РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Бургас, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500053 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 921/01.11.2024 год. по гр.д № 1079/2023 год. по описа на
Бургаския окръжен съд е осъдено ЗАД „ОЗК - застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“
№ 7, ет.5, представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и
Румен Димитров - заедно, чрез пълномощник адв. Г. Б. Х., със съдебен адрес:
гр. С., район С., ул. „К“ № * да заплати в полза на И. В. З. с ЕГН
**********, с адрес в гр. С., чрез пълномощник адв. В. В. от АК-Б., със
съдебен адрес: гр. Б., ул. “Г. Г.” № **, ет. * сумата от 21 000 /двадесет и една
хиляди/ лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпило на 24.06.2022 г.
ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество
автомобил - К. М. М. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху
сумата от 36 000 лв. за периода от 29.05.2023г. до 17.07.2023г.; законната
лихва върху сумата от 32 500 лв. за периода от 29.05.2023г. до 10.08.2023г.;
законната лихва върху сумата от 21 000 лв. за периода от 29.05.2023г. до
окончателното изплащане, по следната банкова сметка в „П.“ АД с титуляр
И. В. З. с ЕГН **********, IBAN ********************, като иска до
претендираните 60 000 лв., както и исковете за присъждане на законна
лихва извън посочените периоди са отхвърлени. Осъдено е ЗАД „ОЗК -
застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано от изпълнителните
директори Александър Личев и Румен Димитров - заедно, чрез пълномощник
1
адв. Г. Б. Х., със съдебен адрес: гр. С., район С., ул. „К.“ № * да заплати в
полза на И. В. З. с ЕГН **********, с адрес в гр. С., чрез пълномощник адв.
В. В. от АК-Б., със съдебен адрес: гр. Б., ул. “Г. Г.” № **, ет. *, законната
лихва върху сумата от 2129, 61 /две хиляди сто двадесет и девет лв.
шестдесет и една ст./ за периода от 29.05.2023 до 17.07.2023г., по следната
банкова сметка в „П.“ АД с титуляр И. В. З. с ЕГН **********, IBAN
********************, като иска за присъждане на лихва извън
посочения период, е отхвърлен. Отхвърлен е предявения от И. В. З. с ЕГН
**********, с адрес в гр. С., чрез пълномощник адв. В. В. от АК-Б., със
съдебен адрес: гр. Б., ул. “Г. Г.” № **, ет. * против ЗАД „ОЗК - застраховане“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет.5, представлявано от изпълнителните директори
Александър Личев и Румен Димитров - заедно, чрез пълномощник адв. Г. Б.
Х., със съдебен адрес: гр. С., район С., ул. „К.“ № * иск, да бъде осъдено да
заплати сумата от 2129,61 /две хиляди сто двадесет и девет лв. шестдесет и
една ст./ като обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи разходи за медицински консумативи в резултат на настъпило
на 24.06.2022 г. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното
дружество автомобил - К. М. М. с ЕГН **********. Осъдена е И. В. З. с ЕГН
**********, с адрес в гр. С., чрез пълномощник адв. В. В. от АК - Б., със
съдебен адрес: гр. Б., ул. “Г. Г.” № **, ет. * да заплати в полза на ЗАД „ОЗК -
застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано от изпълнителните
директори Александър Личев и Румен Димитров - заедно, чрез пълномощник
адв. Г. Б. Х., със съдебен адрес: гр. С., район С., ул. „К.“ № * сумата от
5086,25 /пет хиляди осемдесет и шест лв. двадесет и пет ст./ лв. направени по
делото разноски. Осъдено е ЗАД „ОЗК - застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“
№ 7, ет.5, представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и
Румен Димитров - заедно, чрез пълномощник адв. Г. Б. Х., със съдебен адрес:
гр. С., район С., ул. „К.“ № * да заплати в полза на Държавата по сметка на
ОС - Бургас сумата от 840 /осемстотин и четиридесет/ лв. дължима такса
върху уважената част от исковете и 150 /сто и петдесет/ лв. направени по
делото разноски. В решението е посочено, че е производството е проведено
при участие на трето лице - помагач на ответната страна К. М. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. П., о. Б., ул. „Р.“ № *, чрез пълномощник адв. К. Г. М.
от АК - С. З., със съдебен адрес: гр. С. З., ул. „П.“ № **.
1.Подадена е въззивна жалба от „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5, чрез процесуален
представител адв. Г. Х., срещу решението в частта, с които искът за
неимуществени вреди е уважен за сумата над 5 000 лв. до размера от 21
000 лв., както и в частите, с която е определен периода, за който се дължи
законна лихва върху заплатените от застрахователя суми, и е присъдена
законна лихва върху сумата над 3 500 лв. до 36 000 лв. за периода от
29.05.2023 г. до 05.07.2023 г., законната лихва върху сумата над 11 500 лв.
до 32 500 лв. за периода от 29.05.2023 г. до 10.08.2023 г. и законна лихва
върху сумата от 2129,61 лева за периода от 29.05.2023 г. до 17.07.2023 г.
Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно като
необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила,
материалния закон и утвърдената съдебна практика. Съдебният състав не е
2
обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а
избирателно е формирал убеждението си върху част от тях. Възразено е срещу
съпричинителната квота на пострадалата за настъпване на вредоносния
резултат на едва 10%, като се твърди, че същата е много занижена. Сочи се, че
приетият от окръжния съд справедлив размер за обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. е правилно определен, като
правилно съдът е приел, че следва да отчете и съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, поради пресичане на необозначено място,
при условие, че на около седем метра от мястото на инцидента - на
кръстовището, е имало продължение на тротоарите на ул. „Иглика“ по
платното за движение на ул. „Стара планина“, което съгласно разпоредбата на
пap. 1, т. 54 от ДР от ЗДвП се приема за пешеходна пътека. Твърди се, че при
определяне на тежестта на приноса на ищцата за ПТП не е взето предвид, че
тя е била с тъмни дрехи, а инцидентът е настъпил в тъмната част на
денонощието - около 22 и 30 часа, поради което е била трудно забележима за
останалите участници в движението. Не е отчетено също, че пострадалата е
имала техническата възможност да предотврати настъпването на инцидента,
тя е имала възможността да възприеме приближаващия към нея автомобил, да
преустанови пресичането на пътното платно и да изчака автомобила да
премине, като е могла и да пресече платното за движение по продължението
на тротоара, преди автомобилът да започне маневра завой наляво. Твърди се,
че в конкретния случай ищцата сама се е поставила в ситуация, в която е
създала риск за собствената си безопасност, поради което следва да се приеме,
че е допринесла за настъпване на вредоносния резултат с 50 %. Твърди се, че
от представени в хода на процеса платежни нареждания се установява, че след
образуването на делото на 05.07.2023 г., по посочена от пострадалата банкова
сметка е платено застрахователно обезщетение в размер на 5 629,61 лв.
Изплатената сума представлява определено от застрахователното дружество
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 500 лв. и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 129,61 лв. На 10.08.2023 г.,
отново по банкова сметка на ищцата е платена сума в размер на 11 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, поради което законна
лихва върху обезщетението на ищцата е следвало да бъде присъдена за
следните периоди върху следните суми: - законна лихва върху главницата от
229,61 лв., начислена от 29.05.2023 г. до 05.07.2023 г., - законна лихва върху
главницата от 3500 лв., начислена от 29.05.2023 г. до 05.07.2023г., - законна
лихва върху главница от 11 500 лв. начислена от 29.05.2023 г. до 05.07.2023 г.,
- законна лихва върху главница от 21 000 лв. начислена от 29.05.2023 г. до
окончателното плащане. Представено е преводно нареждане от 18.11.2024 г.,
с което се твърди, че са платени следните суми: - 5000 лв., представляваща
необжалваната част от присъдената главница от ОС - Бургас в общ размер от
21 000 лв., - 1003,12 лв., представляваща законна лихва за периода от
29.05.2023 г. до 18.11.2024 год., - 43,01 лв., представляваща законна лихва
върху сумата от 3500 лв. за периода от 29.05.2023 г. до 05.07.2023 г. и 292,19
лв., представляваща законна лихва върху сумата от 11 500 лв. за периода от
29.05.2023 г. до 10.08.2023 г.
Направено е искане за уважаване на въззивната жалба и за присъждане
на съдебните разноски.
В дадения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
3
2.Подадена е въззивна жалба от К. М. М., ЕГН **********, от гр. П.,
ул. “Р.“ № *, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника,
чрез адв. К. М., срещу решението в частите, с които ответникът е осъден да
заплати на ищцата: сумата от 21 000 лв.- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, законна лихва върху сумата от 36 000 лв. за периода
от 22.05.2023 г. до 17.07.2023 г., законна лихва върху сумата от 32 500 лв. за
периода от 29.05.2023 г. до 10.08.2023 г., законна лихва върху сумата от 21
000 лв. за периода от 29.05.2023 г. до окончателното изплащане, както и в
частта, с която дружеството е осъдено за разноски. Твърди се, че в
обжалваните части решението е неправилно като необосновано, постановено в
нарушение на материалния и процесуален закон, и при съществени
процесуални нарушения относно правата на третото лице при събирането на
доказателства. Твърди се, че депозираната от въззивника-ответник въззивна
жалба е непрецизна и настоящия въззивник не е съгласен с нея, тъй като
фактическата обстановка по делото е останала неизяснена, а окръжният съд е
приел три неверни експертизи - една СМЕ, една единична АТЕ и една тройна
АТЕ. Твърди се, че К. М. по никакъв начин не е причинил каквото и да е
телесно увреждане на ищцата. Твърди се, че не е изяснен механизма на ПТП,
тъй като за разлика от приетото в експертизите, съприкосновение между
пострадалата и автомобила управляван от въззивника-трето лице не е
осъществявано или поне не е осъществен по начина, по който твърдят
експертите. Сочи се, че от страната е било поискано извършване на
комплексна експертиза, с участието на други експерти и задължително с
участието на съдебен медик, които да работят като екип съвместно и която да
изясни точния механизъм на ПТП, но с последвалия отказ от страна на съда,
при грубо нарушение на процесуалния закон, е постановено съдебно решение,
с което необосновано е прието, че е бил осъществен контакт между глезена на
пострадалата с гумата на автомобила. Сочи се, че при сложния от механична,
кинематична и медицинска гледна точка казус, съвместната работа на техници
и медици е единственото правилно действие, но поради отхвърлянето на това
искане от съда, с решението са направени абсолютно погрешни правни
изводи. Твърди се, че скоростите на движение на двамата участници в ПТП са
определени безразборно и немотивирано, а в случай, че бяха правилно
определени от експертите, щеше да се разкрие съвсем различна ситуация
както по отношение на опасната зона за спиране на автомобила, а така също и
за предотвратимостта на произшествието.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, и
разрешаване на спора по същество с цялостно отхвърляне на предявените
искове.
С въззивната жалба на третото лице е направено искане по
доказателствата, за допускане от въззивния съд на нова комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза при подробно формулирани
задачи /непосочени във въззивната жалба/, с участие на експерти-
специалисти, не от списъка с в.л. на бургаския съдебен окръг, които да
извършат действителен, на нужното високо научно експертно ниво, анализ на
станалото ПТП, с помощта на експертните знания на такава експертиза, за да
се разкрие истината по случая.
В дадения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу
4
подлежащ на обжалване съдебен акт в посочените по-горе части и са
ДОПУСТИМИ.
С горепосоченото решение Бургаския окръжен съд се е произнесъл по
обективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45,
чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
С определението си по чл.267 от ГПК въззивният съд е приел
нововъзникналото доказателство – платежно нареждане за платени суми след
постановяване на решението и е оставил без уважение искането на
въззивника-трето лице помагач на ответника за допускане на комплексна
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза.
В открито съдебно заседание на въззивния съд, въззивниците с писмени
становища, а въззиваемата - чрез лично явилия се процесуален представител,
поддържат изявленията си по същество на спора и исканията за присъждане
на съдебни разноски.
Решението не е обжалвано в частите, с които претенциите на ищцата
по предявените искове са били отхвърлени по иска за главница за
имуществени вреди и частично по претенциите за главница и лихви върху
обезщетението за неимуществени вреди.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
По предявения иск от ищцата И. В. З. с ЕГН **********, срещу
ЗАД„ОЗК - застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, при участието на трето
лице - помагач на ответната страна К. М. М. с ЕГН **********, за осъждане
на ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди за
търпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП
настъпило на 24.06.2024, ведно със законната лихва, въззивният съд е
сезиран да се произнесе по въпросите за основателността на иска, за
базовото обезщетение за неимуществени вреди до размера от 40 000 лв.,
законните лихви и за квотата на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице /ищцата не оспорва, че съпричиняване е налице/.
С въззивната жалба на третото лице помагач на ответника предявеният
иск е оспорен по основание с твърдение, че обезщетение в полза на ищцата не
се дължи и не следва да се присъжда, поради допуснати съществени
процесуални нарушения от първоинстанционния съд, в резултат на което е
останал неизяснен механизма на ПТП относно причината за неговото
възникване и вината. Твърди се също, че контакт между управлявания от
трето лице М. автомобил и ищцата не е бил осъществен, че при правилно
изясняване на начина по който е възникнало ПТП ще се установи, че ищцата е
можела да предотврати произшествието, а като не го е направила, единствено
тя е причина за нанесените й вреди. С тези възражения са отречени
предпоставките по чл.45 от ЗЗД за възникване на деликтната отговорност на
третото лице-респ. на ответника-застраховател спрямо ищцата, но те не се
споделят от настоящия съд. Предпоставките за възникване на деликтната
отговорност на третото лице, респ.-на ответника - застраховател спрямо
ищцата, се установяват от задължителното за съдилищата влязло в сила
споразумение по наказателно дело, което има правните последици на
присъда. Според влязлото в сила споразумение по НОХД № 489/2022г. по
5
описа на РС-Царево, К. М. е признат за виновен за извършването на
престъпление по чл.343 ал.3, предл.второ, б.“а“, предл.второ, вр.ал.1, б.“б“,
предл.второ, вр.чл.342 ал.1, предл.трето от НК, вр.чл.5 ал.3, вр.чл.116, чл.20
ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост при форма на вината
престъпна самонадеяност и след употреба на наркотични вещества -
кокаин, на 22.06.2024 год. около 22 и 30 часа в гр.Приморско, при управление
на МПС- лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е 250 ЦДИ с рег. № А 2638
НХ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.3 от ЗДвП,
чл.116 от ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като в тъмната част на
денонощието в близост до кръстовище с места за пресичане на пешеходци,
предприемайки маневра ляв завой, не съобразил скоростта на движение,
така, че да може да спре при възникнала опасност за движението и
движейки се по ул.“Иглика“ в посока юг-север, на кръстовището в ул.“Стара
планина“, движейки се със скорост 24 км/ч., по непредпазливост
предизвикал ПТП с неправилно пресичащата пътното платно на
ул.“Стара планина“ пешеходка И. В. З., и й причинил средна телесна
повреда изразяваща се във фрактура на латерален малеол на лява
глезенна става, наложило оперативна интервенция, което довело до
трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за срок от около
2,5 – 4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
На осн. чл.300 от ГПК, съдилищата, които разглеждат гражданските
последици от деянието, са задължени да приемат за установено по делото, че в
пряка връзка с виновното, противоправно поведение при процесното ПТП на
застраховането при ответника лице – К. М., изразяващо се в описаните по-
горе нарушения на ЗДвП, са причинени на ищцата по делото посочените в
споразумението телесни увреждания. Гражданските съдилища, разглеждащи
последиците от деянието на К. М. при процесното ПТП не биха могли да
приемат нещо различно по въпросите дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Възраженията, целящи да
опровергаят в настоящия процес приетото по тези въпроси с посоченото
споразумение по наказателното делото, са неотносими, а искането за събиране
на доказателства в подкрепа на тези възражения е неоснователно, поради
което възраженията на въззивника М. за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд в този смисъл са неоснователни. Ето защо по
фактическите елементи от състава на чл.45 от ЗЗД, съдът не би могъл да
приеме нещо различно от приетото по споразумението по наказателното дело.
Извън това, от приетите от окръжния съд тройна съдебно-техническа
експертиза и съдебно-медицинска експертиза се установява, че противно на
възраженията на третото лице - помагач, при процесното ПТП е бил установен
контакт между управлявания от М. автомобил и левия крак на ищцата, в
частта на глезена. Според получените от ищцата наранявания, контакт е
настъпил между предното ляво колело на автомобила управляван от М. и
глезена на левия крак на ищцата. От извършения оглед непосредствено след
ПТП е констатирало прибиране на лявото странично огледало на автомобила,
а по повърхността на платното за движение е констатирано петно от
червеникаво-кафява течност. Вещите лица са посочили, че след
първоначалния контакт, тялото на пешеходката е попаднало на левия калник и
лявото странично огледало. След спирането на автомобила пострадалата е
паднала на терена, като от откритата рана на глезена е оставено петното
червеникаво-кафява течност.
Предвид горното съдът намира, че предявеният иск за неимуществени
6
вреди е доказан по основание, като не споделя възраженията на
въззивника - трето лице за противното.
Страните спорят за базовото обезщетение дължимо на ищцата за
обезщетяване на претърпените от нея болки и страдания. Пред въззивния съд
не се оспорва от ищцата и от ответника, че приетият от окръжния съд размер
от 40 000 лв. е справедлив базов размер за обезщетяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП. Оспорване на
този размер е направено по въззивната жалба на третото лице – помагач на
ответника, което изцяло оспорва предявения иск за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът следва да определи
размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди
по справедливост. С Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, т.1, е
прието, че на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще
настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане. В раздел 2-ри от същото постановление е разяснено, че понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В съдебната практика се приема, че следва да се
направи комплексна оценка на вида, броя и характера на уврежданията на
здравето, продължителността на лечението и възстановителния период и
резултата от тях относно възможностите за пълно възстановяване, настъпили
усложнения, интензивността на болките и страданията и тяхната
продължителност, момента на настъпване на застрахователното събитие,
съотнесен към конкретните икономически условия, нормативно определените
лимити за отговорността на застрахователите, възрастта и личността на
пострадалия и отражението на деликта върху неговия битов и социален живот,
както и всички други специфични, конкретно сочени и установени значими
факти и обстоятелства. Икономическите условия и лимитите на
застрахователна отговорност не са определящи, а помощни критерии. В този
смисъл съдът съобрази, че лимитът на застрахователна отговорност към
момента на ПТП е над 10 420 000 лв. Показател за икономическите условия с
страната е размерът на минималната работна заплата, която към момента на
ПТП е била 710 лв., а към настоящия момент е увеличена на 1077 лв.
Към момента на ПТП ищцата е била на 55 год., трудово ангажирана. От
заключението на приетата от окръжния съд съдебно-медицинска експертиза се
установява, че заболяванията, които е имала преди ПТП и след това, не са
оказали влияние на състоянието, което вещото лице е констатирало към
момента на прегледа извършен през м.05.2024 год. Вещото лице Хрисатнов
сочи, че съгласно проучената медицинка документация, в резултат на
процесното ПТП ищцата е получила фрактура на фибуларния малеол на лява
глезенна става, разкъсно контузна рана в областта на медиалния малеол на
лява глезенна става, разкъсване на делтоидната връзка на лява глезенна става
и сублуксация на лява глезенна става, като получените травматични
увреждания отговарят на механизма на ПТП - огъване на ходилото навън от
натиска на автомобилна гума. Ищцата е била хоспитализирана в Ортопедично
отделение в УМБАЛ - Бургас за оперативни процедури с голям обем и
сложност на таза и долния крайник. След предоперативна подготовка на
27.06.22 год. е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на
фибуларния малеол с 1/3 тубуларна плака и шев на делтоидната връзка
7
на глезенната става. На 02.07.22 год. ищцата е дехоспитализирана с
антибиотична терапия за още 7 дни и антикоагулантна терапия за още 30 дни.
На 10.08.22 год. хоспитализирана в УМБАЛ - СофияМед е отстранен
винта от синдисмозата, като е извършена автоостеопластика с кортико
спонгеозни присадъци по съседства за запълване на костния дефект. На
16.08.22 год. е дехоспитализирана с препоръки за антикоагулантна терапия с
Еликвис - 20 дни и насочена за рехабилитация. На 12.10.23 год. е
хоспитализирана в УМБАЛ- София, като е отстрарен метала и е
извършена автоостеопластика с кортико спонгеозни присадъци, с препоръки
Еликвис-30 дни и насочена за рехабилитация. Получените травматични
увреждания са изисквали провеждане на рехабилитация, като такава е
провеждана в ,, 25 ДКЦ „гр. София след отстраняване на винта от
синдесмозата. В края на третия месец ищцата отново провела рехабилитация в
„ 25 ДКЦ „гр.София- 7 дни по кл. пътека и 7 дни платено. Повеждана е
рехабилитация и извън пакета на НЗОК. Вещото лице е посочило, че
получените травматични увреждания при ищцата трайно са затруднили
движението на долния крайник за срок по-голям от един месец, обикновено
възстановяване настъпва между 3-4-5 месеца при липса на инфекция, като
в рамките на три месеца се ползват помощни средства и не се натоварва
засегнатия крайник. Непосредствено след травмата пациентът търпи силни
болки и невъзможност за движение в глезенна става. В следоперативния
период въпреки стабилизацията, гипсовата имобилизация и
медикаментозното обезболяване, търпи болка със затихващ характер в
рамките на 7 до 10 дни. По време на рехабилитацията също търпи болки,
резултат на обездвижената глезенна става и хипотрофия на мускулатурата на
подбедрицата. При прегледа извършен на 01.05.24 год ищцата е съобщила за
болки след натоварване в областта на лява глезенна става, както и оток в
същата след продължително стоене права. Обективно е констатирано, в
латералната част добре зараснал оперативен цикатрикс с дължина около 8см.,
започващ от върха на латералния малеол, добре зараснал оперативен
цикатрикс с дължина около 4 см в областта на медиалния малеол, като в тази
област има изразен оток на меките тъкани. Движение в лява глезенна става
- плантарна флексия в пълен обем, дорзална флексия около 15 градуса при
норма 30-40 градуса. Контролна рентгенография - метала отстранен, добре
възстановена глезенна става, но наличие на остеофит в областта на
предния ръб на големия пищял, който е вероятна причина за
ограничената дорзифлексия.
В допълнение на заключението на вещото лице по медицинската
експертиза относно състоянието на ищцата след ПТП, начина на протичане на
възстановителния период и претърпените от нея болки и страдания са
показанията на свидетелката М. – зълва на ищцата, с която живеят в една
сграда в гр. С., на третия етаж. Свидетелката сочи, че в началото след
операцията било „нещо страшно“- кракът на зълва й бил двойно по-голя и
син, тя не можела да става, била на памперси, наложило се закупуване на
инвалидна количка за придвижване до тоалетната. Болките били толкова
силни, че ищцата не можела да спи нощем, а когато заспивала, се стряскала по
време насън, според свидетелката поради психическата травма от
преживяното. Свидетелката била постоянно със зълва си в този период, който
продължил около три месеца, гледала я и я обслужвала, докато ищцата
започнала да ходи. Ищцата приемала много лекарства – болкоуспокояващи,
против съсирване, за сън, но въпреки това изпитвала силни болки. За
8
превръзките на крака викали сестра. Свидетелката сочи, че когато не можела
да се движи и се налагало да я свалят по стълбите за да отиде на лекар, викали
съседите за да я пренесат. Ищцата работи като охранител към СОТ и след
възстановяването се върнала на работа, но се оплаквала, че при натоварване на
левия крак при стоенето права, отново има болки.
Горното сочи, че възстановителния период при ищцата е протекъл за
период около 4 месеца, като през него тя е претърпяла три оперативни
интервенции с болничен престой от около седмица след всяка интервенция.
Три месеца след ПТП ищцата е имала значителни социални и битови
неудобства, както и нужда от помощ от трето лице, не е можела да се
придвижва без помощни средства и е изпитвала физически болки - по-
интензивни и силни след инцидента и след първата операция, както и за около
седмица след другите две оперативни интервенции, а през останалото време е
имала болки, които са налагали прием на обезболяващи. Ищцата е провела и
допълнителна рехабилитация, извън назначената, като към момента е
възстановена функцията на левия крайник, но при прегледа през 2024 год. е
констатиран остатъчен оток на меките тъкани, отклонение в дорзална
флексия, а при натоварване – болки в левия крак. В резултат на процесното
ПТП е била натоварена и психиката на ищцата, както от физическите болки,
които е изпитвала за продължителен период от време, така и от преживения
стрес. Във възстановителния период е бил нарушен съня на ищцата, като е
било необходимо да приема медикаменти за сън.
При комплексна оценка на изложените по-горе обстоятелства и предвид
момента на настъпване на ПТП, съдът намира, че приетия и от окръжния
съд справедлив размер на обезщетението за неимуществените вреди
претърпени от ищцата от 40 000 лв. е обоснован.
Спорен пред въззивния съд е също въпросът следва ли да бъде увеличен
приетия от окръжния съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалата от 10 %.
От заключението на тройната съдебно-техническа експертиза се
установи, че произшествието е станало в тъмната част на денонощието около
22 и 30 ч., без данни за ограничаване на видимостта на участниците, при
улично осветление и работещи фарове на автомобила. За ищцата, която е
пресичала неправилно пътното платно на необозначено място, възможността
за възприемане на автомобила е била в момента, в който водача на автомобила
вече е предприел маневрата завой наляво към улица „Стара планина“, като
към този момент тя е била на платното за движение. При работещи фарове
водачът на автомобила е имал възможност да я възприеме, но той не е
предприел технически действия при възникналата опасност на платното за
движение за предотвратяване на ПТП. Ударът е настъпил в лявата пътна
лента на ул.“Стара планина“, която е насрещна за водача, а ако водачът
при извършената маневра завой наляво е заел полагащата му се дясна
пътна лента, то произшествието не би настъпило. След като пешеходката е
забелязала автомобила е забързала крачка, като е можела да предотврати ПТП
ако преустанови пресичането и изчака автомобила да премине. Тя е
предприела пресичане на платното за движение на нерегламентирано за това
място, при условие, че е можела да пресече пътното платно на около 7 метра
вляво на кръстовището.
Съдът намира за установена значително по-голяма относителна тежест
за вредоносния спрямо ищцата резултат на поведението на застрахованото
9
при ответника лице, което освен, че е управлявало процесното МПС след
употреба на кокаин, е допуснало множество нарушения на ЗДвП, а противно
на твърденията му по делото, е установено, че при маневрата и в момента на
удара, автомобилът неправомерно е бил в неправилната лента за движение –
лявата, където се е намира ищцата към този момент и което тя, при
положение, че към момента на маневрата вече е била на платното за движение,
е нямало как да предвиди. След като вече и била на платното за движение и е
възприела автомобила, ищцата е забързала с цел да избегне удара /по думите
на свидетелите Т. и П., в този момент тя е прибягала/ и ако водачът беше
насочил автомобила в правилната лента за движение – дясната, тъй като
пешеходката вече е била в лявата лента за движение, удар е нямало да
настъпи. Горните изводи не се опровергават от свидетелските показания на
свидетелите Т. и П. – приятели на третото лице помагач на ответника К. М.,
които имат преки впечатления като странични наблюдатели за част от
обстоятелствата относно процесното ПТП. Ето защо съдът намира, че
окръжният съд правилно е оценил обективния принос на ищцата за
вредоносния резултат от процесното ПТП в размер на 10 %, като след
приспадане на съпричиняването от страна на пострадалата от 10%, който и
настоящият съд приема за обоснован процент на съпричиняване, размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди е 36 000 лв.
Законната лихва върху сумата от 36 000 лв. е дължима считано от
датата, на която застрахователят е бил уведомен за претенцията на
ищцата – т.е. считано от 29.05.2023 год., в какъвто смисъл е заявена
претенцията с уточнението на исковата молба /л.102/.
Пред окръжния съд са представени доказателства за извършени
плащания след предявяване на иска, от страна на ответника-застраховател,
постъпили по сметка на ищцата, които са били взети предвид при
постановяване на решението, както следва: на 17.07.2023 год. е платена
сумата от 3 500 лв./л.117/ – част от главницата за обезщетение за
неимуществени вреди, на 10.08.2023 год. е платена сумата от 11 500 лв.
/л.118/– част от главницата за обезщетение за неимуществени вреди – т.е от
дължимите общо 36 000 лв. пред първоинстанционния съд са представени
доказателства за платени общо 15 000 лв. – част от главницата за
неимуществени вреди, поради което с решението си окръжният съд е
присъдил разликата от 21 000 лв. Не е спорно, че претендираното
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2129,61 лв. е било платено
изцяло на 17.07.2023 год./л.117/, поради което искът за главница за
имуществени вреди е изцяло отхвърлен с необжалваната част от решението.
Извършеното плащане след постановяване на
първоинстанционното решение, на осн. чл.235, ал.3 от ГПК, следва да
бъде взето предвид от въззивния съд. Пред въззивния съд въззивникът-
застраховател е представил доказателства за извършено плащане по сметка на
ищцата на 18.11.2024 год. на сумата от 6338,32 лв. /л.9/, за която се твърди, че
погасява част от главницата за неимуществени вреди и част от законните
лихви, но тъй като в представеното преводно нареждане не е посочено с тази
сума как се погасяват вземанията, следва да се приложи правилото на чл.76,
ал.2 от ЗЗД като се приеме, че сумата погасява първо дължимите лихви и при
остатък – неплатената главница за обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид извършителите частични плащания в хода на процеса пред
първоинстанционния и пред въззивния съд, стана ясно, че лихвата върху
10
главницата от 36 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди е дължима
считано от 29.05.2023 год. до деня преди първото плащане – т.е. до 16.07.2023
год. и е в размер на 586,78 лв. След извършване на плащането на сумата от
3 500 лв. на 17.07.2023 год., законната лихва върху остатъка от главницата от
32 500 лв. е дължима за периода от 17.07.2023 год. до деня преди следващото
плащане – т.е. до 09.08.2023 год. и е в размер на 284,27 лв. След извършеното
плащане на сумата от 11 500 лв. на 10.08.2023 год., законната лихва върху
остатъка от главницата от 21 000 лв. е дължима считано от 10.08.2023 год. до
деня преди следващото плащане – т.е. до 17.11.2024 год. в размер на 3 432,76
лв. По делото е установено, че на 17.07.2023 год. с извършеното плащане
/л.117/ е платено изцяло дължимо обезщетение за имуществени вреди в размер
на 2129,61 лв., поради което законната лихва върху тази сума е дължима
считано от 29.05.2023 год. до деня предхождащ плащането – 16.07.2023 год. и
е в размер на 33,94 лв.
Както беше посочено по-горе, на осн. чл.76, ал.2 от ЗЗД следва да се
приеме, че с извършеното плащане на 18.11.2024 год. в размер на 6338,32 лв.
са погасени първо изтеклите лихви върху неплатените дължими главници, а те
до 17.112024 год. включително са общо в размер на 4337,75 лв., поради което
следва да се приеме, че само остатъка от 2000,57 лв. погасява неизплатената
част от главницата, в резултат на което считано от 18.11.2024 год. остатъкът
от дължимата главница за неимуществени вреди е 18 999,43 лв. Поради
извършеното плащане на дължимите законни лихви до 17.11.2024 год.
включително, върху остатъка от неплатена главница от обезщетението за
неимуществени вреди от 18 999,43 лв., следва да се присъди законна лихва
считано от 18.11.2024 год., до окончателното плащане на сумата.
Предвид изложеното по-горе и единствено поради зачитане на
представеното пред въззивния съд доказателство за последващо частично
плащане, решението в обжалваните части следва да бъде отменено както
следва:
-в частта, с която искът за главница за неимуществени вреди е уважен
за сумата над 18 999,43 лв. до сумата от 21 000 лв.,
-в частта, с която върху сумата от 2129,61 лв./ обезщетение за
имуществени вреди/ е присъдена законна лихва за периода от 29.05.2023 год.
до 17.07.2023 год. и
-в частта, с която върху дължимата главница от 18 999,43 лв. е
присъдена законна лихва за периода от 29.05.2023 год. до 17.11.2024 год., тъй
като, поради извършените частични погасителни плащания, законната лихва
върху тази сума е дължима считано от 18.11.2024 год., до окончателното и
плащане.
В останалата обжалвана част, решението е правилно и следва да
бъде потвърдено от въззивния съд, като по арг. от чл.78, ал.2 от ГПК
решението следва да бъде потвърдено и в частта за разноските присъдени от
окръжния съд.
С оглед изхода на делото и по арг. от чл.78, ал.2 от ГПК, в полза на
въззиваемата страна са дължими направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение. Пред въззивния съд са представени доказателства
за направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
общо 3000 лв. за защита пред въззивния съд по двете въззивни жалби, които
по същество са неоснователни. Доколкото друго не е посочено, следва да се
11
приеме, че за защита по всяка от въззивните жалби платеното възнаграждение
е в размер на по 1500 лв. По възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът взе предвид
обжалваемия интерес, правната и фактическата сложност на делото и
реалното осъществяване на защитата от процесуалния представител на
ищцата, поради което намира възражението за неоснователно. Ето защо всеки
от въззивниците следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направени
пред въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по
1500 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 921/01.11.2024 год. по гр.д № 1079/2023 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ , с които: е осъдено ЗАД
„ОЗК - застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано от
изпълнителните директори Александър Личев и Румен Димитров - заедно, да
заплати в полза на И. В. З. с ЕГН **********, с адрес в гр. С., чрез
пълномощник адв. В. В. от АК - Б., със съдебен адрес: гр. Б., ул. “Г. Г.” № **,
ет. * сумата над 18 999,43 лв. до размера от 21 000 лв. - неизплатена част от
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на настъпило на 24.06.2022 г. ПТП, причинено от водача
на застрахования при ответното дружество автомобил - К. М. М. с ЕГН
**********, законната лихва върху сумата от 36 000 лв. за периода от
29.05.2023г. до 17.07.2023г.; законната лихва върху сумата от 32 500 лв. за
периода от 29.05.2023г. до 10.08.2023г.; законната лихва върху сумата от 21
000 лв. за периода от 29.05.2023г. до 17.11.2024 год., както и законна лихва
върху сумата от 2129, 61 за периода от 29.05.2023 до 17.07.2023г.,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ поради извършено частично плащане в хода на
въззивния процес иска на И. В. З. с ЕГН **********, с адрес в гр. С., срещу
ЗАД „ОЗК - застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано от
изпълнителните директори Александър Личев и Румен Димитров – заедно, за
осъждане на „ОЗК - застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано
от изпълнителните директори Александър Личев и Румен Димитров - заедно,
да заплати на И. В. З. с ЕГН **********, с адрес в гр. С., чрез пълномощник
адв. В. В. от АК - Б., със съдебен адрес: гр. Б., ул. “Г. Г.” № **, ет. * сумата
над 18 999,43 лв. /осемнадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева
и четиридесет и три стотинки/ до размера от 21 000 лв.– неизплатена част
от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на настъпило на 24.06.2022 г. ПТП, причинено от водача
на застрахования при ответното дружество автомобил - К. М. М. с ЕГН
**********, законната лихва върху сумата от 36 000 лв. за периода от
29.05.2023г. до 17.07.2023г.; законната лихва върху сумата от 32 500 лв. за
периода от 29.05.2023г. до 10.08.2023г.; законната лихва върху сумата от 21
12
000 лв. за периода от 29.05.2023г. до 17.11.2024 год., както и законна лихва
върху сумата от 2129, 61 за периода от 29.05.2023 до 17.07.2023г.,
ПОТВЪРЖДАВА решение № 921/01.11.2024 год. по гр.д № 1079/2023
год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ, с които предявеният иск за неимуществени вреди е уважен за сумата
от 18 999,43 лв. /осемнадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и
четиридесет и три стотинки/ - неизплатена част от обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в общ дължим размер от 36 000 лв.,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпило на 24.06.2022 г.
ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество
автомобил - К. М. М. с ЕГН **********, ведно законната лихва върху
сумата, считано от 18.11.2024 год., до окончателното изплащане на
сумата, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5,
представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и Румен
Димитров - заедно, да заплати на И. В. З. с ЕГН ********** от гр. С.,
направени пред въззивния съд разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв. / хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА трето лице - помагач на ответната страна К. М. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. П., о. Б., ул. „Р.“ № * да заплати на И. В. З. с ЕГН
********** от гр. С., направени пред въззивния съд разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13