№ 15680
гр. София, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110111654 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.411 КЗ. В
условията на евентуалност с писмения отговор ответникът е релевирал
възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от [*************] срещу
[*************] установителен иск - за установяване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 69462/2022 г. по описа на
СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че 06.11.2021 в гр.[*************], на
кръстовището, образувано от [*************], с посока на движение към с.
[*************], водачът на мотоциклет марка „Ямаха ИЗФ Р“ с рег.№
[*************], застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, предприел маневра изпреварване в зоната на кръстовището
в резултат, на което ударил странично движещият се пред него и вече извършващ
маневра завой на ляво лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат вариант“ с
рег.№ [*************], застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца.
Поддържа, че за ПТП-то бил съставен, съгласно който причина за настъпването му е
неправилно извършената маневра от страна на водача на застрахованото при ответника
превозно средство. За причинените от ПТП-то вреди при ищеца била образувана щета
№ 470421212158242, по която на сервиза, извършил ремонта на увредения лек
автомобил, на 29.11.2011 г. била изплатена сума в размер на 1373,35 лева. Ищецът
поддържа, че предявил регресна претенция срещу ответника, но въпреки получаването
1
й от ответното дружество, изплатеното обезщетение не било възстановено. С оглед
предходното, ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 69462/2022 г.
по описа на СРС, но тъй като длъжникът подал възражение, ищецът обуславя правния
си интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 1398,35
лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение и обичаните разноски за определянето му по щета № 470421212158242,
ведно със законната лихва, считано от 21.12.2022 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва описания в исковата молба механизъм
на настъпване на процесното ПТП, вината на водача на застрахованото в ответното
дружество ППС, наличието на причинно-следствена връзка между претендираните
щети и произшествието, както и техния размер. Изразява се становище, че вина за
настъпване на ПТП-то има водачът на застрахования при ищеца лек автомобил, който
не е спазил разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Излагат се и доводи за нарушение
и на други разпоредби на ЗДвП, а именно – предприел маневра, без да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него,
както и своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. В условията
на евентуалност се прави и възражение за съпричиняване.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 69462/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [*************] срещу [*************] е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора сумата от 1 398,35 лева, представляваща главница за регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение и обичайните разноски за
определянето му по щета № 470421212158242, ведно със законната лихва, считано от
21.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
С разпореждане от 06.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 69462/2022 г. по описа на СРС съдът
е констатирал, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е подал възражение, поради
което е указал на заявителя, че може да предяви иск. В изпълнение на дадените
указания заявителят – настоящ ищец е предявил иск, предмет на настоящото
производство.
С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и
2
ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото
лице, както и наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
извършеното от ищеца плащане към сервиза, извършил ремонт на увредения лек
автомобил.
Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от
ответника писмени доказателства – застрахователна полица № 4704211250000048 от
03.02.2021 г., справка на интернет страницата на Гаранционен фонд за сключена
застраховка „Гражданска отговорност, уведомление за щета, опис-заключение по щета,
възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол, платежно нареждане.
По делото е приложен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от
чието съдържание се установява, че на 06.11.2021 г., около 13:00 часа, служители на
РУ-Златоград са посетили местопроизшествие в гр.[*************], на кръстовището
на [*************], на което са установили Участник № 1 - водачът В. Б. Н.,
управлявал ППС Ямаха с рег.№ [*************] и Участник № 2 – водачът Е. В. В.,
управлявал ППС „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СМ 5134 АХ. В протокола е посочено,
че между двамата участници е настъпило ПТП поради неправилно предприета маневра
изпреварване в зоната на кръстовището от страна на водача на ППС „Ямаха“ на лекия
автомобил. Описани са щетите по превозните средства, като е посочено, че на водача
на мотоциклета е съставен АУАН за нарушение разпоредбите на ЗДвП.
По делото е приложено и издадено на 23.11.2021 г. наказателно постановление
на В. Н. по повод нарушение на ЗДвП във връзка с процесното ПТП от 06.11.2021 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит по делегация на
свидетелите Е. В. В. и В. Б. Н..
В показанията си св.В. разказва, че на процесната дата управлявал лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СМ 5134 АХ, като при движение по
[*************] в гр.[*************], навлизайки в кръстовището с ул.Катя Ванчева,
при започната маневра „ляв завой“, движещият се зад него мотоциклет се ударил в
лявата страна на автомобила. Свидетелят разказва, че преди маневрата подал мигач,
движел се със скорост около 20 км./ч., като при маневрата и с по-малка. След
настъпване на ПТП незабавно уведомил по телефона началника на ПУ-
[*************]. Според свидетеля, водачът на мотоциклета се е движел с
несъобразена скорост и не е спазил дистанция.
В показанията си св.Н. разказва, че на процесната дата излязъл с мотора.
Движейки се по една от главните улици на гр.[*************] пред него имало лек
автомобил, който подал десен мигач и отбил вдясно без да спира. След това, без да
включва ляв мигач, водачът на автомобила направил ляв завой, за да завие по
пресечката. Точно в този момент свидетелят започнал за изпреварва автомобила и
3
нямал време да реакция. Според свидетеля ПТП-то е настъпило в резултат на
неочакваната маневра от страна на водача на лекия автомобил.
По делото е изслушано и прието заключение на автотехническа експретиза, в
което вещото лице е посочило, че пътното платно на [*************], по която са се
движели двете МПС, е от две пътни ленти за движение в двете посоки, с широчина по
3,0 м. всяка /по една за всяка посока/, с положена между тях единична непрекъсната
линия, която н района на Т-образното кръстовище преминава в прекъсната. Според
посоченото от вещото лице в констативно-съобразителната част на експертизата, за да
настъпи процесното ПТП, мотоциклетът е бил разположен в лявата пътна лента – тази
за насрещно движение. На база отразените обстоятелства в протокола за ПТП,
свидетелските показания на двамата вода и описаните щети, вещото лице е посочило,
че щетите по лекия автомобил са в причинно-следствена връзка с ПТП-то от 06.11.2021
г., като стойността на същите възлиза на 1373,35 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.411 КЗ в тежест на ищеца е
да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения лек автомобил;
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на
ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди,
причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на
вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираното вземане или фактите, които изключват, унищожават или погасяват
отговорността му, включително възражението за съпричиняване.
Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай страните по делото не спорят
за следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице, наличието на
валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между ответника и причинителя на вредата, както и относно извършеното от ищеца
плащане към сервиза, извършил ремонт на увредения лек автомобил.
Спорът между страните се концентрира върху наличието на причинно-
следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, както и относно размера на
дължимото обезщетение.
Настоящият съд намира за доказано, че процесното събитие е настъпило именно
при описания в протокола за ПТП механизъм. Действително, този документ не се
ползва с материална доказателствена сила относно посочения в него механизъм на
4
вредоносното действие, тъй като в тази част не удостоверява извършени от или пред
длъжностното лице действия и изявления, а изявления на участниците в инцидента.
Следва да се има предвид, че в частта, в която съставителят на протокола е
удостоверил лично възприети от него факти при посещение на местопроизшествието,
документът има характер на официален удостоверителен и обвързва съда с материална
доказателствена сила /в този смисъл е решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013
г., I т.о. на ВКС/.
Видно от заключението на САТЕ, което не е оспорено от страните и съдът
приема за обективно и компетентно дадено е, че за да настъпи процесното ПТП,
мотоциклетът е бил разположен в лявата пътна лента – тази за насрещно
движение. Предходното вещото лице е обосновало при анализ на
местопроизшествието и показанията на водачите на ППС, в качеството им на
свидетели по делото. С оглед предходното, показанията на св.Н. – водач на
мотоциклета, че водачът на лекия автомобил се е изнесъл на дясно, за да завие на ляво,
остават изолирани и не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Налага се извод, че водачът на мотоциклета е предприел изпреварване в зоната на
кръстовище, без да съобрази поведението си с това на другите участници в
движението. Именно предходното е обусловило и налагане на санкция за водача, който
виновно е нарушил разпоредбите на ЗДвП.
Предходното обуславя извод, че произшествието е настъпило поради виновното
/доколкото не се установи обратното – чл.45, ал.2 ЗЗД/ и противоправно поведение на
водача на застрахования при ответника мотоциклет, който е нарушил разпоредбите на
ЗДвП.
С оглед предходното, настоящият съд намира, че по делото са установени
предпоставките за уважаване на иска - наличие на валидно правоотношение по
имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, настъпване на
застрахователно събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия.
Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу
застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл.400, ал.1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
5
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната
стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е.
по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан
от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в този
смисъл е съдебната практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г., І т.о. на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г., І т.о. на
ВКС, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ т.о. на ВКС и решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г., ІІ т.о на ВКС и др., приложима и по
отношение на действащия КЗ ).
С оглед гореизложеното, при кредитиране на приетото по делото заключение на
САТЕ, съдът приема, че действителните вреди възлизат на стойност от 1373,35 лева.
Върху тази сума се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 21.12.2022 г. до окончателното изплащане.
По възражението за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2
ЗЗД:
С оглед изводите за основателност на исковата претенция, следва да бъде
разгледано и предявеното с писмения отговор в условията на евентуалност възражение
за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на
чл.51, ал.2 ЗЗД, само ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като
от значение е наличието на причинно - следствена връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина на последния. Кога това
поведение – действие или бездействие, е рисково и дали е допринесло за увреждането
подлежи на установяване във всеки конкретен случай, а тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна.
В конкретния случай ответникът не проведе пълно и главно доказване на
наведеното в писмения отговор възражение за съпричиняване, въпреки изричните
указания на съда в тази насока. По делото липсват доказателства, които да насочват на
поведение на водача на увредения автомобил, застрахован в ищцовото дружество,
което да е създало по-голяма вероятност за настъпване на вредите. Напротив, както бе
посочено и по-горе, показанията на св.Н. бяха опровергани от приетото по делото
заключение на автотехническата експертиза, както и от издаденото наказателно
постановление по повод извършените от него нарушение на ЗДвП. С оглед
предходното, настоящият съд намира възражението на ответника за съпричиняване за
неоснователно.
6
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищцовото дружество. Видно от приложения списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищецът е направил и претендира разноски за държавна
такса, депозит за САТЕ и свидетел в общ размер на 267,96 лева.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от
издадената заповед е, че същата включва разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 421,42 лева, които също следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.411 КЗ предявен от [*************], със седалище и адрес на управление:
[*************] срещу [*************], със седалище и адрес на управление:
г[*************], че ответникът дължи на ищеца сумата от 1398,35 лева,
представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение и обичаните разноски за определянето му по щета № 470421212158242,
ведно със законната лихва, считано от 21.12.2022 г. до окончателното изплащане
ОСЪЖДА [*************], със седалище и адрес на управление:
г[*************] да заплати на [*************], със седалище и адрес на управление:
[*************] сумата от 267,96 лева, представляваща разноски по настоящото
производство, както и сумата от 421,42 лева, представляваща направени разноски в
производството по ч.гр.д.№ 69462/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7