Р E Ш Е Н И Е
№ 682
гр.Плевен, 29.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 849 описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260037 от 25.08.2020 г., постановено по нахд
№ 1254/2020
г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 471217-F507648 от 18.10.2019 г. на Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ЦУ на НАП, с което на „Рент
енд Гоу“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.Славовица,
обл.Плевен, ул***, представлявано от С.с.С., с ЕГН ********** и К.И.Ц., с ЕГН **********,
на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.3 ал.2 от ЗАНН
и по чл.185 ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.118
ал.4 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева за нарушение на
чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с § 21 ал.2 от
ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18/2006 г., за това, че
при извършена проверка на 30.08.2019 г. с начален час 16:10 ч. в търговски
обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – офис автомобили под наем, находящ
се в град Плевен, ул. „***, стопанисван и експлоатиран от дружеството, чрез
преглед на разпечатаната изискана КЛЕН, в хода на проверката за посочените
периоди е установено, че не се отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и
запис във фискалната памет на фискалното устройство за всеки ден, през който
във фискалното устройство са регистрирани продажби.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от ТД на НАП – Велико Търново,
офис Плевен, чрез юрисконсулт Н.М., която оспорва същото. Счита за правилен
извода на съда, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
т.к. административно наказващият орган, в разрез с разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, е санкционирал жалбоподателя с едно административно нарушение, а е
следвало за всяко от деянията да бъде наложена отделна имуществена санкция. Намира
за доказано и неоспорено от жалбоподателя, че същият е регистрирал продажби
през инсталираното и работещо в обекта фискално устройство, но не е изпълнил
задължението си да отпечата пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет за периода от 01.04.2019 г. до 12.04.2019 г. и от 05.07.2019
г. до 30.08.2019 г., с което е нарушил разпоредбата на чл.39 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ, във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. Твърди,
че нарушението е правилно квалифицирано, като е съобразен моментът на извършването
му и законосъобразно е наложено административно наказание по вид и размер на
основание чл.185 ал.2, във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС, когато нарушението не
води до неотразяване на приходи. Твърди също, че наложената имуществена санкция
е определена към законоустановения минимум и е съобразена с предпоставките по
чл.27 ал.1 – ал.3 от ЗАНН и ще способства за реализиране целите на наказанието
по чл.12 от ЗАНН. Сочи, че в конкретния случай по преценка от страна на
административно-наказващият орган е наложена една санкция, която се явява и
по-благоприятна за нарушителя, доколкото размерът й е 700 лева. В заключение
моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт М.,
която поддържа касационната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът „Рент енд Гоу“ ООД се представлява от адвокат Т.К., която счита
жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира
разноски за въззивната и касационната инстанция.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че със
съставения АУАН № F507648/11.09.2019г. е прието, че е извършена проверка
на 30.08.2019г. с начален час 16:10 часа в търговски обект по смисъла на §1,
т.41 от ДР на ЗДДС – офис автомобили под наем, находящ се в гр. Плевен, ул. ***,
стопанисван и експлоатиран от „РЕНТ ЕНД ГОУ“ ООД, ЕИК: ***, документирана с ПИП
№ 0374045 от 30.08.2019г., с който е изискано от ЗЛ да бъде разпечатана
контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ за периода от 1.04.2019г. до
12.04.2019г., и от 5.07.2019г. до 30.08.2019г. от инсталираното и работещо в
обекта фискално устройство модел TREMOL ZM KL V2,
с ИН на ФУ – ZK117222 и ИН на ФП 50140015. Чрез
преглед на разпечатаната изискана КЛЕН, в хода на проверката за посочените
периоди е установено, че не се отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и
запис във фискалната памет на фискалното устройство за всеки ден, през който
във фискалното устройство са регистрирани продажби. Констатацията е
документирана в съставения по време на проверката ПИП № 0374045 от 30.08.2019г.
и Протокол № 1559812 от 10.09.2019г. в офис на НАП Плевен, съставен в
присъствието на К.И.Ц. в качеството му на представляващ. От представената
контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ за периода 01.04.2019г. до
12.04.2019г., е установено, че са издавани ФКБ както следва: За 31.03.2019г. -
е издаден ФКБ с № 000452, на обща стойност 174.00лв., но не е разпечатван
дневен финансов отчет със запис във ФП от ФУ; За 10.04.2019г. - е издаден ФКБ с
№ 000456, на обща стойност 240.00 лв., но не е разпечатван дневен финансов
отчет със запис във ФП от ФУ; За 11.04.2019г. - е издаден ФКБ с № 000458, на
обща стойност 140.00 лв., но не е
разпечатван дневен финансов отчет със запис във ФП от ФУ; За периода 05.07.2019 г. до 30.08.2019 г., се
установило, че са издавани ФКБ, както следва: За 09.07.2019г. - са издадени ФКБ
от № 000593 до № 000594, на обща стойност 820.00 лв., но не е разпечатван
дневен финансов отчет със запис във ФП от ФУ; За 14.07.2019г. - е издаден ФКБ с
№ 000604, на обща стойност 35.00 лв., но не е разпечатван дневен финансов отчет
със запис във ФП от ФУ За 20.07.2019г. е издаден ФКБ е № 000611, на обща
стойност 129.00 лв., но не е разпечатван дневен финансов отчет със запис във ФП
от ФУ. В книгата за съхранение на дневните финансови отчети за 2019 год. за
гореописаните дни няма съхранени ДФО, с което е приета за нарушена разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ. Въз основа на
акта за установяване на административно нарушение било издадено Наказателно
постановление № 471217-F507648/18.10.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейност“ -
Велико Търново в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя „РЕНТ
ЕНД ГОУ“ ООД е наложено административно наказание на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и по чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр.
чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС – имуществена санкция в размер
на 700 лева, за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,
вр. §21, ал.2 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба
Н-18/2006г.
Съдът изложил мотиви, че административно-наказателната
отговорност на дружеството е ангажирана за нарушение по чл. 39, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., който регламентира задължение за
отпечатване на пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната
памет за всеки ден, в който има регистрирани продажби. Направил извод, че с всяко ненадлежно изпълнение на задължението
за отпечатване на такъв дневен финансов отчет ще бъде осъществен съставът на посоченото
административно нарушение. В процесната хипотеза наказващият орган е приел, че
жалбоподателят не е отпечатал шест такива отчета за дните - 31.03.2019г.;
10.04.2019г.; 11.04.2019г.; 09.07.2019г.; 14.07.2019г.; 20.07.2019г., като на
основание чл. 185, ал.2, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС е
наложил една имуществена санкция в размер на 700 лева. Съдът се позовал на разпоредбата
чл. 18 от ЗАНН, според която, когато едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Направил
извод, че в хипотезата на така
наречената реална съвкупност от административни нарушения законодателят
предвижда за всяко от тях да бъде наложено отделно наказание, а така наложените
наказания да бъдат и отделно изтърпени. Съдът приел, че в процесния случай това
изискване не е било спазено, като за установените шест нарушения, осъществяващи
състава на нарушението по чл. 39, ал.1 от Наредбата е наложено едно наказание. Според
въззивния съд законът е приложен неправилно, като е следвало за всяко от
деянията да бъде наложена отделна имуществена санкция, защото неизпълнението на задължението за
отпечатване на пълен дневен финансов отчет самостоятелно осъществява състава на
нарушението. Съдът приел допуснатото
нарушение за съществено и неотстранимо в съдебната фаза на процеса с изменение
на наказателното постановление, тъй като това би довело до недопустима подмяна
на волята на наказващия орган чрез избор от страна на съда за кое от всички
описани административни нарушения да бъде наложено административно наказание. На
това основание съдът отменил оспореното наказателно постановление.
Касационната инстанция преценява
оспореното решение като правилно и обосновано на събраните по делото
доказателства. В случая отговорността на дружеството за извършените шест броя
административни нарушения, е ангажирана на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр.
чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Минималният размер на санкцията
по този текст в случаите, в които нарушението не води до неотразяване на
приходи, какъвто е настоящият, е 500 лева. Ако АНО беше наложил санкция в
минималния предвиден размер, при наличието на шест броя нарушения, очевидно
волята му щеше да се тълкува в смисъл, че е наложил наказание за едно от всички
извършени нарушения, каквото право на преценка безспорно притежава, като без
значение за кое от всички шест ще наложи наказание, тъй като всички те са от
един вид. Налагането на санкция в размер на 700 лева, налага извод, че АНО е преценил, че след като
в случая са констатирани повече от едно нарушения от един и същи вид, това
обосновава налагане на завишен размер на
санкцията за всички извършени деяния, при липса на други аргументи за
определяне на такъв размер санкция. Т.е. органът е наложил само едно, но в
завишен размер наказание, за извършени шест броя административни нарушения. Че
това е била волята на АНО, се разбира и от оплакванията в касационната жалба, в
която е посочено, че преценката на АНО е да наложи една санкция, която се явява
по-благоприятна за нарушителя, доколкото е 700 лева. Очевидно в сравнение с
общия размер на санкцията, която би наложил за всяко от шестте нарушения, макар
и в минимален размер. Последното, както е приел и решаващият състав на съда е
недопустимо, по аргумент от разпоредбата на чл.18 от ЗАНН и Тълкувателно решение № 77 от 29.XI.1984 г.
по н. д. № 68/84 г., ОСНК.
Ето защо решението като валидно,
допустимо и правилно следва да се остави в сила.
По разноските: Ответникът е поискал разноски, както
следва: възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и
съдействие от 4.08.2020 год. в размер на 150 лева за процесуално
представителство и защита пред РС-Плевен по анд №1254/2020 год. и
възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие
от 15.10.2020 год. в размер на 300 лева за процесуално представителство и
защита пред АС-Плевен по канд №849/2020 год.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН и с оглед направеното искане, на ответника по касация се
следват и направените в настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лв., договорени и изплатени
изцяло в брой, съобразно представения по делото ДПЗС от 15.10.2020 год. на л.14
от делото. Неоснователно е обаче искането за присъждане на разноски за
възнаграждение за един адвокат, сторени в производството пред РС-Плевен, тъй
като такова искане е следвало да се заяви най-късно на 5.08.2020 г., преди
приключване на устните състезания в производството пред районния съд. На
последната дата – 5.08.2020 год., когато е приключило разглеждането на анд №1254/2020
год. пред РС-Плевен вече е била в сила разпоредбата на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.), и за страната е била налице
възможността да направи искане за присъждане на разноските, сторени в
производството пред районния съд, но такова искане не е било своевременно
заявено, поради което искането, в тази му част, следва да се остави без
уважение, по аргумент от т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК и чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260037 от 25.08.2020 г., постановено по нахд № 1254/2020 г. на Районен съд –
Плевен.
ОСЪЖДА НАП-гр.София да заплати в полза на „Рент енд Гоу“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с.Славовица, обл.Плевен, ул***, представлявано от С.с.С. и К.И.Ц. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева за касационната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на на „Рент енд Гоу“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с.Славовица, обл.Плевен, ул***, представлявано от С.с.С. и К.И.Ц.
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 150 (сто и петдесет) лева, направени в производството по анд № 1254/2020
год. по описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.