Р Е Ш Е Н И Е №89
гр. Габрово,
04.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито
съдебно заседание на двадесет и шести септември ................. през две
хиляди двадесет и трета година в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря …...ЕЛКА СТАНЧЕВА..... и в присъствието на прокурора ...... като разгледа докладваното от
съдия КОСЕВ Адм. Д №125 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производството
е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КС0/.
Образувано е
по жалба на „П. ***, срещу Решение № 15/19.06.2023 г. на директор на ТП на НОИ
Габрово, с което е отхвърлена жалба против Задължителни предписания
№ЗД-1-07-01350068/11.05.2023г. издадени от контролен орган на ТП на НОИ
Габрово.
Жалбоподателят
счита, че оспореното Решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния и процесуален закон. Според жалбоподателя правилно било посочено в
подадената Декларация обр. 1 че
отразените 6 работни дни за лицето Е.П.следва да бъдат изчислени и при наличие
на законово основание изплатени за сметка на държавния бюджет. Същите не са
дължими от дружеството поради естеството на периодите на двата болнични листа.
Въпреки, че денят 06.11.2022г. /неделя/ не бил включен в нито един от двата
болнични листа, видно от разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от наредбата за
медицинската експертиза, категорично била изключена възможността за прекъсване
на болничните листи. Това било така според жалбоподателя, тъй като специалната
законовоопределена особеност при отчитане на същите вземала под внимание
единствено и само работни дни, т.е. дните между понеделник и петък, с което
законодателят определял възможност за прекъсване между два болнични листа
единствено когато това се случвало в работен ден- от понеделник до петък.
Твърди се също, че изискваната корекция, вменена със задължителните предписания
№ЗД-1-07-01350068/11.05.2023г. издадени от контролен орган на ТП на НОИ Габрово
била неоснователна и в нарушение на законовите изисквания.
В жалбата се
твърди, че неправилно от административния орган било посочено, че бил налице
един работен ден- 06.11.2023г. който не бил включен в нито един от двата
болнични листа, като това определяло че лицето Е.А.П.била работоспособна през
този ден. В допълнение неправилно административния орган се бил позовал на
разлика в диагнозите на двата болнични листа, тъй като това обстоятелство
можело да бъде преценено от правоспособно за целта лице с необходимата
квалификация, образование и лиценз.
Според
жалбоподателя служителката Е.А.П.била във временна неработоспособност за
периода 01.11.2022г. до 13.11.2022г., като същата не била прекъсвана съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от НМЕ. Следвало да се вземе предвид и
разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.
Въз основа на
подробно изложени мотиви се заявява искане за отмяна на оспореното Решение №
15/19.06.2023 г. на директор на ТП на НОИ Габрово, и потвърдените с него
Задължителни предписания №ЗД-1-07-01350068/11.05.2023г. издадени от контролен
орган на ТП на НОИ Габрово. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът –
директор на ТП на НОИ Габрово, чрез процесуален представител юрисконсулт,
оспорва жалбата, като счита същата неоснователна. Излага подробни съображения в
писмени бележки.
Съдът, след
като се запозна с жалбата и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, установи от фактическа страна следното:
Е.А.П.е
служител в „П. *** 2022г. П. е била във временна неработоспособност, установена
с два болнични листа- Е2022807890 за периода 01.11.2022г. до 05.11.2022г. и
Е20221840513 за периода 07.11.2022г. до 13.11.2022г. Данните от болничните били
предоставени от осигурителя „***“ЕООД на НОИ и била подадена декларация обр. 1
към НАП. Представени били и две удостоверения Приложение №9 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване със
съответните данни за заплащането им. Между периода на временната
неработоспособност по първия болничен лист и периода на временната
неработоспособност по втория болничен лист имало 1 ден, който е почивен
/неделя/, като същият не бил включен нито в първия, нито във втория болничен
лист. Според жалбоподателя нямало основание да се счита, че е налице прекъсване
на временната неработоспособност.
Според
служителите на НОИ, при подаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за м. ноември
2022г. за Е.П.в Декларация Обр. 1 осигурителят бил попълнил неправилно данните
относно временната й неработоспособност, като бил посочил че обезщетението за
временна неработоспособност от ДОО е за 6 работни дни, а за сметка на работодателя
плащането е за 3 работни дни. В тази връзка били издадени от ст. инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ Габрово Задължителни предписания
№ЗД-1-07-01350068/11.05.2023г., в които било указано на осигурителя „***“ЕООД
да коригира данните по чл. 5, ал. 4 от КСО във връзка с Наредба
Н-13/17.12.2019г. за лицето Е.А.П.за м. ноември 2022г. /в позиция 16.1-13дни,
позиция 16.2-3дни и позиция 16.А-6дни/, тъй като същите били погрешно подадени.
Несъгласен с
така дадените задължителни предписания осигурителя „***“ЕООД е обжалвал същите,
като с Решение №15/19.06.2023г. Директор
на ТП на НОИ Габрово е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Жалбата е
подадена от лице по чл. 147, ал.
1 от АПК, за което
оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал.
1 от КСО, срещу
подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал.
1 от КСО решение на
Директора на ТП на НОИ Габрово, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба по
реда на чл. 117, ал.
1 от КСО и в срока за
обжалване по чл. 117, ал.
2, от КСО.
Издадено е от
компетентен орган съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО – Директор на
ТП НОИ Габрово. Издаденото от него решение е в писмена форма и със съдържание,
регламентирано в чл. 59, ал. 2
от АПК. Отговаря на изискването за
мотивираност съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО. Посочен е
органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената
контролна дейност фактически и правни изводи и е формулиран ясен диспозитив.
Съдържа информация за реда, срока и органа, пред които подлежи на обжалване.
Съответно е датирано и подписано. От обстоятелствената част се изяснява, че
контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт. В производството по административен контрол за
законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната
му.
Съгласно чл. 4 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО), действащи към датата на издаване на процесните
оспорени в настоящото производство актове, работниците и служителите подлежат
на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове по КСО,
независимо от броя на работните дни/часове през календарния месец и
основанието, на което е възникнало трудовото правоотношение. Изключение правят
единствено лицата по чл. 114а, ал.
1 от КТ (основание чл. 4, ал. 10
от КСО), но разглежданият случай
категорично не попада в тази хипотеза.
Това означава,
че госпожа П. е била осигурена за всички осигурени социални рискове по КСО,
включително за общо заболяване и майчинство.
Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването за държавното
обществено осигуряване възниква от деня, в който лицето започне да упражнява
съответната трудова дейност по КСО и продължава до нейното прекратяване.
Съгласно
разпоредбата на § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО,
"осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски. Нормата на чл. 4, ал. 1
от КСО сочи, че задължително осигурени за
общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от характера
на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с
изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1. По смисъла на чл. 4 от КСО, лицата по трудово правоотношение подлежат на
задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове по КСО,
независимо от броя на работните дни или часове през съответния календарен месец
и от основанието, на което е възникнало трудовото правоотношение. Безспорно
извършваната от Е.П.трудова дейност е по валидно възникнало трудово
правоотношение.
Осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност при
условията, определени в чл. 40, ал. 1
от КСО. За първите три работни дни от
временната неработоспособност осигурителят изплаща на осигуреното лице 70 на
сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила
временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното
уговорено възнаграждение (основание чл. 40, ал. 5
от КСО). Това възнаграждение е
осигурителен доход по смисъла на КСО и върху него се дължат осигурителни вноски
за ДОО.
Съществения
въпрос е приложението на чл. 40, ал. 5 от КСО. Съгласно посочения текст
осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три дни от временната
неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца,
в който е настъпила временната неработоспособност.
Осигурителят
не изплаща възнаграждение за първите три работни дни от временната
неработоспособност в случаите, в които след тях временната неработоспособност
продължава без прекъсване, независимо дали е констатирана с първични болнични
листове или с продължения на предходни болнични листове и независимо от това
дали те са за едно и също или различни заболявания.
Следователно,
при изплащането на възнаграждение по чл. 40, ал. 5 от КСО следва да се има
предвид дали е налице прекъсване на временната неработоспособност, а не броя на
болничните листове, дали издадените болнични листове са първични или
продължение.
Съгласно
посочената разпоредба на КСО прекъсване на временната неработоспособност е
налице, когато между периодите на отпуск по болничните листове лицето е било
работоспособно. Този извод следва и от разпоредбата на §1, т. 34 от ДР на
Закона за здравето съгласно което „временна неработоспособност“ е състояние,
при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради:
болест, лечение в чужбина, санаторно- курортно лечение, належащ медицински
преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на
здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството,
належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед,
изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в
чужбина, бременност и раждане, гледане на здраво дете, до 12- годишна възраст,
върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на
училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на
детето.
Следователно
временната неработоспособност се свързва само със здравословното състояние на
лицето и се прекъсва когато състоянието му не е пречка то да работи.
В този смисъл
правилни са изводите на административния орган, че при издаване на два
последователни болнични листа, през един или повече дни, то без значение дали
това прекъсва е е през почивни дни, следва да се приеме че е нелице прекъсване
на временната неработоспособност за лицето. В тези случаи първият болничен лист
се издава като „Първичен“, а при издаване на втория е налице нова временна
неработоспособност и той също се явява „Първичен“. Този извод кореспондира с
установените правила в Наредба за реда за представяне в НОИ на данните от
издадените болнични листове и решенията по обжалването им и Указания за
попълване на болничен лист.
В разпоредбата
на чл. 6, ал. 5 от НМЕ е регламентирано, че неработните дни, както и ползването
на друг, законоустановен отпуск не прекъсват временната неработоспособност.
Цитираната разпоредба, на която се позовава и жалбоподателя урежда
компетентността на здравните органи за издаване на болнични листове. От нея
следва извод, че е налице нарушение на чл. 13, ал. 1 от НМЕ когато лицето е
било болно и са му издадени два болнични листове за временна
неработоспособност, които не включват неработните дни между тях. Според чл. 6,
ал. 3 от НМЕ болничния лист се издава от първия ден на настъпване на временната
неработоспособност до нейното възстановяване, като болничния лист обхваща
целият период на неработоспособност, без оглед на работни или неработни дни. По
този начин чл. 6, ал. 5 от НМЕ задължава органите на медицинската експертиза да
включват всички дни в отпуска поради временна неработоспособност, който
определят за болния, без да го прекъсват за времето на неработни дни, тъй като
се предполага че и през това време лицето е също болно, а това също е
необходимо и с оглед спазването на ограниченията в броя на дните, за които
могат да се издават непрекъснати болнични листове.
От изложеното
се налага извода за неоснователност на изложените в жалбата и в съдебно
заседание съждения и крайни изводи на жалбоподателя по отношение приложението
на чл. 40, ал. 5 от КСО. Както правилно отбелязва административния орган
временната неработоспособност не е обвързана с работното време и денят,
невключен в болничните листове, представени от жалбоподателя като осигурител,
дори и да е почивен и неработен /неделя/ не означава че лицето е било
работоспособно. Фактът, че този ден не е включен в болничните листове означава
че лицето за което същите са издадени е било работоспособно на тази дата, след
което последващия издаден болничен лист свидетелства за неговата
неработоспособност.
Въз основа на
така изложеното, настоящия съдебен състав на АС Габрово намира доводите на
административния орган за правилни, а оспореното решение и потвърдените с него
Задължителни предписания са издадени в съответствие със закона.
При този изход
на делото претенцията на жалбоподателя за заплащане на сторените разноски
следва да бъде оставена без уважение, а на ответната страна следва да се
заплатят разноски в размер на 150. 00 лева.
Така мотивиран
и на основание чл. 172, ал.
2, предл. последно от АПК,
Административен съд Габрово
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорване по жалба на „П. ***, срещу Решение №
15/19.06.2023 г. на директор на ТП на НОИ Габрово, с което е отхвърлена жалба
против Задължителни предписания №ЗД-1-07-01350068/11.05.2023г. издадени от
контролен орган на ТП на НОИ Габрово.
ОСЪЖДА „П. *** да заплати на ТП на НОИ Габрово сума в размер
на 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение
за юрисконсулт.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от получаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: