О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 457
13.11.2019г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №541 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№30069/14.10.2019г. от Н.Д.Щ. с ЕГН:**********, подадена чрез пълномощника му адв.Д.К. против Определение №1913 от 27.09.2019г., постановено по в.гр.дело №2148/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната подадената от него въззивна жалба против Решение №2513/17.06.2019г. по гр.дело №18621/2018г. на Районен съд-Пловдив като процесуално недопустима поради просрочие и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, тъй като препис от първоинстанционното решение е връчен на постоянния му адрес чрез неговата майка, въпреки, че с изрична молба от 16.05.2019г. на основание чл.39,ал.1 от ГПК е посочил лице за връчване на съобщенията по делото – чрез пълномощника му адв.Д.К., в подкрепа на което се позовава на съдебна практика по приложеното решение по гр.дело №2938/2014г. на ВКС. Претендира за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба Ю.И.И. е депозирала чрез пълномощника си адв.Д.П. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност, според които посочването на лице, на което да се връчват съдебните книжа, не изключва възможността за валидно връчване по чл.46,ал.2 от ГПК, при която, ако срока за извършване на процесуални действия бъде пропуснат поради отсъствие от адреса, страната би могла да иска възстановяването му, поради това, че не е могла своевременно да узнае за връчването, като двойно уведомяване за едно и също обстоятелство не е необходимо. Позовава се на съдебна практика по приложеното определение по ч.гр.дело №71/2011г. на ВКС. Претендира за потвърждаване на обжалваното определение.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя-ответник; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:
В производството пред районния съд ответникът Н.Д.Щ. е бил редовно призован за проведеното на 21.05.2019г. открито съдебно заседание на удостоверения постоянен адрес ***, чрез неговата майка М. Щ.. С молба от 16.05.2019г. той е представил пълномощно за представителството му от адв.Д.К. по делото до окончателното приключване във всички инстанции и е поискал съобщенията по делото да бъдат изпращани на посочения адрес на упълномощения адвокат. По делото е постановено Решение №2513 от 17.06.2019г. Препис от него е изпратен на ответника Щ. на постоянния му адрес със съобщение, връчено чрез неговата майка М. Щ. на дата 07.07.2019г. От Н.Щ. чрез пълномощника му адв.Д.К. е подадена въззивна жалба вх.№50133/30.07.2019г. против първоинстанционното решение. В нея жалбоподателят е изложил обстоятелства за подаването й в срок, според които препис от решението е бил връчен на постоянния му адрес чрез неговата майка, вместо на адреса на пълномощника му, според както изрично е поискал с молбата си от 16.05.2019г. С обжалваното Определение №1913 от 27.09.2019г. окръжният съд е приел, че посочването на съдебен адресат не означава забрана за връчване на съобщение по делото и на друго лице, нито ограничава дадените в ГПК възможности връчването да бъде извършено чрез друго лице, като дори и в хипотезата на чл.40 от ГПК връчването може да стане по правилата на чл.46 от ГПК и при съблюдаване на изчерпателния кръг лица, съгласни да приемат съобщението, при което и тъй като преписът от решението е надлежно връчен на постоянния адрес на жалбоподателя чрез неговата майка на дата 07.07.2019г., а въззивната жалба е подадена на 30.07.2019г. след като двуседмичният срок за обжалване е изтекъл на 22.07.2019г. /понеделник/, то същата да е недопустима поради просрочие, по които решаващи съображения е постановил връщането й и прекратяване на производството по делото.
Настоящата инстанция намира, че с нормите на чл.38 и сл. от ГПК е регламентирана поредност на връчването на съдебни книжа – на съдебен адресат, лично /включително и на пълномощник/, чрез друго лице или чрез залепване на уведомление. Всеки следващ способ на връчване може да се приложи след изчерпване на предходния. Тази уредба дава приоритет на личното връчване пред връчването чрез друго лице или чрез залепване на уведомление. Когато страната има пълномощник, както в случая, съдебните книжа се връчват на него, съгласно чл.39,ал.1 от ГПК, а не на нея, по който начин законодателят цели обезпечаване на защитата на страната, която, поради липса на достатъчно правни знания, прекалена ангажираност или по други причини, е възложила на упълномощен адвокат извършването вместо нея на необходимите процесуални действия при спазване на предвидените за тях срокове. В тази връзка връчването не чрез пълномощника, а на адреса на страната чрез друго лице по чл.46 от ГПК, е нередовно и налага извършване на ново връчване на упълномощения представител. Само ако страната е получила лично изпратените й на адреса съдебни книжа, редовността на връчването в този случай и съгласно чл.54 от ГПК не е засегната. В такава насока е не само приложеното от жалбоподателя решение, но и преобладаващата съдебна практика. В конкретния случай препис от първоинстанционното решение в нарушение на правилата за връчване е изпратен на постоянния адрес на ответника, а не чрез пълномощника му, според както и изрично е поискано с молбата от 16.05.2019г., като същият е получен не лично от него, а от майка му. При това положение е налице нередовно връчване. Първоинстанционният съд не е отстранил порока чрез изпращане на препис от решението на пълномощника. С оглед на това и доколкото срокът за обжалване не е започнал да тече въззивната жалба е своевременно подадена и като такава допустима, което налага отмяна на обжалваното определение за връщането й като просрочена и прекратяване на производството по делото и връщане на същото на въззивния окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №1913 от 27.09.2019г., постановено по в.гр.дело №2148/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната подадената от Н.Д.Щ. с ЕГН:**********, чрез пълномощника адв.Д.К., въззивна жалба против Решение №2513/17.06.2019г. по гр.дело №18621/2018г. на Районен съд-Пловдив като процесуално недопустима поради просрочие и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: