Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
07. 11.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на шести
ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Районен съдия: Петър
Петров
при секретаря Д.И.………………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00437 по описа
за
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е молба за развод по взаимно съгласие
от В.П.Д. ЕГН ********** *** и В.Г.Д.
ЕГН ********** ***.
Към молбата се
съдържа споразумение, включващо реквизитите на чл.51, ал.1 СК.
В съдебно заседание съпрузите подържат молбата за развод,
като изразяват сериозно и непоколебимо съгласие за разтрогване на брака.
От доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното:
Страните са сключили граждански брак на 27. 03. 1996г пред ДЛГС при Община гр. В.. Страните не са представили доказателства от брака си да имат родени непълнолетни към момента деца.
Депозираното пред съда
споразумение по чл.51, ал.1 СК не
противоречи на закона, тъй като в него съпрузите са се споразумели относно ползването
на семейното жилище, имуществените отношения между съпрузите след развода, фамилното
име на съпругата след развода, както и относно издръжката между двамата съпрузи
след развода.
С оглед на изложеното съдът приема за безспорно
установено, че бракът между страните по делото е дълбоко и непоправимо
разстроен, поради което е изчерпан от социалната си функция и съдържание.
Постигнатото споразумение,като непротиворечащо на закона
и морала, следва да се утвърди с решение на съда на осн. чл. 330, ал.3 ГПК.
Страните следва
да бъдат осъдени всяка една от тях по 7. 50 лв по сметка на съда за окончателна
държавна такса.
Предвид тази
фактическа и правна обстановка, съдът :
Р Е Ш И :
Прекратява с развод по взаимно съгласие сключения
на 27. 03. 1996 год. пред длъжностно
лице по гражданско състояние при Община
гр. В. граждански брак между В.П.Д. ЕГН ********** *** и В.Г.Д. ЕГН ********** ***.
На осн. чл.
330, ал.3 ГПК утвърждава постигнатото споразумение по чл. 51, ал.1 СК между страните по следния начин:
1. След развода съпругата Илияна Иванова
Добрева ще продължи да носи брачното си фамилно име- Д..
2.По време на брака страните са придобили в
семейна имуществена общност недвижим имот- семейното жилище, находящо се в гр. В.,
ул. „ Халил ефенди „ № 4, вх. Б, ет. 6, ап. 15, а именно апартамент № 5 във
вход Б на шести жилищен етаж , състоящ се от коридор, дневна, баня с тоалет, и
една тераса със застроена площ 40. 68 кв.м., при граници : на изток- стълб
клетка на вх. Б, на юг- ап. № 16, на запад – ул. „ Козлодуй „, на север- ап.14,
заедно с прилежащата му изба № 15 с площ от 3. 38 кв.м., при граници и съседи :
на изток- избо № 16 от вх. Б, и коридор, на юг- изба № 22 оит вх. Б, на запад-
ул. „ Козлодуй „, на север- изба № 10 от вх. Б, ведно с 0. 7975 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж в УПИ № IV- 1 в
кв. 140 по плана на Седми микрорайон на гр. В., по отношение на който имот след
развода двамата съпрузи остават обикновени съсобственици с равни идеални части
от по 1/ 2.
3. Правото на ползване върху семейното
жилище по т. 2 след развода се предоставя на В.П.Д., като В.Г.Д. заявява, че е
съгласен да не му бъде заплащан наем за ползването на имота.
4. Придобитите по време на брака движими
вещи остават в режим на обикновена съсобственост.
5. След развода страните не си дължат един
другиму издръжка.
6. Разноските по делото се понасят, така,
както са направени от тях.
ОСЪЖДА В.П.Д. с гореснета самоличност да
заплати по сметка на съда окончателна държавна такса от 7. 50лева.
ОСЪЖДА В.Г.Д. с гореснета самоличност да заплати по сметка на съда окончателна държавна
такса от 7. 50 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :