№ 3315
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Яна Борисова
като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело №
20221100511755 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК
Образувано е по жалба на П. А. И., чрез пълномощника адв. З. В., -
длъжник по изп. дело №20148410409946 по описа на ЧСИ Н.М. с район на
действие СГС, срещу разпореждане от 26.08.2022г., с което ЧСИ е отказал да
прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Жалбоподателят излага оплаквания, че обжалваното разпореждане е
неправилно и необосновано. В същото нямало изложени мотиви, поради
които е отказано прекратяването на изпълнителното производство на
посоченото основание, въпреки че по същото много повече от две години
нямало искане и извършване на изпълнителни действия. С оглед липсата на
извършвани действия по изпълнението за период по-голям от две години,
били налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и делото следвало да
бъде прекратено. За посоченото дело длъжникът научил след извършена
справка в КЧСИ, а не от извършени изпълнителни действия или връчени
съобщения от ЧСИ. Поради изложеното моли да бъде отменен отказът на
съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство.
Взискателят и ответник по жалбата – ЗК „Л.И.“ АД не е депозирал
1
писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК.
Представени са мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на
взискателя, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от
изп.дело №20148410409946 по описа на ЧСИ Н.М. с район на действие
СГС, намира следното :
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
От представения препис от изп.дело №20148410409946 по описа на
ЧСИ Н.М. с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано по
молба на „ЗК Л.И.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт И. А., срещу П. А.
И. за събиране на парични вземания по изпълнителен лист от 22.08.2014г.,
издаден по гр.д. №44/2012г. по описа на СГС.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена
при отказ на 30.09.2014г.
На 18.09.2014г. са наложени запори върху вземанията по банковите
сметки на длъжника и са изпратени запорни съобщения до банки.
Запорни съобщения до банки за наложени запори върху вземанията по
банковите сметки на длъжника са изпратени и на 10.03.2016г.
С разпореждане от 10.03.2016г. е насрочен опис на движимо
имущество, намиращо се на адрес гр. Рила, ул. „*******, на 28.04.2016г. от
12.00 часа.
Постъпила е на 03.08.2016г. молба от взискателя, с която е поискано да
бъде насрочен и извършен опис на движимите вещи на адреса на длъжника,
да бъдат извършени справки за имущественото състояние на длъжника и да
бъдат наложени запори върху трудовото му възнаграждение и върху
вземанията по банковите му сметки.
С разпореждане от 08.08.2016г. ЧСИ е насрочил опис на движимите
вещи на длъжника П. А. И., намиращи се в гр. Рила, ул. „*******, на
07.10.2016г. от 11.00 часа.
2
На 08.08.2016г. са наложени запори върху вземанията по банковите
сметки на длъжника и са изпратени запорни съобщения до банки.
С разпореждане от 21.05.2018г. ЧСИ е насрочил опис на движимите
вещи на длъжника П. А. И., намиращи се на адрес гр. Рила, ул. „*******, за
20.07.2018г. от 10.00 часа.
Постъпила е на 01.08.2018г. молба от взискателя, с която е поискано да
бъде извършен опис на движимите вещи на адреса на длъжника, да бъде
наложен запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение,
запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника, запор, опис и
продажба на МПС, собственост на длъжника, възбрана, опис и публична
продан на недвижими имоти на длъжника, вкл. и земеделска земя, запор
върху вземания за наеми и аренда, запор върху притежаваните от длъжника
дружествени дялове, както и са направени искания за извършване на справки.
На 27.02.2020г. е постъпила нова молба от взискателя, с която е
поискано прилагане на конкретни изпълнителни способи.
На 02.10.2020г. са наложени запори върху вземанията по банковите
сметки на длъжника и са изпратени запорни съобщения до банки.
На 27.04.2022г. е постъпила молба от взискателя, с която отново е
поискано прилагане на конкретни изпълнителни способи.
На 19.08.2022г. е постъпила молба от длъжника, чрез пълномощника
адв. З. В. за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С обжалваното разпореждане от 26.08.2022г. ЧСИ е отказал да прекрати
изпълнителното производство.
С оглед на изложените от жалбоподателя доводи, че обжалваното
разпореждане на съдебния изпълнител не е мотивирано, следва да се има
предвид, че законът не съдържа изискване за мотивиране на актовете на
съдебния изпълнител като предпоставка за тяхната законосъобразност.
Предвид естеството на изпълнителното производство, в което не се
разрешават спорове, поначало липсва необходимост съдебният изпълнител да
мотивира актовете си, които са насочени към осигуряване на развитието и
приключването на производство. Поради това съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК
едва при подадена жалба срещу акт или действие на съдебния изпълнител,
3
той следва да изложи мотиви относно обжалвания акт или действие.
Следователно липсата на мотиви на обжалваното разпореждане не може да
бъде основание за отмяната му.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. В изпълнителния процес взискателят има
задължение да поддържа висящността му със своите действия и искания, като
движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя,
а липсата на активност от страна на взискателя в хода на изпълнителното
производство през период от две години, има за правна последица
прекратяване на изпълнителното производство по право. За прилагане на
прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е релевантна липсата на
искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата
на реално извършени такива, което според мотивите към т. 10 на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС – ОСГТК по тълк. дело
№2/2013г. е от значение за прекъсване на давността по чл. 116, б. "в" ЗЗД, но
не и за наличието на визираното прекратително основание. В хипотезата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяването на изпълнителното производство
настъпва по силата на закона, независимо от това дали и кога е издадено
постановление за това от съдебния изпълнител, което има декларативно, а не
конститутивно действие, и с него само се прогласява вече настъпилото
прекратяване по силата на закона.
Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на
ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013г. прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
4
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да то приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси
и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни
способи.
Настоящият състав намира, че при анализ на съдържащите се в
приложеното изпълнително дело доказателства не може да се обоснове извод
за наличие на поддържаното от длъжника основание за прекратяване на
изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – не се
установява да е изтекъл по изпълнителното дело период от две години, през
който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Видно от книжата по приложеното изп.дело №20148410409946 по описа
на ЧСИ Н.М. с район на действие СГС, след подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело на 12.09.2014г., взискателят е искал от
ЧСИ да извърши последващи действия, насочени към събиране на вземането
с нарочни молби, като междувременно съдебният изпълнител е налагал
запори върху вземанията по банковите сметки на длъжника и няколкократно е
насрочвал опис, оценка и изземване на движими вещи. Всяка от подадените
от взискателя молби прекъсва срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като със
същите е поискано предприемането на съответни изпълнителни действия за
събиране на вземането, като срокът се прекъсва и с извършените от съдебния
изпълнител действия по наложените запори и насрочени описи, оценка и
5
изземване на движими вещи. Следователно, от датата на образуване на
изпълнителното дело (12.09.2014г.) до депозирането на молба от длъжника за
прекратяване на изпълнителното дело – 19.08.2022г., не се установява период
от 2 години, през който взискателят да е имал пасивно процесуално
поведение и да не са искани, респ. извършвани действия, насочени към
реализиране на принудителното изпълнение, което да обоснове прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ЧЖ-IV-Е състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата П. А. И., чрез пълномощника адв.
З. В., - длъжник по изп. дело №20148410409946 по описа на ЧСИ Н.М. с район
на действие СГС, срещу разпореждане от 26.08.2022г., с което ЧСИ е отказал
да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6