М О Т И В И
към Решение № 202 от 09.05.2019 год. по
АНД № 269/2019 год. на СлРС
изготвени на 15.05.2019 год.
Производството
е образувано по повод постановление на РП - Сливен, с което се иска налагане на
административно наказание на обвиняемия Р.К.И. по реда на чл. 78А от НК за
извършено от обвиняемия И. престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1от НК.
В
с.з. РП - Сливен, редовно призована, изпраща свой представител,
който поддържа повдигнатото обвинение и пледира обв. И. да бъде признат
за виновен, като му бъде наложено административно наказание „Глоба” в размер на
1000,00 лева.
В
с.з. обвиняемият И., редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник, който пледира, че деянието, което е извършил обвиняемият
е доказано по безспорен начин, но счита че са налице предпоставките на чл. 13,
ал. 1 от НК, тъй като от деянието не са настъпили общественоопасни последици.
Освен това пледира да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като
въпреки формалното му извършване, деянието не следва де се третира като
престъпно, тъй като е малозначително с оглед последиците.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Обвиняемият
Р.К.И. е български гражданин, със средно образование, разведен, не работи,
неосъждан.
На
20.10.2018 год. в гр. Монтана, обвиняемият Р.К.И. закупил без договор с
нотариална заверка на подписите лек автомобил „Форд Фокус” с рама № *****,
черен на цвят. Автомобилът по документи е собственост на лицето Е.Н.П.. На
23.10.2018 год. обвиняемият взел транзитни регистрационни номера за МПС-то (и
съответно транзитни табели) – номер *****, за да се придвижи до град Сливен.
Обв. И. знаел, че транзитните регистрационни номера са били с валидност до 20.11.2018
год. Към инкриминираната дата – 21.12.2018 год., обвиняемият не бил поискал
издаване на постоянни регистрационни номера и табели и не бил извършил
регистрация на МПС-то. Предвид това, към 21.12.2018 год. лек автомобил „Форд
Фокус” с рама № ***** не бил регистриран по надлежния ред в КАТ съгласно
разпоредбите на Наредба № І-45/24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Обвиняемият бил наясно с това обстоятелство.
Свидетелите
И.Н.Н.и П.Д.В.са полицейски служители в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен,
като свид. Н.е Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен, а
свид. В.е мл.инспектор Г „ОДПКПД –СПП” при ОД на МВР - Сливен. На 21.12.2018
год. двамата били на смяна. На същата дата, около 11,30 часа свид. И.Н. управлявал
служебния си автомобил „Опел Астра” в гр. Сливен.
На
21.12.2018 год., около 11,30 часа в гр. Сливен, на ул. „Цар Симеон” в посока
към бул. „Хаджи Димитър”, обвиняемият Р.К.И. управлявал моторно превозно
средство, което не е било регистрирано по надлежния ред – лек автомобил „Форд
Фокус” с рама № *****. Обвиняемият бил спрян за проверка на ул. „Цар Симеон” от
свид. И.Н.Н.. При проверката полицейският служител установил, че автомобилът
бил управляван от обв. И.. Последният представил на свид. Н.документи за
управление на МПС и разрешение за временно движение на лек автомобил „Форд
Фокус” с рама № *****, от което било видно, че разрешението за временно
движение било изтекло на 20.11.2018 год. Свид. Н.поискал съдействие от екипа на
Пътна полиция. Тогава на мястото пристигнал свид. П.Д.В., на когото обвиняемият
обяснил, че знаел, че автомобилът бил с изтекла временна регистрация, но не му
е останало време за да отиде да го пререгистрира поради лични проблеми.
Свид.
В.съставил АУАН с бл. № 916014/21.12.2018 год. (л. 10 от ДП), който обв. И.
подписал без възражения.
От
приложеното по делото заверено копие от Разрешение за временно движение се
установява, че същото е било издадено на 23.10.2018 год. за придвижване до
служба КАТ и е със срок на валидност до 20.11.2018 год. (л. 28 от делото).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа
обстановка обв. Р.К.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 21.12.2018 год. в
гр. Сливен, на ул. „Цар Симеон” управлявал лек автомобил „Форд Фокус” с рама № *****,
който не е регистриран по надлежния ред, предвиден в Наредба № I-45/24.03.2000
год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съдът намира възражението на защитника на
обвиняемия за наличие на предпоставките на чл. 13, ал. 1 от НК за
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НК, не е
общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост
- за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго
лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да
избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни
от предотвратените. Следователно за да е налице тази хипотеза е необходимо да
има наличие на реална опасност от увреждане на лични блага на обвиняемия или на
друго лице, която да е започнала, но да не е завършила, каквато реална опасност
в конкретния случай не се установи.
Съдът намира за неоснователно и искането на
защитата на обвиняемия за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е формално и законодателят е
приел, че е с достатъчно висока степен на обществена опасност, поради и което е
предвидил при осъществяването му от обективна и субективна страна на дееца да
се ангажира наказателната отговорност, като за осъществяването му не е
необходимо настъпването на каквито и да е било общественоопасни последици.
Деянието си обвиняемият е извършил с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици.
Като
смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства съдът прие чистото му
съдебно минало и добрите му характеристични данни.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на обв. И.,
съдът се съобрази с обстоятелството, че са налице законните условия за
прилагане на чл. 78А от НК – чистото съдебно минало на обвиняемия, който не се
е ползвал досега от привилегията на чл. 78А от НК, размерът на наказанието,
предвиден в НК за този вид престъпления и обстоятелството, че няма причинени от
престъплението вреди, поради което освободи от наказателна отговорност
обвиняемия като наложи на обв. И. административно наказание „Глоба” в размер на
1000,00 лева (хиляда лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Сливен.
Така
определеното наказание на обвиняемия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на обвиняемия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Ръководен
от гореизложеното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: