№ 2588
гр. София, 17.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно
гражданско дело № 20231110128053 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК, вр. чл.414а, ал.4, изр.2 ГПК
(ред. преди изм. ДВ, бр. 11/2023 г.).
По силата на разпореждане на съда от 05.09.2023 г. делото е изпратено
на СГС за произнасяне по две частни жалби:
1. на заявителя – срещу определение на съда от 18.07.2023 г. за обезсилване
на заповедта за изпълнение в частта, с която е прието за основателно
възражението на длъжника по чл.414а ГПК за заплащане на сумите;
2. на длъжника – по чл.413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за
разноските за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
С определение от 04.01.2024 г. по в.ч.гр.д. № 10274/2023 г. на СГС, ЧЖ-
I-Л е оставена без уважение частната жалба на заявителя.
Производството в частта му относно частната жалба на длъжника по
чл.413 ГПК е прекратено и делото е върнато с указания, че компетентен
според състава на СГС да се произнесе по възражението във връзка с
разноските след развито производство по чл.414а ГПК е заповедният съд.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото,
намира следното от фактическа и правна страна:
Със заявление от 23.05.2023 г. заявителят И. Т. Т. чрез адв. Б. е поискал
издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за: сумата 500,06 лв. –недължимо
платена сума, представляваща възнаграждение за допълнителен пакет услуги
„Фаст“ и „Флекси“ по договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ № 40008895483/07.04.2022 г., заплатена от страна на заявителя въз
основа на недействителни клаузи от договора, ведно със законна лихва от
23.05.2023 г. до изплащане на вземането.
С разпореждане от 06.06.2023 г. по образуваното ч.гр.д. № 28053/2023 г.
1
по описа на СРС, ГО, 62 състав съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил в полза на заявителя и разноски в размер на 25 лв. държавна
такса, а на процесуалния му представител адв. Б. – претендираното
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за предоставена безплатна
правна защита в размер на 480 лв.
В срока за доброволно изпълнение длъжникът е изплатил на заявителя
дължимата сума по заповедта за изпълнение, както и държавна такса в размер
на 25 лв. Неизплатено е останало възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА за
предоставена безплатна правна защита. В същия срок длъжникът е възразил
срещу заповедта за изпълнение в частта относно присъденото адвокатско
възнаграждение по съображения, изложени в частната му жалба до СГС, по
които според указанията на СГС, дадени с определение от 04.01.2024 г. по
в.ч.гр.д. № 10274/2023 г. на СГС, ЧЖ-I-Л, следва да се произнесе заповедният
съд.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по
чл.38, ал.1, т.2 ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът, оказал
на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда в полза адвоката.
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
В случая в подаденото от заявителя чрез пълномощник заявление е
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 ЗА за предоставена безплатна правна защита. Представен е
договор за правна защита от 19.05.2023 г.
Размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА подлежи на
определяне от съда, който не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил
конкретна сума (в посочения смисъл – определение № 319 от 09.07.2019 г. по
ч.гр.д. № 2186/2019 г. на ВКС, IV ГО).
Съдът, като е взел предвид нормите на чл.7, ал.2, т.1, вр. чл.7, ал.7, вр. §
2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е присъдил в полза на процесуалния представител на
заявителя сумата от 480 лв. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за
предоставена безплатна правна защита.
Не могат да бъдат споделени доводите на длъжника „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, че следва да се присъди сума в размер на 50 лв. по арг.
от чл.6, т.5 от Наредбата. Последната намира приложение при определяне
размера на адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна
защита на длъжника в заповедното производство за подаване на възражение
(в посочения смисъл – решение № 21 от 19.05.2021 г. по в. гр. д. № 9639/2020
г. на СГС, II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. №
4109/2019 г. на СГС, II Д състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по в. гр. д.
2
№ 3574/2022 г. на СГС, II Б състав, решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в.
гр. д. № 13206/2019 г. на СГС, II Е състав, решение № 915 от 3.02.2020 г. по
гр. д. № 10962/2016 г. на СГС, ГО I-5 състав – в относимата им част относно
разноските за заповедното производство, определение № 1292/16.02.2022 г.
по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по на СГС, II A състав, определение № 3262 от
1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС, XII състав, определение от
30.03.2023 г. по ч.гр.д. № 2248/2023 г. на СГС, IVА състав и др.), а не на
заявителя за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. С
оглед изложеното, нормата на чл.6, т.5 от Наредбата не намира приложение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане по чл.248 ГПК на длъжника
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД относно възложеното в негова тежест
със заповед за изпълнение от 06.06.2023 г. по ч.гр.д. № 28053/2023 г. по описа
на СРС, ГО, 62 състав адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за
предоставена безплатна правна защита.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3