Определение по дело №614/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №10/26.02.2015г., постановено по гр.д. №339/2014г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от Б. И. Б. от С., О., против ЮЦДП гр.С. - ДГС М., положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуването на вземането му в размер на 689лв. - обезщетение за времето през което работникът е останал без работа поради уволнение за месец юни 2012г., сумата в размер на 689лв., обезщетение за времето, през което рабитникът е останал без работа поради уволнение за месец юли 2012г., сумата в размер на 305лв., обезщетение за времето през което работникът е останал без работа поради уволнение за месец юли от 09.07.2012г.-20.07.2012г., лихва върху обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнение за месец юни в размер на 153.63лв. за периода от 09.06.2012г. до 15.08.2014г., лихва върху обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнение за месец юли в размер на 147.80лв., за периода от 09.07.2012г. до 15.08.2014г., лихва върху обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнение за месец юли от 09.07.2012г. до 20.07.2012г. в размер на 64.48лв. за периода от 20.07.2012г. до 15.08.2014г., сумата в размер на 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от 15.08.2014г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 136 от 18.08.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№286/2014г. по описа на МРС.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Б. И. Б., който чрез процесуалния си представител го обжалва като неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения за това, че първоинстанционният съд „не обсъдил в цялост описаните в исковата молба обстоятелства”; на второ място се сочи, че съдът допуснал нарушение на материалния закон като дал ход на делото по същество, въпреки депозирана молба за отлагане на делото. По този начин съдът „формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на ГПК и допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановения съдебен акт”. Въззивникът иска да бъде отменено атакуваното решение, вместо което да се постанови друго, с което предявените от ищеца искове да бъдат уважени. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Въззивяемият излага съображения за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение. Иска се същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си; въззиваемият не изпраща представител.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба констатира:

Жалбата е подадена в срок от страна, имаща интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Пред заповедния съд е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от Б. И. Б.. Издадена е била Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 136/18.08.2014г. по ч.гр.д.№ 286/14г. по описа на МРС, с която длъжникът ЮЦДП гр.С.-“ДГС” М. е осъден да заплати на кредитора Б. И. Б. от С. за съществуването на вземането му "сумата в размер на 689лв., обезщетение за времето през което работникът е останал без работа поради уволнение за месец юни, сумата в размер на 689лв., обезщетение за времето, през което рабитникът е останал без работа поради уволнение за месец юли, сумата в размер на 305.00лв., обезщетение за времето през което работникът е останал без работа поради уволнение за месец юли от 09.07.2012г.-20.07.2012г., лихва върху обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнение за месец юни в размер на 153.63лв. за периода от 09.06.2012г. до 15.08.2014г., лихва върху обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнение за месец юли в размер на 147.80лв., за периода от 09.07.2012 г. до 15.08.2014г., лихва върху обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнение за месец юли от 09.07.2012г. до 20.07.2012г. в размер на 64.48лв. за периода от 20.07.2012г. до 15.08.2014г., сумата в размер на 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от 15.08.2014г. до окончателното изплащане на вземането." Депозирано е възражение вх.№1852/03.09.2014г., което е съобщено на заявителя на 10.09.2014г. В законовия преклузивен срок е представена процесната искова молба, с която ищецът Б. И. Б. предявява положителен установителен иск за обезщетение по чл.225 от КТ, и лихви по чл.86 от ЗЗД.

Безспорно е по делото, че между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът Б. И. Б. е заемал длъжността „горски стражар” в ДГС М.. Със Заповед №82/08.05.2012г. на Директор на ЮЦДП – С. - ДГС М. му било наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”, считано от датата на връчването й – 09.05.2012г. На основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, със Заповед №83/08.05.2012г. на Директор на ЮЦДП – С. - ДГС М., било прекратено трудовото му правоотношение, считано от датата на връчването й – 09.05.2012г., поради наложеното дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”. На 20.07.2012г. със Заповед №10/2012г. на директор на ЮЦДП – С. - ДГС М., на основание чл.344, ал.2 от КТ били отменени заповеди №82/08.05.2012г. и №83/08.05.2012г.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

На практика в настоящата въззивна жалба липсва конкретно оплакване за неправилност на атакуваното решение. Най-общо въззивникът е посочил, че съдът не обсъдил в цялост описаните в исковата молба обстоятелства и липсва анализ на представените от ищеца доказателства. Това оплакване е несъстоятелно. Напротив, всички твърдения на ищеца, както и приетите по делото доказателства са подробно обсъдени, и на базата на това са изградени крайните изводи и делото е решено по същество.

По същество решението е правилно и законосъобразно. Предпоставките за уважаване на иск за обезщетение при незаконно уволнение на възстановен работник са две : 1. - признаване на уволнението на работника за незаконно; и 2. – наличието на вреда, подлежаща на обезщетяване. В настоящия казус ищецът не доказва наличие на нито една от тях. Нито уволнението му е било признато за незаконно - по съдебен ред, или с отмяна на заповедта за уволнение в срока по чл.344, ал.2 от КТ, нито се сочат доказателства за оставането му без работа през периода, за който се претендира обезщетение и лихва върху него. С доклада си по делото съдът на основание чл.146, ал.1, т.6 от ГПК е разпределил доказателствената тежст за подлежащите на доказване факти, като точно за тези две предпоставки е постановил, че следва да бъдат доказани от ищеца.

Второто оплакване, изложено във въззивната жалба е за допуснато процесуално нарушение, неправилно посочено от въззивника като нарушение на материалния закон, а именно – съдът разгледал делото въпреки депозираната от ищеца молба за отлагане. Тук следва да се посочи, че действително по гр.д.№339/2014г. по описа на МРС на стр.24 и 25 са приложени молба от А.С. Ф. М. за отлагане на насроченото за 04.02.2015г. заседание, с приложено заверено копие на призовка за страна, видно от което А.М. е пълномощник на страна по дело, подсъдно на АС-К., насрочено за същата дата. Други обстоятелства не се сочат, и не се представят други доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В конкретния случай не са били налице предпоставките за отлагане на делото, с оглед липса на твърдение на страната – ищецът Б. И. Б., за наличие на препятствие за явяване по делото, което не може да отстрани. Впрочем, в протокола от СЗ, проведено на 04.02.2015г., съдът подробно е мотивирал защо оставя без уважение искането за отлагане на делото, и правилно е дал ход на същото. Поради изложеното, неоснователно е оплакването на въззивника за допуснато нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на обжалвания съдебен акт.

С оглед всичко изложено по-горе, въззивният съд намира, че предявените искове са неоснователни и недоказани, и като такива следва да се отхвърлят. Като е постановил съдебен акт в този смисъл, първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, което е правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди.

С оглед претенциите на страните за разноски, такива се следват в полза на въззивяемия. Тъй като обаче последният не представя доказателства за направени пред тази инстанция разноски, то искането следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №10/26.02.2015г., постановено по гр.д. № 339/2014г. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/