№ 545
гр. София , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20201001002176 по описа за 2020 година
Производството е образувано е по въззивна жалба на „ДАЕСЕФ“-
АД чрез пълномощника му адв.Н.Х. против решение №369 от 21.02.2020г. на
СГС, ТО, VI-1 състав, постановено по т.д.№ 656/2017 год., с което е
отхвърлен предявения от това дружество против „Обединена млечна
компания“-АД иск с правно основание чл.79,ал.1, във вр. с чл.82 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 25 100 лева, представляваща обезщетение за
претърпени вреди под формата на пропуснати ползи от неизпълнение на
задължение за м.02.2017 г. за поръчка на стоки по сключен между страните
договор от 10.02.2015г., както и в частта за присъдените в тежест на
жалбоподателя разноски.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради необоснованост и нарушение на материалния закон, както и
допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Подробни доводи са
изложени в жалбата. Моли съда да го отмени и уважи изцяло предявения иск
като основателен и доказан.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника
„ОБЕДИНЕНА МЛЕЧНА КОМПАНИЯ“-ЕАД, /ОМК/ чрез пълномощника й
адв.Т.Г., в който са изложени подробни доводи за неоснователност на
жалбата. Моли съда да потвърди решението като обосновано и
законосъобразно.
1
Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства,
приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е
НЕОСНОВЕТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първостепенния съд е правилно – обосновано е,
съобразено със събраните доказателства и материалния закон и постановено
при спазване на процесуалните правила. Релевантните за спора факти са
правилно установени, правните изводи на съда съответстват на тях и на
разпоредбите на материалния закон, поради което настоящата инстанция
изцяло ги споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща към тези мотиви.
Във връзка с оплакванията в жалбата намира следното:
Видно от уточнителната молба от 15.11.2017 г., ищецът „ДАЕСЕФ“-
АД претендира заплащане на сумата от 25 100 лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи от непоръчани стоки за целия месец
февруари 2017 г. Наведените от ищеца твърдения в исковата молба са за
наличие на ,,рамков договор с дългосрочно и продължително изпълнение на
еднородни сделки“, като с писмо от 20.09.2016 г. изпратил до ответното
дружество търговско предложение за договорен период 2017/2018 г., което
според него не било отхвърлено, а била сключена търговска сделка по това
търговско предложение за посочения период, която ответникът не изпълнил,
тъй като не направил поръчка до 25.01.2017 г. за целия месец февруари.
От приетите в производството писмени доказателства (договори за
покупко- продажба между страните за периода от 05.06.2008 г. до 10.02.2012
г., както и от 08.02.2013 г., 08.02.2014 г. и от 10.02.2015 г.), както и от
показанията на разпитаните пред първостепенния съд свидетели (с.з. от
17.06.2019 г.), една от които служител при ищцовото дружество (св. Цветинка
В.) безспорно се установява, че между страните са съществували трайни
търговски отношения, като всяка година са били сключвани изрични писмени
договори за покупко-продажба, последният от които е Договорът за
покупко-продажба от 10.02.2015 г., с първоначален срок на действие от една
година и автоматична възможност за продължаване за срока с още една
година в случай, че не бъде прекратен писмено /чл.21 от същия/. Независимо
от факта, че страните са били в трайни търговски отношения, всяка година са
подписвали нов договор, с известна промяна в клаузите, касаещи
количествата, търговската отстъпка, размера на стоковия кредит и др. От
свидетелските показания се установява, че до подписването на нов договор, в
рамките от един до три месеца най-много, се е работело по новото
предложение, изпратено от ДАЕСЕФ и обсъждано от ответника, докато
договора не бъде подписан официално. От писмените доказателства по делото
- многобройната кореспонденция между страните, вкл. по имейл, както и
2
изпратените от ответника до ищеца нотариални покани се установява по
несъмнен начин, че подписаните договори са регулирали търговските
отношения между страните до 10.02.2017 г.
Видно от чл.21 от последния сключен между страните Договор за
покупко-продажба от 10.02.2015 г., първоначалният му срок е до 10.02.2016г.
, като на основание чл.21 при липса на изрично писмено прекратяване срокът
му се продължава с още една година - до 10.02.2017 г. Не се твърди и не се
представя какъвто и да е било анекс за продължаване срока на договора след
тази дата. На основание чл.22, б.„б“ от договора, действието му е прекратено
автоматично при изтичане на втория едногодишен период, считано от
11.02.2017 г.
От писмените доказателства и разменената електронна
кореспонденция между страните, както и от показанията на разпитаните
свидетели (с.з. на 17.06.2019 г.) се установява, че на 17.08.2016 г. ответникът
„ОМК“-АД изпратил изрично писмо до ищеца, с което го уведомил, че ще
продължава да изпълнява договорните си задължения до изтичане срока на
договора - 10.02.2017 г., след което ще го счита за прекратен поради изтичане
на срока му. Също така е информирал ищцовото дружество, че през м.
ноември 2016 г. ще стартира кампания за избор на доставчици за новия
договорен период - 2017-2018 г. и че на „ДАЕСЕФ“-АД ще бъде дадена
възможност да подаде оферта за участие в кампанията. От съдържанието на
писмото /л.26, том 1/ е видно, че то съдържа ясно уведомяване за стартиране
на състезателна процедура по избор на доставчици за периода 2017-2018 г., за
участие в която ДАЕСЕФ ще бъде поканен, а не искане за продължаване на
договорни отношения или за актуализиране на търговското предложение на
ищеца. Волята на „ОМК“-АД за прекратяване на договора с изтичане на
срока му, считано от 11.02.2017 г., е ясно и недвусмислено изразена, като
изцяло недоказани са твърденията на жалбоподателя, че писмото съдържало
покана да се подаде оферта за новия договорен период. От отговора на
ищцовото дружество до ответното с дата 25.08.2016г. /л.27,том 1/ безспорно
се установява, че писмото от 17.08.2016 г. е надлежно получено от ищеца.
От съдържанието на писмо от 20.09.2016 г. на ищеца до ответника,
наречено от него „търговско предложение“ /л.214-215, том 1/ се установява,
че в него липсват каквито и да било основни елементи на договора за
търговска продажба: количество продукция, цена, срок за доставка и плащане
и др. Поради липса на конкретизация в основен елемент – цена, писмото не
отговаря на изискванията на „предложение до търговец“ по см. на чл.292,
ал.1 от ТЗ. От приетите писмени доказателства - издадени и осчетоводени
фактури за реализираните доставки, изслушаните заключения на СИЕ, както и
нотариални покани за върнати фактури и стоки) се установява по несъмнен
начин, че ответното дружество нито писмено, нито устно, нито чрез
конклудентни действия е одобрявало нареченото едностранно от ищеца
3
„търговско предложение“. Напротив, тъкмо обратното - с всички детайлно
проследени и описани от първоинстанционния съд електронни имейли
/писма/ до ищеца, ответното дружество ясно и недвусмислено е изразявало
позицията си, че действащи за страните за периода от 01.12.2016 г. до
10.02.2017 г. са клаузите на договора от 10.02.2015 г., както и потвърдените с
имейл от ищеца от 30.10.2015 г. цени. Писмените доказателства и
допълнителното заключение на СИЕ безспорно установяват, че „ОМК“-АД е
върнала и не е осчетоводила всички фактури, издадени след 01.12.2016 г.,
които съдържат недоговорени и неприети от ответника търговски отстъпки.
Връщането е извършено с три нотариални покани - съответно връчени на
„ДАЕСЕФ“-АД на 25.01.2017 г., на 07.03.2017 г. и на 10.04.2017 г. чрез
нотариус М. П., per. № *** от НК. Нотариалните покани са надлежно връчени
на ищцовото дружество, като изводът на първостепенния съд за правилно
прилагане при връчването им на разпоредбите на чл.50, ал.1 и ал.4 във връзка
с чл.47, ал.1 ГПК, е обоснован и в съответствие с практиката на ВКС. С факта
на връчването им е доведено до знанието на ищцовото дружество
последователното противопоставяне от ответника на твърденията на ищеца за
продължаване на процесния договор за периода след 10.02.2017 г., като са
върнати и едностранно съставените от ищцовото дружество фактури поради
неприемане на предложените търговски отстъпки от „ОМК“-АД.
От приетите писмени доказателства се установява, че на 24.11.2016
г. ищцовото дружество е получило от ответника покана да се яви на
01.12.2016г., 15,20 ч. в офиса на ОМК в гр.София, за да получи изходните
материали за съдържанието на офертите, ако проявява интерес да участва в
състезателната процедура по избор на доставчици на кофички и капачки за
кисело мляко за 2017-2018 г., която ОМК е стартирала. Доказателство за
получаването на тжва писмо са приложените по делото писмо изх. №
408/24.11.2016 г., писмо изх. № 407/24.11.2016 г. и имейл от ОМК до
ДАЕСЕФ от 24.11.2016 г. От показанията на св. Р. (с.з. на 17.06.2019 г. ) се
установява, че на 01.12.2016 г. е проведен телефонен разговор със св.Ц. В.,
която е заявила, че не е упълномощена да се яви и да получи документите за
участие, но е казала, че ще говори с някой от ДАЕСЕФ. Не е спорно
обстоятелството, че ДАЕСЕФ не е участвало в обявената състезателна
процедура за избор на доставчик за новия договорен период 2017/2018 г. С
писмо от 02.12.2016г., получено от ОМК на 07.12.2016г, ищецът е уведомил
ОМК, че няма да предостави подписана декларация за конфиденциалност,
тъй като според ДАЕСЕФ между страните имало подписан договор, който
съдържал взаимни задължения за конфиденциалност. Ответникът незабавно с
писмо изх. № 431 от същата дата – 12.12.2016г. е информирал отново
ищцовото дружество, че макар срокът за предоставяне на декларация за
конфиденциалност като условие за участие в процедурата да е изтекъл, му
изпраща изходната информация за изискванията към съдържанието на
офертите за доставка на кофички и капачки за кисело мляко, както на
посочения от ищеца имейл - headoffice@dasf-bg.com. така и по куриер, като за
4
пореден път му е посочил срока за подаване на офертите - 12.12.2016 г.
От показанията на разпитаните пред СГС свидетели - св. Д.- В., член
на надзорния съвет на ищеца и св. К., финансов директор на ответното
дружество (с.з. на 17.06.2019 г.) се установява, че на 01.11.2016 г. е проведена
съвместна среща с представители на страните, като темата е била обсъждане
на факти и събития, случили се през предходните месеци по изпълнението на
договора. На срещата св. Д.-В. се опитала да направи представяне на нови
продукти, но г-н В., изпълнителен директор на ответника, е заявил, че ОМК
организира нова процедура за избор на доставчик през сезон 2017/2018 така,
че да се направи изцяло на конкурентен и пазарен принцип. Уверил е, че
ДАЕСЕФ ще бъде уведомен за новата процедура, което, видно от писмените
доказателства, е извършено на 24.11.2016г.
Всички тези действия на ответното дружество потвърждават
ясно изразената още в писмото му от 17.08.2016 г. воля да счита договора
между страните за прекратен от 10.02.2017 г., доведена до знанието на
ищеца, включително и в рамките на проведената на 01.11.2016 г. среща.
При така установената фактическа обстановка, подробно изложена
от първоинстанционния съд, към чиито мотиви на основание чл.272 от ГПК
въззивният съд препраща, се налага несъмненият извод, че сключеният между
страните на 10.02.2015 г. Договор за покупко-продажба с първоначален срок
от една година, съгласно чл.21 от него, автоматично продължен за
максималния предвиден в него срок с още една година - до 10.02.2017 г.
поради липса на изричното му писмено прекратяване, е прекратен, считано
от 11.02.2017 г., в съответствие с чл.22, б.“б“ от него. На основание чл.20а,
ал.2 ЗЗД във вр. с чл.288 ТЗ, договорът може да бъде изменен, прекратен
или развален само по взаимно съгласие между страните или на
основания, предвидени в закона. В случая е безспорно, че по взаимно
съгласие между страните при сключването му те са изразили волята си в
разпоредбите на чл.21 и чл.22, б."б” от него, той да ги обвързва в максимално
предвидения в него срок до 10.02.2017 г.
След изтичане срока на договора от 10.02.2015 г. не са налице
каквито и да било търговски договорни правоотношения между страните,
които да ги обвързват. Противно на неоснователните твърдения на
жалбоподателя, между страните в периода на търговските им
взаимоотношения са сключвани изрични писмени договори с различни
клаузи, видно от съпоставката в съдържанието на договорите от 2008 г. до
2015 г., включително в частта на минимално уговорените бройки за доставяни
месечно стоки (чл.1 от договорите). По волята на страните и в съответствие с
чл.20а ЗЗД, по силата на изрично сключените между страните договори със
срок на действие от една година, страните са били обвързани от техните
условия. През годините страните са променяли не само цените, но и
5
множество други съществени параметри по сключваните всяка година
конкретни договори.
С оглед подписваните между тях всяка година договори с различни
параметри и условия, несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя, че
между страните действал „рамков договор“ с дългосрочно и продължително
изпълнение на еднородни сделки, обхващащ бъдещи доставки. Ето защо в
случая не е налице основание за прилагане на правилото на чл.292, ал.1 ТЗ за
отношенията между страните. Приетите по делото писмени доказателства
сочат, че техните отношения са подчинени на изрични писмени договори,
сключвани през м. февруари всяка година, които съгласно чл.20а ЗЗД имат
силата на закон за тях.
Писмото от 20.09.2016 г. /л.214-215, том 1/ на ищеца до ответното
дружество не разкрива признаците на „търговско предложение“ по смисъла
на чл.292, ал.1 ТЗ. Ответникът не го е одобрявал нито мълчаливо, нито
изрично. Мълчанието на търговец може да бъде възприето като съгласие за
сключване на отделна търговска сделка, ако помежду им няма спор по
отношение на съществените й елементи. В случая е безспорно, че за новия
договорен период 2017/2018 г. ответникът изрично и ясно е уведомил
ДАЕСЕФ с писмо от 17.08.2016 г., а след получаване на писмото на ищеца от
20.09.2016 г. - с писмо от 05.10.2016 г., че намерението му е да проведе
състезателна процедура за избор на доставчици за 2017-2018 г. От
изяснените в производството фактически обстоятелства, включително от
заключенията на двете съдебно-икономически експертизи се установява, че
ответникът ясно се е противопоставил на намерението на ищеца да му
предлага търговски отстъпки при условие, че приеме отправено предложение
за продължаване на договорните отношения помежду им за сезон 2017/2018 г.
Съгласно практиката на ВКС, за прилагане на чл.292, ал.1 ТЗ е
необходимо да е налице доказано мълчаливо приемане на отправено
търговско предложение - в този см. Решение № 218 от 06.01.2017г. по т.д.№
3572/2015 г. на ВКС, I т.о. В случая липсват каквито и да е било
доказателства за изрично постигане на съгласие по съществени елементи на
бъдещи сделки за сезон 2017/2018 г. между страните, както и такива за
мълчаливо приемане на твърдяното предложение, поради което няма
основание за прилагане на чл.292, ал.1 ТЗ. Тъкмо обратното, събраните
доказателства несъмнено установяват, че ответното дружество
последователно се е противопоставяло на т. нар. от ищеца едностранно
отправено „търговско предложение“ и нито писмено, нито устно, нито
чрез конклудентни действия го е одобрявал. Едностранно съставените от
ищеца документи, включително по осчетоводяване на неприети и неодобрени
търговски отстъпки, не са годни доказателства за „приемане“ на отправено
търговско предложение, след като в производството е доказано тяхното
връщане и липса на осчетоводяване при ответника. - в този смисъл Решение
6
№67 от 31.07.2015 г. по т.д.№ 631/2014 г. на ВКС, II т.о.
След автоматичното прекратяване на договора, считано от
11.02.2017 г. по силата на изрично предвидените в него клаузи, ответното
дружество „ОМК“-АД не е имало каквито и да е било задължения за
поръчване на стоки на ищцовото дружество. То е поръчало и надлежно
заплатило цялото заявено количество по договора до датата на
прекратяване - 10.02.2017 г. Ето защо не е налице каквото и да било
неизпълнение на задълженията от негова страна за периода след прекратяване
на договора, тъй като договорно правоотношение между страните вече не
е съществувало.
Претендираните от ищеца искови суми не представляват пряка и
непосредствена последица от твърдяното неизпълнение, нито са предвидими
по смисъла на чл.82 ЗЗД. Напротив, от изричните клаузи на действащия до
10.02.2017 г. между страните договор се налага изводът, че ищецът е следвало
да предвиди, че след тази дата „ОМК“-АД няма задължения към него за
поръчване на стоки и да съобрази търговската си дейност с изрично
уговорения от страните срок на действие на договора. Обстоятелството, че
той не е участвал в обявената процедура за избор на доставчици, е изцяло в
негов риск и не обуславя каквато и да било отговорност на ответника по
липсващо договорно правоотношение.
Ограничител при договорната отговорност за вреди е тяхната
предвидимост. Ответникът-купувач е бил добросъвестен и е изпълнил всички
свои задължения до изтичане срока на действие на договора. Цялата
разменена между страните кореспонденция и предприети действия сочат
недвусмислено, че жалбоподателят - ищец е бил недобросъвестен и се е
противопоставял недопустимо както на изтичане на срока на действие на
договора, така и е отказвал да получава каквито и да било документи от
ответника, като е отказал и да участва в надлежно обявената и проведена
състезателна процедура за избор на доставчици за 2017-2018 г. Затова не
може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, при
прекратено договорно правоотношение.
С оглед изложеното, както и мотивите на първоинстанционния съд,
които настоящата инстанция изцяло споделя и към които на основание чл.272
от ГПК препраща, се налага извод, че не са налице кумулативните
предпоставки за ангажиране на претендираната спрямо ответното дружество
договорна отговорност за обезщетение по чл.82 във вр.с чл.79 ЗЗД. Събраните
доказателства и изяснените факти от значение за спора обуславят извод, че
липсва неизпълнение от страна на ответника поради липса на договорно
правоотношение след 10.02.2017 г., не е налице и причинна връзка между
твърдените вреди и поведението на ответника.Той е изпълнил всички свои
задължения до прекратяване на договора, като надлежно е уведомил
ищцовото дружество за начина на договаряне на избора на доставчици за
7
периода 2017 -2018 г.
Като е приел, че след 10.02.2017 г. между страните липсва договорно
правоотношение и е отхвърлил исковите претенции като неоснователни,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, съобразено със
закона и практиката на ВКС. Затова следва да бъде потвърдено.Изложените
от жалбоподателя доводи се опровергават от събраните доказателства, поради
което жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 ГПК, на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноските за тази
инстанция съобразно приложения списък по чл.80 ГПК.Претендира се
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лева с ДДС. В
съдебно заседание процесуалните представители на жалбоподателя са
направили възражение за прекомерност на разноските, както и са оспорили
реалното заплащане на адвокатския хонорар.
На първо място съдът намира за неоснователно твърдението, че
адвокатското възнаграждение не е реално заплатено. Освен представеното по
делото пълномощно в полза на адв.Г. /л.473/, Договора за процесуално
представителство и защита от 18.03.2019 г. с Адвокатско дружество „Т., Т.а и
съдружници“ /л.1060/, към списъка за разноски въззиваемото дружество е
представило Фактура №6554 от 05.08.2020 г. на Адвокатско дружество „Т.,
Т.а и съдружници“ с получател „Обединена млечна компания“-АД, както и
Извлечение от сметка на същото адвокатско дружество от 07.08.2020 г. за
реално заплащане на адвокатското възнаграждение. От извлечението е видно,
че издадената фактура № 6554/05.08.2020 г. е изрично посочена като
основание за плащането, извършено на 07.08.2020 г. от ОМК. Видно е, че
издадената фактура е в размер на 3 600 лева с ДДС, която сума е изцяло
заплатена на 07.08.2020 г. от въззиваемото дружество.Поради това
възражението в тази насока за липсата на реално заплащане на
възнаграждението е неоснователно.
Съдът намира за основателно заявеното в процеса от процесуалните
представители на жалбоподателя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение,платено от въззиваемото дружество. Видно от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед цената на иска, минималният размер на
възнаграждението е 1 283 лева. Съдът намира, че спора не е с правна
сложност, а с известна фактическа сложност, с оглед проследяването и
анализирането на многобройната кореспонденция между страните.Проведено
е едно открито съдебно заседание. Пълномощникът на въззиваемото
дружество е имал активно процесуално поведение, изготвяйки подробен и
мотивиран отговор на въззивната жалба /също многолистна и подробна/,
8
изготвил е отговор и по допълнително депозирана от жалбоподателя молба
преди с.з., касаеща доказателствени искания.Съобразявайки всички тези
факти, съдът намира, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение над
минималното, предвидено в наредбата, като се съобрази, че договорът за
правна защита и съдействие е сключен с адвокатско дружество, регистрирано
по ДДС, т.е. адвокатския хонорар следва да е с начислен ДДС.При тези
обстоятелства въззивният съд намира, че следва да намали адвокатското
възнаграждение до размер на 3 000 лева с включен ДДС. Дружеството-
жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемото дружество
разноски в този размер за адвокатска защита.
Така мотивиран и на основание чл.272 от ГПК, Софийският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №369 от 21.02.2020г. на СГС,
ТО, VI-1 състав, постановено по т.д.№ 656/2017 год..
ОСЪЖДА „ДАЕСЕФ“-АД, ЕИК- ********* да заплати на
„Обединена млечна компания“-АД, ЕИК-********* сумата 3 000 лева
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9