№ 78
гр. Варна, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20213000500336 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби против решение №
260056/17.05.2021 г. по гр.дело № 896/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с
което е уважен отчасти искът, предявен от В. СТ. К., срещу Прокуратурата на
РБ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
изцяло – за имуществени вреди, резултат от незаконно повдигнати и
поддържани обвинения по ДП № 406/2009 г., по които ищцата е била
оправдана, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищцата обжалва решението в отхвърлителната му част – за разликата от
25000 лева - над присъдените 35000 лева, до предявения размер от 60000
лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба
за отмяна и за уважаване изцяло на иска за обезщетение за неимуществени
вреди.
Прокуратурата обжалва решението в осъдителните му части – относно
присъденото обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди.
1
Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за
отмяна и за отхвърляне изцяло на предявените искове. Алтернативно е
направено искане за намаляване на техния размер.
Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са
процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове, предявени от В. СТ. К. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лв. и за имуществени
вреди в общ размер на 62548.88 лева, от които - 9000 лева адвокатско
възнаграждение, 52372.88 лв. трудово възнаграждение за периода от
20.02.2012 г. до 18.06.2017 г. и 1108.80 лв., платени здравни осигуровки за
същия период – всички вреди, претендирани като резултат от незаконно
повдигнати, поддържани и медийно отразени обвинения, по които е била
оправдана, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната
лихва от 28.04.2017 г. и разноските по делото.
Прокуратурата на РБ оспорва предявените искове и изразява становище за
тяхната неоснователност. При условията на евентуалност, моли за намаляване
на размера на присъдените обезщетения;твърди, че обвинението е било
повдигнато през 2011 г., а не през 2009 г.
Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото,
че досъдебното производство срещу ищцата и срещу други подсъдими е
започнало пред 2009 г. – ДП № 406/09 г., като неколкократно тя е била
привличана като обвиняема за тежки умишлени престъпления по чл.256, ал.2,
вр с ал.1, вр. с чл.26 от НК и/или по чл.282, ал.3, вр с ал.1 вр. с чл.20, ал.2, вр.
с чл.26, ал.1 от НК. Въпреки, че производството е било прекратявано и
връщано на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения,
началният момент на репресията е първото повдигане на обвинение, тъй като
към този момент е започнало упражняването на действия спрямо обвинения.
Със заповед № 298/25.08.2011 г. на изпълнителния директор на ТД на
НАП – Варна, на основание чл.100, ал.2 от Закона за държавния служител,
2
ищцата била временно отстранена от работа.
С присъда по НОХД № 227/2014 г. на Варненския окръжен съд, влязла в
сила на 27.04.2017 г., ищцата е оправдана по всички обвинения.
Със заповед № ЗЦУ-715/9.06.2017 г. на изпълнителния директор на ТД на
НАП – Варна, по молба от 29.05.2017 г. на ищцата, е отменена заповед №
298/25.08.2011 г. поради отпадане на основанието за издаването й – воденото
наказателно производство и тя е възстановена, считано от 10.06.2017 г.
При определяне на размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди следва да се преценят: тежестта на престъплението, за
което е било повдигнато незаконно обвинение, неговата продължителност,
начинът, по който то се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и
начина му на живот, съобразено с обществените критерии за справедливост,
икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за
съответния период.
Обвиненията срещу ищцата са били за тежки престъпления,
предвиждащи наказания:
за престъплението по чл.256, ал.2, вр. ал.1 НК - лишаване от свобода от
три до десет години и конфискация на част или на цялото имущество, както и
лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7;
за престъплението по чл.282, ал.3 НК - лишаване от свобода от три до
десет години и лишаване от право по чл.37, ал.1, точка 6 от НК;
за престъплението по чл.282, ал.2 НК - лишаване от свобода от една до
осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37,
ал.1, точка 6.
Наказателното производство срещу ищцата е продължило пет години и
осем месеца с приложена мярка за неотклонение „парична гаранция“.
Към момента на образуване на досъдебното производство тя е била
неосъждана и е заемала длъжност старши инспектор по приходите в НАП -
Варна в дирекция "Контрол", отдел "Проверки", сектор "Проверки".
3
Свидетелката Г.Т. установява, че преди повдигане на обвинението,
ищцата била жизнерадостна и се справяла добре с работата си. Тъй като била
сигурна в невинността си, след образуване на досъдебното производство се
надявала обвинението да не бъде внесено в съда, но когато започнала
съдебната фаза тя се притеснила и станала психически лабилна, непрекъснато
плачела. Била шокирана от иска на МФ за заплащане на обезщетение за
вреди; колегите й я отбягвали, тъй като считали, че е виновна.
Свидетелят С.Д. установява, че преди образуване на досъдебното
производство ищцата била весела и позитивна, след това част от колегите й
не искали да ги виждат с нея. Била притеснена от това, че родителите й
узнали за обвинението. След започване на делото станала неспокойна, будела
се нощем, скърцала със зъби насън и често плачела, тревожела се какво ще
стане със семейството и децата й, ако отиде в затвора.
Свидетелката Д. К. – сестра на ищцата установява, че сестра й станала
затворена и избягвала да се вижда дори с нея.
За установяване на здравословното състояние на ищцата, по делото са
приложени писмени доказателства – амбулаторни листове, епикризи и
заключения на съдебно-медицински експертизи.
Вещото лице д-р С.С. установява, че възпалението на околоплодния
мехур и миомата биха причинили преждевременно раждане, но то може да се
случи и без наличие на медицинска патология. Заключението не установява
по категоричен начин стресът да е повлиял върху смущенията при
бременностите на ищцата.
Вещите лица д-р С.В. и Д.П. приемат повдигнатото обвинение като
стресогенен фактор за ищцата, довел до повишена тревожност, нарушен
нощен сън и психическо напрежение, но не и до психично разстройство.
Вещите лица д-р С.С. и Н.С. приемат, че повдигнатото обвинение е
обусловило протрахирана депресивна реакция, преминала в трайна промяна
на личността и поведението на ищцата.
Фактът, че ищцата не е търсила помощ от психиатър или психолог се
интерпретира различно от двете експертизи, но по делото е установен
4
безспорно страхът й да се върне на работа, че психическите смущения са
резултат от поддържаното обвинение и са влошили сериозно качеството й на
живот.
При така приета за установена фактическа обстановка, при съобразяване
с принципа за справедливост, с икономическата обстановка в страната и с
практиката на ВКС на РБ, справедливият размер на обезщетението е 35000
лв., като искът за разликата до 60000 лв. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Уважаването на иска за неимуществени вреди в предявения
размер би довело до неоснователно обогатяване на ищцата, поради което в
тази му част, обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Приложените по делото писмени доказателства установяват, че ищцата
е била отстранена от служба за периода от 20.02.2012 г. до 18.06.2017 г., през
което време не е получила заплати в размер на 52372.88 лв. и е заплатила
здравни осигуравки по 16.80 лева месечно – общо 1108.80 лева. С оглед
доказаността относно незаконно повдигнато и поддържано спрямо нея
обвинение, Прокуратурата носи имуществена отговорност за периода на
отстраняването на служителя от работа, поради което искът за заплащане на
претендираните суми е основателен и следва да бъде уважен.
Доказани са и сключените от ищцата договори за правна защита и
съдействие, по които ищцата е платила в брой общо сумата от 9000 лева.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер
на 62548.88 лева е доказан по размер, поради което следва да бъде уважен, а
обжалваото решение – потвърдено, като в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 3010 лева.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260056/17.05.2021 г. по гр.дело №
896/2020 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ДА ЗАПЛАТИ на В.
5
СТ. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. "Козлодуй" № 27, ет.4, ап.19, сумата
от 3010 /три хиляди и десет/ лева, разноски за настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6