Р Е Ш Е Н И Е
№ 231
гр.
Русе, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, ІІ-ри касационен състав, на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА
КАЛОЯНОВА
при секретаря ГАЛИНА КУНЧЕВА и с участието на
прокурор ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАНД № 278
по описа за 2023 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Постъпила е
касационна жалба от
Началник група
ОПТПАНДИАД в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Русе против Решение № 497/04.07.2023 г., постановено по АНД № 505/2023 г.
по описа на Районен съд Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП)
№ 22-1085-002298/16.09.2022 г., на същия административно-наказващия орган.
С наказателното постановление на
на Д.Х.Г. на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл. 6, ал. 1 от с.з. е наложено административно наказание – глоба
в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец. Като касационни основания жалбоподателят релевира неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила
във връзка с анализа на доказателствата и при непълна фактическа обстановка. Претендира
се съдът да отмени решението на РРС и да постанови друго, с което да потвърди
издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Д.Х.Г., се представлява от пълномощник адв. Д.,
който счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а подадената
жалба за неоснователна. Не претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за основателност на жалбата, поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила във връзка с несъбирането на относими гласни
доказателства.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в
срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на районен съд,
постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане.
По същество, жалбата е неоснователна.
В съответствие с разпоредбата на чл.
220 от НК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз
основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Административнонаказателната отговорност
на ответникът по касация Г. била ангажирана за това, че на 15.07.2022 г. около 12.39 ч. като водач на МПС, собственост
на „Дейзи Дизайн“ ЕООД в гр. Русе на ул. „Св. Д. Б.“ не се съобразила със знак
забраняващ навлизането на пътни превозни
средства, при въведена временна организация на движението, които факти са
субсумирани от актосъставителя като нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП.
За да постанови оспореното в
настоящето производство решение, РС – Русе е приел, че при съставянето на АУАН
и издаденото въз основа на него НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила довели до неправилно приложение на материалния закон по
отношение вмененото на Г. нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. По същество е обосновал извод, че от обективна
страна не е осъществен вменения на санкционираното лице състав на нарушението, като
е приел, че това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поради което е счел, че неправомерно е ангажирана отговорността му
от АНО. Въз основа на тези изводи
районният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Решението на въззивния съд е
правилно.
Неоснователни са твърденията в
касационната жалба относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на
доказателствата, включително на събраните гласни такива. Обратно на твърдяното от касатора районният
съд е изяснил фактическата обстановка по спора чрез събраните писмени и гласни
доказателства /разпита на актосъставителя К. Д. и свидетеля Д. Г./, а също и
чрез огледа на приобщеното веществено доказателство. Обсъдил ги е подробно в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил
фактическа обстановка.
Настоящият касационен състав намира
за неоснователно възражението в касационната жалба, че решаващият съд
неправилно е кредитирал показанията на разпитаните свидетели Д. И Г., доколкото
техните показания са точни, последователни, кореспондират със събраните по
делото доказателства и следва да бъдат кредитирани, както и да се възприемат за
достоверни от касационния състав. Липсват доказателства, установяващи различни
от посочените в атакуваното решение факти. Съдът намира, че не е съществено
процесуално нарушение и това че районният съд не е събрал и допълнителни гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Н. П., като лице подаващо сигнала,
тъй като спорът е изяснен от фактическа страна чрез данните от различните
доказателствени източници – оглед на веществено доказателство и разпита на
двамата свидетели.
Безспорно от писмените доказателства по
делото е установена въведената временна организация и безопасност на движението
по пътя (ВОБД), сигнализирана със пътен знак „В2“. От огледа на вещественото
доказателство и разпита на свидетеля Г. се установява, че МПС, управлявано от
наказаното лице Г. е било паркирано на служебен паркинг пред фирма „Дейзи
дизайн“ ЕООД, на ул. „Св. Д. Б.“ № 95 т.е. на местоработата й. Сградата на фирмата се намирала в средата на
участъка от пътя и въведената временна организация на пътя, като на изхода на
самия паркинг е нямало поставена сигнализация за временно ограничение на
движението (ВОД).
Правилно въззивната инстанция е
достигнала до извод, че санкционираното лице Г. не е осъществило вмененото й
нарушение. Управляваното от нея МПС е било паркирано на паркинг на предприятието,
в което работи, който паркинг има изход към участъка, обхванат от въведената
временна организация на движение. Установено е, че на изхода на паркинга е
нямало поставен пътен знак „В2“, който
тя да възприеме и който да я задължава да съобрази поведението си с него. Г. не
е осъществила състава на нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП от обективна и
субективна страна и без основание е ангажирана административнонаказателната й
отговорност.
РРС обосновано е приел, че наказателното
постановление е незаконосъобразно. Като го е отменил съдът е постановил
правилно решение. То следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 497/04.07.2023
г., постановено по АНД № 505/2023 г. по описа на РРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.