№ /07.10.2022 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 905 по описа за 2022 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.186
ал.4 от ЗДДС и чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от „Сани-05“ ООД –
Варна, ЕИК148000477, представлявано от управителя Н.Б.Ц., против Заповед
№72-ФК/06.04.2022г на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на осн.чл.186 ал.1 т.2 от ЗДДС е
приложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
пекарна в гр. Аксаково, обл. Варна, ***стопанисван от дружеството-жалбоподател,
и забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на осн.чл.187
ал.1 от ЗДДС.
Дружеството-жалбоподател не оспорва
описаната в заповедта фактология, но твърди, че оспорената заповед е издадена в
противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му. Твърди се, че
разпоредбата на чл.186 от ЗДДС не създава задължение за административния орган
да прилага ПАМ във всеки случай на установено административно нарушение, а
следва във всеки конкретен случай да прецени необходимостта от принудата с
оглед постигане на специфичните й цели и спазване на принципа на съразмерност.
Твърди се, че ПАМ нямат характер на санкция, и не могат да имат за цел
„предупреждаване и превъзпитаване на нарушителя и възпитание и предупреждение
на останалите правни субекти“, както е възприето с оспорената заповед, защото
това са целите на административнонаказателното производство. Сочи се също, че
налагането на ПАМ в конкретния случай не отговаря на нито една от целите й,
закрепени в ЗАНН, като се излагат конкретни съображения. Излагат се твърдения
за липса на мотиви относно продължителността на срока и относно съразмерността
на приложената ПАМ, вкл. и в насока издаване на заповедта преди НП, което
препятства приложението на чл.187 ал.4 от ЗДДС. Настоява се за отмяна на
заповедта и се претендират разноски. В съдебно заседание дружеството не се
представлява и не ангажира становище.
Ответният административен орган – началник отдел
„Оперативни дейности” – Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, се
представлява от гл.ю.к.Е.А., която лично в съдебно заседание и с писмени
бележки оспорва жалбата като неоснователна с аргументи за доказаност на
установеното нарушение, за мотивираност на приложената ПАМ, вкл. и конкретно
досежно нейния срок като съответен на тежестта на нарушението, настоява за
отхвърлянето на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.04.2022г около 07:00ч П.Д.и П.К.-
инспектори по приходите в отдел „Оперативни дейности“ – Варна, извършили
проверка на търговски обект по см.§1 т.41 от ДР на ЗДДС – пекарна в
гр.Аксаково, ***, стопанисван от „Сани-05“ ООД. Контролните органи извършвали скрито
наблюдение, при което станали свидетели на извършена продажба на обща стойност
3.50лв. от продавачката М.Н. на клиент на видима възраст 35 години (1 бр.
принцеса на ст-ст 1.50лв, 1 бр. милинки на ст-ст 1.90лв. и 1 бр. торбичка на
ст-ст 0.10 лв.). Клиентът заплатил с банкнота от 5лв., продавачката приела
плащането, но не издала фискален касов бон от въведеното в експлоатация в
обекта фискално устройство модел TREMOL M20 с ИН на ФУ: ZX 138410, регистрирано в ТД на НАП-Варна, нито ръчна
касова бележка от кочан. От изведения дневен фискален отчет в 07:04ч било
установено, че разчетената касова наличност е 207.40лв, а според описа на
фактическата касова наличност тя била в размер на 212.00, т.е. установена била
положителна разлика от 4.60лв. при парични средства в началото на работния ден
от 200лв; от описа на паричните средства било установено, че в касата били
налични 5 бр. банкноти от по 5 лв. От изведения КЛЕН пък било установено, че в 07:02ч
не е регистрирана, т.е. отчетена продажба на ст-ст 3.50лв.
Констатациите си в хода на проверката
инспекторите отразили в съставения ПИП от същата дата, наред с извършените в
хода на проверката действия и събраните доказателства, както и установената
разлика между разчетена и фактическа касова наличност в размер на 4.60лв. За установеното
при проверката административно нарушение нарушение - гореописаното
нерегистриране на извършена продажба на ст-ст 3.50лв. чрез издаване на касов
бон от ФУ в обекта, квалифицирано по чл.25 ал.1 т.1 вр.чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г
на МФвр.чл.118 ал.1 от ЗДДС, против дружеството бил издаден АУАН от 13.04.2022г.
На осн.чл.186 ал.1 т.1
б.“а“ от ЗДДС била издадена и оспорената понастоящем Заповед №72-ФК/06.04.2022г,
с която административният орган приложил спрямо дружеството ПАМ - запечатване
на търговския обект, съответно – забрана на достъпа до него, за срок от 14
(четиринадесет) дни. Според изложеното в мотивите й, така избраната продължителност
на ПАМ органът съобразил с тежестта на извършеното нарушение (неотчетена продажба на ст-ст 3.50лв. при отчетен
оборот от продажби от ФУ в размер на 7.40лв.) и последиците от същото, и местонахождението
на обекта (на оживена улица в центъра на гр.Аксаково с голям
клиентопоток), наложителната защита на обществения интерес чрез предотвратяване
на възможността за извършване на нови нарушения. Отчетен е и фактът, че с това
нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна
отчетност на извършваните продажби и тяхната регистрация, както и последващата
възможност за проследяване на реализираните обороти. Посочено е, че издаването
на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и
работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския
обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл.118
от ЗДДС са все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или
управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните
предпоставки с цел да бъде възможно извършването на текущ и последващ контрол
от органите по приходите; че извършеното деяние показва поведение на лицето,
насочено срещу установената фискална дисциплина, и организация в търговския му
обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство, а целта на
ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигурят
бюджетните приходи, както и надлежното деклариране на движението на стоки и на
реализираните обороти. Прието е, че при неприлагане на ПАМ съществува
възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят
значителни и трудно поправими вреди, засягащи пряко интересите на държавата
поради неотразяването на реално извършени продажби, водещо до неправилно
определяне на дължимите налози; отчетена е и необходимостта от определен срок
от време за промяна в организацията на дейността в обекта. Не на последно място
е изложено, че при определяне на срока на ПАМ е спазен принципа за съразмерност,
същият е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане дейността на търговеца, а целта на този
срок е промяна в начина на извършване на дейността в обекта, като прекият
резултат е правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността на
относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а
индиректният – недопускане вреда за фиска.
Горната фактическа
обстановка, по същество безспорна между страните, се установява въз основа на
писмените доказателства по административната преписка, както и тези, приобщени
в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви, и разгледани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на ИАА, и при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество се преценява като основателна.
Съгласно чл.186 ал.1
т.1 б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект за срок до 30 дни”, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Следователно условието, което поставя цитираната
правна норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна
административна мярка, е дружеството да е осъществило нарушение на установения
законов ред или начин за документиране на извършена продажба, свързано с
неиздаване на съответен документ за продажба – в случая фискален касов бон или
бележка от кочан, което представлява административно нарушение на чл.185 ал.1 ЗДДС, вр. чл.25 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Позовавайки се на събраните
убедителни и безпротиворечиви доказателства, съдът в настоящия си състав счита,
че такова административно нарушение, изразяващо се в неотчитане на извършена
продажба на ст-ст 3.50лв., действително е извършен в търговския обект,
стопанисван от дружеството – жалбоподател.
Независимо от
горното обаче съдът в този си състав споделя възражението му за липса на мотиви
в заповедта относно определената продължителност на срока на ПАМ. Съдът намира,
че част от съображенията на административния орган в тази насока се неотносими
към казуса, други са общи, а конкретизираните такива не са доказателствено
обвързани. На първо място нарушаването на утвърдения ред за данъчна дисциплина
чрез неиздаване на касов бон за реализирана продажба представлява елемент от
фактическия състав на нарушението по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на
МФ, респективно – основание за прилагане на ПАМ, поради което очевидно не може
да служи и като мотив за определяне на срока й. Тежестта на извършеното
нарушение, последиците му, местонахождението и работното време на търговския
обект единствено са споменати от административния орган, но в заповедта липсва
конкретика и анализ на същите, които да позволят на съда да прецени
законосъобразността на извода на административния орган, че те обосновават
определения срок на ПАМ, който е в средния по приложимия текст. В тази връзка –
в мотивите за определяне срока на ПАМ са изложени задължения на субектите по
ЗДДС, които са неотносими към казуса и за които липсват твърдения и данни някога
да са били нарушавани от дружеството, и то да е било санкционирано за тях; по
преписката липсват данни за други административни нарушения – било установени
при проверката или в предходен момент, като евентуални основания за определяне
на точно такъв срок на ПАМ; липсват твърдения и данни за липса на задължения
към бюджета, изобщо – липсват каквито и да било факти от обективната
действителност, които да мотивират решението на административния орган да
приложи ПАМ за срок в средния размер по приложимия текст (до 30 дни), още
повече предвид изключително ниската стойност на неотчетената продажба от
3.50лв., включена в установената разлика в касата от 4.60лв. два астрономически
часа след началото на работното време на обекта (от 05:00ч до 13:0ч в делнични
дни).
На следващо място
– целите на ПАМ (да се защити обществения интерес, да се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения, да се гарантира еднаквото
спазване на законовите норми от всички лица, да се превъзпита нарушителя към
спазване на законите вкл. чрез промяна на организацията на дейността му) са
установени от законодателя в чл.22 от ЗАНН и не могат да бъдат използвани от
административния орган чрез дублиране на значението им и като основания за
определяне на срока на ПАМ. Заключението, че в обекта съществува организация,
която няма за цел спазване на данъчното законодателство, се преценява като
напълно произволно и противоречащо на констатациите в ПИП за липса други
нарушения на изискванията на Наредбата или на ЗДДС. В тази връзка -
твърденията, че при неприлагане на ПАМ съществува възможност за извършване на
ново нарушение, и то при липса на доказателства за каквито и да било предходни
наказания, наложени с влезли в сила НП на дружеството-жалбоподател, са изцяло
декларативни, поради което съдът не следва да съобразява правните си изводи с
тях.
При прилагането на
ПАМ по реда на чл.186 от ЗДДС административният орган действа в условията на
обвързана компетентност, т.е. при наличие на материалноправните предпоставки,
установени с цитираната норма, той е длъжен да приложи ПАМ. При определяне на
продължителността на ПАМ обаче органът действа в условията на оперативна
самостоятелност и го определя по целесъобразност в рамките на закона, поради
което дължи излагането на мотиви защо приема, че ПАМ трябва да бъде приложена
за конкретно избрания от него срок. Поради това липсата на мотиви в това
отношение е особено съществено процесуално нарушение, защото касае
продължителността на мярката с оглед целта на закона, а именно – налагане чрез
властта на държавата на конкретно поведение с неблагоприятни последици на
съответния правен субект, независимо от неговата воля. Същевременно липсата на
мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, съставлява и нарушение на
императивното изискване на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй като обективно лишава
съда от възможност на извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт, и
поради това е основание за незаконосъобразност на същия по см.чл.146 ал.3 от АПК. Констатираното нарушение – липса на мотиви относно продължителността на
ПАМ, е особено съществено, то е неотстранимо в настоящата съдебна фаза на
производството, и поради това съставлява самостоятелно основание за отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна.
При този изход на
делото претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е
неоснователна, а тази на дружеството-жалбоподател следва да бъде уважена в
доказания размер от 50лв. ДТ.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителни
административни мерки №72-ФК/06.04.2022г на началник отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП-София, с която на
осн.чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка –
запечатване на стопанисваната от „Сани-05“ ООД - Варна, ЕИК *********, пекарна
в гр.Аксаково, ***и забрана на достъпа до нея за срок от 14 (четиринадесет)
дни.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна да заплати на „Сани-05“ ООД - Варна, ЕИК *********,
представлявана от управителя Н.Б.Ц., сторените в производството разноски в
размер на 50 (петдесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд – София.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: