Решение по дело №472/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 640
Дата: 26 юни 2020 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20205300500472
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 640

 

26.06.2020г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VII  граждански състав

На 15.05.2020г.

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ХРИСТО ИВАНОВ

 

Секретар: Ангелина Костадинова

 

като разгледа докладваното от съдия  Ст.Михова в.гр.дело № 472 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба , подадена от  С.Д.Н., ЕГН **********,*** чрез пълномощника адв. С.С.,  против решение № 4465/22.11.2019г., постановено по гр.д.№7091/2019г. по описа на РС-Пловдив, в частта, с която са отхвърлени предявените от него претенции по сметки по чл.346 от ГПК,  против Н.Д.Н., ЕГН ********** , за заплащане на сумата от 7 348,33 лв., с която се е увеличила стойността на ПИ 39918.501.499 и ПИ 39918.501.500, вследствие на всички извършени от него подобрения през  периода от 26.02.1992 г. до 22.05.2005 г. , против Н.Д.Н. ЕГН ********** и С.Р.Ж. ЕГН **********, за заплащане при условията на солидарност на сумата от 29 393,28 лв., с която се е увеличила стойността на ПИ 39918.501.499  и ПИ 39918.501.500, вследствие на всички извършени от него подобрения  през периода от 26.02.1992 г. до 22.05.2005г., против Н.Д.Н. ЕГН **********, по чл.12 ал.2 от ЗН,  за заплащане на сумата от 3 674,16 лева, , съставляваща  приспадаща  се част от увеличението на имуществото приживе на наследодателя в резултат от извършените подобрения от сънаследник.

Във въззивната жалба са развити   оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че претенцията на жалбоподателя за заплащане на извършените подобрения в имота през периода 1992г.-2005г. е погасена по давност. Поддържа се, че незаконосъобразно и в нарушение на процесуалния закон съдът е разгледал и уважил  възражението за изтекла в полза на насрещната страна погасителна давност.Жалбоподателят твърди , че правопогасяващото възражение не е направено  в преклузивния срок- първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата , поради което същото следва да се приеме за преклудирано.Релевирани са и оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно в диспозитива на решението  е формулирал претенцията по чл.12,ал.2 от ЗН за сумата от 3674,16 лева , както и че в мотивите си   е допуснал грешка при изчисленията  на сумите  и на правата на страните в собствеността .Въз основа на така изложените съображения се настоява за отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и уважаване на исковите претенции.

Въззиваемите Н.Д.Н., ЕГН ********** и С.Р.Ж., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Н.А.,  оспорва жалбата като неоснователна и настояват  за потвърждаване на   първоинстанционното решение в обжалваната част  с присъждане на направените по делото разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

  Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС-гр. Пловдив в предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което същото е валидно. По отношение на допустимостта настоящият състав на въззивния съд намира постановения първоинстанционен акт за частично недопустим в обжалваната част, поради следните съображения:

Спорът между   съделителите по чл.346 от ГПК  е висящ за трети път пред въззивния съд, след като ОС-Пловдив, в правомощията си на въззивна инстанция,  с решения по в.гр.д.№2500/2017г. и  по в.гр.д.№2572/2018г. е обезсили решенията на РС-Пловдив в обжалваните части и върнал на ПдРС за ново разглеждане на предявените искове.Така с постановеното по последно посоченото дело решение №506/18.04.2019г. ОС-Пловдив е обезсилил решение № 3082/03.08.18г. по  гр.д.№ 6040/10г. на РС-Пловдив,в частта ,с която е отхвърлен предявеният от С.Д.Н. против Н.  Д.Н. иск за заплащане на сумата от 7348, 33 лв. увеличение на  стойността на имота вследствие на извършените от Н. подобрения в него в периода 26.02.1992г.-25.05.2005г.; в частта , с която е отхвърлен  предявеният от С.Д.Н. против Н.  Д.Н. и  С.Р.Ж. иск за заплащане солидарно на сумата от 29 393,28 лв. увеличение на стойността на имота вследствие на извършените от Н. подобрения в него в периода 26.02.1992г.-25.05.2005г. и в частта, с която е отхвърлен предявеният от С.Д.Н. против Н.  Д.Н. и С.Р.Ж. иск за заплащане солидарно на сумата от 29 393,28 лв. приспадаща им се част от увеличението на имуществото приживе на наследодателя в резултат от извършените подобрения от сънаследник и върнал делото  на РС-Пловдив  за ново разглеждане на предявените искове в  тази им част.

Така постановеното от въззивния съд решение е задължително за първоинстанционния съд при новото  разглеждане на спора досежно облигационните претенции между съделителите по образуваното гр.д.№7019/2019г. по описа на РС- Пловдив. При обезсилване на съдебното решение на основание чл. 270, ал. 3, изр. последно ГПК, /т. е. в хипотезата на разгледан непредявен иск и делото се връща за ново разглеждане на същия съд/, новото разглеждане на делото се извършва от фазата на устните състезания, в която изменение на основанието на иска е недопустимо, като преклудирано след срока на първото съдебно заседаниеПри това положение недопустимо и в нарушение на принципа на равенството на страните в процеса-чл.9 ГПК,  с постановеното на    22.11.2019г. Решение №4465 по гр.д.№7091/2019г. първоинстанционният съд  е разгледал и  се е произнесъл  по претенцията по чл.12 ал.2 от ЗН, на С.Д.Н. против Н.Д.Н. за заплащане на обезщетение за подобренията в общия имот  извършени  от сънаследник приживе на наследодателя.В тази част обжалваното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване , както поради липсата на указания от въззивния съд    за нейното разглеждане, така и поради това, че тази  искова претенция е била разгледана и уважена частично от районния съд  с предходното решение  №3082/03.08.2018г. по  гр.д.№6040/2010г. , което като необжалвано в тази му част,  е влязло в законна сила. Действително съдът е пропуснал да се произнесе в диспозитива на решението за разликата над уважения до пълния предявен размер на претенцията, но реда за защита на страната в тази хипотеза е друг- по чл.247 респ.чл.250 от ГПК.

В останалата обжалвана  част въззивният съд намира  първоинстанционното решение за допустимо и следва да бъде извършена проверка досежно неговата правилност в условията на ограничен въззив и с оглед оплакванията  в жалбата.

С влязло в сила решение № 3703/09.12.2010 г. по  гр.д.№6040/2016г. по описа на РС-Пловдив, е допуснато извършване на съдебна делба на съсобствен между страните поземлен имот с идентификатор 39918.501.191, находящ се в с. К., Община Марица, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда и всички останали подобрения и приращения, при квоти: 1/6 ид. част за С.Н.; 1/6 ид. част за Н.Н. и 4/6 ид. части общо за Н.Н. и С.Ж. в режим на СИО. В първото по делото заседание след влизане на решението в сила, проведено на 17.10.2011г. , съделителят С.Н.  е предявил по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки за заплащане на извършени от  него подобрения в делбения имот, през периода от 1992 г. до 2005 г., въз основа на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, сключен на 26.02.1992 г. и развален със съдебно решение, влязло в сила на 25.05.2005 г.,  които са приети за разглеждане от съда и  е дадена възможност на ответниците по облигационните претенции на вземат становище по тях и ангажират доказателства. С молба от 27.10.2011 г. съделителите Н.Н. и С.Ж. са  оспорили по същество заявените от С.Н.   претенции, като наред с това са направили възражение и за изтекла погасителна давност.
            За да постанови обжалваното решение, с което  да отхвърли  предявените искове от С.Н. за заплащане на извършените от последния подобрения през периода от 26.02.1992 г. до 22.05.2005 г.,  първоинстанционният съд е приел  за установено по делото  от показанията на свидетелите П. и Б., че ищецът е  извършил през този период ремонтни работи по запазване, поддръжка и подобряване на имота и има право да претендира тяхното заплащане. Макар и доказана по основание  е отхвърлил претенцията  като погасена по давност.

Настоящият състав на съда намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че възражението за погасителна давност е направено след срока по чл. 146, ал.3 ГПК във вр. с чл. 133 ГПК и в нарушение на процесуалния закон  същото е разгледано и уважено от първоинстанционния съд. Твърдението на жалбоподателя, че възражението за погасителна давност е направено след срока по чл. 146, ал.3 ГПК, не намира опора в данните по делото. След като е приел за съвместно разглеждане претенциите по сметки, предявени от С.Н., съдът е отложил делото, като е дал възможност на страните да вземат становище и да ангажират доказателства във връзка с тези претенции. В определения от съда срок  Н.Н. и  С.Ж. писмено са възразили срещу предявените претенции по сметки, като са направили и възражение за погасителна давност. Съгласно чл. 346 ГПК в първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата за това. Разпоредбата е аналогична на разпоредбата на чл. 286 ГПК/ отм./, по приложението на която има формирана трайно установена съдебна практика, според която, за разлика от предявяването на иск по общия ред, за предявяване на исканията по сметки по реда на чл. 286 ГПК/ отм./ няма изрично изискване за писмена форма, поради което се приема, че претенцията може да бъде заявена и устно в първото заседание след допускане на делбата, ако присъстват всички съделители. Правилата на чл. 127-133 ГПК не намират приложение, тъй като законът не препраща към тях, в който смисъл е  и  Определение №708/16.08.2012г. по гр.д.№747/2011г. на ВКС, първо гр.отд.Ето защо  първоинстанционният съд правилно е разгледал направеното правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност и законосъобразно  е уважил същото. В процесният случай съделителят С.Н.  претендира възмездяване на извършените от него подобрения в делбения имот от  придобиване на собствеността  въз основа на сключен на 26.02.1992г. алеаторен договор  до  развалянето му поради неизпълнение с влязло в сила съдебно решение на 22.05.2005 г.  В момента на влизане в сила на това решение настъпва възстановяването на собствеността в патримониума на прехвърлителя, съответно - тогава настъпва и неговото обогатяване, защото е прехвърлил имот с по-ниска, а получава такъв с увеличена стойност. Това е и моментът, считано от който настъпват изискуемостта на вземането за подобренията, извършени от приобретателя в недвижимия имот, предмет на разваления договор за гледане и издръжка, както и се поставя началото на давностния срок по чл. 110 ЗЗД , в който смисъл е Решение №110/28.11.2017г. по гр.д.№5557/2016г. на ВКС, второ гр.отд. Решение №20/18.07.2019г. по гр.д.№1985/2018г. на ВКС, трето гр.отд. Следователно давността е започнала  да тече след 22.05.2015г.  и е била изтекла към датата на предявяване на претенциите по сметки на 17.10.2011г.Ето защо вземанията на С.Н. срещу Н.Н. и  С.Ж.   за извършените от него подобрения в делбения имот  за периода от  придобиване на собствеността  въз основа на сключен на 26.02.1992г. алеаторен договор  до  развалянето му, поради неизпълнение, с влязло в сила съдебно решение на 22.05.2005 г.  , са погасени по давност, поради което  законосъобразно са отхвърлени от първоинстанционния съд с обжалваното решение , което като правилно в тази част следва да  бъде потвърдено.

При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева.Доводът за неговата прекомерност, релевиран от пълномощника на жалбоподателя, е неоснователен, тъй като е под минималния размер дължим съгласно чл.7,ал.2,т. 4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

 

 

Р  Е   Ш  И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 4465/22.11.2019г., постановено по гр.д.№7091/2019г. по описа на РС-Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявения от С.Д.Н., ЕГН **********,  против Н.Д.Н., ЕГН ********** , иск по чл.12,ал.2 от ЗН, за заплащане на сумата от 3 674,16 лева, , съставляваща  приспадаща  се част от увеличението на имуществото приживе на наследодателя в резултат от извършените подобрения от сънаследник в ПИ 39918.501.499 и ПИ 39918.501.500 и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4465/22.11.2019г., постановено по гр.д.№7091/2019г. по описа на РС-Пловдив, в частта, с която са отхвърлени предявените от С.Д.Н., ЕГН ********** претенции по сметки по чл.346 от ГПК,  против Н.Д.Н., ЕГН ********** , за заплащане на сумата от 7 348,33 лв., с която се е увеличила стойността на ПИ 39918.501.499 и ПИ 39918.501.500, вследствие на всички извършени от него подобрения през  периода от 26.02.1992 г. до 22.05.2005г. , против Н.Д.Н., ЕГН ********** и С.Р.Ж., ЕГН **********, за заплащане при условията на солидарност на сумата от 29 393,28 лв., с която се е увеличила стойността на ПИ 39918.501.499  и ПИ 39918.501.500, вследствие на всички извършени от него подобрения  през периода от 26.02.1992 г. до 22.05.2005г.

  В останалата част, като необжалвано,  решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА С.Д.Н., ЕГН **********, да заплати на Н.Д.Н., ЕГН ********** и С.Р.Ж., ЕГН **********, сумата от 400  лева-разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

   2.