Определение по дело №3822/2013 на Окръжен съд - Пловдив

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 2673

 

                              26.03.2014г., гр.Пловдив

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на двадесети и шести март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                   Председател: Виолета Шипоклиева

                          Членове: Фаня Рабчева

                                           Тоско Ангелов

Като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 3822/  2013г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                         Производство по чл.64, ал.3 и сл. ГПК

                         Постъпила е молба вх.№ 5408/ 24.02.2014от М.М.С. ***, чрез пълномощника й адв.Н.М. *** , с която се иска възстановяване на срок. Изложено е, че съдът за да постанови връщане на частните жалби , е съобразил датата на връчване на обжалваното определение, а именно – 30.01.2014г. с дата на постъпване на частните жалби в съда – 10.02.2014г., които констатации са вероятно точни. Искането се обосновава с обстоятелството, че макар и в закона да не е предвидено като основание уважителна причина грешката, която самата страна е допуснала поради объркване с оглед множеството дела, моли да се приеме като уважителна причина, че процесуалният представител се е объркал и да се възстанови срока, който страната е пропуснала поради това, че самото разпореждане заедно с друго такова погрешно е счела за връчено на 03.02.2014г.   

                     Постъпила е и молба вх.№ 5410/24.02.2014г. от Т. П. С. ***, също чрез  пълномощника си адв.Н.М.,***, в която по идентично изложение и обстоятелства, иска възстановяване на срока, а именно : Изложено е, че съдът за да постанови връщане на частните жалби , е съобразил датата на връчване на обжалваното определение, а именно – 30.01.2014г. с дата на постъпване на частните жалби в съда – 10.02.2014г., които констатации са вероятно точни. Искането се обосновава с обстоятелството, че макар и в закона да не е предвидено като основание уважителна причина грешката, която самата страна е допуснала поради объркване с оглед множеството дела, моли да се приеме като уважителна причина, че процесуалният представител се е объркал и да се възстанови срока, който страната е пропуснала поради това, че самото разпореждане заедно с друго такова погрешно е счела за връчено на 03.02.2014г.  

                      Постъпил е отговор вх.№ 8302/ 21.03.2014г от  ответника по молбата А.Б.К. – Б. чрез пълномощника си адв.Ц.К., с който отговор се иска оставяне без уважение молбата на М. М.С. и Т. П.С., и двете чрез процесуалния им представител – адв.Н.М., за възстановяване на срока за обжалване на Определение № 221/ 21.01.2014г. , постановено по гр.д.№ 3822/ 2013г. на ПОС – ІХ гр.с. Неоснователността на молбите е аргументирана с фактите, че съобщението за изготвеното определение № 221/ 21.01.2014г.  на ПОС е връчено на 30.01.2014г. , като седмодневният срок, определен от съда, е изтекъл на 06.02.2014г. До края на този ден в съда не е постъпила частна жалба, като едва на 10.02.2014г. , респ. четири дни след изтичане на указания от съда седемдневен срок, процесуалният представител на М. и Т. С., е внесъл в съда частните жалби с вх.№№ 3935 и 3936/10.02.2014г. от Т.С. и съответно М.С.. С оглед на това след констатациите на съда  и съответно на разпоредбата на чл.262, ал.2, т.1 във връзка с чл.275, ал.2 ГПК, съдът е върнал частните жалби като просрочени.Отделно от това се аргументира, че посочените причини от пълномощникът на жалбоподателите , не са уважителни , както предвижда разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК, тъй като е било налице достатъчно време в рамките на седемте дни, процесуалният представител на жалбоподателите да се запознае със съдържанието на получените от съда книжа.

                   Пловдивски окръжен съд като взе предвид изложените от страните фактически и правни доводи, намери следното:

                   Молбата изхожда от надлежни страни и се явяват в срока по чл. 64, ал.3 ГПК. Уведомленията за връщане частните жалби са получени от жалбоподателите чрез процесуалния им представител адв.Н.М. на 20.02.2014г. , като молбите по чл.64 ГПК се явяват подадени на 24.02.2014г.

                  По същество са неоснователни. По делото е постановено Определение № 221/ 21.01.2014г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Т.П.С. против Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.11.2013г. по изп.д.№ 501/2013г. по описа на ЧСИ П.Илиев, рег.№ 821, с район на действие ОС-Пловдив, като недопустима  и прекратено  производството по гражданското дело. Съобщенията за изготвеното посочено определение е получено от страните по делото – Т. и М. С., чрез проц.им представител адв.Н.М., видно от изходящите от съда съобщения от 22.01.2014г., и  редовно връчени на 30.01.2014г. , като от същите тези страни са депозирани частни жалби вх.№№ 3935 и 3936/10.02.2014г , факти , които са ясни по делото и не се оспорват от молителите.

                 Следователно с оглед безспорната  констатация за просрочие на депозираните на 10.02.2014г. е постановено разпореждане № 1372/ 12.02.2014г. за връщане на двете жалби.

                  Разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК предпоставя като условия за исканото възстановяване на срока за обжалване доказването, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. В конкретния случай изложението на молбата за възстановяване на срока не съдържа  такива факти и обстоятелства, от които може да се направи извод в насока наличието на условие за преценка , че са налице особено непредвидени обстоятелства, които страната не  е могла да преодолее. В същността си с молбите липсата на законова предпоставка не се оспорва и от самите молители. Възраженията на ответницата по молбата са състоятелни и основателни. От една страна и двете уведомления за посоченото  Определение № 221/ 21.01.2014г съдържат яснота относно съобщавания съдебен акт, независимо от което в указания едноседмичен срок е била налице достатъчна фактическа възможност за възприемане относимостта на полученото от процесуалния представител съобщение към конкретния съобщен съдебен акт, в който срок и достатъчна възможност за упражняване правото на обжалване от страните.

                     По така изложените съображения не са налице  законовите предпоставки по чл.64, ал.2 ГПК, а молбите като неоснователни ще се оставят без уважение.

                     Водим от горното, съдът

 

                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

 

                     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 5408/ 24.02.2014от М.М.С. ***, чрез пълномощника й адв.Н.М. *** за възстановяване на срока за обжалване на Определение № 221/ 21.01.2014г. , постановено по гр.д.№ 3822/ 2013г. на ПОС – ІХ гр.с., като НЕОСНОВАТЕЛНА.                    

                           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 5410/24.02.2014г. от Т.П.С. *** чрез пълномощника си адв.Н.М.,*** за възстановяване на срока за обжалване на Определение № 221/ 21.01.2014г. , постановено по гр.д.№ 3822/ 2013г. на ПОС – ІХ гр.с., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

                   Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд – Пловдив.

 

 

             Председател:                                  Членове: