№ 900
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000501986 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 261255 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1702/2018
г. от Софийски градски съд е осъдил ответника – „Дженерали Застраховане“
АД, ЕИК ********* да заплати на Д. Н. З., ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на своята майка С. Н. З., ЕГН **********, на основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 34 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 27.12.2015 г. на територията на Р. Турция, ведно със законната
лихва, считано от 05.02.2016 г., като е отхвърлил:
- прекият иск, предявен като частичен, за разликата на уважения до
размер на сумата от 40 000 лева, при обща претенция от 60 000 лева;
- акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за
предмет присъждане на законната лихва, за периода от 27.12.2015 г. до
04.02.2016 г., като погасен по давност.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
1
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. П.Д. С. – К., на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 1 764.60 лева с начислен ДДС;
- по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
държавна такса, в размер на сумата от 1 360 лева и деловодни разноски, в
размер на сумата от 850 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Д. Н. З.,
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка С. Н. З.,
ЕГН ********** в частта, в която е отхвърлен прекият иск, за разликата над
уважения до предявения размер от 40 000 лева и в частта, в която е отхвърлен
акцесорния иск, за периода от 27.12.2015 г. до 04.02.2016 г., като погасен по
давност.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност, поради
необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е занижено по размер и несъответства на действително
претърпените от него неимуществени вреди.
Оспорва констатацията на първоинстанционния съд, че с поведението
си пряко и непосредствено е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и
вместо това да уважи искове в пълния им предявен размер.
Моли ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника -
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* в частта, в която е осъден да
заплати обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата от
10 000 лева до присъдените 34 000 лева с доводи за неправилност, поради
необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че определеното обезщетение е завишено
по размер и не съответства на действително претърпените вреди.
Поддържа, че пострадалия в много по – висока степен от приетото от
първоинстанционния съд процентно съотношение е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
Моли да се постанови решение, с което да се отмени атакуваното
решение и вместо това да се отхвърли прекия иск, за разликата над сумата от
10 000 лева до сумата от 34 000 лева.
2
Н. З. З. – конституиран като подпомагаща страна по молба на ответника
не е изразил становище по основателността на жалбите.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от
надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – Д. Н. З., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието
на своята майка С. Н. З., ЕГН ********** е предявил против „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
27.12.2015 г., около 06:30 часа в Р. Турция, на главен път, свързващ градовете
Ялова и Бурса, в участък на територията на село/местност Киразлъ е
настъпило ПТП с лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, управляван от Н. З. З..
Ищецът твърди още, че:
- водачът загубил контрол върху управлението на лекия автомобил,
който напуснал очертанията на пътното платно и се ударил челно в
отводнителен бетонен канал;
- образувана е била наказателна преписка № 11073/2015 г. на
Прокуратура в гр. Ялова, Р. Турция, която е прекратена;
- лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП, включена в системата „Зелена карта“.
- виновен за настъпване на ПТП е застрахования водач;
- пътувал в лекия автомобил и в пряка причинна връзка с ПТП е
получил счупване на дясна ръка в областта на предмишницата, контузии с
охлузвания на носа и дясното бедро;
С прекия иск, предявен като частичен, поискал ответникът да заплати
сумата от 40 000 лева, при обща претенция от 60 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 27.12.2015 г.
3
Поискал ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* подал
отговор на исковата молба /л. 44/, с който оспорил основателността на
предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ПТП е настъпило
на територията на Р. Турция, която не е участник в системата „Зелена карта“,
а поведението на застрахования водач не осъществява деликтния състав по чл.
45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото, че ищецът като
пътник в лекия автомобил не е ползвал предвидения за неговата възраст /11
годишен/ обезопасителен колан и с това си поведение пряко и
непосредствено в много висока степен е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства установява, че на 27.12.2015 г.,
около 06:30 часа в Р. Турция, на главен път, свързващ градовете Ялова и
Бурса, в участък на територията на село/местност Киразлъ е настъпило ПТП с
лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, управляван от Н. З. З..
Водачът загубил контрол върху управлението на лекия автомобил,
който напуснал очертанията на пътното платно и се ударил челно в
отводнителен бетонен канал.
Образувана е била наказателна преписка № 11073/2015 г. на
Прокуратура в гр. Ялова, Р. Турция, която е прекратена.
Лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП, включена в системата „Зелена карта“.
Ищецът през 2015 г. е бил единадесет годишен, заемал е задна седалка в
лекия автомобил не е ползвал обезопасителния колан за тази седалка.
Вследствие на челния удар на лекия автомобил в пътното съоръжение
политнал напред и получил счупване на дясна ръка в областта на
4
предмишницата, контузии с охлузвания на носа и дясното бедро.
В първата инстанция са приети заключение на медицинската експертиза
/л. 115/ и заключенията на две комплексни медицински и автотехнически
експертизи /л. 117 и л. 147/, които установяват описания механизъм на
настъпване на ПТП и претърпените от ищеца увреждания -една средна
телесна повреда, която е погълнала двете контузии.
Общият лечебен и възстановителен период е продължил около два
месеца и не са останали трайни негативни последици за здравето.
Въззивният съд, въз основа на тези заключения обосновава извод, че
ищецът не е ползвал обезопасителния колан за мястото в автомобила, което е
заемал и с това си поведение пряко и непосредствено е допринесъл за
получаване на фрактурата.
Налице е съпричиняване в съотношение на 80% за водача и 20 % за
ищеца.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от
ищеца и ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди; процентното
съотношение на съпричиняване на вредите и датата, считано от която следва
да се начисли законната лихва.
Застрахованият водач е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с начална дата преди 30.10.2015 г., поради което намират приложение
разпоредбите на отменения КЗ.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, което предполага наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования,
5
което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние
– действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се
презумира.
В случая лекия автомобил, управляван от Н. З. З. е имал застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на
която ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
По делото няма данни за постановен съдебен акт от наказателен съд,
който да има последиците на влязла в сила осъдителна присъда, която по
силата на чл. 300 от ГПК да е задължителна за гражданския съд, който
разглежда последиците от деянието, относно това, дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Независимо от това обстоятелство, приложените по делото писмени
доказателства и заключенията на комплексните експертизи в частта
автотехническа обосновават извод, че Н. З. З., при управлението на лекия
автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл.
20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и вследствие на челния удар на МПС в пътното
съоръжение е причинил на сина си средна телесна повреда, а доколкото не е
оборена установената презумция за виновност с поведението си е осъществил
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Доказателствата по делото обосновават извод, че ищецът не е ползвал
обезопасителния колан за мястото в автомобила, което е заемал и с това си
поведение пряко и непосредствено е допринесъл за получаване на
фрактурата.
Налице е съпричиняване в съотношение на 80% за водача и 20 % за
ищеца.
Предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е доказан
по основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост - чл. 52 от ЗЗД.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
6
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищецът възлиза на
сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите
на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия; неговото обществено положение; броя и
вида на получените травматични увреждания /една средна телесна повреда/;
продължителността на общия лечебен и възстановител период – около два
месеца; периодът от време, в който болките и страданията са били
интензивни; отсъствието на негативни последици за здравето на ищеца и
отсъствието на функционален дефицит на горния десен крайник; обществено
– икономическите условия в страната и лимита на застрахователното
обезщетение към датата на ПТП – 27.12.2015 г.
Така определеното обезщетение следва да се намали с приетото
процентно съотношение на съпричиняване /5 000 лв./, поради което прекият
иск е основателен до размер на сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева и
подлежи на отхвърляне до предявения размер от 40 000 лева при обща
претенция от 60 000 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
датата на увреждането. Доколкото отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на деликвента следва да се
приложи и по отношение на застрахователя разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на този иск.
Искът е предявен на 05.02.2019 г. и за периода от 27.12.2015 г. до
04.02.2016 г. е погасен по давност, поради което подлежи на отхвърляне.
7
Следва да се присъди законната лихва върху обезщетението, считано от
05.02.2016 г.
С оглед на изложеното от двете жалби частично е основателна е само
жалбата, подадена от ответника, поради което следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2016 г., за
разликата над сумата от 10 000 лева до размер на сумата от 20 000 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2016 г., за разликата над
сумата от 20 000 лева до размер на сумата от 34 000 лева и вместо това да се
отхвърли прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените
вреди, за разликата над сумата от 20 000лева до размер на сумата от 34 000
лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил предявения пряк иск, имащ за предмет обезщетяване на
неимуществените вреди, за разликата над сумата от 34 000 лева до размер на
сумата от 40 000 лева, представляваща част от обща претенция от 60 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлен акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 27.12.2015 г. до
04.02.2016 г.;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е осъдил ответника да заплати държавна такса, за разликата над сумата от 800
лева до размер на сумата от 1 360 лева, както и в частта, в която е осъден да
заплати адвокатско възнаграждение на адв. П.Д. С. – К., за разликата над
сумата от 1 356 лв. с начислен ДДС до размер на сумата от 1 764.60 лева с
начислен ДДС.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
8
осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, до размер на сумата от 10 000 лева не е обжалвано от
ответника, влязло е в сила и на 26.04.2021 г. е издаден изпълнителен лист.
По разноските:
С оглед изхода на делото и пълната неоснователност на въззивната
жалба, подадена от ищеца не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261255 от 25.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 1702/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответника – „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати на Д.
Н. З., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка С.
Н. З., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 27.12.2015 г. на територията на Р. Турция, ведно със законната
лихва, считано от 05.02.2016 г., за разликата над сумата от 10 000 лева до
размер на сумата от 20 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 261255 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д. №
1702/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил ответника
– „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати на Д. Н. З., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка С. Н. З., ЕГН
**********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
27.12.2015 г. на територията на Р. Турция, ведно със законната лихва, считано
от 05.02.2016 г., за разликата над сумата от 20 000 лева до размер на сумата
от 34 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. З., ЕГН **********, действащ лично
9
и със съгласието на своята майка С. Н. З., ЕГН ********** против
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* пряк иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, имащ за предмет обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.12.2015 г. на територията на
Р. Турция, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2016 г., за разликата
над сумата от 20 000 лева до размер на сумата от 34 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261255 от 25.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 1702/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявения от Д. Н. З., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка С. Н. З., ЕГН ********** против „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК ********* пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./, имащ за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 27.12.2015 г. на територията на Р. Турция, ведно
със законната лихва, считано от 05.02.2016 г., за разликата над сумата от
34 000 лева до предявения размер от 40 000 лева, като част от обща претенция
, в размер на сумата от 60 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261255 от 25.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 1702/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявения от Д. Н. З., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка С. Н. З., ЕГН ********** против „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.12.2015 г., за периода от
27.12.2015 г. до 04.02.2016 г.
ОТМЕНЯ решение № 261255 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д. №
1702/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил ответника
– „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати държавна такса
по сметка на СГС, за разликата над сумата от 800 лева до размер на сумата от
1 360 лева, както и в ЧАСТТА, в която е осъдил ответника да заплати
адвокатско възнаграждение на адв. П.Д. С. – К., за разликата над сумата от
1 356 лв. с начислен ДДС до размер на сумата от 1 764.60 лева с начислен
10
ДДС.
Решението е постановено при участието на Н. З. З., конституиран като
подпомагаща страна по молба на ответника.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11