи: 10135.2564.374, 10135.2564.370, 10135.2564.1821 и 10135.2564. 375, на
основание чл.124 ал.1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът Т.И.З. се
позовава, че е по отношение на ½ ид.част от
имота въз основа на наследяване от своя баща Иван Тихомиров
З., който е придобил 880 кв.м. по наследяване от имота от своите родители –
Анастасия Емануилова З. и Т.И.З.З.,
които пък са собственици въз основа на покупко-продажба, обективирана в НА №
105, том II, дело № 463/8.05.1959г. и съдебна делба, извършена по гр.д.№
364/64г. по описа на ВРС, а за разликата над 880 кв.м. до 1000 кв.м. въз основа
на давностно владение от 1965г. до настоящия момент, упражнявано от неговите
праводатели и лично след 2004г.
Ищците
Д.Д.Л.-З.,
Е.Е.З. и Б.Е.З. се
позовават на собственост по отношение на другата ½ ид.част
от имота въз основа на наследяване от своя съпруг и баща – Е. Тихомиров З., който е придобил 880 кв.м. по наследяване от
имота от своите родители – Анастасия Емануилова З. и Т.И.З., които пък са собственици въз основа
на покупко-продажба, обективирана в НА № 105, том II,
дело № 463/8.05.1959г. и съдебна делба, извършена по гр.д.№ 364/64г. по описа
на ВРС., а за разликата над 880 кв.м. до 1000 кв.м. въз основа на давностно
владение от 1965г. до настоящия момент, упражнявано от неговите праводатели и
лично след 2004г.
Поддържа
се, че с договор за покупко-продажба, обективирана в нот. акт No 105 том II дело No 463 от 8 май 1959 г. Анастасия Емануилова
З. и съпруга й Т.И.З. са придобили от Мария Янкова Кирилова собствеността върху
880 кв.м. ид. части от лозе- хавра,
заедно с 1/3 ид.ч. от построения в него кьошк
/сграда/ върху 64 кв.м., находящи се в землището на гр. Варна, м-ст „Ваялар", парцел 1705
вк.212 по плана на курортно предградие „Лозята". През 1964 г. по гр.д. No 364/64 г. по описа на ВРС-5-ти р. е извършена съдебна
делба по отношение на горния имот, като на праводателите на ищците е отреден
дял I-ви по заключението на вещото лице, състоящ се от маза, стая на горния
етаж и покрита тераса заедно с 880 кв.м. от мястото
По
кадастралния план на м. „Траката" -1987 г. имот
1705 /1500 по плана от 1956 г./ е заснет като два отделни имота- No 2914, с посочени собственици в разписния лист за целия
имот Е. и Иван Златеви No 2915- записан в разписния
лист като собственост на Иван Куюмджиев. През 1995 г. Иван Куюмджиев се е
снабдил с констативен нотариален акт за придобиване по давност на място с площ
от 740 кв.м., съставляващо имот пл. No VI-2915. Този
имот е част от имот 1705 по КП-1936 г./имот 1500 по КП-1956 г., преди
заснемането на този имот като два самостоятелни имота 2914 и 2915 по КП-1987 г.
В последвалите планове имот 2914 е записана на наследодателите на ищците.
Поддържа
се, че считано от 1959 г. до настоящия момент целият имот 1705, а впоследствие
имот No 2914 и имот с идентификатор 10135.2564.371 е
владян от ищците и техните праводатели. През лятото на 2018 г. ищци по делото с
предприели действия за продажбата на имота, по повод на която установили, че
със заповед No 18-5315-27.06.2018 на Началника на
СГКК-Варна е изменена одобрената през 2008 г. кадастрална карта и от имот
10135.2564.371 са обособени два нови имота 10135.2564.1820 с площ от 1 000
кв.м., записан в регистъра на собствениците като собственост на Панайот Калев Къркаленджев - с посочен документ за собственост нот. акт No 46 том III дело 1757
от 20.10.1957 г. на Варненски народен съдия и имот с идентификатор
10135.2564.1821 с площ от 822 кв.м. Поддържа се, че имотите, описани в нот. акт No 46 том III дело 1757
от 20.10.1957 г. на Варненски народен съдия не са идентични с процесния имот с
идентификатор 10135.2564.1820 по ККР на гр. Варна. Оспорва се, ответниците като
наследници Панайот Калев Къркаленджев да са титуляри на правото на собственост
върху имота.
Ответниците оспорват правата на ищците,
твърдейки, че с нот. акт No 105 том II дело No 463 от 8 май 1959 г. праводателите им са придобили
различен от процесния имот. Навеждат, че правата си върху имота са придобили по
силата на наследствено правоприемство от наследодателя си Панайот Калев Къркаленджев, евентуално по давност, считано от
21.11.1997г. до настоящия момент.
В
съдебно заседание ответниците по реда на чл. 145, ал. 1 от ГПК поддържат като
основание за правата си върху процесния имота само давностно владение.
Представят
подробни писмени бележки.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки
може да предяви
иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно право,
когато има интерес от това.
С даденото в т. 1 от ТР № 8
от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС разрешение е прието, че правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост
и други вещни права е налице, когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва.В
производството по този иск ищецът
доказва фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответникът – фактите, от които
произтича правото му. Предмет на
спора е отричаното от ищеца право.
Натоящият състав приема, че от
доказателствата по делото се установяват
твърдяните от ищците факти, обосноваващи
правния им интерес от отрицателния
установителен иск – твърдението за наличие на притежавано
право върху същия обект, с оглед следното:
Установява се от удостоверение за наследници(л. 30), че ищецът Т.И.З. е
наследник на Иван Тихомиро, починал на 12.02.2012г. Ищците Д.Д.Л.-З., Е.Е.З. и Б.Е.З. са
наследници на Е. Тихомиров З.,
починал на 12.02.2004г., видно от удостоверение за наследници на л. 31. Иван Тихомиров З. и Е. Тихомиров З. са
наследници на Анастасия Емануилова З.. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №105, том II,
дело № 463/1957 на съдия при ВРС Мария Янкова Кирилова е продала на Анастасия Мануилова З. и Т.И.З. 800 кв.м идеални част от лозе, ведно
1/3 ид. части от построения в него кьошк, находящи се
в землището на гр.Варна, м-ст Ваялар,
парцел 1705, кв.212 по плана на курортното предградие „Лозята“. С решение по гр.д. No 364/64 г. по описа на ВРС-5-ти р. е извършена съдебна
делба на недвижим имот, лозе, находящо се в м-ст Ваялар, парцел 1705, кв.212
по плана на курортното предградие „Лозята цялото с площ 2540 кв.м, като на
Анастасия Мануилова З. и Т.И.З. е предоставен,
състоящ се от маза, стая на горния етаж и покрита
тераса заедно с 880 кв.м. от мястото. От заключението на назначената
съдебно-техническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните се установява, че процесният имот № 1820 по КК попада в имот №
1705 по КРП от 1937г. и в имот № 1500 по КП от 1956г, в имот № 2914 по КП от 87г. От комбинирана скица номер 4 към
заключението се установява, че имот 371 по КККР съответства на имот № 2914 по КП от 87г. по местонахождение и граници и на
северната по-голяма част от ПИ 1705 по КП от 1937г. Едва със заповед
18-5315/27.06.2018г. на началника на СГКК-Варна е извършено изменение в КККР,
като е границите на ПИ 2564.371 с площ 1822 м2 по КККР са обособени нови два
имота, а именно процесния –ПИ 1820 с площ 1000 м2, запис в собственост на
Панайот Калев Къркаленджев, а съседния ПИ 1821 с площ
822м2- в собственост на Анастасия Емануилова З. и Т.И.З..
Отново от експертизата се установява, че до изменението на КККР по всички
действали кадастрални планове наследодателите на ищците Анастасия З. и Т.З. са
записани като собственици на процесния имот.
С оглед на горната установеност, съдът приема,
че ищците са установили титулярството на вещни права
върху имота, с което удостоверяват материалната си легитимация по спора.
Отчитайки, че ответниците смущават правата на ищците, твърдейки собствени права
върху имота, съдът намира, че интересът от завеждане на иска е налице.
На свой ред
ответникът, чиято е доказателствената тежест в производството по заявения
отрицателен установителен иск, навежда, че е собственик на имота по силата на
упражнявано давностно владение. Доколкото по делото се установи, че ищците са придобили права на деривативно основание, за да установят, че са собственици
въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност, ответниците следва да докажат, че са
упражнявали явно,
необезпокоявано и непрекъснато владение повече от 10 години, както и
демонстрация на намерението за своене и противопоставяне на това намерение на
собствениците на имота.
Относно
упражняването на фактическата власт върху имота и намерението,с което е станало
това по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят
Емилия Гаджева познава страните по спора и имота повод изработката на ПУП, за което е била ангажирана от
ответниците. Свидетелят не изнася конкретни данни за това кога за първи път е
посетила имота. Споделя само, че за първи път видяла имота, преди да бъдат
оправени документите. Пламен(син на Т.) я завел да види парцела, за да се
ангажира в възстановяване на двата парцела. Свидетелката отказал да се занимава,
тъй като документите били много стари. През май 2015г. Пламен казал на
свидетелката, че са намерили геодезист да оправи документите и г-жа Гаджева
отишла да види парцела. Когато за първи път видяла в парцела не можело да се
влезе там, а през 2015 г. имотът бил почистен. Имало две малки сгради
в парцела, нещо като бараки. Свидетелката осъществила
контакт със страните по повод изготвянето на ПУП, който й бил възложен от
Пламен. Строител искал да купи имота. Т. имал намерение да продаде имота си и
взел депозит от строителя, а после се отказал.
Свидетелят
Георги Стоянов Проданов познава
имота, тъй като бил ангажиран с почистване на мястото- да отстрани стари храсти
и клони. В имота го завела Снежа през 2009г., с която свидетелят се запознал в
една строителна борса във Виница. Излага, че процесният имот се намира на „Траката“. Свидетелят описва маршрута до мястото. Имотът бил
обграден с телена ограда от всички страни, а от дясната страна оградата била
съборена. Имало две постройки в имота. 4-5 години по-късно свидетелят отново
минал оттам. Снежа го познала и отново го помолила да почисти имота. Това се
служило в края на 2014г. Свидетелят изяснява, че Снежа живее във Виница.
Свидетелят Димитър
Михайлов Казаков живее
в съседство на процесния имот от 1968 година. Къщата на Анастасия З. е на около 150-200 метра от тази на свидетеля.
Анастасия и съпругът и живеели в имота от преди 1968 г. Синът на баба
Анастасия-Иван също живял в имота до смъртта си. Другият й син – Е. идвал
по-рядко, но когато идвал се грижел за имота, обработвал го. По –късно децата
на Е. и Иван също обработвали в имота. Построили оранжерия в близост до вилата
с найлонови пособия. Свидетелят изнася, че място на баба Анастасия е голямо
около декар или декар и половина, до два дка.В мястото има къща, има и
кладенец. В имота имало кошара. Зад вилата имало лозе. Свидетелят описа
детайлно границите а имота. Сочи, че мястото е оградено с бодлива тел, няма
ограда вътре в имота. Откъм ул. „12-та“ оградата е с бодлива тел.Свидетелят не
познава лица с имена Т., Снежа, Д., Д., Атанас П. които
да с живели в имота. Освен Анастасия, децата и внуците й, никой не е живял в
имота.
Свидетелят Радостин И. Куюмджиев живее на „Траката“, ул.
„1-ва“ № 57 от повече от 40 години живея. Процесния
имот граничи от южната си част с имота на свидетеля. Свидетелят познава
Анастасия и Т./внук на Анастасия и син на Иван/. В имота живял Иван до смъртта
си. Като дете свидетелят е играл с Т., който му е съсед. Имотът на Т. е два
пъти по-голямо е това на свидетеля, чиито имот е около декар и половина е.
Мястото е оградено. Преди година оградата откъм ул. „12-та“ беше е премахната
поради ремонтни дейности. Вътре в имота междинна ограда няма. Промяна в
границите на мястото е нямало. Лозето откъм „12-та“ улица, след къщата. Свидетелят
държи ключа за имота, защото водомерът му е там. Имената Д., Т., Панайот Къркаленчев не говорят нищо на свидетеля.
Съдът, като взе
изложеното, съдът намира, че с категоричност следва да се кредитират
показанията на водените от ищците свидетели Димитър Казаков и Радостин Куюмджиев. Същите имат преки впечатления относно лицата,
които са упражнявали владение върху имота. И двамата свидетели живеят в
съседство на имота от повече 40 години и ежедневно са имали поглед по отношение
на лицата, които го обитават. За разлика от показанията на свидетелите на
ответниците, тези на ищците са много по-конкректни.
Свидетели Димитър Казаков и Радостин Куюмджиев
описват в детайли границите на имота, площта му, постройките в него, като и
лицата, които през годините са живели там. От своя страна свидетелите Емилия Гаджева и Георги Проданов се задоволяват само в най-
общ план да опишат имота и по-скоро се спират на повода, който ги е завел там. Показанията
на св. Гаджева противоречат и на другите доказателства по делото. Този свидетел излага, че се е ангажира с
възстановяването на имотите, а по делото липсват данни за проведена реституция.
На следващо място - житейски е нелогично, ако ответниците в действителност са
упражнявали владение по отношение на имота, да не съумеят да ангажират
свидетели / съседни, близки, роднини и т.н/, които имат преки впечатления, а да
се ползват от показанията на случайни лица, които са издирили нарочно за тази
цел- лице, с което са осъществили контакт на строителна борса и брокер на
имоти. Дори и да не се сподели извода за недостоверност на показанията на св.
Емилия Гаджева и Георги Проданов и да се даде вярна на същите, следва да се има
предвид, че от тези доказателствени средства не се
установява ответниците да са упражнявали владение в изискуемия десетгодишен
период. Свидетелите са посетили имота през 2009, 2014 и 2015г.
С оглед на
тази установеност, съдът намира, че по делото не се доказа обективния елемент
на наведеното от ответниците основание за правата им- давностно владение. Макар
ответниците да не се позовават на деривативно
основание на правата си (съгл. уточнение, направено по реда на чл. 143, ал.1 от ГПК в първото по делото заседание), само за изчерпателност съдът отбелязва, че
не се установява, те да са придобили права във основа на наследствено правоприемство от Панайот
Къркаленчев . От заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ става ясно, че имотите по нот. акт
№46/10.10.1957г. се намират в различни местности в
землището на Виница.
По изложените съдът
достига до извод, че ответниците не са собствениците на процесния имот, а оттам
за основателност на иска.
На осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 4242,05 лева следва да се възложат
на ответниците, като допълнително само на Д.А. следва да възложат сторените
разноски за особен представител на този ответник в размер на 1515 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между Т.И.З., ЕГН **********, Д.Д.Л.-З.,
ЕГН **********, Е.Е.З., ЕГН ********** и Б.Е.З., ЕГН **********
от една страна и Д.А.И., ЕГН **********,
Д.А.П., ЕГН ********** и Т.П.И., ЕГН **********- от друга страна, че Д.А.И.,
ЕГН **********, Д.А.П., ЕГН ********** и Т.П.И., ЕГН ********** не са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски", с адрес на
поземления имот гр. Варна, п.к. 9000, ул. „12-та" No 1, площ 1000 /хиляда/ кв.м.,
представляващ имот с идентификатор 10135.2564.1820
по ККР на гр. Варна съгл. заповед No 18-5315-27.06.2018 г. на
Началника на СГКК- Варна, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор
10135.2564.371, номер по предходен план 2914, при съседи: 10135.2564.374,
10135.2564.370, 10135.2564.1821 и 10135.2564. 375, на основание чл.124 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Д.А.И., ЕГН **********,
Д.А.П., ЕГН ********** и Т.П.И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.И.З., ЕГН **********, Д.Д.Л.-З.,
ЕГН **********, Е.Е.З., ЕГН ********** и Б.Е.З., ЕГН **********
сторените по делото разноски в размер на
4242,05 лева за държавна такса, съдебни удостоверения, за вписване на исковата
молба, възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Д.А.И., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.З., ЕГН **********,
Д.Д.Л.-З., ЕГН **********, Е.Е.З.,
ЕГН ********** и Б.Е.З., ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 1515,00 лева за възнаграждение на
особен представител, на осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: