Р Е Ш Е Н И Е

№ 16.01.2018 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски районен съд гражданско отделение

На осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Антония Пенчева

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 8313 по описа за 2017 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена „Ф.и.а.” ЕООД, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на „В.А.” ООД, че съществува вземането присъдено с издадена по ч.гр.д. № 59/2011 г. на ЕРС заповед по чл. 417 ГПК за сумите от 19699,73 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 18.06.2009г. и договор за поръчителство от 19.06.2009г., вземането по който е обявено за предсрочно изискуемо, поради неплащане от кредитополучателя на дължими вноски, и сумата от 4518,42 лв., представляваща лихва за периода от 18.09.2009г. до 25.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.02.2011г. до окончателното изплащане на задължението. В условието на евентуалност моли ответника да бъде осъден да му заплати същите суми.

В исковата молба се сочи, че на 18.06.2009г. между Н. К. Х.и „ЦКБ” АД бил сключен договор за потребителски кредит, съгласно който ищецът му предоставил сума в размер на 20000 лв. На 19.06.2009г. бил сключен договор за поръчителство съобразно който ответникът се съгласил да отговаря солидарно за задължението на заемателя. Съгласно раздел т. 3.2 от договора общото задължение следвало да бъде върнато на 84 равни анюитетни вноски по 385,94 лв., дължими до 18-то число на всеки месец. Твърди се, че към датата на входиране на заявлението по чл. 417 от ГПК, ответникът не е погасил изискуемите месечни вноски след 19.09.2009г. Поради забавата в плащането им, остатъка от кредита е обявен за предсрочно изискуем на осн. т. 10.2 от договора. За обявената предсрочна изискуемост заемателя бил уведомен съобразно т. 13 от договора по пощата с писмо с обратна разписка. Задължението било цедирано от „ЦКБ” АД на ищеца на 28.12.2011г., за което ответникът бил уведомен на 06.02.2012г. Претендират се разноските в настоящото и в заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените главен и евентуален искове. Не оспорва наличието на сключен договор за заем и получаването на сумата по него. Оспорва наличието на извършено уведомяване за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението по договора. Сочи, че посоченото от ищеца писмо не е получено от ответника. Счита, че на това основание и предвид липсата на обявена предсрочна изискуемост искът следва да бъде отхвърлен. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност, считано от издаване на изпълнителния лист до образуване на изп. дело № 892/2016г.г. на ЧСИ Д. Колева. Сочи, че възможността за съдебно претендиране на вземането от ответника е преклудирана на осн. чл. 147 ал. 1 ЗЗД. Оспорва наличието на извършено уведомление за извършената цесия. Оспорва положения подпис в обратна разписка от 06.12.2012г. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. № 59/2011г. на ЕРС се установява издаването на заповед за изпълнение в полза на „ЦКБ” АД против Н. К. Х., К. Б. А. и „В.А.” ООД за посочените в исковата молба суми.

От писмените доказателства – Искане за потребителски кредит от 23.04.2009год.; Договор за потребителски кредит № 80700КР-АА-6370/18.06.2009год. и Договор за поръчителство от 19.06.2009год. към него; Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на Договор за потребителски кредит № 80700КР-АА-6370 от 18.06.2009 год.; Договор за цесия № 2 от 28.12.2011 год. и Приложение към него; Уведомление за цесия до В. „А." ООД от 02.02.2012 год. с обратна разписка; Покана за доброволно изпълнение по ИД 892/2016 год. по описа на ЧСИ Дияна Колева-Стефанска; препис от изп. д. № 20117280400240 по описа на ЧСИ Д. Колева с район Великотърновски окръжен съд, се установява, че: на 18.06.2009год. между „ЦКБ” АД и Н. К. Х.бил сключен писмен договор за предоставяне на кредит на стойност 20000 лева, като сумата следвало да бъде приведена по банкова сметка ***. Предоставеният кредит следвало да бъде върнат по погасителен план ведно с възнаградителна лихва в размер на 9%, такси и разноски, на 84 вноски, от които първата 319,27, лв. следващите - по 385,94 лв. и последната 385,53лв., с падежни дати 18-то число на месеците от м .07.2009г. до м. 06.2016г. В договора за кредит бил инкропориран договор за поръчителство с К. Б. А. На 19.06.2009г. между „ЦКБ” АД и „В.А.” ООД бил сключен писмен договор за поръчителство относно задължението по договора за кредит между „ЦКБ” АД и Н. К. Х.от 18.06.2009 год. На „ЦКБ” АД изпратило по пощата с обратна разписка писмено уведомление за предсрочна изискуемост до Н. К. Х., което било получено лично от него на 07.02.2011г. На 28.12.2011 год. между „ЦКБ” АД като цедент и „Ф.и.а.” ЕООД бил сключен договор за прехвърляне на вземания сред които и това по договор за кредит № 80700КР-АА-6370/18.06.2009год. на обща стойност 27344,51лв. На 02.02.2012г. до седалището на Алвина” ООД било изпратено уведомление за извършената цесия, което било получено от неизвестно лице.

От заключението по приетата ССчЕ се установява, че отразеното непогасено задължение в счетоводството на Централна кооперативна банка към датата на подаване на заявлението и към момента на изготвяне на заключението е 19699,73лв. – непогасена главница, 3959,59 лв. – редовна лихва и 558,83лв. – наказателна лихва. Сумите, които са начислени по представеното по делото банково извлечение се отчитат на лицето Н. К. Х., като съвпадат с погасителния план по договора и е направил изчисление само на наказателната лихва. Банката е покривала с плащанията по договора единствено разноските.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 92 във вр. с чл. 138 и чл. 99 ЗЗД

Искът е подаден в срок вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и има за предмет вземанията посочени в заповедта по чл. 417 ГПК. В тази насока съдът приема за дата, на която ответникът е получил процесната заповед за изпълнение на 19.09.2016г., като от нея е започнал да тече срока по чл 414 ал. 2 ГПК и до подаване на възражението – 03.10.2016г. не е изтекъл. Въпреки срочното подаване на иска, той е недопустим, тъй като е подаден от ненадлежна страна. С решение № 01.02.2017 г. по т.д. № 23285015г. на ВКС е дадено разяснение, че съобразно т.4г от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417 т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422 ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав споделя тази практика, поради което главният иск следва да бъде оставен без разглеждане.

Издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК следва да бъде обезсилен на осн. чл. 415 ал. 2 ГПК, в частта й относно длъжник „В.А.” ООД

Предвид недопустимостта на главния иск, съдът следва да се произнесе по предявените в условие на евентуалност осъдителни искове с правно основание 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 92 във вр. с чл. 138 и чл. 99 :

Съобразно разрешението дадено в т.11б от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС „в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца – чл. 210, ал.1 ГПК, насрещен иск – чл. 211 ГПК, инцидентен установителен иск – чл. 212 ГПК, ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК”. Предвид изложеното съдът счита, че предявените в условие на евентуалност осъдителни искове да допустими и надлежно предявени, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

За да бъдат уважени същите, е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки: 1/ валидно сключен договор за кредит; 2/ предоставяне на заемната сума; 3/ наличието на уговорените в договора предпоставки за обявяване на вземането по договора за заем за предсрочно изискуемо; 4/ редовното уведомяване на длъжника за трансформиране на задължението и момента, от който настъпват последиците на предсрочната изискуемост; 5/ размера на претендираното вземане по отделни пера. В тежест на ответника е да установи въведените в процеса правоизключващи твърдения, респ. погасяването на задълженията.

Между страните по делото не е спорно, а и от приложения от ищеца като доказателство документ се установява, че на 19.09.2012г. между третото за производствто лице Н. К. и „ЦКБ” АД е бил сключен валиден писмен договор за заем при общи условия, по който ответникът е поръчителствал по формалния ред на чл. 138 ЗЗД. В него е посочено основанието му и лицето, на което ще бъде приведена сумата. Не се спори за реалното усвояване на сумата от 20000 лв., чрез постъпването й по посочена от кредитополучателя банкова сметка, ***сечна вноска повече от 60 дни след падежа й по погаситгелен план.

Спорни между страните са въпросите дали е настъпила предсрочната изискуемост на главното задължение и дали поръчителят се е освободил от отговорност поради изтичане на предвидения в чл. 147, ал. 1 ЗЗД преклузивен шестмесечен срок. Отговорността на поръчителя има акцесорен характер и е в зависимост от задължението на главния длъжник, в това число и от настъпването на неговата изискуемост, като законодателят е предвидил в чл. 147, ал. 1 ЗЗД самостоятелно основание за прекратяване на поръчителството. Съгласно чл.147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца, като срокът е преклузивен и съдът следи служебно за неговото изтичане. За да се реализира фактическият състав на чл. 147, ал. 1 ЗЗД трябва да са налице двете кумулативни предпоставки: изтичане на период от шест месеца от падежа на главното вземане и бездействие от страна на кредитора по отношение на длъжника в този шестмесечен преклузивен срок.

2014 на ВКС и др. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл.

По делото е безспорно, а и от приложените към зявлението по чл. 417 ГПК известия за доставяне се установява, че банката е изпратила до главния длъжник чрез писмо с обратна разписка съобщение съдържащо ясно и недвусмислено изявление за обявяване на предсрочна изискуемост, което е получено лично от него на 07.02.2011г. Именно от тази дата кредита е обявен за предсрочно изискуем вкл. и по отношение на поръчителя. Оттогава е започнал да тече и 6-месечния срок по чл. 147 ЗЗД, който до подаване на заявлението - 25.02.2011г. не е изтекъл. В случая следва да се има предвид, че издадената въз основа на това заявление заповед е влязла в сила спрямо кредитополучателя и другия поръчител – т.е тя се представлява един стабилен съдебен акт, с който е признато претендираното по съдебен ред вземане срещу главния длъжник по см. на чл. 147 ГПК.

Ответникът оспорва надлежното уведомяване за придобиване на вземането от ищеца. С договора уреден в чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно вземане прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

В случая заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е издадена на името на цедента и вземането е прехвърлено в хода на процеса. Искът по чл. 422 ГПК е предявен от цесионера в съответствие с т. 10 б от 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, за което е съобщено на ответника с нарочно изходящо от цедента уведомление приложено към исковата молба.

В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане, което преминава към новия кредитор е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване номера на договора за кредит, имената на длъжника и сумите, които се дължат по него. Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на ответника съобразно изискванията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Съобразно предвиденото в чл. 99 ал. 4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е извършено с получаването на преписа от исковата молба с приложения към нея договор за цесия и уведомление от цедента. Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на ВКС, Определение №987/ 18.07.2011г. по гр.д. №867/ 2011г. на ВКС и др./.

Съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. При договора за заем /кредит/ е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания, а представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части / Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров, Решение № 28/05.04.2012 г. по гр.д. № 523/2011 г. на ВКС, III г.о./. Следователно по отношение на вземания, произтичащи от договор за кредит важи петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД, която започва да тече от датата, на която следва да бъде върнат целият кредит изцяло или от датата на обявяването за предсрочно изискуем. Производството относно спорно вземане, предмет на предявен в срок иск по чл. 415 ГПК, се счита съобразно чл. 422 ал. 1 ГПК за започнало от момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, а по време на съдебния процеса давност съобразно чл. 115 т. 1 б. „ж” от ЗЗД не тече. В този смисъл са и разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков. В същия смисъл по идентичен казус е и решение по в.т.д. № 1714/ 2016г. на ВОС.

В случая обаче искът е евентуално съединен осъдителен, който се счита за предявен от датата на подаването му в съда – 23.01.2017г. Както беше посочено по-горе, датата на която кредита е бил обявен за предсрочно изискуем е 07.02.2011г., откогато до депозиране на иска в съда е изтекъл срок по-дълъг от пет години, поради което евентуалните искове следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване са на стойност 2600 лв. за адвокатско възнаграждение /по 1300лв. за всеки от предявените в евентуалност искове/. Съдът намира, че от тази сума следва да се присъдят 1300 лв. За този извод се съобразява с наличието на зъдлжителна съдебна практика приемаща, че когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение - пр. Определение № 284/06.04.2012 г. по ч.гр.д. № 238/12г на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

Р Е Ш И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявения от „Ф.и.а.” ЕООД, ЕИК ********* срещу „В.А.” ООД ЕИК ********* иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК за приемане за установено, че в полза на ищеца съществува паричното вземане, за което по ч.гр.д. № 59/2011 г. на ЕРС е издадена заповед по чл. 417 ГПК за солидарното осъждане на Н. К. Х., К. Б. А. и „В.А.” ООД да заплатят на „Централна кооперативна банка” АД сумата от 19699,73 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 18.06.2009г. между и „ЦКБ” АД и Н. К. Х. договор за поръчителство от 19.06.2009г. сключен между „ЦКБ” АД и „В.А.” ООД, вземането по който е обявено за предсрочно изискуемо, поради неплащане от кредитополучателя на дължими вноски, и сумата от 4518,42 лева, представляваща лихва за периода от 18.09.2009г. до 25.02.2011г. /3959,59 лв. – договорна възнаградителна лихва и 558,83 лв. – договорна наказателна лихва/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.02.2011г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е придобито в хода на процеса от „Ф.и.а.” ЕООД от „Централна кооперативна банка” АД с писмен договор от 28.12.2011г., като ПРЕКРАТЯВА производството, в частта му по този иск.

ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 415 ал. 5 ГПК заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с № 43/01.03.2011г. и изп. лист от 01.03.2011г. издадени по ч.гр.д. № 59/2011 г. на ЕРС, в частите им по отношение на длъжник „В.А.” ООД.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ф.и.а.” ЕООД, ЕИК ********* искове да бъде осъдено „В.А.” ООД ЕИК ********* да му заплати 1. на основание чл. 430 ал. 1 ТЗ сумата от 19699,73 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 18.06.2009г. между и „ЦКБ” АД и Н. К. Х., и договор за поръчителство от 19.06.2009г. сключен между „ЦКБ” АД и „В.А.” ООД, вземането по който е обявено за предсрочно изискуемо, поради неплащане от кредитополучателя на дължими вноски, 2. на основание чл. 430 ал. 2 ТЗ сумата от 3959,59 лева, представляваща договорна лихва за периода от 18.09.2009г. до 25.02.2011г. и 3. на основание чл. 92 ал. 1 ЗЗД сумата от 558,83 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 18.09.2009г. до 25.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението, като цялото вземане е придобито от „Ф.и.а.” ЕООД от „Централна кооперативна банка” АД с писмен договор от 28.12.2011г., ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ по чл.110 ЗЗД.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „Ф.и.а.” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „В.А.” ООД сумата от 1300 лева представляващи разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	174
Дата:	16 януари 2018 г. (в сила от 9 юли 2018 г.)
Съдия:	Мартин Стоянов Стаматов

Дело:	20173110108313
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	23 юни 2017 г.

Решение по дело №8313/2017 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта