Р Е Ш Е Н И Е
№ 824/9.11.2021г.
Гр.Пазарджик, 09.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки
административен съд, IХ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретар: Я.Вукева
като разгледа докладваното от съдия Попова административно дело № 1329 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
година.
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
Производството е образувано по жалба на Ф. Р.О. ЕГН ********** *** против Разрешение за строеж № 18 / 27.05.2020
г. на жилищна сграда в УПИ III -292 в кв. 21 по плана на гр.
Сърница на Главния архитект на Община Сърница и одобрен инвестиционен проект за строеж , с искане за отмяна поради
незаконосъобразност . В жалбата се сочи, че административният акт е
незаконосъобразен , тъй като жалбоподателят
е собственик на 1/ 2 ид.ч. от процесния УПИ и не е било налице неговото съгласие за това
строителство. Моли съда да постановите решение, с което да отмените като
незаконосъобразно Разрешение за строеж № 18/27.05.2020 г., издадено от
главния архитект на община Сърница и одобрения инвестиционен проект за строеж
на жилищна сграда в УПИ III -292 в кв. 21 по плана на гр. Сърница.
В съдебно заседание – жалбоподателят
редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено
становище от адв. Ч. като процесуален представител на жалбоподателя О., в което
се моли съда да уважи жалбата като основателна. Претендират се съдебно-
деловодни разноски.Представен и списък по чл. 80 ГПК. От пълномощника на жалбоподателя е постъпила
писмена защита, в която са изложени аналогични доводите за незаконосъобразност
на оспореното разрешение за строеж и инвестиционен проект.
Ответникът по жалбата – главен
архитект на община Сърница чрез подаден
писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че процесното
разрешение за строеж е законосъобразно и издадено в съответствие с изискванията
на ЗУТ и АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на доводите си.
Заинтересованите страни –
редовно призовани – не ся явяват. За конституирания като заинтересова страна С.А.О.
се явява адв. К., който оспорва основателността на жалбата. Претендира съдебно-
деловодни разноски. За заинтересованите страни А.С.О. и И.Л.Г. – се явява адв. П.
, която оспорва от тяхно име жалбата
,като поддържа, че са били налице всички законови предпоставки за
издаване на оспореното разрешение и инвестиционен проект.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно и се установява
от представените по делото копия от нотариални актове, че с нот. Акт № 34 /2016
г. , С.А. Омбашиев е признат за
собственик на недвижим имот : Дворно място
находящо се в гр. Сърница, , представляващо УПИ III -292 в кв. 21 по плана на гр.
Сърница, целият с площ 623 ,00 кв.м. , а съгласно нот. Акт № 57 / 2016 г. С.А.
О. и съпругата му Ф. К. О. са продали на И.Л.Г. следния свой собствен недвижим имот : Дворно
място находящо се в гр. Сърница, ,
представляващо УПИ III -292 в кв.
21 по плана на гр. Сърница, целият с площ 623 ,00 кв.м.
С Разрешение за строеж № 18/27.05.2020 г., издадено от главния архитект на община Сърница е
разрешено на И.Л.Г. да извърши строеж: " Жилищна сграда със застроена площ
от 89,00 кв.м.в УПИ III -292 в кв. 21 по плана на гр.
Сърница, целият с площ 623 ,00 кв.м.
Съгласно влязло в закона сила съдебно решение №
389/22.11.2019 г. по гр.д. № 1218 / 2018 г. на Велинградски районен съд, Решение
№ 272/14.08.2020 г. по въззивно гр.д. № 125/2020 г. по описа на ПзОС ,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 139/06.04.2021 г. по гр.д.
№ 94/2021 г. на ВКС , със сила на присъдено нещо е прието за установено по отношение на С.А.О. , Ф. К. О. и И.Л.Г. ,
че жалбоподателят в настоящото производство Ф.Р.О. е собственик на ½ ид.ч. от УПИ III
-292 в кв. 21 по плана на гр. Сърница, целият с площ 623 ,00 кв.м.
и е отменен в тази му част нот. акт № 34 /2016 г. по обстоятелствена проверка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в 14-дневния срок
по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ/жалбата
е постъпила на 17.11.2020 г., а разрешението за строеж съгласно представения по
делото писмен отговор от ответника вх. № 9073/15.12.2020 г. / л.413/ не е съобщено на жалбоподателя/, от надлежна страна
и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу
административен акт, който подлежи на оспорване, т. е. на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.
Ф.Р.О. се явява заинтересовано лице по смисъла
на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ предвид
обстоятелството, че се легитимира като собственик на 1/ 2 ид.ч. от недвижимия
имот във връзка с който е издадено атакуваното в настоящото производство
разрешение за строеж и инвестиционен проект, което право на собственост му е
признато и с влязъл в сила съдебен акт. Постановеното и влязло в сила съдено
решение е задължително за съда, който го
е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България / чл. 297 ГПК / ,
както за страните и техните правоприемници / чл. 298 ГПК/. Предвид това жалбоподателят се явява носител
на активната процесуална легитимация да оспорва издаденото Разрешение за строеж
№ 18/27.05.2020 г., от главния архитект на община Сърница и
одобрения инвестиционен проект за строеж на жилищна сграда в УПИ III -292
в кв. 21 по плана на гр. Сърница.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само
с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК. След
извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено,
следното:
Процесното разрешение за
строеж, касае строеж: " Жилищна сграда със застроена площ от 89,00
кв.м.в УПИ III -292 в кв. 21 по плана на гр.
Сърница, целият с площ 623 ,00 кв.м. С одобрения проект е предвидено
изграждането на жилищна сграда с търговски обект , като строежът е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ.Оспореното Разрешение за строеж № 18
/ 27.05.2020 г. е издадено от главния
архитект на община Сърница в
съответствие с нормата на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, респ. издадено е от компетентен
орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия и в рамките на
отредената му териториална компетентност, в съответствие с изискването за форма
и съдържание.
Безспорно е, че изграждането
на тази жилищна сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, съгласно
която норма, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от
Закона за културното наследство и адаптация на недвижими
културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Изграждането на тази сграда
обаче е разрешено в недвижим имот , в който жалбоподателят Ф.О. притежава 1/ 2
ид.ч. от правото на собственост. С други думи, налице е съсобственост в този
имот между Ф.О. и възложителя по издаденото разрешение за строеж и
инвестиционен проект И.Г..
Съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов
строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз
основа на договор в нотариална форма с останалите собственици.
Предвид това, че процесното
разрешение за строеж се отнася до строителство на жилищна страда в съсобствен недвижим имот , то
следва да са изпълнени изискванията на цитираната норма на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. В конкретния случай не се твърди
и не се установява наличието на сключен договор в нотариална форма. По
изложените съображения съдът намира, че оспореното разрешение за строеж е
издадено в противоречие със закона, а именно чл. 183, ал. 2 от ЗУТ и същото се явява незаконосъобразно на
основание чл. 146, т. 4 от АПК и
следва да бъде отменено като такова. Разрешението за
строеж подлежи на обжалване заедно с инвестиционния проект, на база на който то
е издадено. Произнасянето по строителното разрешение и инвестиционния
проект следователно е необходимо да се извършва едновременно, като
съгласно сформираната трайна практика на Върховния административен съд, дори да
е обжалвано само то, съдът дължи произнасяне и по законосъобразността
на инвестиционният проект, който е неразделна част от разрешението
за строеж. В случая , инвестиционният проект издаден въз основа на
незаконосъобразно разрешение за строеж , се явява също незаконосъобразен и също
следва да бъде отменен. Това е необходимо, тъй като в противен случай пороците
на разрешението , които са пороци и на проекта /с оглед обстоятелството,
че проектът е неразделна част от разрешението за строеж/, няма да се
разкрият.
По изложените съображения
съдът приема, че оспореното разрешение за строеж, ведно с инвестиционен проект е издадено от компетентен по материя и степен
орган – главен архитект на община Сърница и в предписаната писмена форма, но в
противоречие с материално- правни разпоредби, поради което и на основание чл. 146, т. 4 от АПК следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход на делото в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски,
произтичащи от внесена държавна такса в
размер на 10,00 лв. – така както е посочено в представения по делото списък по
чл. 80 ГПК /л.474/. Що се касае до претендираните разноски в размер на 400,00
лв. за внесен депозит за вещо лице, такива не следва да бъдат присъждани ,
доколкото в производството разноски на
такова основание не са сторени. На основание
параграф 6 от ДР на АПК присъдените разноски следва да бъдат възложени в тежест
на Община Сърница, в качеството й на юридическо лице със самостоятелен бюджет,
в структурата на която община осъществява дейност издателят на оспореното по
делото разрешение за строеж.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ф. Р.О. ЕГН ********** *** Разрешение за строеж № 18 / 27.05.2020
г. на жилищна сграда в УПИ III -292 в кв. 21 по плана на гр.
Сърница на Главния архитект на Община Сърница и одобрен инвестиционен проект за строеж на жилищна сграда като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА Община Сърница да заплати на Ф. Р.О. ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 10,00
лв.
Препис от решението да се
връчи на страните.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
СЪДИЯ : /п/