Решение по дело №601/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. АПК вр. чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба, подадена от Б. В. В., чрез адв. Д., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] за осъждане на ответната страна за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди при престоя на ищеца в Затвора в [населено място] за периода от 20.11.2024г. до 18.03.2025г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Ищецът излага, че от 20.11.2024г. до 18.03.2025г. претърпял неимуществени вреди при престоя му в Затвора в [населено място], изразяващи се болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, а именно: липса на достатъчна жилищна площ в килиите, без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи, липса на адекватно лечение. Сочи, че по време на престоя бил на шести пост, стая 5, общо 10 души лишени от свобода. В стаята имало дървеници и хлебарки. На коридора нямало баня и тоалетна, а общата баня се намирала навън, на двора. По време на престоя на ищеца нямало и пералня, поради което същият бил принуден сам да си пере дрехите на ръка през целия посочен период.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, чрез юрисконсулт Ч., изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Моли съдът да я отхвърли.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

На л. 14 от делото е приложена Таблица номер 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец.

На л. 15 от делото е приложен седмичен график на служебната пералня в Затвора в [населено място].

От справка, изготвена от С. П. – Инспектор в СДВР, се установява, че Б. В. е постъпил в Затвора Пловдив на 20.11.2024г., като бил настанен в стая ОП-1 на Приемно отделение, пребивавал там до 24.11.2024г. След вътрешно разместване е преместен в стая ОП-2 на Приемно отделение, в която пребивава до 06.12.2024г., когато е разпределен на пост 6, стая 5.

Стая ОП-1 е с площ от 26,47 кв.м., без санитарен възел, като разполага с два прозореца. За периода от 20.11.2024г. до 24.11.2024г. в стаята не са настанявани повече от 5 души. Санитарният възел е с площ от 2,80 кв.м. и разполага с един прозорец. Тоалетната разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята има две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с централно парно.

Стая ОП-2 е с площ от 26,28 кв.м., без санитарен възел, като разполага с два прозореца. За периода 25.11.2024г. до 06.12.2024г. в стаята не са настанявани повече от 5 души. Санитарният възел е с един прозорец, има течаща студента вода и самостоятелно осветление. При постъпването в Затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Има възможно за ползване и на лично спално бельо.

Установява се, че на 06.12.2024г. ищецът е настанен в стая 5, на шести пост. Площта на стаята е 28,52 кв.м., без санитарния възел. Има два отваряеми прозореца. Тоалетната е самостоятелно помещение с отделен вход. Настанените лишени от свобода са били на брой както следва:

• 06.12.2024г. – 09.12.2024г. – 8 лишени от свобода;
• 10.12.2024г. – 19.12.2024г. – 8 лишени от свобода;
• 20.12.2024г. – 7 лишени от свобода;
• 21.12.2024г. – 30.12.2024г. – 8 лишени от свобода;
• 31.12.2024г. – 04.01.2025г. – 7 лишени от свобода;
• 05.01.2025г. – 09.01.2025г. – 8 лишени от свобода;
• 10.01.2025г. – 13.01.2025г. – 7 лишени от свобода;
• 14.01.2024г. – 22.01.2025г. – 9 лишени от свобода;
• 23.01.2025г. до 24.01.2025г. – 8 лишени от свобода;
• 25.01.2025г. до 30.01.25г. – 9 лишени от свобода;
• 31.01.25г. до 05.02.25г. – 8 лишени от свобода;
• 06.02.25г. – 7 лишени от свобода;
• 07.02.25г. до 09.02.25г. – 8 лишени от свобода;
• 10.02.25г. до 26.02.2025г. – 9 лишени от свобода;
• 27.02.25г. – 7 лишени от свобода;
• 28.02.25г. до 19.03.2025г. – 8 лишени от свобода.

Установява се, че ищецът е бил назначаван на две работни позиции, без да е постигал трудови успехи на която и да е от тях. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно график за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Настанените на работа имат възможност за баня всеки ден. Пералнята се ползва по график. В общото помещение на групата има простор за простиране. Водата в Затвора е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество, от което се ползват всички граждани на Пловдив.

На л. 22 от делото е приложен график за разпределение на времето на лишените от свобода на шести пост.

По делото са приложени протоколи от ДДД обработка на площите в Затвора Пловдив,като се установява, че такава обработка е извършвана на 03.10.2024г., 21.11.2024г., 31.01.2025г. и 06.03.2025г.

В съдебно заседание бе разпитан свидетелят С. П., който заяви, че познава Б. В. от Нова година. Бил е с него в една стая в условията на пренаселеност. В стаята имало дървеници и хлебарки. В момента имало пералня в Затвора, но преди лишените от свобода перяли дрехите си сами. Свидетелят посочи, че не знае да има случай, при който ищецът да е искал да бъде прегледан и това да не се е случило.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на престоя му в Затвора в [населено място], като ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от ГД „Изпълнение на наказанията“. Т.е. исковата молба е подадена от лице с правен интерес.

ГДИН е надлежен ответник по предявения иск за претърпени неимуществени вреди за действия на администрацията на затворите след 01.09.2009г.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия. Съгласно ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Фактическия състав на разпоредбата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва три елемента: 1. нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, 2. настъпили вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишеният от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал.5 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.

От установените факти и обстоятелства по пребиваването на ищеца В. в Затвора [населено място], съотнесено към заявеното като исков период, се констатира, че за изискуемия период от 20.11.2024г. до 18.03.2025г. ищецът е бил настанен в ОП – 1 и ОП – 2 в Приемно отделение и в стая 5 на пост номер 6 в Затвора.

Установи се, че докато ищецът е бил настанен в стая ОП – 1 и ОП – 2, същият не е бил поставен в условия на пренаселеност.

Стая номер 5 на пост 6 е с площ от 25,52 кв.м., а квадратурата на санитарния възел е 2,46 кв.м., който е отделно. За периода от 06.12.2024г. до 18.03.2025г. ищецът е бил настанен в условията на пренаселеност за 93 дни, доколкото са се падали по под 4 кв.м. място за всяко от лишените от свобода лица.

От представените общи справки и приложените към тях графици, се установи, че има разпределение на времето на лишените от свобода, осигуряване на храна, престой на открито, баня, лекар, достъп до течаща студена вода. Има достъп до естествена светлина, прозорците се отварят, светлината се компенсира от електрическо осветление.

Оплакванията за липса на медицинска грижа са неоснователни. Не се установи ищецът да е търсил медицинска грижа и такава да не му е предлагана или предоставяна. Няма данни ищецът да е боледувал от нещо и да му е отказано лечение. Показанията на свидетеля не доказват незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията на Затвора.

Твърденията за лоша хигиена и липса на пералня също са неоснователни в този исков период. Хигиената е въпрос на лично отношение на обитателите в стаята. Има утвърдени консумативи, които да се ползват. Има график за пералня. Ищецът сам следва да почиства спалното помещение, да проветрява при наличието на отваряеми прозорци, както и сам да избира как ще изпере дрехите си.

Оплакванията от общата баня също са неоснователни и съдът не счита, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията на ГДИН. Осигурен е график за ползването й, същата е оборудвана и използваема. Личното решение на всеки как да ползва оборудването и събличане и обличане при това ползване, не може да се вмени във вина на администрацията.

Има данни за извършвана ДДД обработка срещу насекоми и гризачи през процесния период.

Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. В конкретния случай се установява, че в Затвора [населено място], където е пребивавал ищецът през исковите периоди има санитарен възел и течаща вода, съответно е осигурен достъп до същите. Ползването на обща баня с други лишени от свобода е било осигурено. Има достъп до естествена светлина, прозорците се отварят, светлината се компенсира от електрическо осветление. Помещенията са отопляеми от локална парна инсталация. По отношение на хигиената в помещенията: същата е вменена като задължение на самите обитатели, лишените от свобода. От страна на администрацията е изпълнено задължението за снабдяване с хигиенизиращи препарати и консумативи. Осигурено е медицинско обслужване в Затвора Пловдив по график.

В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС, периода на исковата претенция, интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане на физическото здраве на ищеца в резултат на действия или бездействия на администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата инстанция приема, че исковата молба следва да бъде частично уважена: поради поставяне на ищеца в условия на пренаселеност за период от 93 дни – за сумата от 744,00 лв. (по 8 лева на ден). За разликата над тази сума исковата молба е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед частичната основателност на иска, следва да се присъдят разноски за ДТ в размер на 10 лева на ищеца.

Адвокатът на ищеца претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено съобразно с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Такива се дължат съобразно Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения и уважената част от исковата претенция, а именно в размер на 66,96 лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – [населено място] да заплати в полза на Б. В. В., [ЕГН], сумата от 744,00 лв., (седемстотин четиридесет и четири лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от престоя му в Затвора [населено място] за периода от 20.11.2024г. до 18.03.2025г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над 744,00 лв. до пълния претендиран размер от 5 000,00 лв., поради неоснователност.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София да заплати в полза на Б. В. В., [ЕГН], сумата от 10,00 лв. – заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София да заплати на адвокат Н. П. Д. сумата от 66,96 лв., съставляваща размер на адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив.