Решение по дело №5911/2012 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, ……………..г.

 

                           

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 18.05.2018 г.  в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 5911  по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 16.05.2012 г. е подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „С.“ АД за сумата от 170 047,03 лв. неплатени задължения за електрическа енергия за периода август 2011г. –  май 2012 г. в множество  обекти в жилищен комплекс в гр. Банско, ул. „******, лихва върху посочената сума до дата 07.05.2012 г. в размер на 3228,57 лв., законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, направените разноски в размер на 3465,51 лв. и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на подаденото заявление е било образувано гр. д. № 9441/ 2012 г. на РС - София, 87 състав, и е издадена Заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от ответника.

Предявява иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК за установяване на съществуването на вземанията, както следва:

Ищецът „Ч.Е.Б.” АД твърди, че е енергийно дружество по смисъла на / Закона за енергетиката и обществен снабдител с електрическа енергия. В това си качество притежава издадена от ДКЕВР Лицензия № Л-135- 11/29.11.2006 г. за обществено снабдяване с ел. енергия на територията на Западна България .

Сочи, че с Договор № 12816/ 2007г. за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа са определени необходимите условия за присъединяване на обект „жилищен комплекс с обществено обслужване“ находящ се в имот планоснимачен № 156057 в землището на гр. Банско.

С договор № 14404324 за продажба на ел. енергия за стопанска и обществена дейност и сключените към него на 10.09.2007 г. писмени споразумения с номера от № 2 до № 16, „Ч.Е.Б.“ АД се е задължило да снабдява с ел. енергия отделните обекти в жилищния комплекс, а „С.“ АД - да заплащат консумираната в комплекса електрическа енергия по цени, утвърдени от ДКЕВР.

Твърди, че на 16.09.2011 г. служители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД са извършили проверки в обекта жилищен комплекс в гр. Банско, ул. „******на потребителя „С.“ АД и са констатирали множество нередности - на 11 електромера откриват поставени шунтове, вследствие на което преминаващата през тях електрическа енергия не се отчита от средството за търговско измерване, за което са съставени  11 констативни протокола. Въз основа на протоколите са изготвени предложения за корекция на сметка - 11 бр.

          Сочи, че тъй като Чл.15 т.5 от Общите условия, създава задължение за всеки потребител да не ползва електрическа енергия без тя да се отчита от средство (средства) за търговско измерване, монтирани и пломбирани от електроразпределителното предприятие, ползването на електрическа енергия с частично измерване или без измерване води до незаплащане на консумирана енергия. Това налага да се извърши корекция в случай на констатирано частично измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на Общите условия. Не твърди виновно поведение от страна на служители на ответника.

         Претендира обща  сума в размер на 170 047,03лв., а по пера:

1. Задължения по корекция въз основа на Констативните протоколи и Предложенията за корекция на сметки:

 

 

 

 

 

 заедно с лихва за забава в размер на 2 245,57лв.

 

            2. Претендира и сумата 86 415,66лв. представляващи незаплатена стойност на текущо доставена ел.енергия за периода от м.08.2011г. до м.05.2012г., по пера

 

 

 

 заедно с лихва за забава в размер на 983лв.

Ответникът оспорва исковете.      Не оспорва наличието на договора и писмените споразумения, сключени при представените ОУ.

            Прави възражение за нищожност по см на  чл.26, ал.1 ЗЗД на разпоредбата на чл.25 от ОУ предвиждаща едностранно изменение сметките за ел. енергия от доставчика, като неравноправна, противоречаща на добрите нрави.

            Излага правни доводи в насока, че доколкото се касае за договорна отговорност,  която е с виновен характер и предвид  обстоятелството, че ищецът признава, че липсва противоправно поведение на ответника, не дължи исковите суми.

            Тъй като се касае за неизправност в измервателното устройство, което е собственост на ответника, счита, че е налице неизпълнение на негово задължение за поддържането му в изправност, за което не носи отговорност.

            Тъй като съобразно договора и ОУ на заплащане подлежи само потребеното количество ел.енергия, счита, че корекцията не може да бъде извършена.

            Евентуално оспорва начина на извършване на корекцията, тъй като  тя е  осъществена не въз основа на реално отчетената грешка, а по формула по чл.25, ал.2, т.2 от ОУ, без да са налице условията за това.

            Ищецът не е изпълнил задължението си да го уведоми за дължимите по тях суми в срок до 25.09.2012г.

            ОУ не са влезли в сила тъй като не са били публикувани по реда на чл. 98а, ал.4 от ЗЕ в 1 централен и 1 местен всекидневник.

Твърди извършване на частично плащане по отношение на перото свързано с доставената ел.енергия.

Синдикът е изразил становище за неоснователност на иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

При връчена на 29.05.2012 г.  заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр. д. № 9441/ 2012 г. на РС - София, 87 състав, за сумата от 170 047,03 лв. неплатени задължения за електрическа енергия за периода август 2011г. –  май 2012 г. в множество  обекти в жилищен комплекс в гр. Банско, ул. „******, лихва върху посочената сума до дата 07.05.2012 г. в размер на 3228,57 лв., законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, направените разноски в размер на 3465,51 лв. и юрисконсултско възнаграждение, длъжникът е подал възражение на 07.06.2018 г., т.е. в срока по чл.414, ал.2 ГПК.

         Указанията на съда относно възможността за предявяване на иск за установяване на вземането са били съобщени на заявителя на 25.07.2012 г. Искът по чл.422 ГПК е предявен на 23.08.2012 г., като СРС е бил уведомен с молба от 24.08.2012 г., т.е. в срока по чл.415, ал.1 ГПК(изм.), налагащо извода за допустимост на иска.

         В хода на процеса по отношение на ответника е било открито производство по несъстоятелност, като настоящото дело е било спряно на осн. чл.637, ал.1 ТЗ.

         Вземанията предмет на производството са били предявени пред съда по несъстоятелността, като са били включени в списъка на неприетите от синдика взимания.

         При подадено възражение, с определение от 22.10.2015 г. на Ямболски окръжен съд възражението е било отхвърлено, обявено в търговския регистър на 22.10.2015 г.  Това е довело до възобновяване на настоящото производство и продължаване на разглеждането на делото с участието на синдика.

 

                По делото са представени, неподписани от ответника  фактури, посочени по-горе, за текуща доставка на ел.енергия.

         Депозирани са описаните по-горе констативни протоколи, отразяващи констатациите на лицата осъществили описаните в тях дейстивя. Те имат характер на частни свидетелстващи документи, изходящи от ищеца, по отношение на изявленията направени от упълномощени за осъществяване на проверката негови служители и от трети лица. Те имат ниска доказателствена стойност в свидетелстващата част, недостатъчна да установи отразените в тях факти.

По делото са разпитани св.Г., Б., участвали в съставянето на протоколите, които описват механизма на проверката и наличието на отразените в протоколите обстоятелства. Макар първите звама свидетелите да са служители на ищеца, показанията им са логични и безпротиворечиви, кореспондират с отстаналите доказателства, включително и с показанията на другите свители и следва са бъдат  кредитирани. Вторият свидетел на ответника – Пиришанин, не опровергава показанията, като възпроизведените възприетите от него факти единствено установяват наличието на извършвана проверка, но не и други обстоятелства, предвид неучастието му в нея. Във връзка с това съдът приема да установени съдържащите се в протоколите факти.

         Приобщени са Споразумения от №2 до № 16 към договор за продажба на ел.енергия за стопанка и обществена дейност, сключен между страните, явяващи се правопроменящи съществуващото правоотношение факти, като се представени и общите условия действащ за процесния период.

         По делото е приета съдебно-техническа експертиза – основна и две допълнителни, изготвена въз основа на констативните протоколи. Към датата на проверката от вещото електромерите са били подменени. Единствено по Констативен протокол № 600874 за електромер А № 14144230 са отчетени данни за консумация на ел.енергия, която е с 87,67 % по малко. Относно останалите 10 констативни протокола не е измерено токово натоварване. Според разясненията дадени в съдебно заседание под електромера се намира клеморед на електромера. Клеморедът има в двата края два болта с дупчици и с един проводник се запечатва и се слага пломба. Самият клеморед също е запечатан. Шунтовете се намират зад запечатването, т.е. зад пломбите и тяхното разкъсване показват наличие на манипулация. За да се монтира шунта е необходимо пломбата да бъде нарушена.

От констатациите на изслушаната и приета съдебно-счетоводна – основна и две допълнителни, се установява, че фактурите са осчетоводени при ответника, а реално потребената електрическа енергия е в размер на 78 416, 71 лева. От тях ответникът е извършил плащане на 42 916, 55 лева, като остатъкът е 35 500, 16 лева..

Издадените от ищцовото дружество фактури по констативни протоколи за сумите, резултат на едностранни корекции, в общ размер от 83 631,37 лева не са осчетоводени при ответника и не са включени в справките-декларации по ЗДДС.

Във връзка с наличието на разминаване на заключенията на ССЕ и СТЕ относно стойността на доставките по фактурите, следва да се кредитира заключението на ССЕ. В съдебно заседание ВЛ Н. е заявил, че поради липса на икономитеческо образование е изготвил заключението си в тази част въз основа на представените от ищеца справки. В същото време счетоводната експертиза е работила върху счетоводните записвания и стойността на цените по решението на ДКВР .

Във връзка с въведено от ответника възражение по чл.126 ГПК, ВЛ по ССЕ е извършило сравняване наплатежните документи, индивидуализиращи вземанията в хода на настоящото производство и тези по други дела. Направило е  извод,  неоспорен от страните, че липсва съвпадение на предмета с този по гр.д.№ 3189/12 г. на СРС, І-6 състав на СГС и гр.д.№ 5467/2012 г. на СРС.

         При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

                По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.91, ал.1, вр. чл.92 и 98а от ЗЕ(в редакцията им актуална  към исковия период), ищецът следва да установи наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да достави на ответника ел.енергия за стопански нужди,  а за последния е възникнало задължение за заплащане на договорената продажна цена. Сделки с електрическа енергия могат да се сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на организиран пазар на електрическа енергия, като крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, съставени съгласно чл. 98а ЗЕ, са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-056/07.11.2007 г. и изменени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. и предвиждат извършване на едностранна корекция    сметките от доставчика.

         Макар по делото да не е представен договор за продажба на ел.енергия № *********, представените допълнителни споразумения, съдържащи всички съществени елементи на правоотношението, както и факта на осчетоводяване на фактурите, при липса на норматилно изискване за форма на договора и публично известни общи удловия, съдът намира за установена по несъмнен начин твърдяната правна връзка за процесния период.

         Неоснователно е възражението на ответника, че се явява битов потребител, тъй като съгласно §1, т.42. ЗЕ (в редакцията към исковия период), "Потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно ответникът – ЮЛ, като не попадащ в посочената категория не се явява потребител за битови нужди.

         Съгласно § 199, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./ до приемането на подзаконовите нормативни актове и общите административни актове по ал. 1 или до привеждането им в съответствие с този закон се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, съответно общите административни актове, доколкото не противоречат на закона. Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г. /ДВ, бр. 98/12.11.2013г./, а Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на , съставени съгласно чл. 98а ЗЕ, са одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-013/10.05.2008г. В раздел IХ, чл. 47 – чл. 51 от новите ПИКЕЕ са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия влизат в сила на 16.11.2013г., като не им е придадено обратно действия нито със ЗИ на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./, нито със самите ПИКЕЕ /ДВ, бр. 98/2013г./. Следователно за периода до приемането на предвидените в разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършването на корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна практика на ВКС.

         Съгласно решение № 115 от 20.05.2015г. по т. дело № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., до 16.11.2013г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ /обн. в ДВ бр. 98/2013г./, не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. В този смисъл са и решение № 165/19.11.2009г. по т. д. № 103/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 189/11.04.2011г. по т. д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 79/11.05.2011г. по т. д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104/05.07.2010г. по гр. д. № 885/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 26/04.04.2011г. по т. д. № 427/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 29/15.07.2011г. по т. д. № 225/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 177/12.12.2011г. по т. д. №1008/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 12/06.03.2012г. по т.д. № 119/2011г. на ВКС, І т.о., решение № 159/30.09.2013г. по т. д. № 773/2012г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 38/15.05.2014г. по т. д. № 5/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 19/21.02.2014г. по т. д. № 2014/2013г. на ВКС, II т. о. и други/, съгласно която практика корекцията е допустима, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период. Доколкото договорите за доставка на ел.енергия са регулирани посредством императивни правни норми, то ОУ, при които възникват тези правоотношения, не могат да са им противоречат, налагащо извода за нищожност на чл.25, ал.2  от ОУ.

         Констативните протоколи са преди 16.11.2013г. и следователно посочените правила са в сила. Тъй като по делото не се установи наличието на изведените в практиката изисквания за извършване на корекция за минал период, следва да се направи извод за неоснователност а иска по това перо.

         По отношение на претенцията за текущи задължения, съдът намери следното:

         Съгласно ССЕ процесните фактури са осчетоводени при ответника, доказващо изпълнение на задължението за доставка на ел.енергия по договора. Същевременно ВЛ е изчислило стойността на цената на ел.енергията  въз основа на счетоводните записвания и с оглед утвърдените от ДЕКЕВР цени, която съгласно заключението е в размер на 78 416,71 лв. При наличието на договорно определен падеж, следва да се направи извода, че вземанията са изискуеми, а в тежест на ответника е възникнало задължението за заплащане на стойността на доставената стока.

         Ответникът твърди наличието на частично изпълнение, за който факт носи доказателствена тежест при условията на пълно и главно доказване.

         Във връзка с това обстоятелство по делото е била изслушана ССЕ, която е дала заключение, че  в счетоводството на ищцовото дружество са осчетоводени постъпили плащания от ответника в размер на 42 916, 55 лева. Следователно дължимата сума е в размер на 35 500,16 лв., до който размер искът за главница е основателен.       

Тъй като денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът е изпаднал в забава след изтичането му(чл.84 ЗЗД), като обезщетението за забава   по чл.86 ЗЗД за исковия период е 983лв., видно от ССЕ. Следователно искът се явява основателен в пълен размер.

         Воден от горното, Софийският градски съд

 

                                               Р   Е    Ш    И   :  

 

         ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 ГПК, че „С.“ АД, ***, р-н „******дължи на „Ч.Е.Б.” АД, *** сумата 35 500,16 лв. , представляваща незаплатена доставка за ел.енергия за периода м.08.2011 г. – м.05.2012 г., по посочени в мотивите фактури, както и лихва за забава за периода 16.08.2011 г. – 07.05.2012 г. в размер на 983лв., ведно със законна лихва от 16.05.2012 г. до изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до пълния предявен размер 86 415, 66 лв., както и иска за установяване дължимост на сумата 83 631,37 лв. - задължения начислени по посочени в мотивите констативни актове, както и лихва в размер на 2 245,57 лв. към 07.05.2012 г.

         Решението е постановено при участие на синдика на „С.“ АД, ЕИК:******.

Решението подлежи на обжалване пред САС  в двуседмичен срок от връчването му.

        

                                                                                    СЪДИЯ: