№ 19212
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110172505 по описа за 2024 година
Производство е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на М. С. Б., представлявана от адв. С. К., срещу
Национална спортна академия „Васил Левски“ за признаване на установено в отношенията
между страните, че вземанията по издаден изпълнителен лист от 06.10.2004 г. по ч.гр.д. №
16571/2002 г. по описа на СРС, 70 с-в са погасени по давност.
В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист от 06.10.2004 г., издаден от
Софийски районен съд, 70 с-в по гр.д. № 16571/2002 г., ищцата била осъдена да заплати на
ответника сумата от 14 088 лв. – главница, 1 113, 89 лв. – лихва на основание чл. 86 ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата от 13.09.2002 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата от 140 лв. – съдебни разноски. На 23.11.2004 г. въз основа на този
изпълнителен лист било образувано изп.д. № 283/2004 г. по описа ДСИ на РС-Мездра, по
което били извършвани действия по принудително изпълнение до 07.03.2013 г. Делото било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 05.10.2015 г. Въз основа на същия
изпълнителен лист било образувано изп.д. № 354/2016 г. по описа на ЧСИ Г. Б. с район на
действие ОС-Враца, което също било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на
09.01.2019 г. Впоследствие било образувано изп.д. № 116/2019 г. по описа на ЧСИ Г. Б.,
което пък било прекратено на същото основание на 26.03.2024 г. Въз основа на процесния
изпълнителен лист било образувано изп.д. № 20247220400420 по описа на ЧСИ Г. Б., по
което се претендирала общо сумата от 55 547, 49 лв., представляваща сбор от главница,
лихви, неолихвяеми вземания, разноски и такси по изпълнението. Ищцата сочи, че
последното извършено спрямо нея действие по принудително изпълнение било запор на
трудово възнаграждение, наложен на 24.10.2011 г. и действащ до 07.03.2013 г., поради което
и счита, че спрямо нея била изтекла погасителната давност. Твърди, че от 07.03.2013 г. до
26.06.2015 г. давност не е текла поради действието на ППВС №3/1980 г., но от 26.06.2015 г.
започнала да тече нова погасителна давност, която не е била прекъсвана, тъй като по изп.д.
№ 354/2016 г. и изп.д. № 116/2019 г. по описа на ЧСИ Г. Б. не са били извършвани никакви
изпълнителни действия, които да я прекъснат. Счита, че вземанията по издадения
изпълнителен лист били окончателно погасени на 31.07.2020 г., т.е. повече от 4 години преди
1
образуването на висящото изпълнително дело по описа на ЧСИ Г. Б..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от насрещната
страна Национална спортна академия „Васил Левски“, подаден чрез адв. Л. Д., в който искът
се оспорва като неоснователен. Според ответника в случая не е приложима абсолютната
давност по чл. 112 ЗЗД, а 5-годишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД не е изтекла.
Твърди, че погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015 г. и след това е
прекъсвана многократно. На 29.02.2016 г. с образуване на изп.д. № 354/2016 г., като в
молбата за образуване на делото ответникът е поискал налагане на запора н банковите
сметки на ищцата, като последното изпълнително действие е извършено на 08.11.2016 г., т.е.
от 09.11.2016 г. е започнала да тече нова погасителна давност, с молба от 05.02.2019 г.
ответникът е образувал ново изпълнително дело, като е поискал изрично от ЧСИ да наложи
запор на банковите сметки на длъжника в три банки, запорите са наложени на 21.02.2019 г.,
поради което и нова погасителна давност започнала да тече на 22.02.2019 г. тази давност не е
текла за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. на основание чл. 3 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. Междувременно преди изтичане на давностния срок на 22.03.2024
г. по същото изпълнително № 116/2019 г. е поискано ЧСИ да наложи запор по банкови
сметки на длъжника, като му е възложено да извърши проверка за всички банкови сметки на
длъжника в страната, както и са му предоставени правата по чл. 18 ЗЧСИ. Давността е
прекъсната отново на 16.05.2024 г., когато ответникът е подал нова молба до ЧСИ Г. Б. за
образуване на ново изпълнително дело, в която изрично е поискал налагане на запор на
трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника, както и е предоставил правата
по чл. 18 ЗЧСИ, в резултат на което са наложени запори на трудовите възнаграждения на
ищцата. Моли за отхвърляне на иска.
Процесуалните представители на страните са се явили в открито съдебно заседание,
проведено на 30.09.2025 г. и са поддържали заявеното от тях.
Представени са писмени бележки.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на решение от 14.11.2003 г. по гр. д. № 16571/2002 г. по описа на СРС, 70 с-
в и на основание чл. 237 ГПК /отменен/ е издаден изпълнителен лист от 06.10.2004 г., по
силата на който М. С. Б. е осъдена да заплати на Национална спортна академия „Васил
Левски“ сумата от 14 088 лева – главница, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени при отчетническа дейност, ведно със законната лихва, считано от
13.09.2002г. до окончателното плащане, сумата от 1 113,89 лв. – мораторна лихва, както и
140 лв. – съдебни разноски.
За удовлетворяване паричното притезание на кредитора и въз основа на така издадения
изпълнителен титул на 23.11.2004 г. е образувано изп. д. № 283/2004 г. по описа на СИС при
Районен съд – гр. Мездра срещу М. С. Б.. С молбата по чл. 323 ГПК /отменен/ взискателят е
поискал принудителното изпълнение да бъде насочено върху вземанията на длъжника от
трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и да бъде извършен опис
на притежаваното от него имущество. Със съобщение от 09.09.2005 г. съдебният изпълнител
е уведомил кредитора, че ищцата не полага труд по трудово правоотношение и че същата е
титуляр на 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.
Мездра. По делото е приета като доказателство последваща молба на ответника, съдържаща
искане да бъде извършен опис и публична продан на посочения недвижим имот. Върху
молбата не е отбелязан входящ номер, не са ангажирани и доказателства, удостоверяващи
нейното получаване в деловодството на съдебния изпълнител.
Установява се, че в пределите на изпълнително дело № 283/2004 г. са подадени още 5
молби от взискателя, съдържащи искания за извършването на справки относно настоящия
2
адрес на длъжника, регистрирани трудови договори, банкови сметки, движимо и недвижимо
имущество, както следва: молба от 05.12.2007г. /л. 49/; молба от 12.10.2019г. /л. 51/; молба от
07.10.2011г. /л. 52/; молба от 02.10.2013г. /л. 53/, молба от 02.10.2015г. /л. 54/. Не са налице
данни в изпълнение на депозираните молби да е осъществено поисканото имуществено
проучване. Същевременно, на гърба на изпълнителния лист са отбелязани плащания в полза
на взискателя, осъществени на 13.06.2012 г., 20.09.2012 г. и 12.12.2012 г. Със съобщение с
изх. № 3403/05.10.2005 г. ответникът е уведомен, че изпълнителното производство е
прекратено на 05.10.2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Упоменато е, че последните
валидни изпълнителни действия, изразяващи се в наложени запори върху вземанията на
длъжника по открити на негово име банкови сметки и върху получаваното от него трудово
възнаграждение, са били извършени на 24.10.2011 г., като от последния изпълнителен способ
са постъпвали парични средства до 07.03.2013 г.
По делото е направено доказателствено искане по чл. 192 ГПК за изискане на препис
на изп. д. № 354/2016г. по описа на ЧСИ Г. Б., който не е представен в настоящото
производството с посочване, че делото е унищожено поради изтичането на 5-годишния срок
за неговото съхранение след внасянето му в архив /л. 100/. Същевременно, с отговора на
исковата молба е приложена и приета като доказателство молба от 19.02.2016 г., въз основа
на която е образувано процесното изпълнително дело срещу ищцата /л. 56/. От нейното
съдържание е видно, че на съдебния изпълнител е възложено цялостно имуществено
проучване на длъжника, както и налагането на запори върху вземанията му към всички
лицензирани банки в страната и към клонове на чуждестранни такива. Върху молбата
липсва резолюция за извършване на поисканите справки и изпълнителни действия, нито
указания за отстраняване на нередовности от съдебния изпълнител. С постановление от
09.01.2019 г. производството по индивидуално принудително изпълнение е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В мотивната част е отбелязано, че последното
изпълнително действие – запор върху вземания по банкови сметки е от 08.11.2016 г.
От събраните в хода на производството писмени доказателства е видно, че на
06.02.2019 г. по повод последваща молба на взискателя е образувано ново изпълнително
дело срещу ищцата с номер № 116/2019 г. по описа на ЧСИ Г. Б.. Със сезиращата молба е
направено искане принудителното изпълнение да бъде насочено върху вземанията на
длъжника по банковите му сметки, открити в три кредитни институции на територията на
страната. Към нея е приложено и бюджетно платежно нареждане от 04.02.2019 г. за наредени
парични средства на стойност от 90 лв. по специалната банкова сметка на съдебния
изпълнител с посочено основание „образув. ид“. Със съобщение от 13.03.2019 г. на
взискателя е указано да доплати сумата от 18,80 лв. за образуването на изпълнителното
производство, като от материалите по делото се установява, че указанието е изпълнено на
22.02.2019 г. В изпълнение на молбата по чл. 426 ГПК са изпратени запорни съобщения до
„Централна кооперативна банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Първа инвестиционна банка“
АД, връчени на третите задължени лица на 25.02.2019г. На 26.03.2024г. кредиторът е
отправил ново искане за имуществено проучване на ищцата относно открити на нейно име
банкови сметки и за налагане на запори върху тях, като съдебният изпълнител е овластен с
правомощието по чл. 18 ЗЧСИ да определя способа за изпълнение. С постановление от
26.03.2024г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
с посочено последно изпълнително действие от 21.02.2019 г. – запор върху вземанията по
банковите сметки на длъжника.
С последваща молба от 17.05.2024 г. на кредитора е образувано ново изпълнително
дело срещу М. С. Б. с № 420/2024 г. по описа на ЧСИ Г. Б.. Иницииращата молба съдържа
искания за извършване на справки относно съществуващи трудови правоотношения или
открити банкови сметки на името на длъжника, предприемането на изпълнителни действия
при констатирането на такива, както и овластяване на изпълнителния орган да определя
способа за изпълнение. С разпореждане от 17.05.2024 г. и на основание чл. 78, ал. 1, вр. с
3
чл. 80 ЗЧСИ съдебният изпълнител е указал на ответника да заплати авансово дължими
такси в общ размер на 145 лв. с вкл. ДДС. От данните по молба с вх. № 453/04.06.2024 г. и
Фактура № ********** от 03.06.2024 г. се установява, че указанията са изпълнени и
процесните такси са заплатени на 03.06.2024 г. В изпълнение на молбата е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на ищцата, получавано от „Самостоятелна медико-
техническа лаборатория Биомиметик Смайл“ ООД на 23.04.2024 г., както и върху
вземанията по банковите сметки, открити в „Централна кооперативна банка“ АД, „Първа
инвестиционна банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД на 28.07.2024 г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Доколкото правният интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка,
обуславяща съществуването и надлежното упражняване правото на иск, за която съдът следи
служебно, то следва да бъдат изложени мотиви досежно допустимостта на настоящото
производство.
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство - /в този смисъл
Определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС,
Определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г., І т. о., Определение №
95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о./. Наличието на изпълнителен титул и
оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по
изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от
предприетата защита. При това положение и въведените в исковата молба твърдения за
издаден в полза на ответника изпълнителен титул за горепосочени суми, за чието събиране е
иницииран изпълнителен процес, то предявеният иск се явява допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, който намира правната си
квалификация в чл. 439 ГПК. Основателността на исковата претенция е обусловена от
установяването в условията на пълно и главно доказване от ищеца, че в полза на ответника е
издаден изпълнителен лист за процесните суми, въз основа на изпълнително основание,
както и твърдените положителни факти, в това число и правопогасителното си възражение,
че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията. В доказателствената
тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респективно
настъпването на факти, обуславящи спирането или прекъсването на предвидения давностен
срок.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните са отделени обстоятелствата, че в полза на ответника срещу
ищцата е издаден изпълнителен лист от 06.10.2004г. по гр. д. № 16571/2002г. по описа на
СРС, 70 с-в, както и че въз основа на него последователно са образувани изп. д. № 283/2004г.
по описа на ДСИ при Районен съд – Мездра, изп. д. № 354/2016г., изп. д. № 116/2019г. и изп.
д. № 420/2024г., и трите дела по описа на ЧСИ Г. Б., с район на действие: ОС – Враца.
Предвид изявленията на страните в откритото съдебно заседание с протоколно определение
от 30.09.2025г. за безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено и обстоятелството
относно съществуването на изп. д. № 283/2004г. по описа на ДСИ при Районен съд – Мездра
4
с взискател Национална спортна академия „Васил Левски“ и длъжник М. С. Б., образувано
въз основа на изпълнителен лист по гр. д. № 16571/2002г. на СРС, което изпълнително
производство е прекратено на 05.10.2015г. с постановление. В това отношение, правният
спор се концентрира относно това дали след влизане в сила на съдебното решение са
извършвани изпълнителни действия, годни да прекъсват погасителната давност, доколкото в
исковата молба се твърди, че такива не са предприемани.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, в това число и досежно спорните лихви и разноски. От
изявленията на страните в хода на съдебното производство е видно, че въпросът относно
приложимия давностен срок не е спорен между тях. В това отношение и във връзка с
наведеното от ответника възражение /което по принцип и по същество е основателно/,
следва да се отбележи, че в исковата молба липсва позоваване на изтекла абсолютна
погасителна давност. От нейното логическо тълкуване е видно, че същата включва
единствено твърдения да е изтекъл срок на 10-годишно бездействие на кредитора. В
подкрепа на този извод са наведените от ищеца аргументи, че в определени периоди
погасителна давност не е текла, тъй като съгласно чл. 112 ЗЗД въпросът за спирането на
давностния срок е ирелевантен за прилагането на абсолютната погасителна давност.
Началният момент на погасителната давност за вземания, установени със съдебно
решение, е моментът на влизане в сила на изпълняваното съдебно решение. В настоящата
хипотеза липсват сведения в кой момент се е стабилизирало изпълнителното основание,
поради което може да се направи обоснован извод, че най-късният момент на влизане в сила
на решението е датата на издаване на изпълнителния лист – 06.10.2004 г.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В
мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които
давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е
посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение,
извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на
имущественото състояние на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж
решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Перемпцията е без правно значение за давността /в този смисъл определение № 337 от
21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022 г. на I т. о., решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г. на г. о. на ВКС, решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г.
о. на ВКС, определение № 248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3657/2020 г. на IV г. о. на ВКС,
решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 3 от
5
04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 126 от 28.06.2022 г. по
гр. д. № 3409/2021 г. на III г. о. на ВКС/. Общото между двата правни института е, че едни и
същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са
различни правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ – така и т. 3 от ТР №
2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
(включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или
поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така
осуетява неговото прилагане.
Както беше посочено, за удовлетворяване паричното притезание на Национална
спортна академия „Васил Левски“, обективирано в Решение от 14.11.2003 г. и изпълнителен
лист от 06.10.2004 г. по гр. д. № 16571/2002 г. на СРС, е образувано изп. д. № 283/2004 г. по
описа на СИС при Районен съд – гр. Мездра. Производството е образувано на 23.11.2004 г. С
ТР № 3/28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС се възприе, че погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни
дела, образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, какъвто се явява и настоящият казус. Давността за тези вземания започва да тече от
26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването, дадено с
Постановление № 3 от 1980 г. на Пленума на Върховния съд. Освен делото да е образувано
преди 26.06.2015 г. обаче е необходимо и кумулативното наличие на две предпоставки:
надлежно волеизявление за принудително изпълнение на едно неудовлетворено притезание,
извършено пред компетентен държавен орган, и да е налице висящо изпълнително
производство.
От събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства може да се направи
обоснован извод, че второто от двете условия е отпаднало. С молбата по чл. 323 ГПК
/отменен/ взискателят е поискал прилагане на конкретен изпълнителен способ за
принудително събиране на присъдените суми – запор върху вземания на длъжника с
произход възнаграждение за труд. Съдът намира, че искането да бъде извършен опис на
имуществото на длъжника не отговаря на изискванията за редовност, тъй като не съдържа
конкретизация върху кой вид имущество да се насочи принудителното изпълнение – в
частност движимо или недвижимо. По делото липсват данни исканото изпълнително
действие да е предприето или на взискателя да са предоставени указания съобразно чл. 323,
ал. 4, вр. с чл. 100 ГПК /отменен/. Предвид тези обстоятелства, така депозираното искане се
явява годно да прекъсне давностния срок, тъй като правомощието и задължението за
действие е на съдебния изпълнител, на когото е възложено принудителното изпълнение на
неудовлетворени притезания и който дължи подчинение на издадения изпълнителен лист.
6
Противното би означавало да се създаде едно правно нетърпимо положение, при което
въпреки своята процесуална активност и поради незаконосъобразното поведение на
изпълнителния орган, кредиторът да претърпи тази материалноправна санкция. В тази
връзка, за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на взискателя.
Дори изпълнителният орган да не е предприел посочените изпълнителни действия,
давността се прекъсва, ако непредприемането им се дължи на причини, независещи от
кредитора / в този смисъл т. 3 от ТР 2 от 04.07.2024г. по т. д. № 2/2023г. на ОСГТК на
ВКС/.
В разглежданата хипотеза не може да се приеме, че непредприемането на действията е
„по вина“ на взискателя. Макар и да е титуляр на правото на принудително изпълнение,
следва да се държи сметка, че последният е равнопоставена страна в процеса, и между нея и
съдебния изпълнител възниква публично процесуално правоотношение. В неговите предели
по аргумент от чл. 426, ал. 2 ГПК кредиторът дължи подчинение на предоставените от
съдебния изпълнител указания, в противен случай неговата молба за защита и съдействие би
останала неудовлетворена. От събраните в хода на производството писмени доказателства
не може да се установи процесуално бездействие на кредитора, което да е причината за
неприлагането на поисканите изпълнителни способи.
Горепосоченият извод не се разколебава от обстоятелството, че върху молбата не е
отбелязан входящ номер, тъй като сведения за нейното получаване в СИС на Районен съд –
Мездра могат да бъдат изведени от вписванията на гърба на изпълнителния титул. На това
отбелязване следва да бъде признато качеството на официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179 ГПК, тъй като съдържа изявление за знание на факти, настъпили и
извършени от изпълнителния орган, който документ се ползва с материална доказателствена
сила.
Подобно прекъсващо действие по принцип може да бъде признато и на искането
принудителното изпълнение да се насочи върху притежаваните от ищцата 1/6 ид. части от
правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. ....... Следва обаче да се
държи сметка, че няма отбелязан входящ номер върху молбата, респективно липсват и други
косвени данни за получаването от СИС при РС – Мездра, поради което съществува
невъзможност да се установи точния момент на прекъсване на давността. Не следва да бъде
придаден прекъсващ погасителната давност ефект и на молбите от 05.12.2007 г., от
12.10.2009 г. и от 07.10.2011 г., тъй като в тях са включени единствено искания за
имуществено проучване, но не и прилагане на конкретен изпълнителен способ.
От отбелязаните на гърба на изпълнителния лист плащания може да се направи
обоснован извод, че в периода от 2011 г. до 2013 г. са постъпвали парични средства в
погашение на процесните вземания, които са от естество да прекъснат давностния срок. Този
извод се подкрепя и от приобщеното по делото съобщение с изх. № 3403/15.10.2015 г.,
според което на 24.10.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
като третото задължено лице е изпълнявало задължението си по чл. 508, ал. 3 ГПК да
превежда секвестируемите удръжки към съдебния изпълнител до 07.03.2013 г. Оказва, че в
периода от 23.11.2004 г. до 24.10.2011 г., както и от 08.03.2013 г. до 26.06.2015 г. не се
установяват искания за прилагане на изпълнителни способи, нито предприемане на
изпълнителни действия, които да поддържат висящността на изпълнителния процес. При
това положение, съдът намира за неоснователни наведените от страните доводи, че
погасителната давност за процесните вземания започва да тече едва от 26.06.2015 г., тъй
като липсва висящност на изпълнителното производство. По изпълнителни дела, които са
прекратени към 26.06.2015 г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се
брои от момента на прекратяването им, т.е. от настъпването на перемпцията по
изпълнителното дело /в този смисъл Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024г. по т.д. №
2/2023г. на ОСГТК на ВКС/. Погасителната давност в периода от 23.11.2004 г. до 24.10.2011
7
г. не е изтекла, тъй като при съблюдаване на горепосочените съждения нейният начален
момент е 24.11.2006 г., а крайният момент – 24.11.2011 г., като давностният срок е прекъснат
на 24.10.2011г. с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. В периода
от 24.10.2011г. до 07.03.2013 г. същият е прекъсван многократно с всяко извършено плащане
от третото задължено лице. От 08.03.2015 г. съобразно чл. 116, б. „в“ ЗЗД започва да тече
нова погасителна давност, чийто краен момент е 09.03.2020г.
Прекъсващ погасителната давност ефект следва да се признае и на молбата за
образуване на изпълнително дело от 19.02.2016 г., депозирана пред ЧСИ Г. Б., тъй като в нея
е инкорпорирано искане за прилагане на изпълнителен способ – налагане на запор върху
вземания на длъжника по открити банкови сметки. Същевременно, за прекъсването на
погасителната давност е необходимо да се съобразяват и императивните изисквания за
редовност на сезиращото искане, в частност молбата на кредитора да е редовна. В чл. 426,
ал. 3 във вр. с чл. 129 ГПК е регламентирано задължение в тежест на съдебния изпълнител
да следи за редовността на процесуалните действия на страните в изпълнителния процес,
като са му предоставени правомощия да укаже и изиска поправянето на недостатъците.
Съгласно чл. 80 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ за извършването на изпълнителни действия
се събират такси по изпълнението, които се внасят авансово след издаването на сметки по
чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ.
В настоящата хипотеза сред посочените към молбата приложения е отбелязана
Квитанция за внасяне на дължимите авансови такси, препис от която не е представен в
настоящото производство. Предвид липсата на данни на взискателя да са предоставяни
указания за отстраняване на нередовности и довнасяне на авансови такси, то следва да се
приеме, че иницииращата молба отговаря на изискванията на процесуалния закон. По данни
от приобщеното по делото постановление за прекратяване последното изпълнително
действия, извършено в пределите на изп. д. № 354/2016г., е от 08.11.2016 г., без да е
представено процесното запорно съобщение. В тази си част постановлението представлява
официален свидетелстващ документ, тъй като материализира изявление за знание на факти,
които са осъществени от изпълнителния орган, поради което се полза с материална
доказателствена сила. В откритото съдебно заседание ищецът е оспорил този факт, без обаче
да е оспорил верността на официалния свидетелстващ документ, поради което
доказателствената му сила не е опровергана. Отделно от това, както ще бъде изложено в
следващия абзац, ирелевантно за крайните изводи е дали погасителната давност е била
прекъсната с молбата от 09.02.2016 г. или с налагането на запор на 08.11.2016 г., тъй като
последващото искане за предприемане на изпълнителни действия е от 05.02.2019г., т.е. преди
изтичането на 5-те години по чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
Приложимият давностен срок е бил прекъсван и в рамките на образуваното изп. д. №
116/2019 г. по описа на ЧСИ Г. Б.. Иницииращата молба от 05.02.2019 г. съдържа искане за
прилагане на конкретен изпълнителен способ – а именно запор върху вземания на длъжника
по открити на негово име банкови сметки в три банки. От представеното бюджетно
платежно нареждане от 30.01.2019 г. е видно, че по специалната сметка на съдебния
изпълнител е наредена сумата от 90 лв. за дължимите авансови такси. В изпълнение на
изискването по чл. 426, ал. 3, вр. с чл. 129 ГПК, вр. с чл. 79, вр. с чл 80 ЗЧСИ със съобщение
от 13.02.2019 г. на взискателя е указано да довнесе сумата от 18,80 лв. От последващо
бюджетно платежно нареждане се установява, че указанията са изпълнени, поради което
следва да се приеме, че сезиращата молба е била приведена в съответствие с изискванията
на процесуалния закон. Поисканите от ответника изпълнителни действия са предприети на
25.02.2019 г. с получаване на запорните съобщения от третите задължени лица – „Банка
ДСК“ ЕАД, „Централна кооперативна банка“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД. Тук
следва да се държи сметка за съжденията, възприети с Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител дължи
8
подчинение на издадения изпълнителен лист, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение.
Следователно, последиците по чл. 116, б. „б“ ЗЗД са настъпили на 25.02.2019 г.
От датата на влизане в сила на изпълняваното решение до предявяването на исковата
молба в обективната действителност са настъпили и факти, обуславящи спиране на
погасителната давност. По силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и
за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, спират
да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправни субекти, за период от 2 месеца и 7 дни. Спирането в настоящата хипотеза
настъпва ex lege, без да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител. Следователно, за
периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. погасителна давност не е текла. В тази връзка,
несъстоятелни и ненамиращи нормативна опора се явяват доводите на ищеца, че
погасителна давност не е текла от 13.03.2020г. до 17.04.2020г.
Прекъсващ ефект следва да се признае на молбата за осъществяване на изпълнителни
действия от 22.03.2024 г., с която е поискано да се извърши имуществено проучване на
длъжника за открити банкови сметки на него и за налагане на запор върху вземанията по
тях, независимо че е направено след като е настъпил перемпционният срок по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, като във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. За давността и нейното
прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да
не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от
кредитора / в този смисъл т. 3 от ТР 2 от 04.07.2024г. по т. д. № 2/2023г. на ОСГТК на
ВКС/.
При анализ на материалите по изп. д. № 420/2024 г. също се установява настъпването
на факти, обуславящи прекъсването на погасителната давност. С молбата си по чл. 426, ал. 1
ГПК ответникът е поискал принудителното изпълнение да се насочи върху притезанията на
длъжника с произход трудово възнаграждение, както и върху тези по банковите му сметки.
В изпълнение на задължението си да следи за процесуалната редовност на действията въз
основа на разпореждане от 17.05.2024 г. и съобщение от 21.05.2024 г. съдебният изпълнител
е предоставил указания на взискателя да внесе дължими авансови такси на обща стойност от
145 лв. с вкл. ДДС. От представените писмени доказателства – в частност Фактура №
********** от 03.06.2024г. и бюджетно платежно искане от същата е видно, че сумата е
наредена по специалната банкова сметка на изпълнителния орган, поради което и молбата се
счита за приведена в съответствие с процесуалните правила. Поисканите изпълнителни
действия са предприети, като на 23.07.2024 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, а на 29.07.2024 г. - върху вземанията му към „Уникредит
Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Централна кооперативна банка“ АД. Както беше
посочено по-горе в изложението, погасителната давност се счита за прекъсната от
29.07.2024г. – датата на предприемане на действията, а не от датата на искането за тяхното
прилагане.
На следващо място актуалната практика на ВКС приема, че погасителната давност не
тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника - /виж решение №
50017 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г. на IV г. о. и решение № 50105 от 15.06.2023 г.
по гр. д. № 1589/2021 г. на IV г. о., решение № 257 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 64/2019 г. на
9
III г. о./. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД не изисква други условия, като
е без значение дали висящият процес е иницииран от длъжника. Длъжникът може да се
позове на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен, като
предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност,
ако искът бъде отхвърлен. Ето защо и с предявяването на исковата молба на 06.12.2024 г.
давността по отношение на процесните вземания е спряла да тече.
Нещо повече, за прецизност на изложението следва да се отбележи, че в настоящата
хипотеза с Определение № 47116 от 19.11.2024 г. на основание чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
е допуснал обезпечение на предявения отрицателен установителен иск чрез обезпечителна
мярка спиране на изпълнението по изп. д. № 420/2024 г. по описа на ЧСИ Г. Б.. Така
допуснатото обезпечение не само е основание за спиране на изпълнителното производство
по чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК, респективно двугодишния перемпционен срок – арг. чл. 61, ал. 1
ГПК, но и за спиране на давностния срок. Аргумент в тази насока може да бъде изведен от
основното ръководно начало, че погасителна давност не тече спрямо този, който не може да
действа, каквато обективна невъзможност е създадена с допуснатото обезпечение. Това
разрешение кореспондира и с възприетото в ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС
разрешение, че ако кредиторът няма правна възможност да действа, то погасителна давност
не тече. В този смисъл, налице е и друго основание за спиране на давностния срок.
Поради изложените съображения съдът намира, че взискателят е бил активен в хода на
изпълнителните производства като направените искания за изпълнителни способи прекъсват
давността, независимо от това дали перемпцията е настъпила, и дали е образувано ново
изпълнително дело или не. Погасителната давност е прекъсната множество пъти /последно
на 29.07.2024 г. / като настоящият съдебен състав намира, че перемпцията е без правно
значение за погасителната давност, поради което процесните вземания не са погасени по
давност. Исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква
единствено в полза на ответника. В установения срок е депозиран списък по чл. 80 ГПК за
заплащане на сумата от 2 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Представени
са доказателства за осъществяването на разноските, поради което в полза на ответника
следва да се присъдят разноски на стойност от 2 200 лв.
Мотивиран от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Б., ЕГН: **********, с адрес
*******************************, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на
установено спрямо Национална спортна академия „Васил Левски“, ЕИК: *********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Студентски град“, че не дължи на Национална спортна академия
„Васил Левски“ следните суми: сумата от 14 088 лв. – главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени при отчетническа дейност, ведно със
законната лихва, считано от 13.09.2002г. до окончателното плащане, сумата от 1 113,89 лв. –
мораторна лихва, както и сумата от 140 лв. – съдебни разноски, за които вземания е издаден
изпълнителен лист от 06.10.2004 г. по ч.гр.д. № 16571/2002 г. по описа на СРС, 70 с-в въз
основа на Решение от 14.11.2003г., поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН: **********, с адрес *******************************, да
заплати на Национална спортна академия „Васил Левски“, ЕИК: *********, с адрес: гр.
10
София, ж.к. „Студентски град“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2 200 лв. –
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11