№ 66
гр. Габрово, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора П. П. Д.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Частно наказателно дело №
20244200200248 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32, във вр. с чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по постъпили в Окръжен съд – Габрово молба за правна помощ и
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции за признаване
и изпълнение на решение на съдебен орган на Нидерландия, постановено срещу
българския гражданин П. В., роден на ** г., с регистриран постоянен адрес в с. ***,
общ. Севлиево. Претендира се българският съд да упражни правомощията си, като
признае финансова санкция в размер на 150 евро, наложена за нарушение, описано в
Удостоверението.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово счита, че са изпълнени
изискванията на закона и финансовата санкция следва да се признае за изпълнение.
Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява в съдебно заседание.
Съдът разгледа делото в негово отсъствие при спазване на правилата по чл. 16, ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС.
Служебният защитник адв. К. оспорва искането. С оглед на това, че не са
1
налице данни дали лицето е било уведомено за съдебното заседание и решението на
чуждия съд, предоставя на съда да реши дали да признае същото.
Съдът, като взе под внимание събраните по делото доказателства и ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Представеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е
издадено въз основа на решение № 96/210888-22 на Rechtbank Oost-Brabant,
Нидерландия, постановено на 23.05.2023 г. и влязло в сила на 22.01.2024 г.
Удостоверява се, че с решението на П. В. е наложена финансова санкция в размер на
150 евро за деяние, изразяващо се в: „Разпънали са няколко палатки в гората на
обществено място, което не е предназначено за къмпинг.“. Описано е времето и
мястото на извършване: 05.04.2022 г., Orpheuslaan, Eindhoven. Деятелността е
квалифицирана като нарушение на член 4:18, алинея първа от Общинската наредба за
осигуряване на обществения ред в гр. Айндховен. В Удостоверението е посочено, че
производството по налагане на санкцията не е било писмено, като лицето не се е явило
на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението. Вписано е също
така, че лицето не е било призовано лично, но чрез други средства е получило
официална информация за определената дата и място на съдебния процес, вследствие
на който е постановено решението, по начин, който недвусмислено доказва, че то е
било уведомено за насрочения съдебен процес и е било уведомено за възможността за
постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес. Посочено е, че
документите са изпратени с редовна поща.
Съдът съобрази, че засегнатото лице П. Н. В. е български гражданин, роден на
** г. в гр. Севлиево. Според данните в НБД „Население“ на МРРБ, П. В. е с постоянен
адрес в с. ***, общ. Севлиево и настоящ адрес в Германия, считано от 02.01.2013 г.
Приложена е и справка от ОД на МВР - Габрово за задграничните пътувания на
лицето, видно от която е, че същият е напуснал пределите на страната на 27.03.2019 г.,
като няма данни да се е завръщал до 09.02.2024 г., след което на 01.03.2024 г. отново е
напуснал България. Видно от това е, че не е имало възможност лицето да е било
призовано на постоянния си адрес в с. ***, общ. Севлиево. Няма и данни дали по това
време се е намирал на територията на Нидерландия, където да е бил призован. По тези
съображения, както и за да се охранят правата му, ползвайки реда по чл. 7, т. 3 от
Рамковото решение съдът отправи искане до издаващата държава за предоставяне на
информация и по възможност и на писмени доказателства по какъв точно начин е
било уведомено засегнатото лице за съдебния процес, на който е взето решението за
налагане на финансова санкция. В определения от съда двуседмичен срок такава
информация не бе предоставена от компетентния орган на Нидерландия.
По изложените съображения съдът намира, че е налице факултативното
2
основание по чл. 35, т. 10 от ЗПИИРКОЗНФС за отказ от признаване и допускане на
изпълнение на финансовата санкция, тъй като не са налице безспорни доказателства,
че правото на защита на засегнатото лице, което включва и правото му на уведомяване
за съдебния процес и предоставяне на възможност за лично участие, е било охранено.
Наред с горното, съдът констатира, че не са налице и предпоставките на чл. 30,
ал. 3 от ЗПИИРКОЗНФС (чл. 4, т. 1 от Рамковото решение), съгласно който съдът
признава решение за налагане на финансова санкция при условие, че лицето срещу
което е постановено решението притежава имущество, получава доходи или има
местоживеене или обичайно пребиваване на територията на страната. Видно е от
справка от НАП, че след 01.01.2012 г. В. няма регистрирани трудови договори на
територията на България. От справка в Интегрираната информационна система за
кадастър и имотен регистър на Агенция по вписванията за П. В. не се установяват
извършени вписвания, отбелязвания и заличавания. Следователно засегнатото лице не
реализира доходи на територията на България и не притежава недвижими имоти в
страната. На следващо място, от представената докладна записка от ОЗ „Охрана“ -
Габрово се установява, че от пет години къщата в с. *** ул. „**“ № 12, на който е
адрес е постоянният адрес на лицето, е продадена, както и че същото лице не е познато
в населено място и там не живеят негови близки или роднини. От изложеното следва,
че вписаният постоянен адрес на лицето е формален, като то не живее на него, а няма
друг регистриран адрес в страната. Както се посочи по-горе, от 2013 г. настоящият
адрес на В. е в Германия. Посочените обстоятелства, както и данните за задграничните
пътувания, дават основание да се приеме, че засегнатото лице няма местоживеене или
обичайно пребиваване на територията на Република България.
Поради изложеното, като съобрази, че не са налице предпоставките по чл. 30,
ал. 3 от Закона, както и че е налице основанието по чл. 35, т. 10 от Закона, съдът
намира, че следва да откаже признаване и изпълнение на решението за финансова
санкция.
Водим от горното и на основание чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 7, т. 2 от
ЗПИИРКОРНФС, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ОТКАЗВА да признае и допусне изпълнение на Решение № 96/210888-22,
постановено на 23.05.2023 г. от Rechtbank Oost-Brabant, Кралство Нидерландия, влязло
в сила на 22.01.2024 г., с което на българския гражданин П. Н. В., ЕГН **********, е
наложена финансова санкция в размер на 150 евро и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото.
Да се уведоми, на основание чл. 38 от ЗПИИРКОРНФС, компетентният орган
3
на издаващата държава, който отговаря за изпълнение на решението – Centraal Justitieel
Incassobureau – Postbus 185, 8900 AD Leeuwarden, Nederland, като копие от
уведомлението да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република
България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4