Решение по дело №191/2021 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е№180

29.04.2021г. гр.Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд Хасково                            в публичното заседание                                                                

на втори април                                       две хиляди и двадесет и първа  година в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА 

                                                       

Секретар Светла Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

адм.д.№191 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и е образувано по повод жалба от В.Н.Д. *** против Решение №14/20.01.2021г. на Директор на ТД НАП Пловдив. Решението било неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона от административния орган. Оспорва се да били налице доказателства по чл.195 от ДОПК за подлежащи на обезпечение установени и изискуеми публични вземания, както и не бил издаден изпълнителен лист. Оспорва се да е образувано изпълнително дело и да се предприети действия от надлежни органи, с което да се прекъсва давността. Оспорва се и съобщението по чл.221 от ДОПК, като се счита, че не представлява властническо изявление, а има само уведомителен характер и не представлява действие по принудително изпълнение. Оспорва се и да били връчвани книжа и съобщения за образувани срещу жалбоподателя изпълнителни дело, по които НАП да е присъединен кредитор. Образуваното и.д.№********* от 2020г. на Публичен изпълнител ТД НАП Пловдив, офис Хасково, било нищожно като без надлежно издаден изпълнителен лист по силата на влязло в сила решение. Обжалва решението като незаконосъобразно и неправлино приложен материлален и процесуален закон с противоречие с разпоредбите на ЗАНН и изрично уреден институт на давността за изпълнение на наложените наказания. В настоящия случай следвало да се приложи ЗАНН като специален спрямо ДОПК. Приходната администрация не направила разграничение между спиране и прекъсване на давността, изпълнителното основание, изпълнителен лист за образуване на изпълнително дело, присъединяване на НАП и извършено разпределение, както и други. Решението било бланкетно и било буквален препис на разпореждането. Спорно било дали образуваното изп.дело и поканата за доброволно изпълнение прекъсват давността. Привеждат се аргументи от ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва се приложението на нормите на ДОПК, тъй като същите не намирали приложение в случай, че друг закон предвиждал по-кратък срок, какъвто бил срокът по чл.82 от ЗАНН и чл.433, т.8 от ГПК. Давността била започнала да тече от на датата, на която бил издаден първият акт за установено нарушение – 19.09.2018г. и установен нарушетиля с НП №18-0804-002812/07.11.2018г. Иска се отмяна на Решение №14/20.01.2021г., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, като преписката бъде върната на административния орган с указания, както и бъдат заплатени направените в настоящото производство разноски.

 

 

 

 

Ответникът по жалбата - Директорът на ТД на НАП – Пловдив,счита жалбата за неоснователна и иска съдът да я остави без уважение, като се претендира направените по делото разноски - юрк.възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

 

 

 

 

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което съдът прави извод, че е допустима. Решението на Директора на ТД на НАП е връчено на жалбодателя на 25.01.2021г., като жалбата му срещу акта е изпратена по поща на 01.02.2021г.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение №14/20.01.2021г., издадено от Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалба, подадена от В.Н.Д., срещу Разпореждане изх.№С200026-137-0009693/10.12.2020г. – л.17, издадено на основание чл.266, ал.1 от ДОПК от публичен изпълнител при ТД НАП Пловдив, офис Хасково. С посоченото разпореждане след подадено искане за погасяване на публични вземания поради изтекла погасителна давност е постановено, че не се прекратява събирането на вземанията по ИД№*********/2020г. – глоба въз основа на НП №18-0804-002812 от 07.11.2018г. в размер на 2200 лева, с посочен актосъставител ГД НП ОД МВР Сливен. Посоченият акт е представен по делото – л.40-41, като не е спорно наличието на същия като изпълнително основание по смисъла на чл.209, ал.2, т.5 от ДОПК, както и не е спорно, че е влязло в законна сила след съдебното обжалване – Решение №311/03.07.2019г. на РС Сливен по анд №109/2019г. и Решение №154/14.10.2019г. на Административен съд Сливен по канд №154/2019г. /л.42-48/. В оспореното решение са обсъдени са релевантните обстоятелства – наличие на висящо изпълнително производство, наличие на установено публично вземане и конкретният момент от който тече общата изпълнителска давност. Като е прието, че с образуването на изпълнително дело №*********/2020г. и изпращането на съобщение за доброволно изпълнение изх.№С200026-048-0127170/16.11.2020г., редовно връчено на 22.11.2020г. давността е прекъсната, е направен извод, че давността не изтекла. Обсъдено е и че дори ако не се приеме прекъсването на давността, то давностния срок е започнал да тече от влизане в сила на наказателното постановление – 14.10.2019г.  и не бил изтекъл нито при подаване на молбата, нито към постановяването на решението.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Вземанията по влезли в сила наказателни постановления представляват публични вземания съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК. По отношение на тези вземания е налице специална правна уредба, регламентираща давността за изпълнение на наложените административни наказания, вкл. погасителния давностен срок и началния момент, от който този срок започва да тече – чл.82 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1, б.А от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В ал.2 на чл.82 от ЗАНН е предвидено, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. В конкретния случай при прилагането на специалната нормативна регламентация по чл.82, ал.1, б.А във вр. с ал.2 от ЗАНН, следва извода, че по отношение на публичното вземане за глоба по посоченото наказателно постановление погасителният давностен срок е две години и е започнал да тече от датата на влизането в сила на наказателното постановление – 14.10.2019г. Този момент не е спорен, а и се доказва с представеното по делото решение на Административен съд Сливен. Така съдът намира направеното възражение от жалбоподателя за изтекла погасителна давност за неоснователно. От 14.10.2019г. започва да тече предвидената 2-годишна давност в нормата на чл.82, ал.1, б.А от ЗАНН, която към настоящия момент не е изтекла. Нито съобщението за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК, нито връчването му, са от категорията действия, които прекъсват давността – Тълкувателно решение №7/15.04.2021г. по т.д.№8/2019г. на ВАС, като доколкото понастоящем не е изтекла 2-годишна давността, то не следва да се обсъжда направения извод за прекъсване на давността в оспореното решение.

Оспорваното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган - Директор на ТД на НАП Пловдив, в кръга на законоустановените му правомощия по чл.267 от ДОПК. Решението е издадено след проведено задължително производство по обжалване на действията на публичния изпълнител при ТД на НАП Пловдив, в писмена форма и съдържа посочените в чл.59, ал.2 от АПК във вр. с пар.1 от ДР на ДОПК реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Самото разпореждане за отказ да бъде прекратено производството поради изтекла давност е издадено от оправомощен за това орган на основание чл.217, ал.2 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. Така съдът намира, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл.266 и чл. 267 от ДОПК и в този смисъл приема, че в хода ѝ не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводставени правила.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение като издадено от компетентен по материя, време и място административен орган, съобразено с процесуалните правила и с материалния закон, е законосъобразно. Жалбата против него се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

С оглед крайния извод на съда оспорващият следва да заплати направените по делото разноски от ответната страна – 100 лева юрк. възнаграждение.  

Мотивиран така, съдът  

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.Д. *** против Решение №14/20.01.2021г. на Директор на ТД НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх.№94-00-8105/22.12.2020г. срещу Разпореждане с изх.№С200026-137-0009693/10.12.2020г.

ОСЪЖДА В.Н.Д., ЕГН **********, да заплати на ТД на НАП Пловдив направените по делото разноски от 100,00 лева за юрк.възнаграждение.

На основание чл. 268, ал.2 от ДОПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Съдия: