№ 38
гр. Перник, 09.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500715 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260002 от 31.07.2024 г., постановено по гр. д. № 154/2017 г.
Районен съд – Б, е признал за установено по отношение на С. Й. С., с ЕГН:
**********, с настоящ адрес: ***, Б. Н. С., с ЕГН: **********, с адрес ***, Р. С. К., с
ЕГН: **********, с настоящ адрес: *** и А. М. Б., с ЕГН: **********, с настоящ
адрес: ***, че И. П. П. – Ц., с ЕГН: ********** и адрес, ***, **********действаща
чрез адв. Ц. И. от Адвокатска колегия - София, със съдебен адрес: ***, партерен етаж,
е собственик на ½ ид.ч. (една втора идеална част) от следните недвижими имоти: 1.
Поземлен имот с идентификационен номер 06286.82.37 по КККР, одобрен със Заповед
№ РД 1835 от 23.04.2009 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 3,001 дка (три декара
и един квадратен метър), находящ се в Б,, м. Добра могила“, с трайно предназначение
;
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имот №
06286.82.70, имот № 06286.82.36, имот № 06286.82.38 и имот № 06286.82.72; 2.
Поземлен имот с идентификационен номер 06286.2.14 по КККР, одобрени със Заповед
№ РД 1835 от 23.04.2009 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 2,999 дка (два декара
и деветстотин деветдесет и девет квадратни метра), находящ се в Б,, м. „Цъвти трън“
(„Цъфти трън“), с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, при съседи: имот № 06286.2.15, имот № 06286.2.37, имот № 06286.2.13,
имот № 06286.2.9 и имот № 06286.2.19 и 3. Поземлен имот с идентификационен номер
06286.17.8 по КККР, одобрени със Заповед № РД 1835 от 23.04.2009 г. на Изп.
директор на АГКК, с площ от 8,000 дка (осем декара), находящ се в Б,, м. „Петров
камък“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, при съседи: имот № 06286.17.9, имот № 06286.17.26, имот №
06286.17.25, имот № 06286.17.24, имот № 06286.17.9 и имот № 06286.17.49., като е
отхвърлил иска с правно основание чл. 124 ГПК за разликата над ½ ид. ч. до
останалата ½ ид. ч. от претендираното изключително право на собственост върху
процесните имоти на основание земеделска реституция и наследствено
правоприемство.
1
С решението, съдът е осъдил Р. С. К. и А. М. Б. да предадат владението върху ½
(една втора) идеална част, (в която е включена и признатата с Решение № 21 от
18.04.2017 г. постановено по гр.д. № 65 по описа на Районен съд Брезник за 2016 г. ¼
идеална част) от следните недвижими имоти, а именно: 1. Поземлен имот с
идентификационен номер 06286.82.37 по КККР, одобрен със Заповед № РД 1835 от
23.04.2009 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 3,001 дка (три декара и един
квадратен метър), находящ се в Б,, м. Добра могила“, с трайно предназначение на
;
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имот №
06286.82.70, имот № 06286.82.36, имот № 06286.82.38 и имот № 06286.82.72; 2.
Поземлен имот с идентификационен номер 06286.2.14 по КККР, одобрени със Заповед
№ РД 1835 от 23.04.2009 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 2,999 дка. (два декара
и деветстотин деветдесет и девет квадратни метра), находящ се в Б,, м. „Цъвти трън“
(„Цъфти трън“), с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, при съседи: имот № 06286.2.15, имот № 06286.2.37, имот № 06286.2.13,
имот № 06286.2.9 и имот № 06286.2.19 и 3. Поземлен имот с идентификационен номер
06286.17.8 по КККР, одобрени със Заповед № РД 1835 от 23.04.2009 г. на Изп.
директор на АГКК, с площ от 8,000 дка (осем декара), находящ се в Б,, м. „Петров
камък“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, при съседи: имот № 06286.17.9, имот № 06286.17.26, имот №
06286.17.25, имот № 06286.17.24, имот № 06286.17.9 и имот № 06286.17.49.
Със същото решение на основание чл. 537, ал. 2 ГПК съдът е отменил
нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност № 100
от 01.04.2016 г., том І-ви, рег. № 993, дело № 37 по описа на Нотариус И.М. с рег. №
602 на Нотариалната камара с район на действие РС Брезник за 2016 г., в частта за ½
идеална част (в която е включена и признатата с Решение № 21 от 18.04.2017 г.
постановено по гр.д. № 65 по описа на Районен съд Брезник за 2016 г. ¼ идеална част)
за ищцата – И. П. П. – Ц. от описаните в него недвижими имоти, изброени по-горе.
С решението Районен съд – Брезник се е произнесъл и относно разноските по
делото.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от И. П. П. – Ц., чрез адв.
Ц. И. /назначена за особен представител/, с която постановеното от първата инстанция
решение се атакува в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 124 ГПК
за разликата над 1/2 ид.ч. до останалата 1/2 ид. част от претендираното от И. П. - Ц.
изключително право на собственост върху процесните имоти на основание земеделска
реституция и наследствено правоприемство, така също и в частта, в която на
основание чл. 108 ЗС Р. С. К. и А. М. Б. не са осъдени изцяло да предадат владението
на ищцата върху процесните имоти, а са осъдени да й предадат владението върху 1/2
ид. част и в частта от решението, с която на основание чл. 537, ал. 2 не е отменен в
цялост нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност
№ 100 от 01.04.2016 г., том 1-ви. peг. № 993, дело № 37 по описа на Нотариус И.М..
Навеждат се твърдения, че И. П. е единствен собственик на процесните имоти, като се
твърди, че това е станало на оригинерно основание – изтекла в нейна полза
придобивна давност. Сочи се, че единствено тя е водила съдебни дела за да опази
процесните имоти от претенциите на трети лица, като ги е владяла и се е грижила за
тях като собственик. На следващо място се отбелязва, че видно от депозирания отказ
2
от наследство от наследника С. Й. С. и депозирания отказ от право на собственост от
другия наследник Николай С. останалите наследници са били напълно
дезинтересирани от тези имоти и са се отказали от тях. В продължение се отбелязва, че
ако съдът приеме, че Ц. е единствен собственик на имота, то следва искът й по чл. 108
от ЗС да бъде изцяло уважен. Въз основа на изложените съображения се моли съда да
постанови решение, с което актът на районния съд да бъде отменен в атакуваните му
части и с което да бъде признато за установено по отношение на С. С., Б. С., Р. К. и А.
Б., че И. П. П. - Ц. притежава изключително право на собственост на основание
земеделска, реституция и наследствено правоприемство върху процесните имоти. С
въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от А. М. Б. чрез адв. М. К., с
който се оспорва въззивната жалба, като се навеждат твърдения, че изложените в нея
оплаквания са неуместни и несъстоятелни. Намира постановеното от първата
инстанция решение в обжалваната му част за правилно. Намира за неправилно
възприетото от въззивницата, че невписаното в имотния регистър заявление за отказ
от право на собственост произвеждало материално действие, както и, че при отказ от
право на собственост по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗС, по аналогия с нормата на чл. 53
от ЗН се уголемявали дяловете на останалите съсобственици. В продължение се
излага, че напълно неоснователен е довода на Ц., че е единствен собственик на
процесните имоти на оригинерно основание – изтекла в нейна полза придобивна
давност, като от една страна се сочи за недопустимо въвеждането с въззивната жалба
на ново придобивно основание, съставляващо и ново основание на предявения иск, а
от друга страна твърди, че позоваването на придобивна давност от страна на ищцата е
неоснователно, доколкото същата никога не е осъществявала фактическа власт върху
имотите, нито пък е доказала владение чрез другиго. Моли се съда въззивната жалба
да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено в
атакуваните му части. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната
инстанция разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивнта жалба и от Р. С. К., чрез адв. М. К., с
който същата се оспорва, като по изложени аргументи /идентични с тези, изложени в
отговора, депозиран от А. Б./ се твърди, че изложените в нея оплаквания срещу
постановеното от Районен съд – Брезник решение са несъстоятелни и неуместни.
Намира пъвоинстанционното решение в атакуваните му части за правилно. В
заключение се сочи, че към настоящия момент собственик на процесните имоти е А.
М. Б., която на придобивно основание покупко-продажба е придобила собствеността
от Р. К. – легитимиращ се като собственик въз основа на безспорно доказана по делото
придобивна давност. Моли се съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение,
като първоинстанционното решение бъде потвърдено в атакуваните му части. Прави
се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от А.
М. Б. чрез адв. М. К., с която се атакува постановеното от първоинстанционния съд
решение в частта му, с която искът с правно основание чл. 108 от ЗС в
установителната и осъдителната част е уважен. Навеждат се твърдения, че решението
в тази му част е недопустимо и неправилно, като подлежи на обезсилване, респ.
отмяна, а предявеният срещу Б. иск следва да бъде отхвърлен над частта от ¼ ид.ч. от
3
процесните имоти. На първо място се излагат твърдения, че атакуваното решение е
частично недопустимо, а именно в установителната част за признаване за установено
по отношение на А. Б., че ищцата е собственик на ¼ ид.ч. от процесните имоти, тъй
като ищцата вече е била призната за собственик с решение № 11/11.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1016/2018 г. на ВКС. На следващо място се твърди, че
решението е неправилно в частта за отмяна на нотариален акт № 100 от 01.04.2016 г.,
том 1-ви. peг. № 993, дело № 37 по описа на Нотариус И.М.. Намира, че
постановявайки решението си в тези му части, Районен съд – Брезник е допуснал
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, въз основа на което е постановил неправилен съдебен акт. Допълва, че съдът
е достигнал до неправилни изводи като се е позовал на скици, в които като
собственици фигурирали наследниците на С. Т.К., което според решаващия съд
означавало, че решение № 44 от 08.09.1998 г. на ПК Брезник е влязло в сила. В
продължение отбелязва, че за да породи вещноправно действие и да е годно
придобивно основание решението следва да е влязло в сила и да е издадено от
надлежен орган, като твърди, че в настоящия случай решение № 44 от 08.09.1998 г. на
ПК Брезник е неподписано от членовете на комисията, посочени като негови издатели
и няма данни дали е влязло в сила, не е придружено със скица за да има установително
действие досежно правото на собственост. Навеждат се твърдения, че като е зачел в
решаващите си мотиви силата на пресъдено нещо на решение № 11/11.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1016/2018 г. на ВКС, районния съд е постановил решението
при неправилна преценка на доказателствата, което от своя страна е довело и до
нарушение на съдопроизводствените правила, водещи до неправилен краен извод за
частична основателност на предявените искове. В допълнение се твърди, че съдът не е
съобразил и не е обсъдил в мотивите си свидетелските показания и не е отчел
последиците от изтеклата в полза на Р. К. придобивна давност и правоприемството
между него и А. Б.. Въз основа на изложените съображения се моли съда да обезсили
частично като недопустимо и/или да отмени като неправилно в обжалваната част
постановеното от първоинстанционния съд решение, като се постанови ново, с което
да бъде отхвърлен предявеният на осн. чл. 108 от ЗС иск за частта над ¼ ид.ч. от
процесните имоти.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от И. П. П. – Ц., чрез адв. Ц. И., с който
същата се оспорва изцяло. Сочи, че изложените в нея твърдения са неоснователни.
Твърди, че по делото е безспорно установено, че между страните е имало и други
дела, по които съществуват данни, релевантни за настоящия спор, поради което счита,
че правилно съдът е изпълнил задължението си да ги съобрази. Излагат се
съображения, въз основа на които се твърди, че правилно и законосъобразно
решаващият съд е приел за доказан факта, че Ц. е собственик на ½ ид.ч. от процесните
имоти. Моли се съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното
от районния съд решение в атакуваната му част да бъде потвърдено.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Р.
С. К. чрез адв. М. К., с която се атакува постановеното от първоинстанционния съд
решение в частта му с която искът с правно основание чл. 108 от ЗС в установителната
и осъдителната част е уважен. Излагат се съждения, че актът в тази му част е
недопустим и неправилен, като подлежи на обезсилване, респ. отмяна, а предявеният
срещу К. иск следва да бъде отхвърлен над частта от ¼ ид.ч. от процесните имоти.
4
Навеждат се твърдения, че атакуваното решение е частично недопустимо, като се сочи
частта, с която е отменен нотариален акт № 100 от 01.04.2016 г., том 1-ви. peг. № 993,
дело № 37 по описа на Нотариус И.М., включвайки ¼ ид.ч. от процесните имоти, за
която К. е бел признат за собственик и по отношение на която нотариалният акт вече е
бил отменен с решение № 11/11.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1016/2018 г. на
ВКС. Допълва, че налице произнасяне по предмет, за който между същите страни и на
същото основание е налице влязло в сила решение. На следващо място се твърди, че
решението е неправилно в установителната част за признаване на установено по
отношение на К., че ищцата е собственик на частта над ¼ ид.ч. от процесните имоти,
за което вече е била призната за такава с решение № 11/11.03.2019 г., постановено по
гр.д. № 1016/2018 г. на ВКС. Намира, че постановявайки решението си в тези му
части, Районен съд – Брезник е допуснал нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въз основа на което е
постановил неправилен съдебен акт. Допълва, че съдът е достигнал до неправилни
изводи като се е позовал на скици, в които като собственици фигурирали наследниците
на С. Т.К., което според решаващия съд означавало, че решение № 44 от 08.09.1998 г.
на ПК Брезник е влязло в сила. В продължение отбелязва, че за да породи
вещноправно действие и да е годно придобивно основание решението следва да е
влязло в сила и да е издадено от надлежен орган, като твърди, че в настоящия случай
решение № 44 от 08.09.1998 г. на ПК Брезник е неподписано от членовете на
комисията, посочени като негови издатели и няма данни дали е влязло в сила, не е
придружено със скица за да има установително действие досежно правото на
собственост. Твърди, че решение № 44 от 08.09.1998 г. на ПК Брезник е нищожно и
незаконосъобразно, и като такова не я легитимира като наследник на С. Т.К.. Навеждат
се твърдения, че като е зачел в решаващите си мотиви силата на пресъдено нещо на
решение № 11/11.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1016/2018 г. на ВКС, районния съд
е постановил решението при неправилна преценка на доказателствата, което от своя
страна е довело и до нарушение на съдопроизводствените правила, водещи до
неправилен краен извод за частична основателност на предявените искове. В
допълнение се твърди, че съдът не е съобразил и не е обсъдил в мотивите си
свидетелските показания и не е отчел последиците от изтеклата в полза на Р. К.
придобивна давност и правоприемството между него и А. Б.. Въз основа на
изложеното се моли съда да обезсили частично като недопустимо и/или да отмени
като неправилно в обжалваната част постановеното от първоинстанционния съд
решение, като се постанови ново, с което да бъде отхвърлен предявеният на осн. чл.
108 от ЗС иск срещу Р. К..
Постъпил е отговор на въззивната жалба от И. П. П. – Ц., чрез адв. Ц. И., с който
същата се оспорва изцяло, като намира изложените в нея твърдения за неоснователни.
Сочи, че по делото е безспорно установено, че между страните е имало и други дела,
по които съществуват данни, релевантни за настоящия спор, поради което счита, че
правилно съдът е изпълнил задължението си да ги съобрази. Излагат се аргументи, въз
основа на които се твърди, че правилно и законосъобразно решаващият съд е приел за
доказан факта, че Ц. е собственик на ½ ид.ч. от процесните имоти. За правилно намира
и решението в частта, с която Р. К. е осъден да й предаде владението върху ½ ид.ч. от
имотите, така и в частта, с която е отменен нотариален акт № 100 от 01.04.2016 г., том
1-ви. peг. № 993, дело № 37 по описа на Нотариус И.М.. Моли се съда въззивната
5
жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от районния съд решение в
атакуваната му част да бъде потвърдено.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивните жалби са допустими и са съобразени с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивните жалби и с отговорите към тях страните не са поискали събиране
на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби и с отговорите към тях страните не представят
и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира,
че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Досежно постъпилото по делото допълнение към въззивна жалба от И. П. П. –
Ц., с което е направено искане на осн. чл. 83, ал 2 от ГПК въззивният жалбоподател да
бъде освободен от внасянето на държавни такси и разноски, въззивната инстанция
след като се запозна с изложеното в молбата установи, че към същата не е приложена
Декларация за материално и гражданско съС.ие по образец, с обективирано в
декларацията изявление за знание на наказателната отговорност по чл. 313 от НК.
Поради това съдът намира, че следва да укаже на И. П. П. – Ц. в едноседмичен срок
да представи Декларация за материално и гражданско съС.ие по образец, с
обективирано в декларацията изявление за знание на наказателната отговорност по чл.
313 от НК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 13.02.2025 г. от 10.50 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото определение, като
жалбоподателката И. П. П. -Ц. бъде и лично призована.
УКАЗВА на И. П. П. – Ц. в едноседмичен срок от получаване на съобщението
да представи Декларация за материално и гражданско съС.ие по образец, с
обективирано в декларацията изявление за знание на наказателната отговорност по чл.
313 от НК, в която декларация да посочи: данни за доходите си и на нейното
семейство; данни за имущественото съС.ие; данни за семейно положение; данни за
здравословното си съС.ие; данни за трудовата заетост, други данни и обстоятелства,
ако сметне за нужно.
6
УКАЗВА на И. П. П. – Ц., че при неизпълнение на дадените указания в
посочения 1-седмичен срок, молбата за предоставяне на правна помощ ще бъде
оставена без уважение.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7