№ 11383
гр. ., 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:З.А.Е.
при участието на секретаря Р.Е.Д.
като разгледа докладваното от З.А.Е. Гражданско дело № 20221110112389 по
описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът „.” ЕАД извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. Б. Б. и З. В. К. за сумите от по : 1 038,87 лева
ползвана топлинна енергия за период м.5.2018г.- м.4.2020г., ведно със законна лихва за
периода от 22.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 09.12.2021 г. в размер на 182,04 лева, главница от 15,06 лева за дялово
разпределение за период от м.11.2018г. до 4.2020г., ведно със законна лихва за периода от
22.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.12.2018г. до
09.12.2021 г. в размер на 3,06 лева, при твърдение, че ответниците са съсобственици, при
равни квоти, на топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. ., ж.к. . бл. ., ., аб.№ ..
Ищецът твърди, че ответниците, като собственици на посочения имот, са страна по
неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за
който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово
разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е
издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон,
публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на
общата фактура, ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.
Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се
заплащат на него.
Ответникът И. Б. не е подал отговор, в срока по чл.131 ГПК. Във възражението си по
заповедното производство сочи,че не е потребявал енергия за сочения период.
Ответницата К., в срока по чл.131 ГПК е подала отговор на исковата молба, в който
1
счита исковата молба за нередовна – неясно е общото количество, което ищецът твърди да
им е доставил , включително какво за БГВ, какво за отопление, нито кога е доставено,
непосочен е начинът на формиране на сумата, нито цената на стоката.
Оспорват дължимостта на вземанията с довод, че ищецът не е доставил количество
като посоченото, нито на такава цена. Сочи се, че ищецът прави отказ от претенцията,
защото е издал кредитни известия за сумите, а издаването на нови фактури е новация,
недопустима по ОУ, и закон. Прави се възражение за погасителна давност. Прави се
възражение, че единственият ползвател на услугата е другият ответник, брат на З. К., който
е отдавал под наем имота, а са начислявани суми за ползвана вода за 5 потребителя, въз
основа реалното потребление в имота, което не следва да се вменява на ответницата. Поради
изложеното, се прави възражение, че евентуално дължимата сума не е ½, а 1/5.
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за открИ.е на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за
битови нужди. По делото от представените доказателства се установява, че наследодателят
на ответниците - . е придобила правото на собственост върху имота, тя е починала преди
началото на исковия период, като е оставила свои единствени наследници по закон –
двамата ответници, брат и сестра, поради което ответниците са клиенти на ищеца. Не се
доказа твърдението на ответницата К., че имотът е отдаден под наем от брат й, поради което
други лица са клиенти на ищеца – не се представи заявление за открИ.е на партида, поради
2
което да се налага изводът, по мотивите в посоченото ТР № 2/2018г. по т.д.№ 2-2017г. на
ОСГК на ВКС, че друго лице, освен собствениците, са клиенти на ищеца.
Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от
дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна
инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.. Т.е. продължава да бъде потребител този,
който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като
няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните
разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007
г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение
и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно
приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за
отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.
Съгласно заключението на неоспорената от страните и приета от СРС съдебно –
техническа експертиза, за двата отоплителни сезона в имота е осигурен достъп за отчет от
третото лице, като за периода няма начисление за ТЕ за отопление на имота от отоплителни
тела, не е начислявана ТЕ за отопление на общи части, като дял на имота, начислен е разход
на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем от 293 куб.м,
начислена е ТЕ за подгряване на вода на база отчет на два водомера, с оглед на което
доводите на ответницата К., че в имота е начислявана ТЕ за БГВ въз основа 5 – ма клиенти е
неоснователен, и недоказан.
В настоящия случай, се касае до продажба на ТЕ, който вид услуга съставлява
особена комунална услуга, в полза на обществото. Видно от посочените разпоредби, с
приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под
режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.
Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я
разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата
„доставка на централно отопление”. Законодателното решение е обяснимо с оглед
особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното
3
отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на
сградата отоплителна инсталация.
Тази уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на етажна
собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП, който изрично забрани
доставката на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана е тази доставка,
при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител,
без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя
задължение за плащане (чл.62 ал.2 ЗЗП). Законодателното решение не е в колизия, а е в
унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл.133 ал.2
ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр.30/ 2006 г.) изисква решение на общото събрание на
етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Поради
това не може да става въпрос за приложението на пар. 1 ДР ЗЗП - двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не
си противоречат.
В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към
топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици,
притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл.133 ал.2 ЗЕ), като изисква същото
мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл.153 ал.2 ЗЕ). И при
тази уредба противоречие между този закон и ЗЗП няма, защото и двата нормативни акта
изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна,
за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави
искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна
собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които
възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху
отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/
22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г, топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата -
етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от
сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни
права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който
законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти
между етажните собственици, е „решава мнозинството”. Затова при доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от
всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.
4
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
Съгласно заключението на СТЕ, начислените суми от третото лице са
пропорционално на пълен отопляем обем на имота за двата искови периода. Следователно,
начислената ТЕ след изравнение, за сградна инсталация, е дължима от клиента, независимо,
че в имота не се ползва ТЕ за отоплителни тела .
Начисляване на ТЕ за БГВ е за отчетено количество.
Начисляването на ТЕ, отдадена от сградна инсталация, е в съответствие с
разпоредбата на чл.69,ал.2, т.2 От Наредба за топлоснабдяването за 2020г..
Поради изложеното, исковете за главница са основателни, като видно от СТЕ,
енергията за сградна инсталация е изчислена въз основа формулата, предвидена Наредба №
16-334/2007г..и Наредба за топлоснабдяването за 2020г.
Възражението на ответната страна относно липсата на ползвана енергия в имота е
неоснователно – липсват доказателства, етажната собственост да е прекратила
топлоподаването в сградата по реда, предвиден в чл.153,ал.2 ЗЕ, а обстоятелството, че в
сградата се ползва топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и за имоти, а оттам –
и за сградна инсталация, е установено от вещото лице.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Относно общата фактура от 2019г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в
45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за
потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
5
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителна
сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите
фактури е основателен.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно
от извлечението от счетоводната система, представено към исковата молба, вземането на
ищеца е за главници по фактури от м.11.2018г. . Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат
цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а
съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая,
на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на
дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
6
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата.
Поради изложеното, исковете са основателни изцяло.
По възражението за давност, направено от ответницата К.. Давността за вземането за
главница, е тригодишна, съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с
подаването на заявление по чл.410 ГПК, когато е предявен иск за установяване на вземането
по заповедта, на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва.
От представените към исковата молба извлечения от счетоводната система на
ищеца, заедно със съобщенията към общи издадени фактури е видно, че текущото
фактуриране на задълженията за абонатния номер е по прогнозна консумация.
Следователно, когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка
и ако прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка,
разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към
фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение. Съдът намира, че по отношение
давността за вземанията приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Страните по
правоотношението, при действията на ОУ от 2016г., са определили срок за изпълнение на
задължението – 45 дни от издаването на общата фактура, поради което и длъжникът изпада
в забава с изтичането на този срок. Видно от представеното съобщение към обща фактура,
изравнителната сметка за отоплителен сезон 5.2018г.- 4.2019г. е отразена в изготвена обща
фактура от 31.7.2019г., на стойност 1121,07лева, която включва вземането за целия
отоплителен сезон -12 лева за приспадане след изравнение/.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до
7
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от
изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след
7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Относимо към спора, изравнението по фактура от
7.2019г., тъй като съставлява ново вземане на ищеца, или на ответника, за по- голяма от
претендираната по прогнозни фактура ТЕ, респективно – за ответника, с по – малка
стойност, е с изискуемост 45 дни след датата на издаване на фактурата, но само за това
изравнително вземане. Видно от съобщението към изравнителната фактура, най – старото
прогнозно вземане съдържащото се в нея е от м.5.2018г. Заявлението по чл-.410 ГПК е
подадено на 22.12.2021г., съгласно разпоредбата на чл.422 ГПК и прекъсва давността. До
тази дата, в погасителна давност са всички вземания на ищеца за период от 5.2017г. до
10.2018г., тъй изискуемостта на текущата фактура настъпва от 45 - дневен срок от
издаването на фактурата, или, за фактурата от 10.2018г.-15.12.2018г. и заявлението прекъсва
давността. Искът следва да се отхвърли за сумата 318,32 лева //1/2 от дължимите главници
по текущи фактури за период от 5.2017г. до 10.2018г.в общ размер 636,63 лева/. Извън
погасителна давност по обща фактура от 7.2019г., е сумата от 472,52 лева, от която
ответницата следва да плати ½, или сумата 236,26 лева, върху която се следва сумата от
53,62 лева обезщетение за забава за период от 15.9.2019г. до 6.12.2021г. , които суми са
извън давностния срок. Както се посочи по- горе, за останалите вземания по фактурите след
10.2018г., давността за вземанията на ищеца не е изтекла, на което обстоятелство не се
отразява сторнирането и повторното им включване в неплатени вземания. Последващите
издаването на първите фактури счетоводни отразявания, не са годни да променят теченето
на давностния срок. Съдът изчислява изсрочените по давност вземания по посочения по –
горе начин.
8
Относно претенцията за дялово разпределение, съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ,
цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод, че таксата за извършване на услугата
дялово разпределение е такса, дължима на третото лице – помагач, която такса, по силата на
договор между него и ищецът, и по силата на ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, се събира от продавача. Следователно, доколкото задължението за
заплащането на таксата е различно от задължението по договора за продажба на топлинна
енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е прехвърлила на ищеца правото да
събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена за отчетен период, за отчет на
уредите, е платима в деня на извършване на годишното отчитане на показанията.
Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е прехвърлено вземането с
определени привилегии – например, различна от предвидената в договора изискуемост, то и
таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а при липса на данни за
датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата. Доколкото плащането на
вземането за отчет е разсрочено на вноски, с идентичен размер, с едно и също основание,
произтичащи от един и същ юридически факт – договор, то и давността за вземането по тях
е тригодишна. По –горе се прие, че същата тече от датата на издаване на фактурата, която
съставлява покана до ответника да заплати сумата. Или към 22.12.2021г., когато е предявен
искът, съгласно разпоредбата на чл.422 ГПК, , в погасителна давност е само вземането за
дялово разпределение по фактурата от 30.11.2018г. – сумата от 1,60 лева, и на основание
чл.119 ЗЗД – за сумата 0,42лева лихва, за която искът следва да се отхвърли в рамките на
възражението на ответницата К., за ½ от сумите.
С оглед изложеното, исковете са основателни изцяло против ответника Б., а против
ответницата К. за: сумата 720,55лева за топлинна енергия от м.11.2018г. до 4.2020г., сумата
от 109,81 лева обезщетение за забава върху нея за период 15.9.2019г. до 9.12.2021г., сумата
14,26 лева дялово разпределение по фактури от м.12.2018г до 4.2020г., и сумата 2,85 лева
обезщетение за забава от 1.1.2019г. до 9.12.2021г. , а горниците, исковете против К. следва
да се отхвърлят.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни – ищецът и
ответницата К..
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 99,56 лева , от които
сумата 49,56 лева държавна такса и 50 юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Ответникът Б. следва да възстанови всички припадащи му се разноски, в общ размер
49,78 лева. Ответницата К. дължи от припадащите й се разноски, съразмерно с
основателната част на исковете, сумата от 34,05 лева.
За исковото производство, ищецът доказва разноски, в размер: 649,99 лева, от които-
141,99 лв за държавна такса, 5 лева за СУ, сумата 400 лева за депозит за СТЕ и следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева. На всеки
9
ответник се припада сумата 323,49 лева, която следва изцяло да се възстанови от ответника
Б., а от ответницата К., следва да се заплати сумата 221,26 лева, съразмерно с основателната
част на иска.
Ответниците не доказват разноски – представено е само пълномощно за ответницата
К. за исково производство, но липсва документ, доказващ или удостоверяващ разход за
адвокатско възнагражддение, затова съдът не се произнася.
Поради изложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че И. Б. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ., ЖК.., бл.., .,
дължи на „.” ЕАД ЕИК . с адрес гр.., ул.., № . сумата 1 038,87 лева главница за ползвана
топлинна енергия за период м.5.2018г.- м.4.2020г. за топлоснабден имот с адрес: гр. ., ЖК..,
бл.., .,абонатен номер ., ведно със законна лихва за периода от 22.12.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 09.12.2021 г. в размер на 182,04
лева, главница в размер на 15,06 лева за дялово разпределение за период от м.11.2018г. до
4.2020г., ведно със законна лихва за периода от 22.12.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 31.12.2018г. до 09.12.2021 г. в размер на 3,06 лева, ,за които
по гр.д.№ 73540/2021г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
ПРИЗНАВА за установено, че З. В. К. с ЕГН: **********, и адрес: гр. ., ЖК.., бл.., .,
дължи на „.” ЕАД ЕИК . с адрес гр.., ул.., № . сумата 720,55 лева главница за ползвана
топлинна енергия за период м.11.2018г.- м.4.2020г. за топлоснабден имот с адрес: гр. ., ЖК..,
бл.., .,абонатен номер ., ведно със законна лихва за периода от 22.12.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 09.12.2021 г. в размер на 1109,81
лева, главница в размер на 14,26 лева за дялово разпределение за период от м.12.2018г. до
4.2020г., ведно със законна лихва за периода от 22.12.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 1.1.2019г. до 09.12.2021 г. в размер на 2,85 лева, ,за които по
гр.д.№ 73540/2021г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.” ЕАД ЕИК . с адрес гр.., ул.., №. против З. В. К. с
ЕГН: **********, искове за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. 73540/2021г от СРС, 125- ти състав за
горницата над уважения размер на главница за топлинна енергия от 720,55 лева до пълния
предявен размер на вземането от 1038,78лева, начислена топлинна енергия за период от м.
5.2018г. до м.10.2018г., за обезщетение за забава върху нея за разликата над уважения
размер от 109,81 лева до пълния предявен размер от 182,04 лева, за разликата над уважения
размер за главница за дялово разпределение от 14,26 лева до пълния предявен размер от
15,06 лева – главница по фактура от м.11.2018г, за обезщетение за забава върху нея за
разликата над уважения размер от 2,85 лева до пълния предявен размер на претенцията от
10
3,06лева, включително за 31.12.2018г.-1.1.2019г.
ОСЪЖДА И. Б. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ., ЖК.., бл.., ., да заплати на „.”
ЕАД ЕИК . с адрес гр.., ул.., №. сумата 49,78 лева разноски по гр.д.№ 73540/2021г. и
сумата от 323,49 лева разноски по гр.д.– 12389/2022г.
ОСЪЖДА З. В. К. с ЕГН: **********, и адрес: гр. ., ЖК.., бл.., ., да заплати на „.”
ЕАД ЕИК . с адрес гр.., ул.., . сумата 34,05 лева разноски по гр.д.№ 73540/2021г. и сумата
от 221,26 лева разноски по гр.д.– 12389/2022г
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „ .”
ЕООД. .
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Районен съдия:
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11