Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…………………….2020 г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
VІ-ти касационен състав,
в публично заседание на 11.06.2020
г., в състав:
Председател: Красимир Кипров Членове:
Евелина Попова
Ралица Андонова
при секретаря Галина Владимирова,
с участието на прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 911 по описа на съда за
2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63,
ал.1, предл.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена чрез упълномощения процесуален представител М.В.жалба на Комисията за финансов надзор, против решение № 199/ 4.02.2020 г. по НАХД № 5283/2019 г. по описа на ВРС, с което
е изменено издаденото от
заместник-председателя НП №
Р-10-911/25.10.2019 г. ,като наложената на „Б.Е.С.П.” АДСИЦ имуществена
санкция от 10 000 лв. е намалена в
размер на 5000 лв. Изложени са в касационната жалба доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на
материалния закон – не е съобразена квалификацията за повторност на извършеното
адм.нарушение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго
такова за потвърждаване на НП,както и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа с подадената
от процесуалния представител молба с.д. 6113/8.06.2020 г.
Ответникът „Б.Е.С.П.” АДСИЦ,чрез упълномощения адвокат Т.-К. отправя искане за отмяна на НП,а в условията на евентуалност
за оставяне в сила на обжалваното
решение и прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата
за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е
основателна.
С обжалваното НП е
наложена на настоящият ответник имуществена санкция по чл.221,ал.8,т.3,пр.2 от ЗППЦК в размер на 10 000 лв. за извършено в условията на
повторност нарушение по чл.100о1,ал.1
във вр. с чл.100т,ал.1,изр.1,пр.2 от ЗППЦК – затова,че на 1.05.2019 г. в
гр.Варна, в едногодишния срок от влизане в сила на 25.08.2018 г. на НП №
Р-10-681/14.08.2018 г. , „Б.Е.С.П.” АДСИЦ не е изпълнило задължението си по
чл.100о1,ал.1 във вр. с чл.100т,ал.1,изр.1,пр.2 от ЗППЦК да предостави в срок
до 30 дни от края на първото тримесечие на 2019 г. на обществеността публично уведомление за финансовото си
състояние за първото тримесечие на 2019 год.
За да измени НП , след като е приел липсата на допуснати от
административно-наказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила,
ВРС намира,че органът не е съобразил разпоредбата
на чл.27 от ЗАНН като е наложил имуществена санкция към средния предвиден в нормата
на чл.221,ал.8,т.3,пр.2 от ЗППЦК размер.
Настоящият касационен състав
намира,че обжалваното решение е постановено при
допуснато от ВРС нарушение на
материалния закон – налице е касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК,налагащо отмяна на въззивното решение. Приемайки за установени изложените в
НП факти и споделяйки дадената им от наказващия орган тяхна квалификация като
осъществен състав на адм.нарушение по чл.221,ал.8,т.3,пр.2 от ЗППЦК,въззивният
съд е изменил НП нарушавайки
императивната разпоредба на чл.27,ал.5 от ЗАНН – при предвиден в нормата
минимален размер на имуществената санкция от 10 000 лв. , съдът е наложил
такава в размер на 5000 лв. без да
отрича извършването на адм.нарушение в условията на повторност по смисъла на
пар.1,т.24 от ДР на ЗППЦК. Обстоятелствената част на НП съдържа изложение на
факти за извършване на адм.нарушение в условията на повторност – цитирано е влязлото в сила на 25.08.2018 г. НП № Р-10-681/14.08.2018 г.,с което ответното дружество е било наказано за
същото по вид нарушение. Това НП е приложено в административно-наказателната
преписка,като от него се установява,че на ответното дружество е била наложена
имуществена санкция по чл.221,ал.8,т.3,пр.1 от ЗППЦК в размер на 5000 лв. за
нарушение по чл.100о1,ал.1 във вр. с чл.100т,ал.1,изр.1,пр.2 от ЗППЦК – за
неизпълнение на задължението да предостави на обществеността в срок до 30 дни
от края на четвъртото тримесечие на 2017 г.
уведомление за финансовото си състояние за четвъртото тримесечие на 2017
год. На същото е отбелязана дата на влизане в сила на 25.08.2018 г.,при което съгласно дефиницията
за повторност по пар.1,т.24 от ДР на ЗППЦК ,извършеното на 1.05.2019 г. същото
по вид адм.нарушение, правилно е било квалифицирано в обжалваното НП като
повторно. Цитирайки правилно посочената в НП санкционна разпоредба за
повторните нарушения по чл.221,ал.8,т.3,пр.2 от ЗППЦК, районният съд неправилно
е определил адм.наказание по първото предложение на същата разпоредба – за
повторното нарушение минималния предвиден във второто предложение размер на
имуществената санкция е 10 000 лв.,т.е. този размер не е среден
такъв,както неправилно е посочено в мотивите на въззивното решение. При така
допуснатото с изменението на НП нарушение на материалния закон, обжалваното
решение подлежи на отмяна.
След отмяната и при решаването на спора по същество от касационната
инстанция в съответствие с изискванията на чл.222,ал.1 от АПК,обжалваното НП
следва да бъде потвърдено – наложената с
него имуществена санкция правилно е
определена в минималния размер от
10 000 лв.,предвиден за повторните
нарушения в разпоредбата на чл.221,ал.8,т.3,пр.2 от ЗППЦК. Що се касае до доводите на процесуалния
представител на ответника за незаконосъобразност и отмяна на НП,касационният
съд намира същите за недопустими и
съответно неподлежащи на обсъждане,поради липсата на подадена от „Б.Е.С.П.” АДСИЦ
касационна жалба.
При този изход от делото,основателна се явява
претенцията на касатора за присъждане на
основание чл.63,ал.5 от ЗАНН на разноски за юрисконсултско
възнаграждение – осъществено е процесуално представителство от М.В.с подаването
и подписването на касационната жалба и впоследствие с депозирането от нея
на молба с.д.6113/8.06.2020 год.
Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ ,ответникът
следва да заплати на касатора разноски в минималният размер от 80 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 199/4.02.2020 г. по НАХД № 5283/2019 г. по описа на ВРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :
ПОТВЪРЖДАВА издаденото
от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор НП №
Р-10-911/25.10.2019 г.,с което на основание чл.221,ал.8,т.3,пр.2 от ЗППЦК е
наложена на „Б.Е.С.П.” АДСИЦ имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
ОСЪЖДА „Б.Е.С.П.” АДСИЦ
, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на
Комисията за финансов надзор за разноски по делото сумата от 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :