№ 1227
гр. Варна , 05.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на пети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100503746 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 4479/10.03.2021 г. от Х. Р. С., чрез адв. Красимир
Тодоров, в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение
№ 232/05.02.2021 г. в частта за разноските. В молбата се излага становище за недължимост
на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на въззиваемата страна, доколкото по
делото не е представен документ, удостоверяващ плащането им, както и доказателство, че
адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС. В условията на евентуалност се прави
искане за намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна “Електроразпределение Север“
АД, чрез адв. Веселина Маринова, изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба от Х. Р. С.
срещу Решение № 260356/23.09.2020г. по гр. д. № 2964/2020 г. по описа на ВРС, с което
съдът е отхвърлил предявения от Х. Р. С., срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
*********, иск за признаване на установено в отношенията между страните, че Х. Р. С. не
дължи на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, сумата от 3400.15 лв.,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия
за периода от 06.11.2019 г. до 03.02.2020 г. за обект, находящ се в гр. Варна, кл. №
**********, аб. № **********, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, и осъжда Х. Р. С. да
заплати на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* сумата от 1025 лв.,
1
представляваща направени в производството разноски.
С Решение № 232/05.02.2021 г. съставът на Варненски окръжен съд е потвърдил
Решение № 260356/23.09.2020 г. по гр.д. № 2964/2020 г. по описа на ВРС и е осъдил Х. Р. С.
да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* сумата от 1116 лв.,
представляваща направени в производството разноски.
Варненски окръжен съд е бил сезиран своевременно с искане за присъждане на
разноски в полза на „Електроразпределение Север“ АД – с подадения отговор на въззивна
жалба. В открито съдебно заседание, проведено на 19.01.2021 г., е представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, с който страната претендира присъждането им в размер на
1116 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. От приложените към списъка договор за
правна защита и съдействие № 20753/08.12.2020 г., фактура № **********/08.12.2020 г. и
преводно нареждане от 14.12.2020 г., се установява, че дружеството е заплатило по банков
път адвокатско възнаграждение в размер на 1116 лв. с включен ДДС, поради което
възражението на въззивника за липса на доказателства за извършеното плащане, е
неоснователно.
При преценка размерът на дължимите разноски за въззивната инстанция, съдът е
съобразил, че въззиваемата страна „Електроразпределение Север“ АД е възложила
процесуалното си представителство по делото на Адвокатско дружество „Величков,
Желязков и Партньори“, което е регистрирано по ЗДДС, поради което е присъдил разноски
за адвокатско възнаграждение, към което е начислен ДДС.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за регистрираните
по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение. В настоящия случай е установено по делото, че адвокатското
дружество е регистрирано по ЗДДС, както и че страната е платила адвокатското
възнаграждение и дължимия върху същия ДДС, като тази сума се счита за неразделна част
от дължимото възнаграждение, поради което следва да бъде включена в размера на
присъдените разноски. В този смисъл е установената съдебна практика на Върховен
касационен съд – Определение № 782/12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3544/2014 г. на ВКС, II ТО;
Определение № 209/05.05.2015 г. по гр.д. № 2039/2015 г. на ВКС, I ГО; Определение №
344/25.06.2015 г. по ч.т.д. № 14066/2015 г. на ВКС, II ТО; Определение № 422/21.07.2015 г.
по ч.т.д. № 1675/2015 г. на ВКС, II ТО; Определение № 670/19.10.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.
№ 3982/2015 г. на ВКС, IV ГО.
В мотивите на съдебното решение съставът на ВОС е приел за неоснователно
направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, заплатено от „Електроразпределение Север“ АД. Съдът е
съобразил цената на предявения иск, фактическата и правна сложност на спора,
продължителността на съдопроизводството и обема на извършените от процесуалния
представител на ответника процесуални действия, като е преценил, че претендираното
адвокатското възнаграждение, следва да бъде присъдено в пълен размер, съобразно
2
представения по делото списък по чл. 80 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4479/10.03.2021 г. от Х. Р. С., чрез адв.
Красимир Тодоров, за изменение в частта за разноските на Решение № 232/05.02.2021 г.,
постановено по в. гр. дело № 3746/2020 г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3