№ 11954
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110166627 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Е. И. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „**“, **, срещу
Б. Р. А. , ЕГН: **********, с адрес: гр. София, **, за осъждане на ответника, да заплати на
ищеца, сумата от 4730,00 лв., представляваща обезщетение за причинени на 22.09.2022 г.
имуществени вреди на собствения автомобил „**“ с рег. № ** /счупен десен фар, предна
броня, десен калник и механизъм за чистачките на фаровете/.
Претендират се разноски.
Ищеца твърди, че в периода 20.09.2022 г. – 20.10.2022 г. притежавал лек автомобил
„**“ с рег. № **. Посочва, че решила да продаде същия, като на 22.09.2022 г. го
предоставила за пробно шофиране на ответника, който в гр. София, на Кооперативния пазар
в ж.к. Люлин, при маневра „обратен завой“ от най-лява лента от ул. „Захари Стоянов“ към
бул. „Панчо Владигеров“, в посока бул. „Царица Йоанна“, реализирал ПТП с друг
автомобил, в резултат на което увредил десен фар, предна броня, десен калник и механизъм
за чистачките на фаровете на автомобила на ищеца. Поддържа, че размерът на причинените
вреди е 5000 лв., като ответникът заплатил 270 лв., поради което в настоящото производство
ищеца претендира обезщетение в размер на 4730,00 лв.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Твърди, че не е изяснен механизмът на процесното ПТП, тъй като не било посочено
мястото, на което е настъпило и не бил индивидуализиран автомобилът, с който е било
реализирано. Излага съображения, че поведението на ищцата било неправомерно, тъй като
не е следвало да се разбира доброволно с потърпевшия водач, а е трябвало да поиска
съставянето на двустранен констативен протокол или да уведоми органите на МВР за
произшествието. Оспорва механизма на ПТП, както и същият да е в причинна връзка са
описаните увреждания. Сочи, че видът и размерът на вредите не е установен, тъй като не
било доказано дали и какви ремонтни дейности са извършвани, респ. – дали процесният
автомобил е продаден и на каква цена. Ответникът излага доводи, че със заплащането на
сумата от 270 лв. е изплатил задълженията си към ищеца, тъй като страните са постигнали
съгласие за размера на вредите. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.
1
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Л., която поддържа предявения
иск. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък.
Ответника се представлява от адв. Ю., който поддържа писмения отговор и моли
съда да отхвърли иска.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена е
съдебно-автотехническа експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Съгласно свидетелство за регистрация – част II, ищеца е собственика на л.а. „** **“ с
рег. № **.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля **, която
посочва, че работела в кафе на ул. „Царица Йоанна“ № 160, в кв. „Люлин 2“. Ищцата
продавала автомобила си и в кафенето дошло едно момче-клиент, който се качил в колата,
за да я покара и пробва. След около 15 мин се върнали, като автомобила бил ударен.
Момчето и Е. били заедно в колата, като на връщане карала ищцата. Цялата предница на
автомобила била ударена, а преди това колата била в идеално състояние. Когато излязло от
колата момчето било червено и притеснено, треперело. Оставил личната си карта на ищцата
и и дал 275 лева, като казал че до края на деня ще оправи другите работи, като трябвало да
носи резервни части и други, за да се ремонтира автомобила. Момчето обаче не дало
никакви допълнителни пари и ищцата сама оправила автомобила, след това го продала.
По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза от
заключението по която се установява, че стойността за възстановяване на автомобила,
определена по средни пазарни цени към датата на събитието, възлиза на 5539,38 лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявения по делото иск е с правно основание. чл.45 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск за частично основателен по следните съображения:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За уважаване на такава искова претенция следва по делото да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: деяние на ответника,
настъпила вреда за ищеца, причинна връзка между деянието и вредите, противоправност на
деянието, вина на ответника, които в настоящия случай са налице.
Установява се по делото, че през есента на 2022г. ищцата е предоставила на
ответника за пробно шофиране личния си л.а. „** **“ с рег. № **, вследствие на което
ответника е причинил ПТП, като на автомобила са нанесени щети –ударена „цяла предница
на автомобила“, съгласно показанията на свидетеля Георгиева, която е видяла щетите,
непосредствено след настъпване на ПТП. С оглед на това, по делото безспорно се
установява, че ответника е извършил противоправно деяние, вследствие на което са налице
настъпили вреди за ищеца.
По отношение на размера на вредите, съдът намира, че независимо, че според
заключението на вещото лице, стойността за възстановяване на автомобила, възлиза на
5539,38 лв., то предявения иск следва да бъде уважен до размера от 3000 лв., която сума,
съдът определи по справедливост. Съображенията за това са следните:
В исковата молба се твърди, че ищеца е обявил автомобила за продажба, за сумата от
8500 лв. От показанията на доведения от ищеца свидетел, се установява, че нанесените щети
са върху „предната“ част на автомобила или бронята, като свидетеля не споменава за счупен
калник или фар. Въпреки това и въпреки, че съдът не е приел като доказателства
представения от ищеца снимков материал, като бъде съпоставен последния с показанията на
свидетеля, може да бъде направен извод, че вследствие на ПТП действително са налице
поражения върху бронята и преден десен фар, като на последния е счупено само външното
стъкло, евентуално и неговата „чистачка“, ако е имало такава, предвид, че автомобила е на
17г. Не се установяват нанесени щети върху калника на автомобила, нито други щети. С
оглед така нанесените вреди и като взе предвид обявената продажна цена от 8500 лв., съдът
2
намира, че стойността определена от вещото лице от 5539,38 лв. е прекалено завишена,
предвид, че търсената от ищеца продажна цена е била 8500 лв. С оглед така обявената цена,
не може да бъде направен и извод, че автомобила е бил в „перфектно състояние“, каквото се
твърди. От друга страна следва да бъде посочено, че ищеца сам признава, че при ПТП
предния автомобил не е имал никакви щети, от което следва да бъде направен извод, че
ударът не е бил силен и щетите по автомобила са били само външни, което не е нарушило
целостта му, същия е бил в движение, като са налице козметични щети- счупена предна
броня на стойност 1627,80 лв. (съгласно САТЕ), умивател за фар на стойност 171,25 лв.
(САТЕ) и счупен капак на преден десен фар. По делото няма данни, че е била нужна
цялостна подмяна на десния фар, доколкото видно от представените снимки е налице само
счупено външно стъкло, като целостта на фара не е засегната. Предвид това и като взе
предвид допълнителните разходи за труд, боя, материали и консумативи, съдът определи
нанесените материлни щети в размер на 3275 лева. От тази сума следва да бъде приспадната
заплатените от ответника 275 лв. и иска следва да бъде уважен за сумата от 3000 лева. За
разликата до пълния предявен размер от 4730 лв. искът следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски.
Ищеца е представил списък за извършени разноски в размер на 800 лв. за адвокатско
възнаграждение, 189,20 за д.т. и 400 лв. за депозит за вещо лице, но доколкото по делото не
са ангажирани доказателства за заплащане на адвокатския хонорар, следва да бъдат
присъдени само разноски за платена държавна такса и депозит за вещо лице, съразмерно с
уважената част от иска, а именно сумата от 373,70 лв. (120 ДТ,253,70 лв. депозит)
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 285,29 лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Р. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, **, да заплати на Е. И. Т. ,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „**“, **, сумата от 3000,00 лева (три хиляди
лева), представляваща обезщетение за причинени на 22.09.2022 г. имуществени вреди на
собствения и лек автомобил „** **“ с рег. № **, като ОТХВЪРЛЯ иска за за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 4730,00 лв.
ОСЪЖДА Б. Р. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, **, да заплати на Е. И. Т. ,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „**“, **, сумата от 373,70 лева (триста
седемдесет и три лева и 70 стотинки), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Е. И. Т. , ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „**“, **, да заплати
на Б. Р. А. , ЕГН: **********, с адрес: гр. София, **, сумата от 285,29 лева (двеста
осемдесет и пет лева и 29 стотинки), представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3