Решение по дело №3412/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1184
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 17 януари 2022 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20215330203412
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1184
гр. Пловдив , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330203412 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Медицински изделия и компоненти
ЕООД, седалище и адрес на управление : ***, представлявано от А.А. чрез
адв. Л.К. от АК-Пловдив против Наказателно постановление № 16-003077 от
05.02.2021 г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда
/КТ/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Л. К. от АК-Пловдив, която поддържа жалбата по
направените в нея оплаквания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от Н. К.,
началник отдел „Адмнистративно информационно и правно осигуряване“ в
ДИТ- Пловдив, която счита, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
След извършена проверка на инспектори към Инспекцията по труда на
1
дружеството жалбоподател е било издадено предписание, за което бил
съставен протокол № ПР 2026757/23.10.2020 г.
В т.16 от съставения протокол било предписано на дружеството като
работодател на Ж.П. да изплати начисленото по ведомост трудово
възнаграждение за месец май 2019 г.в размер на 434,55 лв..
Във връзка с проверка относно изпълнение на даденото предписание от
страна на служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив на
дружеството жалбоподател била изпратена и връчена призовка по чл.45, ал.1
от АПК, с която е изискано представяне на доказателства по изпълнение на
предписание по т.16 от протокол изх.№ ПР2026757/23.10.2020 г.
На 10.12.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив по време
на извършената проверка по документи било установено, че в указания срок
до 20.11.2020 г. дружеството жалбоподател не е изпълнило даденото
задължително за изпълнение предписание по т.16 от протокол изх.№
ПР2026757/23.10.2020 г. относно изплащане на трудово възнаграждение за
месец май 2019 г. на Жоржик Погосян.
Проверяващите констатирали, че предписанието не било изпълнено и
към датата на протеклата проверка.
С оглед резлутатите от проверката бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 16-003077 от 10.12.2020 г., връчен на
представител на дружеството срещу подпис на същата дата.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН постъпило
писмено възражение, с което било изразено несъгласие с резултатите от
проверката, като били представени доказателства за предявяване на
отрицателен иск в съда за недължимост на сумата, която според
предписанието дружеството като работодател следвало да плати на
работника.
Като взел предвид всички събрани писмени доказателства
включително и представените от жалбоподателя –искова молба вх.
№54780/14.12.2020 г. пред РС-Пловдив, административнонаказащият орган
приел фактическата обстановка, възприета от наказващия орган за правилна
и издал обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител Ат. Д. П., както и
призовка и по чл.45, ал.1 от АПК, протокол за извършена проверка изх.№
ПР2026757/23.10.2020 г., искова молба вх.№54780/14.12.2020 г., подадена
пред РС-Пловдив.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел, като намира
2
същите за последователни, логични и непротиворечиви. Същите са в
съответствие с писмените доказателства по делото.
В процесния случай е било прието, че дружеството жалбоподател е
било задължено да изпълни т.16 от даденото предписание, обективирано в
протокол за извършена проверка изх. № ПР 2026757/23.10.2020 г.
Предписанието няма данни да е било обжалвано, поради което е било влязло
в законна сила.
По отношение на изтъкнатото от защитата обстоятелство, че
предписанието не е било обжалвано, но е бил предявен иск от страна на
работодателя, следва да се обърне внимание на разпоредбата на чл.404, ал. от
КТ. В чл.404, ал.3 КТ се съдържа ограничение да бъде издадено
предписанието в случаите по чл. 404, ал.1, т.1 и т.12 КТ - може да бъде дадено
по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда,
след което въпросът може да бъде решен само от съда. Съгласно ал. 4 от
същата разпоредба, когато в случаите по ал. 3 по един и същ въпрос е дадено
задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си
противоречат, изпълнява се решението на съда. Ограничението по чл.404,
ал.3 КТ е задължително условие за допустимост да бъде дадено
предписанието, а от друга страна след като предписанието е дадено,
изискването да не е предявен иск пред съда, е изключващо основание
предписанието да бъде изпълнено при преценката на въпроса за възникнало
задължение за изпълнение на предписание по чл.404, ал.1, т.1 и т.12 КТ, както
административнонаказващият орган при издаването на НП, така и съдът при
преценката за законосъобразност на НП, следва да проверят спазването на
изискването по чл.404, ал.3 КТ - отрицателна предпоставка, която наред с
предвиденото по чл.404, ал.4 КТ, при противоречие със съдебен акт, изключва
задължението за изпълнение на предписанието. В този смисъл е и решение №
4501 от 06.08.2020 г. по адм.д. № 5505/2020 г. на Административен съд –
София. Цитираната разпоредба има предвид предявяване на иск от страна на
работника, а не на такъв, предявен от работодателя. Това е така, тъй като
издаването на предписанието е направено по искане на работника. Нещо
повече дори след издаване на предписанието той може да защити правата си и
по друг ред – пред съда. И при предявен иск от страна на работника
предписанието е съобразено с изискванията на закона, ако същото е издадено
преди предявяване на иск от работника пред съда т.е. то е законосъобразно,
но предявеният иск е основание предписанието да не бъде изпълнено.
Ирелевантен за административнонаказателното производство е предявеният
иск от работодателя пред съда и то след съставяне на АУАН.
С оглед всичко изложено правилно е било прието неизпълнение на
предписание от страна на жалбоподателя в хода на
административнонаказателното производство.
Налице е правилно приложение на материалния закон. Визираната в чл.
415, ал. 1 от КТ отговорност е налице, когато не е изпълнено задължително
3
предписание по спазване на трудовото законодателство, издадено от
оправомощен за това орган. За извършеното нарушение на дружеството е
била наложена санкция в минимален размер, която съдът намира за
справедлива и правилно определена.
При извършената служебна проверка относно спазване на
процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и на НП съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения. Спазени са сроковете,
предвидени в чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП са съставени от компетентни лица.
Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да
разбере в какво се състои и да организира в пълен обем защитата си.
С оглед всичко изложено наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и при направено искане от ответната страна, в
тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните от
въззиваемата страна разноски. Предвид че делото не се отличава с фактическа
и правна сложност и участието на страната, в чиято полза следва да бъде
постановено решението, със състои само в едно съдебно заседание,
настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс,
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ в размер на 80 лева.
Поради изложеното съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-003077 от
05.02.2021 г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с
което на Медицински изделия и компоненти ЕООД, седалище и адрес на
управление : ***, представлявано от А.А., ЕИК ********* за нарушение на
чл.415, ал.1 от Кодекса на труда е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА Медицински изделия и компоненти ЕООД, седалище и адрес
на управление : ***, представлявано от А.А. , ЕИК ********* да заплати на
Инспекция по труда сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
4


Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5