РЕШЕНИЕ
№ 3272
гр. Варна, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20253110105746 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба, депозирана от Н. П. П., ЕГН ********** адрес:
*** срещу Ц. Й. Ц., ЕГН **********, адрес: **.
Молителят излага, че на 23.03.2025г. около 13.30ч. го посещава Ц. Й. -
бившата му партньорка, с която са живели на семейни начала и с която имат
две деца, които живеят с него.
Преди известно време, без никаква причина Ц. Й. решава да се изнесе и
казва, че не желае повече да живее с него и децата. Имала приятел, с когото в
момента живеела на семейни начала.
Подал е иск за присъждане на родителски права върху децата, като с нея
се разбират децата да останат при него, а тя да си живее живота както намери
за добре. Жилището, в което живеят е закупено с кредит, който трябва да се
1
изплаща още 15 години, като кредитът е изтеглен от двамата и двамата трябва
да изплащат вноските поравно.
На въпросната дата, когато децата са у дома и без причина от 15.15ч. Ц.
започва да го заплашва да си оттегли исковата молба и след като той отговаря,
че това няма да направи, тя става агресивна, започва да му крещи пред децата,
започва да му отправя заплахи, че щяло да стане много лошо за молителя.
Докато се опитва да й отговаря, че оттук нататък всеки трябва да си поеме
пътя, тя изведнъж започва да го напада физически, да го блъска по гърдите,
отправя му удари по ръцете и рамената. Опитва се да се предпази и я моли да
го остави и да се махне, а тя започва да крещи още по-силно. Тогава звъни на
тел. 112 - около 15.20ч. Като чува, че се обажда на тел. 112, тя взема
ключовете му от вратата, хвърля ги на масата и хуква да бяга навън. Казва й,
че полицията идва и ако желае да остане и да каже какви претенции има към
него, че му крещи и удря, но тя избягва.
Малко след това идва полицията. Обяснява случилото се, но тъй като
мисли, че посещение от този тип ще има по-нататък от Ц., затова сезира с
настоящата жалба, за да бъдат предприети мерки това да не се повтори.
С действията си ответницата осъществява психически и физически
тормоз върху него, както и упражненият акт на домашно насилие, който се
изразява във физическо и психическо насилие над него.
Моли съда като се съобрази с изложената фактическа обстановка, да
предприеме следващите се по закон мерки, с оглед защитата на правата и
законните му интереси.
Предвид гореизложеното и на основание чл.15 от ЗЗДН, моли съда да се
произнесете с решение, с което да издаде Заповед за защита, като наложи на
Ц. Й. Ц., ЕГН **********, адрес: *** мерки за защита по чл.5, ал. I, т. 1 и т.З
от ЗЗДН, а именно:
1.Да задължи Ц. Й. Ц., ЕГН **********, адрес: ***, да се въздържа от
извършването на домашно насилие над него, на основание чл.5, ал.1, т.1 от
ЗЗДН.
2.Да й забрани да го приближава на по-малко от 100м., жилището, което
обитава на адрес: ***, местоработата му в Т. ЕООД, местата за социални
контакти и отдих, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, за максималния срок,
предвиден в закона, считано от влизане в сила на решението.
2
С уточняваща молба вх.№43189/15.05.2025год. молителят посочва, че
пред децата, около 15.15ч., Ц., след като отговаря, че няма да изтегли исковата
си молба, започва да му крещи, че ще му отнеме апартамента, че имала хора за
всичко и още ред други заплахи и докато се опитва да й отговаря, че тя е
човекът, който си тръгва, тя е човекът, който посочва, че има друг път в
живота си, различен от този на молителя и на децата, има си любовник, който
според нейните думи е от много години и неочаквано за молителя, с двете
ръце го блъска в гърдите, той вдига ръце и се опитва да запази равновесие,
като си вдига нагоре ръцете и получава няколко удара по ръцете и раменете,
тъй като вече си е вдигнал ръцете и е в невъзможност да го удари в главата,
като през това време вика, че ще го убие, че ще го изхвърли от апартамента.
Децата са като онемели, а тя продължава да крещи всякакви заплахи по
отношение на него. Дръпва се няколко крачки по-назад, взема телефона и се
опитва да звъни на 112, мисли че е около 15.20ч. В момента, в който почва да
се обажда, тя взема ключовете от вратата, хвърли ги на масата и казва: „Това е
само началото". Извиква след нея да спре и да каже като дойде полицията
какви й са претенциите към него, към децата, че го удря, заплашва, но тя
избягва.
Многократно, преди да излезе е заплашван, за което пуска жалба в
прокуратурата, като и до днес още няма отговор какви точно действия са
извършени от тяхна страна.
Счита, че за него в момента има съществена и непосредствена заплаха за
живота и за здравето му, тъй като след нейните заплахи, които са пред
децата,ответницата си позволява да го удря в собствения му дом, не е сигурен
при следващото им виждане да дойде и с други хора или да дойде вече добре
подготвена с инструментариум, който той няма как да предвиди и пред децата
да посегне на живота му и на здравето му, като посочва още веднъж, че той -
Н. П., под никаква форма не е предизвикал това, което му причинява
ответницата.
Това е причината да поиска ограничителна заповед на жилището, като
посочва, че много време децата, очевидци на станалото и той, на всяко
позвъняване започва да ги обзема страх и стрес кой, как съответно е отпред
пред вратата.
На предоставената възможност за становище по подадената молба,
3
ответницата депозира такова с вх.№46513/27.05.2025г.
Счита, че съдържащите се в първоначалната и в уточняващата молба на
Н. П. П. твърдения за осъществено от нея спрямо него домашно насилие на
датата 23.03.2025 г. са изяло неверни.
С Н. П. П. съжителстват на семейни начала до 12.03.2025 г., когато тя се
изнася от общото им жилище, за да сложи по този начин край на една
изгубила съдържанието си и лишена от каквато и да била по-нататъшна
перспектива връзка.
Един месец по-рано /на 13.02.2025 г./ провежда разговор с Н. П., в който
го информира за решението си да се разделят като желанието й и все още е да
уредят отношенията си цивилизовано като зрели хора, без намесата на съд и
на други институции, за да не натоварват с излишни негативни емоции не
само себе си, но главно двете им деца. Очаква, че ще срещне разбиране от
негова страна, тъй като и за двама е ясно, че е безсмислено да продължават да
живеят заедно.
Изнася се от жилището, тъй като все някой от двамата е трябвало да го
направи, а той категорично няма такова намерение.
Продължава обаче да ходи там заради децата, които засега са при него,
като не е очаквала, че посещенията й в жилището след раздялата им ще се
обърнат по такъв начин срещу нея.
И действително до датата 23.03.2025 г. нейните ходения в жилището, в
което освен че живеят заедно до раздялата, но е и съсобствено между двама
им, не създава никакви проблеми.
На 23.03.2025 г. първо е на разходка с децата, след което заедно с тях
отива в апартамента им, където заварва Н. П.. Предлага да седнат и да
поговорят, тъй като междувременно на 20.03.2025 г. е получила съобщение от
съда за заведено от Н. гражданско дело срещу нея за упражняване на
родителските права относно децата. Опитва се двамата да проведат съвсем
спокоен и човешки разговор като отново го моли да не намесваме съда, а да се
разберат като хора помежду си. Все пак дълги години са живели заедно и не
мисли, че е редно да се разделят с конфликти. Той категорично отказва да
говори по този въпрос, заявява, че всичко е свършен факт и че причината е
изцяло тя и накрая тръгва нанякъде из стаята, за да сложи по този начин , край
на опитите й да поговорят.
4
Дори и в хода на усилията й да проведат нормален разговор с Н. да му е
повишила по някое време тон, това не означава, че му крещяла и му е
устройвала скандал.
Категорично не му е отправяла абсолютно никакви заплахи - нито му е
казвала, че има хора за всичко, нито че ще го изхвърли от апартамента, нито че
ще стане много лошо за него, нито че ще го убие.
През цялото време се опитва да му каже само едно и също нещо: че е по-
добре да се разберат като нормални хора, за да не товарят излишно нито себе
си, нито главно децата си. Предупреждава го обаче, че ако наистина се съдят,
ще й се наложи да се защитава като изложи в съда неприятни за него факти, а
именно че няколкократно е изпадал в сериозни тревожно-депресивни
състояния, за които му се е налагало да приема лекарства. Решението й за това
не е продиктувано от някакъв реваншизъм, а защото, счита, че това
обстоятелство има отношение към преценката на съда за упражняване на
родителските права.
Не е проявявала абсолютно никаква физическа агресия спрямо Н. П. -
не го е нападала физически, не го е блъскала в гърдите, не го е удряла по
ръцете и раменете, както той твърди. Единственият физически контакт с него
се изразява в това, че когато той тръгва из стаята, за да прекрати по този начин
разговора, се опитва да го спре като с ръка го докосва по рамото. Подчертава -
докосва го, а не го блъска. Не му се е налагало да се предпазва от нея,
вдигайки ръцете си и опитвайки се да пази равновесие.
Затова е шокирана, когато прочита обвиненията му към нея. Не знае
откъде ги е измислил всички тези неща, не знае и какво точно цели с тях,
може единствено да предполага, че намерението му е да спечели по този
начин аргументи в своя полза в делото, което е завел срещу нея за
упражняване на родителските права относно децата.
Нищо обаче от описаното в първоначалната му и в уточняващата му
молба до съда не се е случило в действителност.
Не знае и как да си обясня опитът му да намеси и децата им в тази
скалъпена история, твърдейки как били онемели, докато е крещяла заплахи
към него, как го е удряла пред тях в собствения му дом, как те много време
след това на всяко позвъняване били обзети от страх кой е пред вратата, как
при следващо идване е можела пред тях да посегна на живота му.
5
Децата действително присъстват на разговора им - дъщеря им на част от
него, след което отива в стаята си, а синът им през цялото време е при тях и
нещо си прави на мобилния телефон. Но само толкова - нито са видели да удря
баща им, по простата причина, че такова нещо не се е случило, нито са станали
свидетели на скандал, устроен от нея. Дори по някое време в разговора да е
повишила тон на Н. П., това не означава, че е вдигала скандал. Когато човек е
под нервно напрежение и среща пълно неразбиране от човека насреща, това
донякъде е възможно да се отрази на интонацията му, която да стане по-
напрегната и изнервена. Не означава обаче, че единствено поради този факт
срещу него може да бъде издадена ограничителна заповед.
Когато разбира, че няма да се получи диалог с Н. П., защото той ясно й
показва, че не желае да разговарят, отива в стаята при дъщеря им и докато
двете си говорят, чува, че Н. се обажда на телефон 112 и обяснява, че го е
била нападнала. Остава шокирана от подобно с нищо непровокирано от нея
търсене на помощ на телефона на Националната служба за спешни
повиквания. Взема си довиждане с дъщеря им, целува я и става да си ходи. Н.
П. започва да вика подире й да се върне и тогава тя отново му казва да спре с
всичко това.
Сега съжалява, че не остава да дочака полицаите, за да се разясни още
пред тях цялата история. Липсата й на опит в подобни ситуации обаче и
изумлението й от необяснимото решение на Н. П. да звъни на телефон 112 са
причина за прибързано взетото решение да си тръгне.
Не оспорва изложения в уточняващата молба на Н. П. факт, че по
неговия сигнал е образувана и преписка в Районна прокуратура - Варна.
Същата е заведена с per. № 4284/2025 г. по описа на ВРП, като във връзка с
нея е разпитвана в Трето РУ на ОД на МВР - Варна, където преписката е
заведена под техен per. № 439000-8108/26.03.2025 г.
От проверката в Регистратура на ВРП се установява, че с постановление
на прокурора от 20.05.2025 г. прокурорската преписка е прекратена с отказ за
образуване на досъдебно производство.
Счита, че от значение за преценката и произнасянето на съда по
настоящото дело е и факта, че за всички години от съвместния им живот с Н.
П., дори двамата да са имали конфликти, които в крайна сметка в по-голяма
или в по-малка степен се случват при повечето партньори, и които при тях
6
преди раздялата зачестяват, абсолютно никога не се е стигало до проява на
каквато и да било форма на агресия от нейна страна, тъй като подобно
поведение поначало е неприсъщо за нея.
Същевременно счита, че Н. П. е човек, който притежава изградена
безкритичност към собственото си поведение и склонност винаги да търси и
намира вина у човека насреща до степен да изпада дори в самовнушения как
все някой иска да му навреди. Проявявал е тази си склонност по отношение на
колегите си на местата, на които е работил, а сега е проявява и спрямо нея.
Моли съда след като й даде възможност да докаже твърденията си с
допустими, относими и необходими доказателства, включително и след като
събере тези, за които съгласно чл. 9, ал. 4 и 6 ЗЗДН има служебно задължение
и правомощие, да прецени задълбочено и справедливо случая и да постанови
решение, с което да откаже на молителя издаването по реда на ЗЗДН на
заповед за защита, поради отсъствието на каквото и да било законно
основание за това, предвид липсата на извършено от нея спрямо него домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
В съдебно заседание молителят поддържа молбата. В хода по същество
на делото моли съда да уважи молбата.
В съдебно заседание ответницата оспорва молбата за домашно насилие.
В хода по същество моли съда да отхвърли молбата.
Съдът , след преценка на събраните по делото доказателства ,
поотделно и в тяхната съвкупност , намира за установено от фактическа
страна следното :
ПРИЕТО ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ в
отношенията между страните в настоящото производство е обстоятелството,
че на 23.03.2025г. молителят е подал сигнал на телефон 112 срещу
ответницата
По делото е приета декларация по реда на чл.9,ал.3 от ЗЗДН, с която
молителят описва извършения от ответницата акт на домашно насилие.
Не е спорно между страните, че същите са живели на семейни начала в
резултата на което съжителство имат родени две деца, както и че към дата
23.03.2025год. съжителството им е прекратено, тъй като ответницата е
напуснала закупеното в режим на съсобственост с молителя жилище.
7
Няма спор между страните, че по искова молба на молителя е
образувано гражданско дело за родителските права по отношение на родените
от съжителството на страните деца. Този факта се потвърждава и от
извършената служебно от съда справка, съгласно която по исковата молба на
Н. П. П. е образувано гр.дело №2911/2025год. на ВРС.
По искане на ответницата по делото е ангажирана съдебно-
психологична експертиза. Заключението на експерта съдът цени, како
обективно и компетентно дадено. От заключението се установява следното:
Н. П. е мъж на 47 години, родом от с. Г., обл. Варна, със завършено
средно специално образование. Професионалната му биография е динамична
– преминава през различни работни позиции (готвач, автомонтьор),
включително и емигрантски период в Испания, свързан със стремеж към по-
добър живот за себе си и впоследствие семейството си.
Живее с двете си деца, поел е основната родителска роля след раздяла с
партньорката си, като заявява ясно, че децата са негов приоритет. Разказът му
е последователен, умерено емоционално натоварен, но съдържа значителна
доза саморефлексия и стремеж към конструктивно поведение, особено в
контекста на конфликта с бившата партньорка.
Резултатите от проведената психодиагностика разкриват личност с
висока емоционална чувствителност – Н. преживява дълбоко случващото се
около него, особено в емоционален и семеен контекст. Има относително добър
самоконтрол – съумява да сдържа емоциите си, дори в ситуации на
провокация и стрес. Налице е умерен стремеж към доминиране, комбиниран с
по-ниска социална самоувереност – тази комбинация ориентира към личност с
мнение и ценности, но е възможна неувереност в социална интеракция,
особено при конфликти. Налице е известно вътрешно напрежение, породено
от разминаването между чувствителност и нуждата от утвърждаване, което
води до емоционално претоварване и колебания в самооценката. Осв. не е
склонен към физическо или вербално насилие, което е в съответствие с думите
му, че не е упражнявал тормоз. Оценката на агресивните реакции очертава
зряла личностова структура – поведението му е адаптивно, социално
безопасно, стабилно. Спокоен, самоконтролиран, без данни за импулсивност
или склонност към крайно негативни емоционални състояния. Интровертен
личностов стил – по-затворен, затруднен в изразяване и споделяне на чувства.
8
Притежава традиционни мъжествени черти – устойчивост, решителност, но
избягва конфронтация. При провокация може да активира реактивна защита –
т.е. да се затвори или отдръпне, вместо да отговаря с агресия. Може да
показва моменти на вътрешно прегаряне, свръханализ и загуба на доверие –
особено в междуличностни отношения, където се усеща предаден или
отхвърлен. Склонен към емоционални конфликти и вътрешна колебливост,
особено когато усеща неяснота или опасност. Уязвим в интимните отношения
– преживява болезнено отчуждението от партньорката си. Склонен към
интроспекция, но със затруднено изразяване на емоции, което може да води до
„вътрешно затваряне“ и усещане за недоразбраност. Наблюденията от
проведеното психологично интервю показват че у осв., е налице стремеж да
осигури спокойна среда на децата си, в която могат да се чувстват сигурни и
обгрижвани. Не са налице тенденции към рисково поведение, агресивност или
емоционална нестабилност. Въпреки преживяната раздяла, той е запазил
отговорен и уважителен подход към родителството, като не ограничава
контактите с майката, не ги и насърчава, а позволява децата сами да избират.
Ц. Ц. е жена на 42години. Родена в гр. К., завършила средно
образование. Трудовият път протекъл в сферата на обслужването и
търговията. Понастоящем работи като продавач консултант.
Поведението на осв. по време на интервюто се характеризира с
емоционална ангажираност, тревожност и периодични прояви на плач, което е
очаквано на фона на разглеждания междуличностен, семеен конфликт.
Контактът е ясен, кооперативен и комуникацията – точна и адекватна. Не се
наблюдават признаци на когнитивен дефицит или дезорганизирано поведение.
Резултатите от MMPI и Гийсен очертават личностов профил, в който
преобладават черти като емоционална чувствителност, интровертност,
повишена вътрешна отзивчивост и социална съобразителност. Умерено
повишените стойности по скалите шизоидност и параноя не сочат за наличие
на психопатология, а по-скоро за личностова нагласа към емоционално
дистанциране, предпазливост в социални взаимодействия, както и засилена
чувствителност към оценка и критика. В този контекст може да се очаква, че
при повишено напрежение, Ц. може да възприема определени ситуации като
заплашителни, дори когато липсва обективна враждебност.
Високият резултат по скалата социален резонанс (Гийсен) и ниската
9
социална потентност насочват към висока емпатия и ангажираност към
другите, но и затруднение в заявяване на личните граници и усещане за
намалено влияние върху социалната среда. Това се потвърждава и от личния
разказ, в който многократно се усеща потребност от разбиране, съгласие и
емоционално приемане – както от страна на децата, така и от бившия
партньор. Според данните от теста на Бъс-Дюрки, г-жа Ц. не проявява
склонност към физическа, агресия. Единствено по скалата вербална агресия се
отчита повишение, което насочва към възможност за емоционално напрегнато
или остро изразяване, особено в конфликтна ситуация. Това не е показател за
деструктивно или крайно конфликтно поведение, а по-скоро за вербална
експресивност като механизъм за овладяване на вътрешно напрежение. По
FPI личността се очертава като емоционално устойчива, социално адаптивна,
без вътрешна склонност към тревожност, депресивност или импулсивност.
Агресивността е ниска, а екстраверсията е умерена – отразяваща средна
откритост към общуване, без склонност към преекспониране на емоции или
доминиращо поведение.
От проведеното изследване и психологично интервю се установява, че г-
жа Ц. изпитва значителна емоционална болка поради отдалечаването на
децата, като ясно изразява желание да възстанови контактите и да бъде
активно ангажирана в родителската роля. Въпреки усещането за
емоционална отхвърленост, тя не демонстрира враждебност към децата, не
проявява склонност към манипулация или агресия спрямо тях, а търси диалог
и адаптация към новия семеен контекст.
По данни от осв. по време на съвместното съжителство се е стремяла да
въвежда правила и стабилност, но е срещала противодействие и липса на
подкрепа от страна на бащата (при който се наблюдава по-демократичен
подход в отношението към децата), което е допринесло за емоционалното
напрежение между деца и родители. Въпреки раздялата и последвалия
конфликт, г-жа Ц. не демонстрира стремеж към отчуждаване на децата от
бащата, а напротив – признава ролята му и изразява притеснение от липсата
на комуникация между тях.
Психичен статус на ответницата към момента на изследването - По
време на проведените срещи – притеснена, емоционална, напрегната.
Ориентирана всестранно. Установява и поддържа добър вербален и очен
10
контакт. При освидетелстваната не се диагностицират разстройства на ВПД.
Мисловният процес е с добър темп, правилен по строеж с добър речников
запас, в съдържанието не се диагностицира активна психотична продукция.
Памет и интелект без патологични отклонения, съответни на възрастта,
социалната среда и образователния ценз. Не съобщава вродени и/или
хронични заболявания, ЧМТ, припадъчни състояния и психични заболявания.
Отрича употреба на ПАВ и алкохол.
У осв. Ц. Ц. не се установява клинично значима склонност към
агресивно поведение. Налице е умерено изразена вербална агресия, която
представлява форма на емоционална реактивност в комуникацията, но не носи
самостоятелна вредоносна стойност и не се съпровожда от физическа агресия
или заплаха за околните. Измерената склонност към вербална агресия не
представлява опасност по отношение на възможен вредоносен резултат, както
в личен, така и в социален и семеен контекст.
Психичен статус на молителя към момента на изследването- По време
на проведените срещи - леко напрегнат, изводимо от настоящия казус.
Ориентиран всестранно. Установява и поддържа среден вербален,
емоционален и очен контакт. При освидетелстваният не се диагностицират
разстройства на ВПД. Мисловният процес е с умерен темп, правилен по
строеж със среден речников запас, в съдържанието не се диагностицира
активна психотична продукция. Комуникативните възможности са на средно
ниво. Памет и интелект без патологични отклонения, съответни на възрастта,
социалната среда и образователния ценз, на средно ниво. Не съобщава
вродени и/или хронични заболявания, ЧМТ, припадъчни състояния и
психични заболявания. Отрича употреба на ПАВ и алкохол.
При анализа на личността на освидетелствания не се установява
наличие на трайна и изявена безкритичност към собствените действия,
характерна за личностова патология. Налице е тенденция към селективна
преценка на междуличностните ситуации, при която субективният фокус
попада върху действията и вината на околните, за сметка на собствената роля.
Такава нагласа може да се тълкува като психологическа защита, активирана в
контекста на преживяна междуличностна травма (семейна раздяла), а не като
устойчива личностова черта.
В поведението и нагласите на освидетелствания се наблюдава умерено
11
изразен обвинителен уклон, съчетан с повишена чувствителност и тревожност
спрямо действията на другите, особено по отношение на партньорката. Това
се проявява чрез засилен контрол върху семейната динамика, както и чрез
трудност в пълноценното доверяване и емоционално дистанциране.
Психодиагностичните методи (Гийсен, Бъс-Дюрки, FPI, MMPI) не
разкриват тенденции към манипулативно поведение, дисоциалност или
използване на непочтени средства за постигане на лични цели. Не са
установени личностови характеристики, свързани с измамливост, агресивна
доминантност или съзнателна лъжа. Личността е относително емоционално
уравновесена, с добър самоконтрол, стабилна самооценка и съвестност.
Приобщени към доказателствата по делото са заверени копия на
материалите, които се съдържат в пр.№4284/2025год. по описа на РП Варна,
рег.№439000-81-8/2025год. по описа на 3-то РУ-ОДМВ Варна и постановления
на прокурор при РП - Варна и ОП - Варна.
В полза на молителя са ангажирани гласни доказателства, чрез
показанията на свидетелите П. Н. П. и Г. И. П. .
От показанията на св. П. Н. П., 70г., женен, български гражданин,
неосъждан, баща на молителя и без дела със страните се установява следното:
На 23.03.2025г. в 13,30 ч. Ц. е ходила при Н.. Това го разбира от децата
им. Н. после му споделя за този случай. Внуците му казват, че Ц. е заплашвала
Н., че ще го смачка, ще го убие. Не знае защо. Н. как да реагира?! Тя иска той
да оттегли иска си. Той казал, че няма да го оттегли и тогава започва да го
обижда. Децата са толкова нервни,че не може да каже. Нервни са на майка си.
Тя започва да го увещава да си оттегли иска, той казал не и тя започва да
нервничи. Агресивна става, започва да го бута, да го тика. Те се разделят
януари или март 2025г. Преди да се разделят ги вижда заедно рядко. Тя е
много изморена. Децата ги праща на село с баща си, тя не е ходила. По
коледните празници отива, заедно с Н. и децата. На нея й е целта
той/свидетеля/ да направи ремонт на апартамента. Казва му това, на масата са
като го казва. Тогава не са се карали чак толкова, но тя я направя каквато я
направи. Тя си излиза от жилището и си заминава при когото харесва. Не го
обичала, не знам си какво, не знам си що. Такива истории, които не са за
казване пред хората. Тя започва, че не го обичала, че обичала друг. Това тя
лично го казва на масата. Разбираха се горе-долу. Тук около няколко години
12
не вървеше работата. За инцидента на 23.03.2025г. научава от децата, тъй като
те ходят при тях събота и неделя. Тя си заминава, взема си чантичката и си
заминава, никой не я е гонил. Децата идват и казват майка замина при друг.
От показанията на свидетеля Г. И. П., 66г., средно образование,
омъжена, български гражданин, неосъждана, майка на молителя и без дела със
страните се установява следното:
В момента синът й и ответницата живеят разделени от 13.03.2025г.
Известно й е, че март месец се е случил някакъв инцидент между тях.
Известно й е, че на 23.03.2025г. тя е отишла да види децата в 13,30 ч. И той си
е бил в къщи и в 15,15 ч. преди да тръгне тя отива и му казва, че трябва да си
изтегли исковата молба за попечителство на децата. Той казал, че няма да я
изтегли. Тя казала „така или иначе ще я изтеглиш, аз имам хора за всичко“.
Удряла го е по ръцете, по рамената, блъскала го е в гърдите. Това го знае от
него. Децата са били в вкъщи. Малката е била отначало в стаята, после е
излязла и тя. Той се е обадил на 112, обаче Ц. през това време си е заминала.
Децата са много разстроени. Те просто не са очаквали да се стигне чак до
такова нещо. Те на кавгите са свикнали, на скандалите също. От доста време е
имало кавги и скандали. Тя по принцип разбира на 15.02., че така стоят
нещата при тях. До тогава не знаят нищо. Синът й никога не е казвал, че имат
такива проблеми от такъв род, че тя си има любовник, че те трябва да гледат
децата.
На 23.03.2025г. Н. и се обажда и казва, че децата са много разстроени от
това, което се е случило. Обажда се на децата, децата са много разтормозени,
просто не искат да разговарят на тази тема. Конкретно на нея децата и казват,
че Г. е бил през цялото време там и е свидетел на всичко. Казва: „баща ми
нищо не направи, а мама отиде и започна да го блъска, да го удря, да му се
заканва, да казва, че ще го убие, че ще се махне от там така или иначе“. Не
знае какво е така, какво е иначе. Той има и храна там, тя ходи, при тези закани,
не знае така или иначе …
Децата цяло лято са при тях. Другият й син от Испания също изпраща
техните деца тук и юли и август месец децата са при тях. Н. е разтревожен ли
беше след случая, който и да е всеки би бил разтревожен при такова
положение. Тя дамата и на тях го е казвала, че има приятели турци и в тяхната
къща също е правила скандали.
13
След този случай децата са притеснени, въобще не искат да се
споменава за майка им. Обажда им се по телефона, случвала се някой път там
и е чувала какво говорят. Децата се възмущават от държанието на майка си. Те
се чувстват предадени, излъгани, обидени са децата. От това, че ги е
напуснала, но и преди това не е била ... Ходят на лекар на 01.02., отиват у тях,
направо няма място къде да стъпиш, мивка пълна с чинии и с чаши,
нахвърляно в къщи, не готви, няма време за децата.
Гореизложената фактическа обстановка, обсъдена съобразно
направените от страните твърдения и възражения, мотивира съда да
изведе следните правни изводи:
Молителят , съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗЗДН е легитимирана
да търси закрила по ЗЗДН.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория
лица, в която попадат молителят и ответницата.
От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1
ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответницата
не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него
се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита.
При физическо насилие, лицето-жертва е подложено на побои, телесни
повреди, нечовешко и унизително отношение, причинява му се физическа
болка и страдание.
В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо и
емоционално насилие“. За прецизност и яснота следва да се направи
разграничение между тези две понятия.
Психическо насилие представлява въздействие върху психиката на
дадено лице, с което му се причинява тормоз – като непристойно поведение,
осъществявано през определен период от време, многократно или
систематично и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с
жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят
14
физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо
насилие отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на
последното в състояние на психологическа травма, която би могла да се
изразява в тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство.
Формите на психическо насилие могат да включва вербална агресия,
унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение,
което може да намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното
достойнство и адекватно мислене и поведение.
При емоционалното насилие въздействието отново е върху психиката на
определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му,
свързани с преживявания от негативния спектър – изразява се в заплашване,
контрол, което води до чувство на страх, на малоценност, на вина чрез
интензивно обидно и унизително отношение.
Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се
припокриват, доколкото чрез действията – вербални и физически, се засягат
емоциите и психиката на засегнатите лица, които са неразривно свързани.
Разликата е в продължителността на въздействието, интензитета, трайността
на последиците и дълбочината на посегателството, поради което
емоционалното насилие е по-лека форма и в общия случай не води до
дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице.
Законът не изисква настъпване на вредоносен резултат – негативно
изменение върху психиката на пострадалия от домашно насилие, вкл.
психична травма. Достатъчно е поведението на извършителя да въздейства
негативно върху психическото спокойствие и уравновесеност на жертвата,
като предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни
изживявания. Острите стресови реакции и психичните травми, макар и
възможни, не са задължителни за квалификация на деянието на извършителя
като психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
За разлика от физическото и емоционалното такова, то психическото
насилие обикновено се характеризира с трайност и системност. Преценка дали
е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните
физически и психически особености и съответните следи, останали в
съзнанието на пострадалото лице.
15
В конкретния случай се твърди психическо и физическо насилие ,
осъществено от ответницата с акта на насилие , който е извършен на
23.03.2025год. , около 13.30часа, когато ответницата-бивша фактическа
партньорка на молителя в съсобственото им жилище започва да го заплашва
да си оттегли исковата молба за родителските права по отношение на родените
от фактическото им съжителство деца. След отговор на ответника, че няма да
направи това, ответницата става агресивна, започва да крещи и отправя
заплахи, че щяло да стане много лошо за молителя,че ще му отнеме
апартамента, че имала хора за всичко и още ред други заплахи. Докато вика, че
ще го убие и изхвърли от апартамента, неочаквано за молителя с две ръце
започва да го блъска в гърдите, като молителя получава няколко удара по
ръцете и раменете. След като молителят се обажда на 112, ответницата взема
ключовете от вратата и хвърляйки ги на масата казва „Това е само началото“.
Ответницата оспорва твърденията на молителя, като излага, че в хода на
усилията й да проведат нормален разговор с Н., дори и да му е повишила по
някое време тон, това не означава, че му е крещяла и му е устройвала скандал.
Категорично отрича да му е отправяла някакви заплахи, да му е казвала, че
има хора за всичко,че ще го изхвърли от апартамента, че ще стане много лошо
за него, нито ,че ще го убие.Не е проявявала абсолютно никаква физическа
агресия спрямо Н. П.-не го е нападала физически , не го е блъскала в гърдите,
не го е удряла по ръцете и раменете, както твърди.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, е предвидена като
доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно
насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси
по ЗЗДН е предоставен улеснен ред за молителя, търсещ защита срещу
домашно насилие , като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. На
декларацията е придадено специално доказателствено значение и в случай на
липса на други доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от
домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в
нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото,
времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието
на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Т.е. обвързващата доказателствена сила
на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма
16
други доказателства, които да я оборват, тъй като по съществото си тя
представлява частен документ.
В настоящия случай ответникът предприе оспорване на декларацията, с
оглед на което доказателствената стойност на същата следва да бъде ценена,
съобразно събраните в хода на производството по делото доказателства.
От съвкупния анализ на доказателствата се установява, че страните в
настоящото производство са бивши съжители, тъй като ответницата е
напуснала молителя и родените от фактическото им съжителство деца. Не е
спорно, че на 23.03.2025год. около 13.30часа ответницата посещава ответника
и родените от фактическото и съжителство с ответника деца. След разходка с
децата разговаря с молителя по повод образувано от молителя гражданско
дело за упражняване на родителските права по отношение на децата.
Спорния въпрос е поведението на ответницата, дали представлява акт на
домашно насилие или същото представлява допустима проява на възникнала
неудовлетвореност от развитието на взаимоотношенията между страните, по
повод уреждане на отношения във връзка с родителските права и
съсобствеността върху жилището на страните.
За да отговори на този въпрос, съдът съобрази обстоятелството, че
макар и да оспорва декларацията, самата ответница твърди, че в хода на
усилията й да проведат нормален разговор с Н. може и да му е повишила по
някое време тон, но това не означава, че му е крещяла и му е устройвала
скандал. За това, че в хода на разговора, ответницата би могла да прояви
вербална агресия говори и заключението на ВЛ по СПЕ. Съгласно заявеното
от експерта в съдебно заседание вербалната агресия е свързана със склонност
на човек да реагира малко повече с думи. Тук по отношение на ответницата
по-скоро сме свидетели на някакви леко повишени резултати в тази точно
агресивна тенденция, а именно склонност в определени моменти да реагира с
думи, да реагира вербално.Да реагира в ситуация на някаква емоционална
реакция малко повече вербално, с думи повече. Реагира обиждайки или по-
скоро с изрази, но няма тенденция към физическа или индиректна агресия или
някоя от другите й форми. Предвид на това и отчитайки поведението на
ответницата при обаждане от страна на молителя на тел.112, чрез напускане
на жилището, съдът счита, че ответницата е проявила вербална агресия, която
е извън рамките на повишаване на тон за разрешаване на гражданско-правни
17
спорове.Ако ответницата беше провела разговор с молителя, съобразно
заявеното от нейна страна, то няма логика при обаждането на тел.112 да
напусне жилището. Напротив в стремежа си да уреди междуличностни
спорове, провокирани от поведението й да напусне молителя и родените от
съжителство им деца, ответницата проявява укоримо поведение, което не
съответства на нормалното общуване между хората, като изнудва молителя да
оттегли исковата си молба за родителски права и във тази връзка отправя
закани към него, заплашва го ,че ще го смачка, ще го убие и казва, че така или
иначе ще я изтегли , тъй като има хора за всичко. В тази насока са и
показанията на св. П. Н. П. и Г. И. П.а, същите макар, че не са преки очевидци
на станалото, научават за инцидента от децата на страните, които им споделят
за станалото. Предвид на това и тъй като показанията на свидетелите са
непротиворечиви помежду си и при преценка с останалите доказателства по
делото, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай
ответницата е проявила емоционално насилие , доколкото чрез вербалните си
действия е засегнала емоциите на молителя, като е създала у него напрежение,
тревожност и страх от посегателствата върху неговата физическа
неприкосновеност.
По отношение на твърденията на молителя за осъществено физическо
насилие изразяващо в неочаквано за молителя блъскане по гърдите и удари по
ръцете и раменете, съдът намира ,че не може да приеме за доказано по
несъмнен начин, че ответницата е осъществила физическо насилие , което е
засегнало физически молителя. Така свидетелят П. Н. П. сочи,че става
агресивна, започва да го бута, да го тика, а свидетелят Г. И. П., че го е удряла
по ръцете, по рамената, блъскало го е в гърдите. Така сочените физически
актове са от такова естество, че физически не могат да засегнат молителя.Дори
и да го е бутала,блъскала по раменете и в гърдите, както сочат свидетели,
които пресъздават разказаното от внуците си, с тези актове ответницата не би
могла да го нарани, тъй като мъж с неговата физика, без проблем би отблъснал
нейното нападение, поради което такова поведение от една страна не му е
нужно, от друга страна-в случая то се причислява по-скоро към психическото
насилие, тъй като е извършено по повод стремежа на ответницата да изнуди
молителя да изтегли исковата си молба за родителски права и е осъществено
пред едно от децата/факт , който не се оспорва/, което поставя молителя в
неловка ситуация и психически рефлектира върху неговото самочувствие.
18
Предвид на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
осъществените от ответницата действия са доказани и попадат в законовата
дефиниция „домашно насилие“ , макар и нейният процесуален представител
да прави неправилен извод за тяхната недоказаност и да се опитва да ги изведе
от категорията „домашно насилие“, с оглед поведението на ответника и
нагласите му за умерено обвинителен уклон, съчетан с повишена
чувствителност и тревожност спрямо действията на другите и особено по
отношение на партньорката му , с оглед скорошната им раздяла. Ето защо
следва да се осъществи принудително въздействие върху правната сфера на
молителката, независимо какви мотиви е имала да извърши
действията.Мотивите на ответницата да разрешат споровете за родителските
права, настоящият съдебен състав преценява, че обосновават по-ниска степен
на обществена опасност на деецът и целта на закона в случая може да бъде
постигната с постановяване само на мярката по чл.5,т.1 ЗЗДН-задължаване на
ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на молителя под страх от наказателна отговорност при извършване на нов акт
на насилие, която мярка е безсрочна, тъй като законодателят не е предвидил и
регламентирал срок на тази мярка. Поисканата от молителя мярка забрани да
го приближава на по-малко от 100м., жилището, което обитава на адрес: ***,
местоработата му в Т. ЕООД, местата за социални контакти и отдих, за
максималния срок, предвиден в закона, не се явява необходима, доколкото в
хода на делото не се установиха прояви на домашно насилие с висок
интензитет, предопределящи налагане на ограниченията по тази мярка, а и с
оглед бъдещото развитие на отношенията между страните в настоящото
производство и родените от съжителството им деца.Постановяването на
такива мерки би довело до невъзможност на страните да контактуват, което е
недопустимо, най-малкото с оглед осъществяване на контакти във връзка с
личните отношения с децата.
С оглед основателността на молбата за защита и на основание чл.11,ал.1
от ЗЗДН , ответницата следва да заплати на основание чл.11,ал.2 от ЗЗДН ,
/т.22 от ТР 6/2012год. на ОСГТК на ВКС по ТД №6/2012год./държавна такса в
размер от 25лева, която се определя по размер на основание чл.16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и
претендираните от другата страна разноски за заплатен адв. хонорар . В
настоящия случай молителят представя списък на разноски с адв.хонорар в
19
размер от 800лева, но липсват доказателства, че реално са договорени и
платени разноски в този размер. Предвид на това съдът не присъжда на
молителя разноски за адв.възнаграждение.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ДОПУСКА защита на Н. П. П., ЕГН ********** адрес: *** от домашно
насилие , извършено на 23.03.2025г. в град Варна, от Ц. Й. Ц., ЕГН
**********, адрес: ***,чрез налагане на следната мярка:
ЗАДЪЛЖАВА Ц. Й. Ц., ЕГН **********, адрес: ***
да се ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Н. П. П., ЕГН
********** адрес: ***, на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за налагане на мярката за закрила
по чл.5,ал.1,т.3 от ЗЗДН, забрана на ответницата да приближава молителя на
по-малко от 100м., жилището, което обитава на адрес: ***, местоработата му в
Т. ЕООД, местата за социални контакти и отдих, за максималния срок,
предвиден в закона, считано от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Ц. Й. Ц., ЕГН **********, адрес: ***, ап.68 ДА ЗАПЛАТИ
държавна такса в размер на 25лв. за издаване на заповед за защита, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на Началника на
съответното РПУ по настоящ адрес на извършителя и на пострадалото лице ,
съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
седмодневен срок, който започва да тече за страните, считано от датата на
обявяване на решението-17.09.2025год.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
20