Р А З П
О Р Е Ж Д А Н Е № 114
гр.Силистра, 07.03.2023г.
Административният
съд гр.Силистра,в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, разгледа
постъпилото адм.дело №46 по описа на съда за 2023г. и установи,че
правото на оспорване е упражнено от самоосигуряващо се лице,със статут на
земеделски стопанин (ЗС) за процесния по делото период,при спазване на срока от
чл.118 ал.1 КСО (контролният акт по чл.117 ал.3 КСО е връчен на
17.02.2023г.-л.9),а жалбата е подадена с вх. №1012-18-30/27.02.23г. в ТП НОИ
Силистра.При тези данни следва да се приеме,че правото на жалба е упражнено
редовно и съдът дължи извършване на действията по чл.154, чл.163 и сл. от АПК,
тъй като ответният орган е представил административната преписка.
Производството е образувано по жалба на ЗП Г.Н.М.
от с.Искра,община с.Ситово,подадена от представител по пълномощие адв. Пл.И. (л.4),срещу
Решение №1040-18-6/13.02.2023г. на Директора на ТП НОИ гр.Силистра,с което са
потвърдени Задължителни предписания №ЗД-1-18-01276367 /23.12.22г.на контролен
орган при ТП НОИ Силистра- старши инспектор по осигуряването, указващи на жалбоподателката
да подаде заличаваща данните по чл.5 ал. 4 т.1 КСО,декларация Образец №1,с вид
осигурен „13“,за периодите: от 01.04.20г.-31.05.2020г.;от 01.12.2020г. до
30.04.2021г. и от 01.10.2021г. до 31.12.2021г.
Жалбоподателката оспорва главният решаващ извод на ответния орган, че през релевираните
периоди, за които имало данни от ОД МВР гр.Силистра, че е отсъствала от
страната, обективно не е могла да упражнява трудова дейност с цел производство
на селскостопанска продукция, предназначена за продажба, съгласно дефиницията
от §1 ал.1 т.5 ДР КСО.А щом това е така, а „осигурено лице“ по хипотеза
предполага реално полагане на труд,то съгласно чл.10 ал.1,във връзка с §1 ал. 1 т.3 ДР КСО,за
конфликтните периоди оспорващата не е подлежала на осигуряване и независимо от
внесените осигурителни вноски,същата не била формирала претендирания
осигурителен стаж.
С
жалбата се поддържа довод, че след като не е прекратявала регистрацията си като
ЗС съгласно чл.11 ал.6 от Наредба
№3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Загл.изм.ДВ,бр.31/15г.,посл.изм.ДВ, бр.11/21г.),то нямало как да е прекратила и
осигуряването си, а сезонните дейности били извършвани от наети от нея други
лица, за което не разполагала с документи. Позовава се на дефиницията от §1
т.30 ДР ЗДДФЛ на „извънтрудови правоотношения“,
каквито били процесните по делото и, по силата на които се дължало постигането
на резултат от физическото лице,а не както считал ответният орган - полагането
на системен, регулярен личен труд.Освен това оспорва компетентността на
контролните органи на НОИ да установяват факти, за които правомощието било
нормативно възложено на друг орган - Националната агенция за приходите. Последното
опорочавало настоящото производство още от установителната
му фаза.
Посредством
тези доводи се оспорва материалната законосъобразност на релевираните
Задължителни предписания на контролния орган на НОИ, потвърдени с атакувания
акт, като се твърди и тяхното несъответствие с нормативната цел.
С
процесното по делото Решение №1040-18-6/13.02.2023г. е прието, че по повод заявление
за отпускане на ЛПОСВ от оспорващата,сезираният пенсионен орган е подал искане
изх.№2113-18-612#7/28.11.2022г. до отдел КПК за
потвърждаване на данните за осигурителен стаж и доход,върху които са внесени
дължимите осигурителни вноски. Периодът, за който е поискано потвърждение е бил
фиксиран от 01.04.2020г. до 11.08.2022г. с уточнение, че за периода
01.07.2018г.-31.03.2020г. имало издаден Констативен протокол
№КВ-5-18-00856031/17.12.20г. от контролен орган при НОИ. По повод на горното искане
била извършена и процесната документална проверка, в хода на която било
установено отсъствието от страната през конфликтните периоди на
жалбоподателката; липсата на наети лица по ТПО (неподавани удостоверения по
чл.62 ал.3 КТ); отсъствието на данни за произведена продукция съгласно
заявената пред ОД“Земеделие“ Силистра култура за съответната стопанска година,
независимо, че за финансовите 2020 и 2021 години е подавала Годишни данъчни
декларации с показан реализиран доход от стопанска дейност. Поради всичко това
и при липсата на категорични доказателства за реално извършвана дейност от ЗС Г.М.
за периодите на отсъствието ѝ от страната, подадените данни по реда на
чл.5 ал.4 т.1 КСО следвало да бъдат заличени. Ето защо ответният орган е
намерил за законосъобразни оспорените Задължителни предписания, поради което ги
потвърдил.
С
оглед на горните доводи и твърдения и в контекста на процесуалното задължение
на съда от чл.170 ал.1 АПК, настоящият състав следва да даде указания на
страните в следния порядък:
Ответният орган - ако е получил от
ТД НАП гр.Варна, офис Силистра пълния комплект на представените ГДД по
чл.50 ЗДДФЛ, подадени от оспорващата с всички приложения, следва да ги представи
поделото, а ако не разполага с тях - да бъдат изискани, вкл. Справката по чл.2
ал.4 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина и морските лица (Загл.изм.ДВ, бр.2/10г., посл.изм.ДВ,бр.71/20г.)-занапред НООСЛ БГРЧМЛ; както и - да
представи информация от Областна дирекция
„Земеделие“Силистра относно следните обстоятелства: - кой и по какъв ред е
подал заявление от името на оспорващата за подновяване на регистрацията ѝ
като ЗС на 15.11.2019г.
Жалбоподателката - да представи регистрационната си карта като ЗС и
съпътстващата я Справка за декларираната дейност, съгласно чл.5 ал.2 от Наредба
№3/1999г., доколкото такава няма приложена в преписката, а се твърди, че не е
прекратявала дейността си и съответно, не е връщала регистрационната си карта и
анкетните карти и формуляри или официалната разпечатка, според правилото от
чл.11 ал.6 от същата наредба.
Съгласно
визирания в чл.9 АПК принцип на служебното начало и на основание чл.170 ал.1 АПК,
съдът УКАЗВА на страните, че правнозначимите факти се
установяват съобразно възложената от закона доказателствена тежест, като
ответният административен орган следва да докаже съществуването на фактическите
основания за издаване на атакувания акт, както и изпълнението на законовите
изисквания при неговото постановяване, в каквато насока са и дадените по-горе
указания, а оспорващата следва да установи твърденията от жалбата с допустимите
доказателствени средства.
Предвид
характера на повдигнатия спор, независимо от липсата на представен списък по
чл.152 ал.3 АПК, както и съобразно трайната съдебна практика, страни в
административното производство по издаване на задължителни предписания по
чл.108 ал.1 т.3 КСО за спазване разпоредбите на ДОО, са контролният орган и
осигурителят (самоосигуряващото се лице),защото само той
е адресат на издадените задължителни предписания.В случая лицето,за чиито
осигурителен стаж и доход биха имали значение същите, съвпада с адресата на
акта, поради което, като страни в настоящия процес следва да участват основните
такива, воден от което и на основание чл.154 ал. АПК, съдът
конституира страните по делото:
Жалбоподател: Земеделски
производител Г.Н.М. от с.Искра,****** ,
община с.Ситово, с посочен съдебен адрес:***, чрез адв.Пл.И.;
Ответник по жалбата: Директорът на Териториално поделение гр.Силистра на НОИ, с административен
адрес:гр.Силистра,ул.”Цар Шишман” №5;
На ответния орган следва да
се предостави възможност, при условията на чл.
163
ал.2 АПК, да представи писмен отговор на жалбата, с посочване на доказателства,
поради което и на основание чл.157 ал.1 АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д
И :
Насрочва
съдебно заседание по административно
дело №46/2023г. на Административен съд гр.Силистра на 19.04.2023г. от 14.00 часа,
за която дата да се призоват конституираните страни по делото.
СЪДИЯ: