Р Е Ш Е Н И Е
10.07.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Іс-НО
Районен съд – Дупница състав
15.06 2020
на Година
Ели Скоклева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н.а.х. 258 2020
дело № по описа за година.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 20-0348-000090/28.02.2020г., издадено от началник РУ към ОДМВР гр.Кюстендил,
РУ гр.Дупница,с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3месеца за
нарушение по чл. 182,ал.1,т.6 ЗДвП на Т.П.Г. с ЕГН **********
***.
Решението подлежи на
касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Т.П.Г. , обжалва наказателно постановление № 20-0348-000090/28.02.2020г.,
издадено от началник РУ към ОДМВР гр.Кюстендил, РУ гр.Дупница,с което са и
наложени административни наказания
„глоба” в размер на 700лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3месеца за нарушение
по чл. 182,ал.1,т.6 ЗДвП. Прави
оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага доводи,за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и недоказаност на нарушението.
Административно наказващият
орган не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства- показанията на
актосъстовителя ,свидетеля и писмените такива, преценени по отделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 31.01.2019г.,
жалбоподателката управлявала лек автомобил в гр.Дупница. на ул.“Самоковско
шосе“, с мобилна автоматизирана видеосистема TFR1-М било установено,че автомобила се движи със 103км/ч, при
ограничение от 50км/ч за населено място.Била извършена справка за собственост
на автомобила, която установила,че такъв е Валя Лазарова Алексаво. След
подадена от последната декларация по реда на чл.18 ЗДвП на 05.02.2020г., че
автомобила е управляван на 31.01.2019г. от жалбоподателката, като последната
потвърдила това обстоятелства също с декларация. На 06.02.20120г., в
присъствие на жалбоподателката бил
съставен АУАН за нарушение по чл.21,ал.1 ЗДвП.При предявяването, последната не
е направила възражения и въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно
постановление, с което са наложени посочените по-горе административни
наказания.
Техническото средство е преминало
последваща проверка с протокол № 5-21-19/04.07.2019г. от лаборатория за
проверка на анализатори 0за алкохол в дъха и радар скоростомери, оправомощена
със заповед №2050-4/11.02019г-вълидна до 11.022024г. на ДАМТН притежава
удостоверение за одобрен тип №10.02.483 със срок на валидност 24.02020г и
съответства на техническите изисквания.Макар и съответните писмени
доказателства, удостоверяващи горните обстоятелства да не са приложени по
преписката, са служебно известни на съда, поради което не е счел необходимо да
ги изисква изрично, с оглед процесуална икономия.
С оглед на така установеното, съдът
счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от
надлежна страна, а по същество е неоснователна
и съдът потвърди наказателното постановление,по следните
съображения:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за
това лице, съгласно заповед № 8121з-565/14.05.2018г., издадена от министъра на
вътрешните работи.АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл.4 ЗАНН, а НП е
издадено в съответствие с разпоредбите на чл.57 ЗАНН.неоснователни са
възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Обстоятелството,че АУАН е съставен в отсъствие на свидетели очевидци и това е удостоверено с подписа на един
свидетел по съставяне на акта , не е съществено нарушение на процедурата,
доколкото по никакъв начин не ограничава обема на защитата на нарушителя, още
повече,че предвявяване на акта, жалбоподателката не е направила каквито и да
било възражения по констатациите.Както в АУАН, така и в НП мястото на
нарушението е конкретизирано с посочване на населеното място и улица, а
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено обосновават
всички обективни и субективни признаци на състава на чл.182,ал.1,т.6 ЗДвП.
От събраните по делото
доказателства се установи,че
жалбоподателката, като водач на МПС е управлявала лек автомобил със скорост от
103км./ч в населено място, надвишавайки с над 50км/ч разрешената скорост на
движение за населено място, визирани в чл.21,ал.1 ЗДвП, с което е осъществила
състава на нарушението по чл.182,ал.1,т.6 ЗДвП и законосъобразно наказващия
орган е наложил предвидените в този текст кумулативни наказания.неоснователно е
възражението за недоказаност на нарушението. Както бе посочено по-горе,
скоростта на движение е установена с техническо средство от ободрен тип,
преминало последваща проверка за техническа годност. Към преписката е приложено
ВДС-разпечатка
от системата със снимков материал ,заверен от АНО, удостоверяващ времето,
географските координати на мястото и скоростта на движение на
автомобила.Писмените доказателства/ приложена от жалбоподателката декларация/
установиха,че същата е субектна на горното нарушение, управлявайки
автомобила на датата на установяване на
нарушението.
Предвид изложеното, съдът потвърди
наказателното постановление като законосъобразно.
По горните съображения, съдът постанови
решението си.